| T O P I C R E V I E W |
| p_kenderov |
Posted - 09/24/2007 : 10:34:19
Напоследък не малък брой учени споделят идеята, че няма обществена необходимост от промяна на нормативната уредба за научните степени, звания и длъжности. Твърде ограничена била съвкупността от хора, които са заинтересовани да се реализира тази промяна (само няколко хиляди). Намирам, че тази гледна точка е твърде ограничена. Според мен промяната е необходима за по-доброто развитие на цялата държава. Новата уредба може да създаде предпоставки за увеличаване на приноса на науката за развитието на страната. Ще се радвам да чуя повече мнения по този въпрос.
Друга тема, по която търся мнението на форумците е: Следва ли научната и образователна степен "доктор" да има национален характер (да се дава от национална институция)или трябва изцяло да се делегира на организациите, които подготвят докторантите. Какви междинни варианти биха били приемливи за бъдещите доктори?
Като трета важна тема се обособи въпросът за тайното гласуване при придобиването на научни степени, звания и длъжности. Мненията са доста поляризирани. Ще се радвам на идеи, които обосновават едното или другото или пък предлагат нещо различно.
На заглавната страница на този сайт е публикуван Предварителна работна версия на проект за ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ, НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ И НАУЧНИТЕ ДЛЪЖНОСТИ. Ще се радвам на конкретни бележки и предложения.
Petar Kenderov |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 11/21/2009 : 07:52:43
Край на званията, учените не са военни
Не върви професори да управляват парите за наука
Доц. Сергей Игнатов, министър на образованието
Пред Нова телевизия
Водещ: - Вие смятате ли, че БАН е пълен с феодални старци?
Сергей Игнатов: - Не, но българската наука и висшето образование се намират в една застинала среда, която се характеризира с патриархална зависимост на по-младите от по-възрастните, на по-възрастните от най-възрастните и така нататък. Не е тайна, че сме на последно място по конкурентоспособност. 20 години управляващите от различни цветове поради един атавистичен страх и едновременно с това - преклонение пред хората на науката, не посмяха да я реформират, в резултат на което днес се изливат публични средства и в замяна какво получаваме всъщност? Нека се огледаме. Има ли нещо произведено от български учени? Няма. Имаме световни учени. Има добри институти. За голямо съжаление обаче така е структурирана системата, че ние не получаваме резултати от техния труд. Ръководството на БАН само изразява желание да се заеме с реформи. Ще бъдат пенсионирани около 500 човека и се говори за сливане на институти и някакво преструктуриране.
В България трябва да се раздели академичната власт от финансовата и стопанската. Това трябва да стане на ниво академия и на ниво университети. Какво е модерното, което би трябвало да се направи. Зная, че ще се вдигне голяма гюрултия от това. Първото нещо, да стане едно разделение централно управление да бъде второстепенен разпоредител на бюджета, институтите да се отделят и те да бъдат второстепенни разпоредители на бюджета. След 6-7 месеца, когато се актуализира бюджетът, може да се направи бърз одит с международно участие. Това ще засегне и университетската система, не само БАН. Естествено че тези, които се развиват добре, ще бъдат подкрепени.
В.: - Какво ще правите с другата част от вашето министерство, което е образованието?
С.И.: - Първо, ще въведем децентрализация на системата. В понеделник вкарваме съвършено нов закон за развитие на академичния състав, който отменя действието на стария за степените и званията. Няма да говорим вече за звания. При положение че полицията се девоенизира, ние имаме още звания в науката. Второто, което ще се случи, всички защити на дисертации ще бъдат в университетите. Назначаването на доцентите и на професорите ще си става вътре в университетите.
Водещ: - С две думи, вие ще премахнете ВАК, така ли?
С.И.: - Да. Хайде да го кажем така, за да прозвучи добре в ушите на някои, ще го трансформираме, ще има една малка атестационна комисия, но тя няма да е ВАК, тя няма да провежда никакви процедури. Трябва да има къде да се оплачеш, ако не си доволен, не от гледна точка на научната оценка, а при някакви процедурни нарушения. И освен това те ще следят за законността на процедурите. Ако в някой университет за една седмица се натрупат 10, 15, 20 професури, значи там нещо става, има някакво уреждане на близки хора. Те трябва да се намесят. Освен това всеки ще си е доцент само в своя университет. И всъщност това ще реши и въпроса с масовото откриване на университети и колежи.
Водещ: - Ще затваряте ли училища? Ще оптимизирате ли системата така, че наистина даваме парите си за нещо, което си струва?
С.И.: - Системата ще бъде оптимизирана, естествено. Сега в момента до края на ноември ще бъде готова рамката на нов закон за училищното образование. До края на януари ще бъдат преразгледани всичките учебни програми. Имаме, знаете, тежък проблем и с учебниците. Мисля, че ние, ако седнем да ги четем, няма да разберем какво пише, макар че мои колеги са ги писали.
Водеща: - Там също е много голяма...
С.И.: - Ами голяма мъка е.
В.: - И мафия.
С.И.: - Мъка и мафия... Ние имаме нужда от интерактивно преподаване, от диалогична форма. Имаме нужда от преподаване, което е с презумпцията, че всъщност знанието дреме вътре в нас и учителят трябва да го събуди.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 11/17/2009 : 18:28:38
Потребителят Георги Чалдъков, намира че статията "Един американски професор не трябва да струва 1795 български" е интересна и Ви я изпраща. Моля натиснете върху следния адрес за да я прочетете:
http://www.capital.bg/show.php?storyid=240728 |
| moderator |
Posted - 11/13/2009 : 17:38:28
От сайта на проф. Лазарин Лазаров:
Flag this message[bulgarianscienceproblems] Pravitelstvoto i naukataFriday, November 13, 2009 10:17 AM
From: "Maria Familia" <maria4book@gmail.com>Add sender to ContactsTo: bulgarianscienceproblems@yahoogroups.com
Ето какво направи ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЕВРОПЕЙСКОТО РАЗВИТИЕ на България за науката през първите си 100 дни. Само една страница. Впечатляващо е! Наука се прави преди всичко от хора. След това идва подходяща организация и много добре обмислено финансиране.
Извадката е от Отчета на правителството за първите 100 дни, публикуван на страницата на правителството, стр. 62:
Наука
1-- Стартира подготовката на Стратегия за развитие на научните изследвания;
2-- Приета е Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2003 г. за условията и реда за планиране, разпределение и разходване на средствата, отпускани целево от държавния бюджет за присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност;
3-- Започна подготовката на методология за извършване на международна оценка на Фонд „Научни изследвания”;
4--Валидирани са национално-значими инфраструктури от международни и европейски експерти;
5-- Изготвен е доклад относно възможностите за преформулиране на част от интервенциите по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”;
6-- По разпореждане на министъра на образованието, младежта и науката се извършва инвентаризация на научното оборудване за последните 3 години;
7-- Стартира национална консултация за степента на готовност и участие на българската научна общност в съвместната инициатива „Културно-историческо наследство и промени в климата”;
8-- Осъществена е инициативата „Нощ на учените”;
9-- Организиран е информационен ден в Софийския университет „Св. Климент Охридски” и представяне на регионалната научна програма за сътрудничество със страните от Западните Балкани;
10-- Разширен е обхватът на подпомагащите дейности за участие в програмите КОСТ и Седмата рамкова програма;
11-- България участва в 21-то издание на Европейския конкурс за млади таланти в Париж, Франция;
12-- Осигурени са 50 жилища, в които ще бъдат настанени млади учени от БАН;
13-- Изпълнени са дейностите по откритите конкурсни процедури, включени в Оперативната програма на Фонд „Научни изследвания”за 2009 г. – приети са над 1100 проектни предложения; банката с международни оценители е попълнена с над 500 оценители; проектните предложения са оценени от чуждестранните оценители и от българските научно-експертни комисии;
14-- Обявен е нов конкурс „Българска научна периодика”;
15-- Разработен е проект на нов закон в областта на академичното и научно развитие, който да замени остарелия Закон за научните степени и научните звания. Към настоящия момент проектът е в процес на обсъждане в средите на научната и университетската общност;
16-- Разработен е проект на нов Закон за насърчаване на научните изследвания.
Моля, ако някой има текста на проект на нов закон в областта на академичното и научно развитие (т.15) да го прати тук, за да го обсъдим и ние :)
|
| moderator |
Posted - 10/30/2009 : 16:13:17
Dva interesni komentara ot foruma na Dnevnik:
http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/10/27/805749_sergei_ignatov_parite_za_nauka_prez_2010_g_shte_sa_s/
дисидент
27 окт, 2009
идеята е да бъде унищожен целият БАН, да му бъдат лапнати имотите, атитлите да се дават от университетите по опростена процедура. Ама че в БАН има 8000 жив хора, ама че там има професиноласти в своята област, ама че има хора които трудно ще се преквалифицират защото цял живот са се подготвяли за научна кариера години са учили нещо и знаят само един западен език или не знаят такъв - и изведнъж трябва да се прекваливицират - това не интересува премиера. А като добавим поне 100-200 души които ще изгорят от Архивите бройкта става особено неприята.
Освен това идеята университете да поемат всичко не е особено добра - в момента има прекалено много университети. Част от тях трябва да се профилират по своята специалност , а друга част да се закрият, за да може да се вдигне балът на оцлелети и така да влизат по-грамотни деца.
що се отнася д С.Игнатов него не го уважавам - той е известен само с дев неща:
Първо че е единственият египтолог в България, но...
има египтология н НБУ, на който дсокоро той бе ректор (другаде няма египтология) , докато в България има най-малко дваседет прекрасни османисти, викани от чужбина, но няма специалност османистика - сами правете изводи.
Второ - С.Игнатов е известне с омразата си към БАН.
Този човек не е съградил нищо положително, че да го уважвам. За съжаление е почти сигурно, че той ще е новият ни министър
млад учен от БАН
28 окт, 2009
Вече ми стана ясно защо наука няма да има. В последните 20 години се рушаха остатъците й, в следващите 20 не се предвижда такова животно в Булгаристан. Университетите вече без никакво изключение са машини за пари на самонакичили се с титли тарикати, бълващи неграмотни млади парвенюта. БАН пък е оставен на доизживяване с помощта на несменяемата старческа върхушка от академици и директори на институти, която върхушка по никакъв начин не желае нито да има наследници, нито смяна на статуквото (коя маймуна би си отрязала клона, на който удобно лежи, яде и сере на воля!); отделно от това около 4-ти км хищно дебнат търгашите на недвижими имоти, озверели допълнително покрай т. нар. финансова криза. Или с други думи – поетапното закриване на България като държава и народ си тече по план вече толкова много години, като особено усърдно се набляга на най-важните елементи, крепящи всяка нация и държавност. Науката и образованието са едни от тези елементи. Но тука никой, дори за пред журналистите,...
Прочитане на целия коментар не протестира поне срещу глобализацията, камо ли срещу конкретните изпълнители на този план. Което пък ще рече, че май закриването вече е завършило, при това напълно успешно.
млад учен от БАН
28 окт, 2009 Отговор
И е наивно да се мисли, че нещата в България опират до смяна на правителства или политики. Опитът на всеки мислещ човек от последните години показва, че морето от партии, безкрайни приказки и лъжи е напълно прозрачно и през него се вижда, че всичките управници от последните 20 години си приличат като 2 капки кал – продажни фурнаджийски лопати, които са последователни само в едно нещо – да рушат и да са алчни. И се получи един ужасен парадокс – през времето на комунизма не пускаха кадърните хора навън, за да не се съблазняват извън тогавашния стерилен свят тука, а сега е обратното – създадените и усилено поддържани условия на кочина в България принуждават точно кадърните непрекъснато да бягат, а тук да се концентрират и размножават на воля прасетата. И в тази вече завършена и самовъзпроизвеждаща се кочина – какво е това наука, не прилича да е вид помия и на никой не трябва?
I dva interesni komentara ot foruma na www.mediapool.bg:
S. Ignatov
Автор: pipi
Получено на: 30 Октомври 2009 15:16 S. Ignatov e ruski vazpitanik, ne prozapaden
A s novia zakon za stepenite i zvaniiata shte napravi taka, che vseki selski universitet shte rakopolaga profesori
Kato NBU
Viva na prostotiiata nachelo s novia Todor Jivkov
изказването на Игнатов
Автор: автор
Получено на: 30 Октомври 2009 17:01
И той се огъна. В едно от първите интервюта, които даде каза, че "доцент" ще се премахне, защото такова чудо в Европа няма. Защитаваш дисертация, имаш публикации, работиш - ставаш професор.Сега пак сме по-близко до Русия и далеч от Европа. Какво означава, че професорът може да седи до 68 год. възраст, при определени условия. А уж трябваше млади хора да навлязат във висшето образование.Та кой млад ще се развива, щом този дъртак все още е там? Аз имам приятел, който е много способен, оценен от научни хора и не може да стане доцент, заради 65 годишна куку-професорка. Още три години ли трябва да чака? Та и той ще остарее в своето чакане.Отново само приказки и отново пак печелят дъртите професори.За младите - само трохи.За кой ли път хората на науката и най-вече младите са излъгани.А толкова надежди се възлагаха на уж европеския Игнатов
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/30/2009 : 14:08:42
Галя, медийните изяви на доц. Игнатов не са спирали - пак ще повторя казаното от мен в друга тема тук - аз мечтая да коментирам действия, а не изказвания и намерения. Така че - чекам действия, интервюта не ме интересуват - освен като любопитен факт. Още повече, че иказванията му са все така разхвърляни и противоречащи си. Ето - и в цитирания от теб материал, човекът веднъж казва: quote:
Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи.
, след като малко преди това се е похвалил, че quote:
В края на ноември в София ще има среша на мениджъри във висшето образование от ЕС и задно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.
Аз не съм хабилитиран, но виждам противоречието. Хабилитираният зам-министър не може ли да се усети, че си противоречи?
Обсъждали сме тук в други теми и това, че би трябвало до конкурси за асистенти да бъдат допускани само доктори. Съвършено очевидно е, че тази прекрасна картина, която ни се обрисува (с тригодишния гратисен пердиод) би могла да се реализира (евентуално) само в "тебеширените" специалности; в другите научната работа е изключително силно зависима от обективни дадености, което прави невъзможно такова скорострелно фабрикуване на големи количества доктори (освен ако не е формално - а, надявам се, доц. Игнатов не иска това).
Друго очевидно противоречие е между хвалбата, че quote:
всички процедури ще бъдат разпределени в университетите...според техните правилници
и декларираното три абзаца по-долу намерение да са задължени хабилитираните да подготвят quote:
хабилитиран наследник след себе си.
Добре де, байно - дори при сегашната "централизирана" уредба, водещият моята дисциплина доцент безпроблемно ме спира, понеже в Правилника за дейността на ЛТУ пишело ("пишело", а не "пише", понеже въпросният Правилник не може да се намери, нито в сайта на ЛТУ, нито в Библиотеката на ЛТУ, нито в моята катедра - независимо, че неведнъж - включително и на наши Катедрени съвети (което е и протоколирано) аз съм настоявал, че трябва да разполагаме в катедрата с един екземпляр от правилника за дейността на висшето училище - съдържанието на този документ се пази от страна на преките ми началници като военна тайна), че предложенията за откриване на конкурс се правят от Ръководителя на катедрата - и - край - щом той не направи предложение - цял живот ще си стоиш асистент - а неговата логика е - да си стоиш асистент, понеже така ще може да е водещ всички възможни дисциплини, докато някой ден се разпадне по стълбите (друго обяснение засега не съм чул - ако някой има - да го каже). Та - още по-лесно ще е за доцентът да не допусне хабилитирането ми, когато, каквато е фикс-идеята на доц. Игнатов, "всички процедури минат по университетите и БАН" (странно защо и той все забравя Селскостопанска академия?). Много по-важно от това, ще остане, или няма да остане централизираната система, е инициативата за израстването в йерархията да бъде у самия учен - а точно тук ги стяга чепика номенклатурчиците. Голям праз, че нямало да им удължи с годинка-две договорите - по-важен е статутът на уникален хабилитиран в съответното направление - което ти дава възможност да цоцаш от десетки места едновременно. И - естествено - ше продължаваш да четеш лекции - тъй де - к'во да правим, като си незаменим (пак ще напомня, че материята, която сега чете незаменимият ми доцент по моята дисциплина, беше съвършено нова за него, когато спечели конкурса - и - съвсем нормално - тогава често се консултираше с мен по материята, по която сега е незаменим специалист).
Така че - без да оспорвам добрите намерения и волята за промяна на доц. Игнатов - у мен се създава впечатление, че в собствената му глава все още всичко е твърде разхвърляно. А и да не забравяме - има си политическа сила, която спечели изборите и отговорността, в крайна сметка, е главно нейна. В съответствие с най-новите научни съобшения, че г-н Премьерът е първият описан човек-тетраплоид, очаквам и неговата тежка дума за съдбата на българската наука - стига само се е лигавил и цункал с хора - символи на корупцията в българското висше образование (като онзи, дето оневини "колегиалния натиск"). В крайна сметка, както казват някои креационисти - няма еволюция - има същества, които Бойко Борисов е пожалил. |
| moderator |
Posted - 10/30/2009 : 12:06:35
Eto gi ideite na doc. Sergei Ignatov:
По-голяма автономия за висшите училища, но при прозрачна отчетност
ВАК няма да дава степени и звания
Казва зам.-министърът на образованието Сергей Игнатов в интервю на Мартина Бозукова
30 Октомври 2009
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=158038&srcpos=7&p=0#msgs
Образованието беше определено за приоритет на Бюджет 2010 година. В какво се изразява това и върху коя сфера в образованието ще рефлектира най-силно липсата на средства?
Заложената рамка в бюджета за образование за следващата година е 2.6 млрд. лева. Успяхме да договорим защита на системата, при положение, че в много други сфери парите се намаляват. Това, което ще бъде проблемно, ще са парите за наука. БАН ще получи толкова, колкото и тази година. Във Фонд "Научни изследвания" ще влязат до 50 млн. лева. Университетите ще получат около 10 млн. лева за наука.
БАН може да запуши течовете в системата по мениджърския метод – чрез преструктуриране. Това означава, естествено, че трябва да се плати социална цена. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов и екипът му са решени на промяна. Те ще получат подкрепата на министерството.
Очаква се сливане на институти, пенсиониране на близо 500 души. Служители в неефективни звена могат да преминат на половин работен ден. Така че бюджетът на БАН се запазва, но и в сегашния му размер той отива основно за заплати и материална поддръжка. На практика не остава ресурс за правене на наука.
Изходът от кризата в областта на науката е организациите да използват самата криза, за да се преструктурират и модернизират.
Част от промените, които трябва да се случат, са свързани със законови промени, каквито вие подготвяте...
Да, вече имаме почти готов Закон за насърчаване на научните изследвания, в него са залегнали всички европейски изисквания.
В края на ноември в София има среща на мениджъри във висшето образование от ЕС и заедно с нашите ректори, представители на БАН и млади учени ще обсъждат редица проблеми на висшето образование.
Един от спорните въпроси е този за степените и званията. Как ще се регламентира законово той и ще има ли Висша атестационна комисия? Като ректор на НБУ многократно сте се обявявал за нейното закриване...
До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен "званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.
Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.
Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.
Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.
За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо - за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ - няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.
В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.
Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.
Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?
Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към "широки дискусии", в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.
Какви промени залагате в Закона за висшето образование по отношение на университетите?
Основните акценти са два – по-голяма автономия и по-висока отчетност. Трябва да се реши проблемът със собствеността на университетите. В момента те ползват публична държавна собственост и не могат да я защитят. Разумно е да се прехвърли собствеността на висшите училища. Те няма да имат право да продават имоти, но ще ги управляват.
Трябва да има разделение на финансовата и академичната власт в България. Това може да стане и на етапи, не изведнъж. Мисля, че у нас няма да проработи вариантът с настоятелствата, които да имат администрация. Другият вариант е да има главен мениджър във всеки университет, който да отговаря за финансовата и стопанската част. Той може да е към Министерството на финансите, както е в Германия, или към образователното министерство, както е в Румъния. Мениджърът ще отговаря за финансовата част, а ректорът ще отговаря за академичната дейност, за качеството на образованието и т.н. Сега битието на ректорите е тежко – те се занимават с цената на водата и парното наред с всичко останало.
Имате ли план за това как ще се борите с корупцията във висшето образование, за която постоянно се говори, но всички ректори отричат да е в техния университет?
Корупцията е при вземането на изпитите. Затова имаме нужда от нова система за оценяване, която да е прозрачна и многокомпонентна. Т.е. да не може да се поставя субективна оценка само въз основа на изпита, както е сега. Идеята е оценката да се формира от няколко компонента – явяване на тестове, изпити, курсови работи, активност в клас. Може студентът да бъде освобождаван от краен изпит. Да кажем, ако на него му харесва оценка от 4.50, формирана на базата на част от компонентите, защо му е да се явява на краен изпит? И обратното – за да се яви на краен изпит, трябва да покаже първо, че покрива останалите компоненти –предавал е курсови работи и т.н.
Ако това се подкрепи със система на външно оценяване, мисля, че тогава корупцията би била много по-трудна. Тя, разбира се, винаги може да съществува, но при ясни правила ще има много по-голяма прозрачност и съответно крайно ограничени възможности за корупционна практика.
Външното оценяване в университетите може да стане, например, като всяка година се избира определен брой специалности – да кажем 50, които подлежат на външно оценяване. Изпитите минават, работите на студентите се предоставят за проверка на външна комисия. Ако има разминаване в оценките, те няма да бъдат променяни, но ще се отрази на заплащането на преподавателите.
Кога ще заработи система за университетските рейтинги и ще се обвърже ли рейтингът на даден ВУЗ със заплащането?
Има проект за рейтинг на университетите. Но неговата идея е да помогне на потребителите на образователната услуга в търсенето на университети.
За рейтинг на висшите училища, какъвто вие имате предвид, може да се работи в различни посоки. Едната от тях е създаването на рейтинг на базата на публикациите, издадени от университета. Ще се допълни още: какви преподаватели има съответното висше училище, какво е качеството на обучение… При добри показатели този ВУЗ ще получава повече средства. Издръжката на студента обаче е една...
Това вече е въпрос на решение дали да се запази сегашната система на финансиране...
Финансирането трябва да е модерно – да има базова издръжка на университетите, която включва студентската издръжка. Фонд "Научни изследвания" да финансира науката в университетите, като той трябва да бъде разширяван. Може да се измислят варианти за проектно финансиране на учебния процес.
Кога университетите ще престанат да са машина за дипломи, а ще се заложи на качеството на образованието и дипломата ще има някакво покритие?
Трябва да се създаде система за развитие и поддържане на качеството. Тя ще включва изследване на студентското мнение спрямо университета, катедрата, преподавателите. Става въпрос за голям въпросник между 30 и 50 въпроса по отношение на преподавателите – как преподават, какво е качеството на лекциите, ползват ли интерактивни средства, стимулират ли студентите да участват в научно-изследователския процес.
Трудът на самия преподавател ще се раздели на две при оценяването – преподавателска и научна дейност. Ще се взема предвид и къде е правил научни публикации.
Трябва най-накрая да има електронно обучение, да няма разлика между него и контактното. Това означава всички лекции да са качени в Интернет, да са дадени линкове към препоръчваната литература и т.н.
Всичко това ще се обвърже със заплащането на преподавателите. Ще има една базова заплата за асистент, доцент и професор, и оттам нататък ще се доплаща.
Вече стана на няколко пъти дума за БАН. Имаше много разпалени и противоречиви дискусии за бъдещето на академията. Как го виждате вие?
В министерството очакваме БАН да се преструктурира и да се развива с нашата подкрепа. Академията е голяма ценност за държавата, но проблемът е, че тя по структура е свързана с някогашната индустрия. През 20-те години на прехода твърде малко е направено за преструктуриране в синхрон с евроатлантическата общност, към която България принадлежи. И това е основният й проблем. За да влезе в синхрон, БАН трябва да се преструктурира и слабите звена да се преобразуват, да се слеят с други и т.н.
На чисто мениджърски принцип добре работещите звена трябва да получават повече пари, а на слабите дейността им може да бъде временно замразена.
Но на БАН трябва да се гледа като на звено, чиито изследвания в по-голямата си част не са чисто прагматични – т.е. утре да излязат на пазара. Много от изследванията са насочени далеч във времето, така че и едното, и другото трябва да се запази.
|
| kkabakciev |
Posted - 10/23/2009 : 15:11:52
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
На едно от организираните от ИРИОН мероприятия, Петър Берон беше казал нещо такова: "По същия начин, както се описва един нов вид в издание на БАН, се описва един нов вид и в най-знаменитите западни списания. Защо тези описания да имат различна стойност?"
Изобщо откъде е тръгнала тази тъпотия, че в естествените науки възгледите на индексните фундаменталисти са преобладаващи? Става въпрос за съвсем ограничени кръгове от хора, като правило - далеч от реалния сектор.
Всъщност, без изобщо да се затруднявам, мога да изброя много варианти на ценни научни разработки, които няма с какво да заинтригуват едно надуто западно списание.
Да речем - описването на нови за България видове. Или пък - прецизирането на границите на техните ареали в страната (освен ако не става въпрос за световнозастрашени видове - а от птици и бозайници у нас има само три такива).
Ами трансфера на иновации?!? - това си е научна дейност, та дрънка. Всъщност - всички научни направления у нас, които няма да попаднат в графата "приоритетни" в бъдещата ни Стратегия, ще се занимават главно точно с това - с трансфера на иновации. Е, и - какво - това учени втора категория ли ще са?!
Изобщо, терминът "научно обслужване", известен ли е на тези коне с капаци, които са заболи нос в разните им там индексчета?
(А защо пък за водещ критерий да не приемем икономическия ефект от дадена научна разработка?)
Господа, научния труд е творчество, а не лека атлетика (с цялото ми уважение към труда на спортистите)!
Седмичните класации за албуми и сингли са само най-общ ориентир - основното е музикалния пазар - и само некадърни творци могат да бягат от пазара и да се крият зад класациите.
Нам е нужен свободен пазар на научния продукт и поставяне на учения в конкурентна среда - а не административен диктат - пък бил той и чрез "световнопризнати индекси" - да ви пИкам на индексите...
Разсъжденията на г-н Куртенков на практика са насочени към г-н Чалдъков, който още не е отговорил и на поставените от мен въпроси. Разбира се, че не е длъжен, но нали сме тук, за да изясняваме добросъвестно тези проблеми, които са много важни, а не са решени от много отдавна - и нормативно не са решени, както вече установихме.
Много добра е препратката към биологията, която е природна наука - даже може би, така да се каже, "наи-природната наука" - и специално във връзка с описанието на нови видове. По стечение на обстоятелствата аз влязох донякъде в кухнята на тази дейност, защото през последните години преведох и/или редактирах (на английски език) 5-6 книги в тази област, включително новата Червена книга.
Действително няма никаква логика откриването на нов за даден регион вид да трябва да се счита за "по-ценно", ако е описано в еди-какво-си списание. Не мога да говоря от името на зоолозите, но все пак, доколкото ми е известно, общността им в дадена подобласт е една, те се знаят и знаят публикациите си, независимо къде са направени. Е, стига да са на английски. Но то вече едва ли има сериозна научна област, в която публикациите да не са на английски. И като се прибави Интернет, няма абсолютно никаква пречка всяко ново нещо да става незабавно известно и достъпно на цялата научна подобщност.
Така че - дамите и господата, които много държат на списанията с импакт фактор и прочие, да бъдат така добри да конкретизират и обосновават повече и по-добре за съответната област исканията си за признаване на този параметър за оценка! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/23/2009 : 14:30:00
На едно от организираните от ИРИОН мероприятия, Петър Берон беше казал нещо такова: "По същия начин, както се описва един нов вид в издание на БАН, се описва един нов вид и в най-знаменитите западни списания. Защо тези описания да имат различна стойност?"
Изобщо откъде е тръгнала тази тъпотия, че в естествените науки възгледите на индексните фундаменталисти са преобладаващи? Става въпрос за съвсем ограничени кръгове от хора, като правило - далеч от реалния сектор.
Всъщност, без изобщо да се затруднявам, мога да изброя много варианти на ценни научни разработки, които няма с какво да заинтригуват едно надуто западно списание.
Да речем - описването на нови за България видове. Или пък - прецизирането на границите на техните ареали в страната (освен ако не става въпрос за световнозастрашени видове - а от птици и бозайници у нас има само три такива).
Ами трансфера на иновации?!? - това си е научна дейност, та дрънка. Всъщност - всички научни направления у нас, които няма да попаднат в графата "приоритетни" в бъдещата ни Стратегия, ще се занимават главно точно с това - с трансфера на иновации. Е, и - какво - това учени втора категория ли ще са?!
Изобщо, терминът "научно обслужване", известен ли е на тези коне с капаци, които са заболи нос в разните им там индексчета?
(А защо пък за водещ критерий да не приемем икономическия ефект от дадена научна разработка?)
Господа, научния труд е творчество, а не лека атлетика (с цялото ми уважение към труда на спортистите)!
Седмичните класации за албуми и сингли са само най-общ ориентир - основното е музикалния пазар - и само некадърни творци могат да бягат от пазара и да се крият зад класациите.
Нам е нужен свободен пазар на научния продукт и поставяне на учения в конкурентна среда - а не административен диктат - пък бил той и чрез "световнопризнати индекси" - да ви пИкам на индексите... |
| kkabakciev |
Posted - 10/23/2009 : 14:04:24
Нищо против обсъжданията по принцип! Но погледнах кои представляват така наречения Съюз на учените, и - изненада никаква!
В мнозинството - комунодеребей до комунодеребей!
И тия ли, мълчали пред досегашните гнусни безобразия и престъпления в академичната сфера, сега искат да определят какъв да бъде новият закон?
Жалка работа! Типично българска!
Реформата трябва да стане с ПОВСЕМЕСТНА ЛУСТРАЦИЯ НА ВСИЧКИ КОМУНОНЕКАДЪРНИЦИ И ТЕХНИТЕ АСОЦИАТИ - така, както беше направена в Германия през 1991 г., вижте за това статията на проф. Пльон на фронтпейджа. Тази, за която и аз пледирах през 1991 г. - но не стана. Вж. статията ми "Как партията бдеше над науката" (статията написах и публикувах по поръка на Сдружението на работещите в областта на науката при "Подкрепа"):
http://kkabakciev.blog.bg/nauka/2009/10/20/kak-partiiata-bdeshe-nad-naukata.419072
И чак след една такава ЛУСТРАЦИЯ - да се мисли за нов, модерен закон! Защото дори суперперфектен закон от Марс да дадат на комунодеребеите, те пак ще продължат да вършат комунодивашките си деяния! |
| donnka |
Posted - 10/23/2009 : 10:57:01
Дано това последно обсъждане на Закона за научните степени и научните звания не е предпоследно. И стига да се "задръстват" университетите с над 65 годишни преподаватели. Дай боже всеки да стигне до пенсионна възраст и ако е толкова добър учен и преподавател да си го вземат на хонорар. Но нека се освобаждава пътя и за младите. |
| Dimitar_Nikolov |
Posted - 10/22/2009 : 18:51:47
Колеги,
Следващият вторник, 27.10.2009 г. в аулата на СУ от 14.00 часа ще има обсъждане на закона за научните степени и научните звания организирано от Съюза на учените. Ще присъстват Йорданка Фандъкова, Сергей Игнатов и Огнян Стоичков.
Това щяло да е последното обсъждане преди внасянето на закона в Министерския съвет.
Говори се, че някаква приятелка на Фандъкова - учителката Малина Едрева щяла да е министър, а Фандъкова щяла да си е министър в сянка, а пък Бойко Борисов щял да си е кмет в сянка, както и сега.
Сергей Игнатов засега се помазвал на всички, че ако не стане министър, да остане поне заместник-министър и да си прокарва идеите.
Аз ще присъствам във вторник, надявам се да дойдат повече участници от този форум и да се изкажат.
Ръководният състав на ТУС, начело с ректора, засега има само една цел и тя е да остави тези над 65 години противозаконно да си довършат мандатите, за да може и самият ректор да остане след 65 години, защото и той ги навършва преди края на мандата си. |
| kkabakciev |
Posted - 10/21/2009 : 17:08:43
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
Драга ГАЛЯ МАРИНОВА,
Предлагам за публикуване разширен вариант на "Звания-без-знания..."
Поздрави!
д-р Чалдъков
PS:Публикуван на заглавната страница
Господин Чалдъков,
Прочетох статията Ви и се присъединявам към принципната позиция в нея - че не трябва да се получават звания без знания (т.е. без приноси в науката - бих го казал аз).
Но има неща, което не проумявам много отдавна. Вие в природните науки приемате категорично за основни критерии за оценка на научноизследователска дейност няколкото параметъра, изброени от Вас. Добре. Възниква въпросът: защо, след като има почти пълен консенсус при вас - в природните науки, за тези критерии, или поне за основните, те не са залегнали в нормативната уредба? Ето го проблемът: няма ги в нормативната уредба, съответно по тази причина незнаещи, неможещи и без приноси придобиват титли! Е, добре, защо се допуска това? Защо има толкова много хора, които настояват за прилагането на тези критерии в природните науки, а същите тези хора не настояват тези критерии да бъдат включени в нормативната уредба?
Другото, което не проумявам, е: защо вие, от природните науки, винаги категорично вземате думата и налагате собствените си разбирания за оценка на научноизследователската дейност ЗА ВСИЧКИ НАУКИ ИЗОБЩО? В хуманитарните и обществените науки (така да ги наречем) вашите разбирания за критерии за оценка на научноизследователската дейност НЕ СЕ ПРИЕМАТ! Не само в България, а изобщо по света. Вие това не го ли знаете? Ако го знаете, защо си мислите, че вие, от природните науки, сте тези, които единствено могат да определят критериите за оценка на научноизследователска дейност във ВСИЧКИ науки изобщо? Защото намирате, че само вашите науки са "истински науки"?
Пиша това от принципни позиции, не от позициите на някакви мои лични интереси. Първо, аз твърдя, че моята област, теоретичната лингвистика, е природна наука, тъй като обектът на нейното изследване е продукт на мозъка на човека - естественият език. Отделен е въпросът, че понятието "езикознание" често пъти се подвежда под родовото "филология" - и това е крайно неправилно и подвеждащо.
И последно за момента - още няколко въпроса.
(1) Ако посочените от Вас критерии за оценка на научноизследователска дейност (които не са само Ваши, а са преобладаващи в природните науки) са толкова безспорни и ясни за природните науки, каквито и Вие ги представяте, защо не са включени в нормативната уредба ПОНЕ за природните науки?
(2) Откъде изобщо произтича този спор, който Вие водите - и изобщо с кого го водите? С администрацията на академичната общност? С представителите на хуманитарните и обществените науки? С друг(и)?
Благодаря за вниманието Ви и за евентуалния Ви отговор.
Красимир Кабакчиев |
| George_Chaldakov |
Posted - 10/21/2009 : 16:39:57
Драга ГАЛЯ МАРИНОВА,
Предлагам за публикуване разширен вариант на "Звания-без-знания..."
Поздрави!
д-р Чалдъков
PS:Публикуван на заглавната страница |
| kkabakciev |
Posted - 10/20/2009 : 21:59:53
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
Моля, да бъда извинен, че писах "1977 г." за статията в "Капитал" - годината е 1997 г. - разбира се и по курса на долар-лева.
Няма нормативни актове в тази статия - освен ако човек е забравил, че "вътрешената свобода се основава на автономията сам да си създаваш законодателство" (Кант) - така че това, което пише в "Капитал" и сега във Форума си е моето законодателство...
Георги Чалдъков
Точно така, г-н Чалдъков, няма такова законодателство!
Но трябваше да направите тази уговорка в началото - че се позовавате на своето "вътрешно законодателство".
Защото Вашето "вътрешното законодателство" има обвързваща сила (както се казва) само и единствено за Вас.
Кабакчиев |
| George_Chaldakov |
Posted - 10/20/2009 : 21:37:19
Моля, да бъда извинен, че писах "1977 г." за статията в "Капитал" - годината е 1997 г. - разбира се и по курса на долар-лева.
Няма нормативни актове в тази статия - освен ако човек е забравил, че "вътрешената свобода се основава на автономията сам да си създаваш законодателство" (Кант) - така че това, което пише в "Капитал" и сега във Форума си е моето законодателство...
Георги Чалдъков |
|
|
