| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 05/15/2007 : 14:32:45
В този топик ще обсъждаме някои нови научни теории или оспорване на съществуващи научни теории. |
| 6 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/24/2009 : 14:56:44
Една много интелигентно и грамотно написана критика на писания на Дедо Божо, с автор Теодор Йончев:
http://nauka.bg/forum/index.php?act=attach&type=post&id=13404
- така е - чалгаджиите в науката требе се тепат фино и кротко, но методично и безмилостно - пък били те и министри без портмоне (а и без проферско звание - което нямаше да е толкова важно, ако самият Божидар Димитров не държеше толкова много да го титуловат "професор" - а той е стенесе първа, все пак - не е професор).
В новото правителство те са двама (другият е ресорният ни вицепремиер Симеон Лелин), чието плямпане явно вече вади от нерви дори Самият Него - единственият човек, успял да преброи до безкрайност (два пъти) и да победи на тенис тухлена стена. |
| moderator |
Posted - 11/19/2008 : 19:54:39
Скандал околко българското лекарство против рак
www.news.bg
19.11.2008 г.
Учени от БАН настояват за сформирането на експертен екип от специалисти, които подробно да анализират свойствата на билката "котешка стъпка".
Благодарение на тази билка, туморите в мишките, които бяха подложени на експериментално лечение в БАН в началото на миналата седмица, почти изчезнаха.
В същото време, Изпълнителната агенция по лекарствата се обяви против опитите на професор Янчев, позовавайки се на подозрения, че ученият е използвал препарата върху хора, съобщи БТВ.
В началото на миналата седмица, белите мишки бяха тежко болни от рак, а туморите образувания върху тях бяха огромни. След 9 дни и три инжектирания на концентрирания билков екстракт обаче, раковите клетки умират, а бучките са изчезнали.
"Това потъмняване на туморите е в следствие на това, че туморните клетки некротизират, те умират", обясни проф. Иларион Янчев.
Междувременно, Изпълнителната агенция по лекарствата, позовавайки се на публикации в пресата, осъжда опитите на професор Янчев върху хора. Агенцията цитира неназована публикация. Ето какво пише в писмото на агенцията.
"Изпълнителна агенция по лекарствата изразява становище, че подобни практики и действия по провеждане на експериментално приложение върху хора е незаконно и научно необосновано и изцяло противоречи на правилата за Добра клинична практика и етичните принципи на Декларацията от Хелзинки".
Професор Янчев обаче отрича да е експериментирал с хора. "Върху хора опити не могат да се правят и не съм правил", кетегоричен е той.
Учени от БАН предлагат специалисти от различни институти да се заемат с детайлно проучване на активните съставки на котешката стъпка, които са неизвестни.
Вече са налице и първите желаещи учени, които искат доброволно да подкрепят проекта на професор Янчев.
"Бихме могли да направим математически модели, в рамките на които, да отразим процеса на развитие на тумора и въздействието върху него на екстракта", заяви проф. Красимир Атанасов.
Очаква се ръководството на БАН да реши дали да финансира продължаването на проекта след успешния край на експеримента.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 05/17/2007 : 14:08:57
quote:
Originally posted by moderator
...имаше един г-н Стоянов, от Германия или от САЩ, който твърдеше че е открил универсален закон, а именно, че всяко движение и взаимодействие между нещата се определя от техния потенциал за отдаване или нещо от сорта...
Не е Стоянов - Георги Станков е - макар че - все тая, ако питаш мен! Родом от Пловдив, завършва МЕИ-то, после, както твърдеше - бяга във ФРГ, където завършва и медицина и работи в научно-изследователския център на някаква фармацевтична компания. Това е информация от него, така че не знам колко е вярна - просто бях на среща с него тогава (мисля че беше през 1998-ма) на "Раковски" 108. Отидох там заради голямата реклама, но останах разочарован - пак се сблъсках с този феномен - наши сънародници, дето са живели на Запад, като се върнат и ни приказват като на някое диво туземно племе. Въпреки това, после прочетох краткото изложение на неговата теория (защото имаше и дълго - четири тома ) и нищо не разбрах. В смисъл - прави там едни такива произволни равенства с понятия от естествените науки, след което ги подлага на обработка по математически правила - няма логика в такива неща според мен.quote:
Originally posted by moderator...И последно за темата, която отворих “Научна критика”, ние я имаме от доста време в сайта...
Предлагам, ако е възможно, да се открие нов раздел в нашия форум, в който да се обсъждат "чисто" научни теми - пък този да си остане с акцент върху организационните проблеми на науката и висшето образование. |
| moderator |
Posted - 05/16/2007 : 14:51:45
Много се радвам, че проф. Димо Узунов е написал становище по въпроса. Разбира се и през ум не ми е минавало, че ние тук в този форум можем да решим въпросите свързани с валидността или не на теорията на относителността. Преди време слушах цикъл лекции на проф. Петър Рашков Пенчев на подобна тема, където той лансира тезата, че електромагнетизмът е същността на материята и няма нищо освен него и освен това, че най-голямата скорост във вселената е равна на 2 пъти скоростта на светлината във вакум. Той от години търси някой да провери математическите му изчисления, дори на мен ми предложи това. Веднага бързам да заявя, че не съм се заемала с тази задача.
По-интересното в случаи, като горния са феномените на обсебването, на зациклянето и на мегаломанията, които съм забелязала при редица учени. Освен проф. Пенчев, имаше един г-н Стоянов, от Германия или от САЩ, който твърдеше че е открил универсален закон, а именно, че всяко движение и взаимодействие между нещата се определя от техния потенциал за отдаване или нещо от сорта. Тук в ТУ-София има една група около проф. Нягол Манолов, която развива универсална теория на триализма – триединството, третото начало, излизайки от теорията на контактите и на трибологията. Проф. Манолов е също физик по образование, но е преподавал механика. В теорията му има редица интересни неща, някои от тях се надявам неговите последователи да представят един ден и за нашите читатели. Задълбочавайки в една тема, някои учени се изкушават да пренесат своите теории от частната си наука към глобалното – обществото, света, вселената. Това едва ли е случайно. Без съмнение съществуват аналогии в различните сфери и области, които изкушават към обобщение или пък има друго нещо – може би задълбочаването, в която и да е сфера на частните науки води до откриването или по-точно до осезаването на нещо еднородно, първично, всеобщо, да кажем Бог. Усещам, как проф. Узунов ще ме низвергне от гилдията на учените, с които благоволява да си говори. Затова бързам да сменя насоката на съжденията си.
Проф. Узунов, аз за разлика от Вас определено смятам, че може да си говорим на по-широк кръг теми и то не за да постигна всеобхватност, опазил ме Бог от подобна мегаломания. Не съм си поставила такива цели. Напротив, Вие добре знаете моята основна цел и тя е да реформираме системите на науката и висшето образование в България, така че да може хората, които имат призвание за наука, да могат да работят наука, с колкото се може по-висока степен на интеграция със световните научно-изследователски мрежи и без излишни и непродуктивни стрес и тормоз, толкова широко разпространени днес в Бългрия, както и да имаме висше образование също така съвместимо, съгласувано и хармонизирано с европейското и световното. Тази основна цел аз и моите колеги в ИРИОН не изпускаме от погледа си. Но, както се оказа проблемите в тези две сфери в България са доста сложни, най-вече защото са обвързани с проблемите в други сфери на нашия обществено-политически живот, и освен това те са обусловени в голяма степен исторически, дори географски. Следователно съществува опасност, ако ние не успеем да решим проблемите в тези две сфери бързо, да зациклим в един безкраен цикъл на охкане, вайкане, пъшкане, дори да достигнем до пълно отрицание, отчаяние, депресия, черногледство. А всичко това е контрапродуктивно. Сигурно познавате наши колеги – учени и то добри учени, които са зациклили в негативизма и едвам се изтрайват дори от най-търпеливите и добронамерени техни приятели. Ето защо, без да загубваме основната нишка на нашите усилия, които с натрупване се надяваме да дадат резултат един ден и то осезаем такъв, междувременно, ние можем да се поогледаме, да забележим любопитното наоколо, да поразсъждаваме, да пофилософстваме само и единствено за собствено удоволствие и от любов към гимнастиката на ума. Затова проф. Узунов не се чудете нито се дивете, че аз и някои мои колеги включваме умишлено някои по-разведряващи теми. Усмивката само ще ни е от полза. Както сте забелязали имаме теми “За поздравления”, “Висше образование и глобализация”, рубрика “Любопитно” и други, просто за да се разведрим и да можем да продължим напред, да не се отказваме от пъта, който сме поели.
По темата, която повдигате за местната, регионалната и т.н. наука, която открива Америка, топлата вода и колелото, тя също заслужава внимание. Вярно е, че с “такива открития”, ние просто уведомяваме обществеността, че и ние най-после сме разбрали, че нещо съществува, демек в това е новостта, че Ние сме го разбрали. Прав сте! Но въпреки всичко, аз считам, че тези местни и балкански научни форуми също трябва да ги има и както виждате постепенно те се отварят идват хора от тук от там и постепенно нивото се вдига. Като че ли няма друг начин.
Ще се радваме да ни поканите някой ден на някой от Вашите семинари по въпроси на физиката, особено ако решите да ни представите някои новости в достъпен за нас стил. Все пак, не сме пенкелер, но сме любопитни да знаем, с какво се занимавате.
Знаете ли, колегата от ИРИОН Андрей Куртенков има една специална тема за това “Що е то научна публикация” на страница 3 от топиците. Много ще ни е интересно да знаем Вашето мнение на професор и то по фундаментална наука, за това, кое ни дава основание да наречем една публикация научна?
И последно за темата, която отворих “Научна критика”, ние я имаме от доста време в сайта. Откри я доц. Иван Илиев от ТУ-София, като анализира в критичен план едни тестове по механика за студенти, които негов колега професор и голям доктор от ТУС задава на студентите за да ги оценява. Знаете ли, това мен много ме впечатли и то позитивно. Защо ли? Ами защото напоследък ми се струва, че в научната общност в България беше изкоренена, ако въобще някога я е имало способността за комуникация въобще и в частност за научна дискусия. А това е нещо много очарователно. Един научен спор между интелигентни и взаимноуважаващи се опоненти е струва ми се нещо много ценно, нещо много красово. Уви, това е нещо, което липсва у нас. Има глад за озон в тази насока. На местните конференции, често представяш неща, от които никой не се интересува. Никой не слуша, никой не пита. Направил си нещо, разбрал си нещо – желаеш да го споделиш, да го провериш – уви , установяваш, че никой не се интересува. Не намирате ли, че това е тъжно. Не намирате ли, че ако стимулираме вкуса в тази насока, ще бъде интересно?
Със съобщението си повдигнахте толкова много и все важни теми, че не мога да ги изчерпя с един отговор, но обещавам по-нататък да продължа дискусията с Вас, а и с други наши форумци по тях.
|
| diu |
Posted - 05/16/2007 : 09:05:57
quote:
Originally posted by diu
quote:
Originally posted by diu
quote:
Originally posted by moderator
Доста важна забележка ОТНОСНО предходния материал в тази рубрика: Лесотехническия университет предлага своя теория по темата:
Българин оспорва Теорията на относителността на Айнщайн
Сашо Сълков представи най-новата си книга "Теория на абсолютността"
www.actualno.com
15.05.2007 г.
Специалната теория на относителността е оборвана хиляди пъти от нейното създаване до наши дни, от най-различни хора: лаици, просто дипломирани физици и ординерни учени, а също и от изтъкнати и признати като големи авторитети учени от най-различни страни, често с далеч по-нетривиални аргументи от бегло споменатите в предходния материал.
Не виждам нища странно и в наличието на български принос в тези ``борби.`` С просто око се вижда наивен опит за сензации, които няма как да преминат Калотина, а и дано не минат. Едно време бомбастични български открития се пишеха в ``Народно младеж``. Сега - във вестници-наследници. Често наследствеността е недъг.
Не виждам нищо странно в провинциалния маниер на ``българската борба'', защото представите на българските журналисти за наука са си срамен провинциализъм.
Веднъж една позната (и добра) журналистка ме викна да ме пита дали е вярно откритието на един наш юнак, прекарал в началните години на демокрацията в един американски университет и завърнал се у нас за кратко или за дълго (в тази историйка университетът няма нищо общо). Накарах я да повика съответния джентлемен на кафе - тримцата - тя, той и аз. Зададох му два-три въпроса по същество. Той се смути, и защото не очакваше компетентност в БГ (сноб), и защото беше неграмотен физик и не можеше да отговори. Изчерви се, защото разбра, че е ``хванат``. Казах на журналистката, че това е мошеничество и си тръгнах. Резултат по български: Материалът беше публикуван с бомбастично заглавие, като настоящето, но не толкова глупаво.
Извод: Българинът е склонен да вярва в чудеса, в невероятното, не приема непознатото му знание. Това може да е донякъде полезно от гносеологична гледна точка само, ако е съчетано с много знания и професионализъм, които у нас най-често липсват, а и с невероятен труд и упоритост, които също липсват като възпитание на реалния, а не мнимия, успех в науката и въобще в живота.
Господа, научна теза се представя не на пресконференция, а на научен семинар.
Ако не вярвате на Научни семинари в България - Виена е на 200 лева път. Езикът не е проблем. Няма човек, който да няма интелектуален багаж да научи малко един език, а едновременно с това да може да поправи Айнщайн. Затова предполагам, че кандидатите за славата знаят поне английски до степен да бъдат разбрани устно и писмено.
След това, авторът пише научен труд (статия, обзор или монография), на език достъпен за крупните експерти по света и чака тяхното мнение.
Всяко стойностно нещо се забелязва от световните научни кръгове.
Влезнах с сайта на БАН и не видях в списъка на академиците академик с името А. Трифонов. Отбелязвам това, за да защитя авторитета на БАН в случая. Който проф. или библиотекар присъства на пресконференции на лесовъди за теория на относителността си има своето оправдание. Човек е свободен и да се развлича, дори по малко странен и дори по интелектуално перверзен начин.
В нашата физическа колегия има сериозни и международно известни експерти и по специална, и по обща теории на относителността (ИЯИЯЕ-БАН и ФФ-СУ), накои вече починаха, но има и живи. Аз не съм между тях, но и да бях, не бих прелистил съответната книга, не от високомерие, разбира се. Но бих прочел статия на подобна тема във Physical Review Letters, например.
Разбирам желанието на Модератора да бъде всеобхватен по въпросите на науката, но по-добре е да се съсредоточи върху някакъв реален обхват, а не да търси подвеждащата всеобхватност. По мое лично и скромно мнение, едва ли този форум е подходящо място за сериозни научни дискусии, освен ако не искаме да профанизираме най-важната и значима за човечеството наука - физиката. А ние, можем това - поне, ако не друго.
Я обсъдете нещо друго, като например следния случай:
На няколко пъти ме срещат из чужбините германски и италиански професори, които ме питат:
``Там вашите хора с някаква си тяхна ли наука ли се занимават, нещо в регионален мащаб ли си правят, оценяват, приемат, считат за научни постижения ? Ние бяхме на конференции в България и в много случаи чухме за ``нови приноси``, за които обаче знаем, че са направени и публикувани преди 10-20-30 години. Що за регионално самозатваряне и що за локална наука, как е възможно това ?``
Д.И.У.
|
| moderator |
Posted - 05/15/2007 : 14:37:34
Интересно ми е колко много учени се опитват да оборят теориите на Айнщайн или пък да създадат някаква обща теория за вселената. И проф. Димо Узунов може да изкаже мнение по въпроса, защото неговите колеги физиците са сред най-изкушените, но не само те, а и инженери например проф. Петър Рашков Пенчев с неговата теория за електромагнитната природа на света, ето сега и един самоук изследовател Сашо Сълков незавършил Лесотехническия университет предлага своя теория по темата:
Българин оспорва Теорията на относителността на Айнщайн
Сашо Сълков представи най-новата си книга "Теория на абсолютността"
www.actualno.com
15.05.2007 г.
Българин дръзна да оспори Теорията на относителността на Айнщайн - един от фундаментите на съвременната физика. Това стана днес на пресконференция, по време на която Сашо Сълков представи най-новата си книга "Теория на абсолютността". В нея авторът оспорва Айнщайновата теория, проследявайки хронологията на нейното създаване, където, според него, се корени и проблемът.
"Това е една изключително деликатна тема, защото името на Айнщайн се е превърнало в икона и всеки, който дръзне да постави под съмнение неговата "религия", рискува да си навлече гнева на световната физична общност. Ето защо аз само ще изостря вниманието върху някои експерименти и факти, имащи отношение към Теорията на относителността, както и към нейното създаване", споделя авторът.
Според него, грешката в теорията идва от базата, на която стъпва Айнщайн. Той приема за даденост резултата, получен от опита на Майкелсън и Морли, в който, той смята, че е допусната фундаментална грешка. Проблемът се състои в логиката, която двамата учени залагат в своя експеримент.
В разсъжденията си за поведението на лъча, движещ се перпендикулярно на движението на Земята, те допускат обвързаност между поведението на светлинния лъч и източника, който го предизвиква - твърдение, което може да бъде вярно, само ако първият постулат за независимост на скоростта на светлината (от източника) е неверен.
Достоверността на първия постулат не се поставя под съмнение нито от Сълков, нито от научната общност. Съмнението е насочено към втория постулат, който се потвърждава само и единствено от опита на Майкелсън и Морли, чиято логика, според автора, е погрешна. Това, от своя страна, отменя действието на втория постулат за независимостта на скоростта на светлината (от приемника), което обезсмисля и закона за постоянството на скоростта на светлината във вакуум. Оттук и Теорията на относителността се оказва безпочвена и невярна.
Авторът посочва и следствията, породени от тази "пробойна" в теорията на Айнщайн, едно от които е, че червеното отместване в спектъра на светлината, идваща от далечните галактики, не се дължи на Доплеровия ефект, тъй като не е възможно да сме център на Вселената, и че Вселената не се разширява, а е хаотично движеща се. Това си твърдение той подкрепя с новооткрит ефект, наподобяващ Доплеровия, за който претендира за авторство.
Книгата "Теория на абсолютността" представлява един различен поглед върху устройството на света - едно предизвикателно обяснение на на пръв поглед необяснимите неща. Своите експерименти и изводи Сашо Сълков поднася по изключително увлекателен и достъпен начин, напомняйки ни, че истината за нещата обикновено е проста и очевидна, а сложна я прави само нашето невежество.
"В тази книга Сашо Сълков има смелостта да постави под съмнение изводите на основните авторитети на съвременната физика. И го прави убедително и увлекателно, но може би дори не прозира в каква каша се забърква, дори само с това, че провокира много хора да преразгледат собствените си съмнения", казва Станислав Шурулинков, главен директор в Националния център по метрология и помощник директор в Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията на БАН, с когото заедно с автора подготвят нов, принципно различен експеримент, имащ за цел да даде окончателен отговор на въпрос, зададен още преди сто години.
Участници в пресконференцията бяха: Станислав Шурулинков, акад. Александър Трифонов, проф. Андрей Апостолов и Цвета Физиева
Не за първи път постулатът, че скоростта на светлината е постоянна, се оспорва. Преди няколко години английски учени също оспориха това твърдение на базата на анализ на светлината, идваща от квазерите (небесни тела, някои от които намиращи се на милиарди светлинни години от Земята), което е още една причина да се съмняваме в достоверността на Айнщайновата теория.
Сашо Сълков е роден през 1959 г. в с. Борован, гр. Враца. Учи в Лесотехническия университет, но не се дипломира. През целия си живот се занимава с физика и извършва експерименти с подкрепата на неправителствени организации. Притежава над десет патента, два от които са продадени в Норвегия и Швеция.
В момента се занимава с частен бизнес в областта на строителството и търговията с недвижими имоти. Съсобственик на Завода за яхти от стъклопластмаса край Царево.
|
|
|
