| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 02/19/2007 : 14:39:54
Учени сезират европейските институции за екомрежата
Определянето на зоните е престъпление спрямо природното богатство
НАТУРА 2000
19-02-2007
www.vsekiden.com
Старши научен сътрудник Стоян Бешков определи решението на правителството за зоните от екомрежата Натура 2000, като престъпление спрямо българското и европейското природно богатство. Стоян Бешков от Националния природонаучен музей към Българската академия на науките е участвал в определянето на зоните за включване в Натура 2000, съобщи БНР. По неговото мнение научните аргументи за отложените зони са достатъчно убедителни, но министрите не са се вслушали в становището на експертите. До момента БАН няма позиция, БАН си е заровил главата като щраус в пясъка и мълчи за проблема Натура 2000, коментира Бешков и предупреди, че ще бъде потърсено решение извън рамките на България, чрез международни институции. В подписка отделни учени се обявяват в защита на изключените територии от Натура 2000.
В община Бобошево 7 330 хектара влизат в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, съобщиха от кметството. Под защита попадат влажни ливади и пасища по склоновете на Влахина планина. Мястото е от малкото в страната, където застрашеният от изчезване ливаден дърдавец гнезди в значителна численост. Това определя и световното значение на Бобошевския край, според еколози, за запазване на вида. Освен влажните ливади и пасища, в защитената зона попадат и части от скалните масиви в района на Скримския пролом. Обект на специални мерки за опазване са живеещите там бухал и сокол скитник. Населението приветства включването на терените в европейската екологична мрежа, коментира кметът Димитър Сотиров.
|
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| kkabakciev |
Posted - 07/09/2015 : 12:02:58
Имам претенции да познавам Гърция от обща култура, от връзки с колеги от две десетилетия, чрез кореспонденция, командировки - първо в академичните среди, след това в една техническа област, където работих 10 години, от 30-40 посещения като турист през последните десет години, многобройни разговори с гърци за положението в Гърция и прочие.
През последните седмици и особено дни, побеснял от неграмотността и злобата срещу гърците в българските форуми, се убих да обяснявам, че вината за кризата не може да се приписва на гърците изобщо, че не може да се обяснява с мързел, безотговорност и безхаберие (много по-мързеливи, безотговорни и безхаберни са българите), че Тройката и нейните маши, брюкселските чиновници, незаконно, нагло и безперспективно налагат остеритет на Гърция.
Преди минути открих с голяма и приятна изненада, че Димка Гочева е написала два много добри - според мен - материала, и те, публикувани преди доста време, сега отново са публикувани като особено актуални в "Гласове". Вижте ги:
http://glasove.com/komentari/53465-siriza-e-antioligarhicheska-a-ne-populistka-partiq |
| George_Chaldakov |
Posted - 05/20/2015 : 07:15:58
ТОВА Е ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА
Примери от българския футбол
Д-р Георги Чалдъков
В една от приказките си Ханс Кристиан Андерсен разказва за прелестна котка, която преоблечена като принцеса, присъства на прием в кралския замък - и когато една мишка преминава по червения килим, „принцесата” скача върху нея, за да я хване и изяде. Това е архаичната реакция на гените, при човека и на мемите – гени на културата, на отглеждането на образование и възпитание, на укротяването на хедонизма и агресията.
Тези дни пак имаше прояви на „това е голямата разлика“. Докато на стадиона на английския футболен клуб „Астън Вила“ в Бирмингам свири световния гений Найджъл Кенеди, на стадиона на „Лудогорец“ в Разград пее една сръбска певица. Докато собствениците на западноевропейските футболни клубове много рядко коментират играта на отборите си, българските собственици са чести коментатори на играта на футболистите и работата на съдиите. Наскоро дори станехме свидетели как досега-изглеждащ интелигентен собственик влезе грубо, ала Моци в монолог на един млад телевизионен журналист, наричайки го „олигофрен“. И журналистът – милият! – стоеше чинно като примерен ученик пред груба учителка. Това всъщност бе илюстрация на нещо много по-тревожно в нашето общество: липса на уважение от страна на пари-имащите „принцове“ към интелигентните, талантливите, възпитаните българи.
Така непринудено стигаме до още една „голяма разлика“ между напредналите страни и България: министър-председател и финансов министър ходят на футболен мач, а не можеш да ги видиш в университетските лаборатории, аудитории и библиотеки. И на лекциите на световно известни учени, поканeни в България, не можеш да ги видиш.*
* През 2009 и 2012 г. авторът е канил безуспешно министър-председателя за подкрепа и присъствие на симпозиуми с участието на световно известни учени в областта на сърдечнометаболитните болести, от последствията на които – инфаркти и инсулти - българите умираме най-често в света. |
| kkabakciev |
Posted - 05/05/2015 : 09:01:09
Здравейте, Галя и Васил, и всички останали!
Много отдавна не съм бил тук, а и съм се откъснал от академичната общност.
В делата си в съда срещу БАН, които продължиха 21 години и само първите две (но пък най-важните) приключиха успешно, накрая попаднах и на лицето Куцкова, което мислех за борец за правова държава.
Какво се оказа? Съвсем накратко, следното.
Какво представлява лицето Куцкова:
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/7.html
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/08/blog-post.html
http://kkabakciev.blogspot.com/2010/09/blog-post.html
През последните дни и седмици, в които лицето за милионен път по милионна собствена инициатива цъфти във всички възможни медии, до мен достигна потресаваща (за мен) информация (политическа). Лицето, представящо се вече двадесетина години пред обществото за демократ и антикомунист, оказва се, е използвало пари (заедно с Петър Стоянов) на отявлен комунист и доносник на ДС в кандидатпрезидентската кампания 2001 г.:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=203&aid=5118
http://www.segabg.com/article.php?id=107500
А напоследък има дори сведения, че лицето може би е било член на БКП, и дори партиен секретар на Софийския районен съд!
Моля, някой ако има информация по въпроса, да съобщи!
Малко по-разширено описание на случая можете да намерите тук:
https://www.facebook.com/krasimir.kabakciev/posts/10204247774575954
Благодаря предварително, ако можете да помогнете с някаква информация за разобличение на тази ГРАНДИОЗНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМАМА на кандидатпрезидентската двойка Стоянов-Куцкова!
Под ГРАНДИОЗНА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМАМА имам предвид унищожаването на политическите надежди за правов ред на между един милион и два милиона потенциални "сини избиратели", като част от тази измама се състои и в използването на пари - много пари - на изключително отявлен комунист и доносник на ДС от страна на кандидатпрезидентската двойка. |
| George_Chaldakov |
Posted - 03/28/2015 : 12:17:38
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО: НАЙ-ЧОВЕШКОТО ЧОВЕШКО ПРАВО
Или MoskovCare versus ObamaCare
Д-р Георги Чалдъков
Къде сме ние? Кога ще ги стигнем американците? – питаше Тодор Колев в едно телевизионно предаване.
Сега аз ще се опитам да отговоря на тези въпроси като сравня какво правят министъра на здравеопазването на България и президента на САЩ. Приликата е само една: и министър Москов, и президент Обама правят реформи в здравеопазването – Москов от няколко месеца, Обама от 5 години (на 23 март 2010 г. той подписа Закона за реформиране на здравеопазването).
Разликата обаче е съществена – тя е в ефективността и философията на реформите и в тяхното финансиране. Въпреки че срещу реформите на Обама стои мнозинството, представено от сенатори от Републиканската партия (и въпреки че САЩ не са от най-добрите примери за достъпно и некорумпирано здравеопазване).
Министър Москов предлага реформи, ограничаващи достъпа до лечение, прилагайки дискриминация по болести: на пациенти със сърдечносъдови и ракови болести – финасово осигурено и навременно лечение, а с други болести – ограничен достъп до такова лечение. Това, че последствията на сърдечносъдовите болести – сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт – са много чести именно в България, не оправдава подобен подход. Създаденият към Министерския съвет консултативен орган, наречен „Партньорство за здраве“, звучи обещаващо, ако се изпълни с разумни действия.
Президент Обама в едночасова оратория за Състоянието на САЩ (State of the Union), произнесена на 20 януари 2015 г., говори как достъпното здравеопазване (ObamaCare, официално наричано Affordable Care Act) помага и на икономиката. И предложи Инициатива за прецизна медицина (Precision Medicine Initiative), финасова осигурена с 215 милиона долара. "Аз искам страна, която премахва замърсяването и картографира човешкия геном и така да се роди една нова ера в медицината, която да прави точното лекуване в точното време“ – казва Обама. И продължи: „За да ни доведе по-близо до възможността да се лекуват болести като рак и диабет – и да дадем достъп на всички до персонализирана информация, необходима ни, за да бъдем по-здрави – ние и нашите семейства.“
Как сега да не си спомня приказката за Лондон и Париж (A Tale of Two Cities), написана от Чарлз Дикенс, и една от нейните мисли, перифразирана тук така: „О време на мъдрост, о време на глупост.“ Първото се отнася за Барак Обама, второто – за Петър Москов & Иван Костов.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 03/13/2015 : 13:18:20
О, КОЛКО МНОГО ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ!
Д-р Георги Чалдъков
Тези дни на българската политическа сцена отново - от Брюксел в София - се появи СДС (Сергей Димитриевич Станишев). Този път с Националната инициатива „България в Шенген. Време е!”. Приглася му една българска гражданка от същия посткомунистически клан – и, разбира се, дежурните леви интелектуалци, начело с журналистката Велислава Дърева. Към инициативата, за мое учудване,се присъединили и българските рок-майстори Кирил Маричков и Иван Лечев. Дори СДС ги похвали, че ще рекламират „България в Шенген. Време е!”. Как така, уважаеми музиканти, от „45 години стигат. Времето е наше“ запяхте „България в Шенген. Време е!”, композирана от СДС? Следователно, нито комунизмът си отиде, нито децата спат спокойно - в България.
Пак тези дни 113 интелектуалци и политици пожелаха „реабилитиране от българската общественост“на Симеон Борисов Сакскобургготски, наричан от тях „цар“. И за целта поискаха да има институцията за Симеон, наричана "Българска корона". По този повод един перманентно ляв историк, доскорошен депутат,изрече в интервю: „Аз определям Симеон Втори като носител на равновесие. Като забрана да мразим. Като престиж пред очите на света.“
Но историкът забрави да запита „Престиж ли е този същият Симеон на трапезата на българите, които той излъга 800 пъти за 4 години?“ По 200 лъжи на година – защо тогава наричате рафинираното му лицемерие „равновесие“ и „забрана да мразим“? Цар, който съди в Страсбург царството си за имоти! И сега 113 интелектуалци и политици искат „Българска корона“ за този цар!
Други интелектуалци пък призоваха „Творецът Вежди Рашидов (заслужава) да е академик“.За раздаването на подобни титли е добре да прочетат „Професорите на Леонардо Фибоначи“, публикувани във „Факел“. На които сега променям заглавието само и то става: „Академиците на Леонардо Фибоначи“. Подзаглавието и на двете статии се запазва: „Как демокрация без меритокрация ражда звания без знания“.
На всичкиО, колко много интелектуалци, участващи в споменатите инициативи, напомням „Славеите пеят“, написани през 1957 г. от Константин Павлов:
О, колко много славеи!
... Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!
Обади се: казва се Йордан Камджалов, на 34 години, Главен диригент на Оперния театър и Филхармоничния оркестър в Хайделберг, Германия. За Маестрото ще пиша в друга статия.
До тогава, след това и завинаги:
Млъкнете, славеи!
Проклети, славеи! |
| George_Chaldakov |
Posted - 01/30/2015 : 10:18:56
ТОВА НЕ Е ЧЕСТНО!*
Или кога ще научим урока на Нанси
Д-р Георги Чалдъков
Тези дни един мой колега беше избран за президент на Индийското дружество за проучване на диабета. Това беше отразено и в The Hindu – един от националните вестници на Индия. След като прочетох новината за колегата, попаднах на статия, озаглавена Might is Right – правото е на силния. Там се обсъждаше кой точно е автор на публикуваната през 1890 г. книга със същото заглавие и дали Дарвин е прав, че в еволюциятапреживява най-преспособеният. Статията завършваше с извода, че “ние трябва да сме по-силни, за да се борим със силния”(we have to be mighter to fight might). Но тя не се отнасяше за спортни състезания, при които такъв извод е логичен.
Тогава си помислих за човешките права – една от класическите максими на демокрацията, сега нейно рекламно клише. Както и в други социални и политически доктрини, дяволът е притаен в детайлите. И когато едни президенти, подкрепяни от други президенти и министри, изгубят моралните си компаси, те изпращат самолети, които пускат бомби в Белград, Нови сад и Ниш през 1999 г. И в Ирак, където от март 2003 до април 2009 г. войната за „човешки права и демокрация“ уби повече от 650 000 мирни иракчани, 9 315 иракски войника и полицаи, 4 342 американски войника, 318 войника от армии на други страни, включително 13 българи, и 164 журналисти.
И в България има различни прояви на “демократични войни” – една от тях иска да не се учи “Аз съм българче” на Иван Вазов; другата, наградена от един български президент, иска да забравим кирилицата и да пишем налатиница; третата ни убеждава, че е нямало баташко клане, нямало е и турско робство, имало е само османско присъствие. Четвъртата казва „Майната му на провославието.“
Има и Open Society Institute, който е козметична мимикрия на постулатите на отвореното общество на сър Карл Попър, и в действителност е “Сорос-изация” (сащизация) на Албания, Азербайджан, Армения, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово,Молдова, Румъния,Украйна. И България.
Тоест нещо, което лорд Томас Маколей е изрекал по-откровено преди 180 години – на 2 февруари 1835 г. в английския парламент той казал: “Аз обиколих цяла Индия и никъде не видях нито един просяк, нито един крадец – видях богатство и висок морал. Аз мисля, че ние няма да можем да завладеем хора с такива стойности освен, ако не разрушим основите на тяхното духовно и културно наследство. И следователно предлагам да заменим образователната система и културата им и индийците да започнат да мислят, че английската култура е хубава и по-голяма – и така Индия ще изгуби достойнството и родната си култура и индийците ще станат такива, каквито ние искаме – една наистина завладяна нация. Ние трябва сега да направим всичко възможно да формираме класа, която да бъде преводач между нас и милионите, които ние управляваме – класа от хора; индийци по кръв и цвят, но англичани по вкус, по мнения, по морал и по интелект.”**
That’s not fair! (това не е честно!) – писа чаровната американката Сара Броснан от Катедра по антропология на Емори университета в Атланта, Джорджия. Сара знае това от нейните капучино маймуни, които обичат fair play – честната игра. Ето описание на един от експериментите: “Нанси обича краставици и винаги ги изяжда, когато й даваме. Един ден, обаче Унни получи грозде, което те двете обичат повече от краставиците, а на Нанси давахме само краставица. Тогава Нанси хвърли краставицата по нас и се отдалечи разгневена. Не ви ли прилича на някой, който и вие познавате? Хората също реагират с гняв, когато не се осъществяват очакванията им за справедливост.”***
Чаровната Сара Броснан вероятное минавала през Сърбия**** и други източноевропейски страни, но не е посетила България. Други хора дойдоха в нашата страна и казаха нещо на президента и на някои министири, но те не го споделиха- честно - с нас, българите. Тогава Нанси ....
И един от българските вестници публикува статия, озаглавена “Small but mighty!”
__________________________________________________________
*Предствавено малко осъвременено, сравнено стова, публикувано в „Човекът. Мисли, чувства, приятелство“, второ издание, 2010.
** Този проект на лорда, известен като Minutes on Indian Education, превърна Индия внай-голямата англоезична страна в света. Английското “присъствие” е направило същото и в други колонии, включително в Ирландия. Lord Macaulay English Learning Scholarship Programs продължават да “присъстват” и сега в Индия.
***Brosnan SF. Nonhuman species’ reactions to inequity and their implications for fairness. Social Justice Research 2006; 19: 153-185. Маймуните на Сара са от вида капучино – наричат се така, защото козината на главите им е тъмнокафява и изглежда, като “капучо” (итал. cappuccio - шапка) – италианските монаси в някои манастири са носили шапки, които са бели отвън, отвътре – черни. Така са възникнали две наименования: кафе капучино и капучино маймуни (Cebus apella capucinus).
****“По Клинтън, защото бомбардира страната ми” – отговори Неманя Костурица на въпрос на журналист, който го запита “по кого ще хвърлите обувка?” Кой пост-константин-павловски интелектуалец ще се разгневи така в България? Сега по-открояващи са проявите на „преводачите от образователната доктрина“ на лорда, които се опитват да евроатлантизират нашето общество като го дебългаризират.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 09/22/2014 : 15:13:47
HOMO RECIPROCANS И HOMO INDEPENDENCE
Или сътрудничество и независимост, къде сте?
Д-р Георги Чалдъков
Епикур разказвал на учениците си за етика на реципрочността и независимостта, осъвременена през 19-и век от Джереми Бентъм и Джон Мил, които са обмисляли „как най-голямото щастие да бъде за най-много хора“. С тях често се „срещах“ в „Зеленият човек“ - една от кръчмите, близо до UCL (University College London). Именно там Бентъм ми каза, че „човек е поставен между болката и удоволствието”. И аз го запитах може ли тогава този същият човек да бъде съпричастен към болката и радостта на другия, може ли да сътрудничи и да бъде независим - едновременно?
И започнах да търся реципрочния и независим човек по университетите, улиците и кафенетата на света. Вече сме членове на евроатлантически общности и съюзи. Не виждам обаче евроатлантици да оценяват Балканите като стойностна културно-историческа и все още романтична и не-толкова-много-комерсиална част на света. И се съмнявам, че имат рецептори за това.
Ето някои въпроси, на които предстои да отговаря една популация от 750 милиона, живеещи в Европа, и повече 300 милиона – в САЩ. Има ли, както в “произход на видовете”, реципрочен алтруизъм и незамисимост в “произход на обществата”? Стабилността и благоденствието на една страна подкрепят ли се от другите страни? Ще могат ли хората да реагират позитивно на предизвикателствата на взаимозависимостта? Или държавният егоцентризъм ще преобладава в сътрудничеството с big brothers в Брюксел и Вашингтон? Колко съпричастни и незамисими хора има на глава от населението в Европа и САЩ? Има ли натрупана критична маса от сътрудничество и независимост, за да се изяви Homo reciprocans и Homo independence в съвременните общества? Еднакво ли е определението за тези човешки изяви в съзнанието на хората от Запад и Изток? Кое доминира – сътрудничеството или зависимостта? Ще позволят ли евроатлантиците правото на дерогация (англ. derogation – унижение, подценяване) – да не приемаме искания, които накърняват достойнството и независимостта ни? Кога ще осъзнаем великия смисъл на saperе aude – да имаш кураж да си разумен, мъдър, вещ, да си узрял да мислиш и действаш свободно и независимо. Максима, написана от Хораций през 20 г. пр. Хр. в неговото „първо писмо“ (Epistularum liber primus).
Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново. До тогава сме били трибутарното княжество, зависимо от Османската империя, на която сме били задължени да плащаме трибут – годишен васален данък.
Проф. Андрей Пантев: България е била в независимост от великите сили дотолкова, доколкото е могла да избира между зависимости.
Проф. Ивайло Дичев: Аз лично бих предпочел да говорим за свободно избрана зависимост (и да се гордеем, когато успеем да я постигнем!).
Проф. Никола Георгиев: Обявяването на независимостта безспорно е събитие. Но още докато е ставало, е било ясно, че то е жалко събитие. Княз Фердинанд става цар. Прозорливи хора са виждали, че това е началото на неговото единовластие, а още по-прозорливи хора са виждали, че това е началото на катастрофи за България. И тези две катастрофи настъпват. И царят, Фердинанд, позорно бяга от България.
Проф. Георги Чалдъков: И внукът му Симеон идва в България през 2001 г., става министър-председател, взе „имотите“ си, излъга „народа ми“ и „държавата ми“, както написа дядо му в Манифеста от 22 септември. И настъпи поредната картастрофа. Но Симеон Сакскобугготски позорно стои в България. А прозорливите и още по-прозорливите хора са изолирани от българската политика и медии. Там се изявяват конюнктурните човечета, за които в началото на XX век писа унгарският поет Ендре Ади:
Сега пируват конюнктурните човечета,
но за строежа камъните вече са готови.
Все пак ще дойдем да извършим
нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно.
А Мечо Пух допълни: Homo recipendence quaero – ехо на Hominem quaero (Човека търся) от площадите на древна Атина.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 09/30/2013 : 09:47:32
НЕЗНАНИЕТО
Или за уроци по истинска история на комунизма
Д-р Георги Чалдъков
Страх ме е от къщи без книги.
Николай Фенерски, „Как да накарам детето ми да чете?”
Събитията през 1944-1989 г., наричани „социализъм“, „развит социализъм“, „светло бъдеще”, фактически бяха диктатура, тоталитаризъм – метастазиране на Българската комунистическа партия (БКП) във всички сфери на живота, узаконено от Член първи на „живковата” конституция на България (1971-1991). Политическият модел беше репресивен и лъжливо благоденстващ – всички работят и получават мизерни заплати, учат и се лекуват безплатно, строят се заводи и пътища, официално няма кражби и убийства - няма наркотици, силикони, проститутки, хомосексуални паради. Няма Свобода, има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят каквото мислят, да правят каквото могат и да се движат в западна посока извън границите на страната. Затвор на площ 110 000 квадратни километра, от който само „централните”, „окръжните” и „градските” комунисти и децата им напускаха пределите му. За да са подготвени за посткомунистическия период на страната – демокрация, режисирана от БКП-БСП.
Убити и унижавани от комунистите бяха много достойни и интелигентни българи: Никола Петков и други депутати на антикомунистическата опозиция, поетът Кръстьо Хаджииванов (1929–1952), който искаше „да учи в Париж, а не в Москва, защото тя е близо до Сибир“, Илия Минев, Едуард Генов, Любомир Собаджиев, Константин Павлов, Наум Шопов, Радой Ралин, Борис Димовски... На придворния поет Любомир Левчев обаче „никой не можеше да забрани да обича другаря Тодор Живков”! И „да отдава без жал сърцето си на другарю Сталин”!
Обаче: резултатите от изследването на Националният център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) сред 1100 млади хора между 15 и 35 години в цялата страна, проведено в периода 7 - 19 юни 2013 г., показват, че ако можеха да избират, 17.5% от тях биха живели по времето на комунизма. "С нищо конкретно" - такъв отговор са дали повечето анкетирани, попитани с какво свързват Желязната завеса (65.7%), ГУЛаг (Главно управление на наказателните лагери) (79.2%) и атентата в църквата "Св. Неделя" през 1925 г. (69.2%). Малко над 40% свързват остров Белене с концлагер, 39.9% с нищо, 14.6% - със строителството на ядрена централа. „С мъчения и ужас” са отговорили 2.4% от анкетираните - само 0.3% свързват концлагера Белене с БКП.
Извод: 17.5% от младите българи харесват нещо, което не познават, защото за него не се говори нито в училище, нито в семейството. На тeзи млади българи е направена политическа кастрация, която ги обрича на най-безотговорното jamais vu (никога невиждано). Защото човек вижда и чувства това, за което си говори с родителите, учителите, приятелите* - и чете в книгите. И се сещам за Сократ: „Да не знаеш, а да мислиш, че знаеш, е най-голямото незнание.”
Като прибавим носталгията на възрастните към комунизма, вече 24 години много българи гласуват за БСП. И се сърдят, че ги наричат „червени боклуци” - „червени шапчици” ли да ги наричат? И народът да им казва „Господи, колко сте хубави!” - и Мая Манолова, и Корнелия Нинова, и Татяна Буруджиева, и Велислава Дърева, и Меглена Кунева!
Освен това мисля, че правителството „Орешарски” трябва да подаде ОСТАВКА. Изписа я и великият Роджър Уотърс – на Стената в София, точно в момента, когато пееше Mother, should I trust the government?
И българи, живеещи в 20 града по света, поискаха незабавна оставка в организирания от тях DANSwithme World - в Лондон, Будапеща, Брюксел, Ню Йорк, Мюнхен, Торонто, Монреал, Женева, Глазгоу, Бристъл, Фрайбург, Барселона, Сан Франциско, Виена, Сиатъл, Цюрих, Тулуза, Осло, Манхайм, Франкфурт.
____________________________________________________________
*Незнанието” е заглавие на роман на Милан Кундера. Той пише, че носталгията е не само страдание, предизвикано от копнеж да се завърнеш вкъщи, но и страдание поради незнанието. "За да функционира добре, на паметта е нужна постоянна практика: ако спомените не се възстановяват в разговори с приятели, те се изгубват.”
|
| moderator |
Posted - 09/26/2013 : 11:59:23
Банкрут заплашва икономиката на САЩ
26.09.2013 12:44 | Америка
Източник: Shutterstock.com
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=2321821
САЩ са заплашени от банкрут, предупреди финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю, цитиран от Ройтерс.
В писмо до председателя на Палатата на представителите (долната камара на Конгреса) Джейкъб Лю обяснява, че средствата в бюджета ще привършат до 17 октомври.
Финансовият министър предупреждава, че ако Конгресът не вдигне тавана на бюджетния дефицит, който понастоящем е 16,7 трлн. долара, страната отново ще бъде изправена пред опасността от банкрут.
За пръв път Лю назовава точна дата, на която се очаква бюджетът да свърши. В писмото си той отбелязва, че финансовото министерство е принудено да предприема извънредни мерки, за да не бъде надхвърлен таванът на дефицита - замразени са плащанията от пенсионните фондове.
Към 17 октомври правителството на САЩ ще разполага с едва 30 млрд. долара, а ежедневните разходи съставляват средно 60 млрд. долара.
Предупреждението на Джейкъб Лю рефлектира и върху фондовата борса. Затото поскъпна с 1,4% - с 18 долара за тройунция, до 1334 долара за тройунция.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 03/25/2013 : 13:38:29
НАКРАТКО
Д-р Георги Чалдъков
Пиши кратко, много кратко.
Може още по-кратко!
Извади думите от стихотворението!
Янаки Петров, „Кредо”
Водачи, пророци и спасители
В корените на гръцките думи paidagogos и paideia и на английската education има „водачество“. Във vates - латинската дума за поет - има "пророчество". В metanoia - прошка - има „промяна на мисленето”. Затова учителите, учените, поетите и патриархът са водачи, пророци и спасители на нацията.
Човек и капитал
„Капитал” произлиза от латинската дума capita – глави, а не от мускули и олигарси.
Илюзия и носталгия
Човек, на който е ампутиран крака или ръката, продължава да усеща болка на тяхното място – нарича се “фантомен крак” и “фантомна ръка”. Въпреки че през 1989 г. бе направена ампутация на комунизма, сега много българи милеят за него – „фантомен комунизъм”. Така 45 години живяхме в илюзията и 23 години – в носталгията за комунизма. И двете са голямо зло, тъй като удължават мъките на човека.
Истина и мнение
„Навън вали дъжд, но аз не вярвам на това“ – парадоксът на Джордж Мур е още едно подсещане за разликата между „Пътят на истината“ и „Пътят на мнението“, написани от Парменид 500 г. пр. Хр. В демокрацията всеки може да каже мнението си, но не и истината. Диктатурата не позволява нито едното, нито другото.
Парадоксът СДС
Съюз на демократичните сили (СДС) и Сергей Дмитриевич Станишев (СДС).
Политическа глава
Майката на СДС - син Дмитрийев - искала детето й да бъде неуязвимо. Хванала го за главата и го потопила в реката – така тя станала най-уязвимото място на детето. От тогава е изразът “политическа глава” – да се знае, че ахилесовата пета на политиците е главата им.
Страх и власт
През изминалите 23 години за трети път преодоляваме агорафобията и започваме изграждането на агоракрацията – власт на площада
Хедонизъм и агресия
Съвременният човек все повече се оплита в гордиевия възел на хедонизма и агресията. Възелът се контролира от допамина и неговия рецептор (D2/DRD2) - молекули както на удоволствието, така и на агресията. Образованието и възпитанието могат – като Александър Велики - да разсечат възела.
Геополитически кръст
Професор Конрад Лоренц установи, че като се излюпят, новородените сиви гъски тръгват след този, когото са видели първо след раждането си – и нарече това поведение “отпечатване”. Ако “първият” се покаже след повече от 36 часа на новоизлюпеното, то остава без “отпечатък” и върви след всеки, който е пред него. Така и цели народи вървят след имперски държави. Сега България е разпъната на геополитическия кръст на САЩ, ЕС, НАТО и Русия.
Йоско и чичо Кольо
Само политик, който изпълнява съвета на чичо Кольо („Йоско, не се прави на мъж, бъди мъж!”), знае кога ще възкръсне България? Засега обаче нито политикът, нито чичо Кольо са в нашата страна. Това причинява мутации на гена за инверсин, които водят до объркани ляво-десни политически доктрини. Още не сме построили локална България, а някои бизнесмени преди 9-10 години направиха „Глобална България”.
Психоанализа
Като си спомням мисълта на Зигмунд Фройд: „Както в злото, така и в доброто човекът може много повече, отколкото си мисли”, се ужасявам още колко “много повече” зло може да направи човек, отколкото вече е направил: БКП-БСП, „Единство”-ДСБ, „България на гражданите”...
Народопатология
Алфред Нобел да беше завещал и награди за изкуство, пак нямаше да дойде в България. Защото нямаме реклама и грижи за талантите си, както и съпричастност и възхищение от успехите на другите – най-токсичните изяви на българската народопатология.
Чу ли обаче народът и политиците чуха ли евангелския текст за Добрия пастир по време на благодарствения молебен на партиарх Неофит?
Паисий и Маркес
- Внимавай тук добре, любомъдри читателю: да употребиш тия знания за умна наслада и полза за себе си и за другите.
- Красиво, нали!
|
| George_Chaldakov |
Posted - 08/18/2012 : 14:13:47
НИЕ И ТАРАЛЕЖИТЕ
Или за кратофагията с отвращение
Д-р Георги Чалдъков
Нещата, които даваш на други, продължават да ти принадлежат.
Джой МакКрий (1872-1918), канадски лекар и поет
Това, както и други мои есета, могат да бъдат класифицирани като публицистична science-in-fiction (не science fiction – научна фантастика), термин въведен от професор Карл Джераси – един от бащите на анти-бебе хапчета, същото така писател и драматург, който пише science-in-theater, например пиесите му “Oxygen (O2)” и “NO” (Nitric Oxide) - азотен оксид – молекула/ газ с много биологични действия, например разширяване на кръвоносните съдове на сърцето (подобно на нитроглицерин) и на пещерните тела на пениса (подобно на виагра). До днес – 16 юли 2012 – има публикувани 117,183 статии в реномирани научни списания, наблюдавани от PubMed, National Library of Medicine, USA.
Не само човек и другите животни, но също така и техните клетки ядат и пият – първото явление се нарича „фагоцитоза”, второто - „пиноцитоза” (има и „потоцитоза”, но тя е за лекциите по клетъчна биология). Иля Мечников описва фагоцитозата като проява на клетъчния имунитет: клетки изяждат бактерии и други паразити и затова са наречени „фагоцити”, а тези, които си си вършат най-добре работата - „макрофаги”. По същото време Паул Ерлих описва имунитета чрез антитела (хуморален/ „течен” имунитет). През 1908 г. двамата учени получават Нобелова награда за медицина.
Не че ги няма, ерудираните и морални българи са скрити за политиката, науката, образованието, културата. Вижте “пациентите” – политици, бизнесмени и директори - и ще се съгласите, че някои от тях страдат от хронично преяждане с власт. В политиката няма страдащи от анорексия, всички боледуват от булимия – „вълчи глад”. Преяждането с власт е не само българско явление – нарича се „кратофагия” (гр. kratos - власт, phagos - ям). Може и „кратомания”, „кратоцентризъм”, „кратофилия”, но аз не съм кратолог и ще пиша за „ние и таралежите”.
На латински „раждане“ е natus – оттук вероятно е коренът на думата „нация“. Двата основни модела за нация в Европа са западноевропейския и средиземноморския – французите, немците, холандците, англичаните са граждани, развиващи нацията си чрез държа¬вата и законите, които тя е създала. Италиаците, испанците, гърците, българите и сърбите са роднини – родът, етносът, общите коре¬ни - vox sanguini - са в основата на живота им. За руснаците „главното е страданието и състраданието” – затова за големия режисьор Никита Михалков „САЩ не е страна, а силен икономически проект”.
Ние на Балканите “прокълнати” ли сме (както мисли Неманя Кустурица)? Или “ние самите сме нашето наказание” (думи на Марк Теренций, един от най-умните римляни)? Обречени ли сме на егоцентризма и кратофобията, пораждащи колективното мълчание? Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, не действаме като нация, социалният ни мозък е ленив, може би увреден. “Всеки иска да живее на върха на планината, забравяйки, че единственото, което има значение, е как се катерим” (Габриел Гарсия Маркес). Вижте политиците, като че ли за тях – по-точно за Георги Първанов, Ахмед Доган, Иван Костов, Надежда Михайлова, Меглена Кунева – е написал това колумбийския мъдрец. Така „Синята коалиция” се фрагментира на СДС (съюз на демократичните сили) и ДСБ (демократи за силна България) – отвратителна девалвация на думите „съюз”, „сили”, „демократи”, „силна”. И всичко това за сметка на хората. А гражданката на България, вече политикът Меглена Кунева казва, че е ”гласът на хората” – лицемерие по-натрапчиво от рекламите за цигари с позиращи артисти от сапунени телевизионни сериали.
И голямата българска - не само политическа - драма продължава: липса на сътрудничество и на уважение към (по-)учените хора. Както е написал Димчо Дебелянов: „Но над нас ръка прострял,/ някой много зъл присъди:/ нему – глуп, но мазен дял,/ мене - умните оскъди.” Ние не уважаваме интелектуалното забогатяването на другите. Образователната ни и духовна нищета ни правят слуги на кратофагите. Повече за тази - не само българска - драма е написано от Чарлз Дарвин, Джон Наш и Робърт Акселрод и Робърт Тривърс, съответно в теория за еволюцията, теория на игрите и теория на реципрочния алтруизъм. За Homo altruisticus пише също така в книгата ми „Човекът. Мисли, чувства, приятeлство”
Още повече, че поведението на сътрудничество и алтриуизъм има здравословен заряд. В книгата The Stress of Life, публикувана през 1956 г., професор Ханс Селие писа, че един от начините да намалим действието на вредния стрес (дистерс) е да помагаме на другите (doing unto others). И още – има позитивна биомолекулна връзка между алтруизъм и щастие – установена е в проекта „Когнитивното и емоционално здраве”, провеждан в американския Националния институт за психично здраве – получените чрез магнитен резонанс образи от мозъка показват, че дори само мисленето за „правене на добро за другите” има здравословен ефект – изследване в Харвадския университет откри, че студенти, които гледат филм за алтруизма на Майка Тереза към сираците в Калкута, имат значимо повишаване на кръвните нива на имуноглобулини, онези които Паул Ерлих откри в края на XIX век.
“Добре е да бъдеш добър” – писа Stephen Post (професор по превативна медицина и биоетика в State University of New York at Stony Brook) в книгите си „Алтруизъм и здраве” (2007 г.) и „Скритият подарък на помощта” (2011 г.) – всички политици и бизнесмени трябва да ги четат и препрочитат.
Също така и притчата за таралежите: било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като видели това, решили да се обединят в групи - да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обече решили да приемат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките. И така, за разлика от „Синята коалиция”, успели да просъществуват.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 06/08/2012 : 21:05:34
КРИВОРАЗБРАНА ДЕМОКРАЦИЯ
Или опит за портрет на популярни личности в България
Д-р Георги Чалдъков
В България нищо не можеш да определиш като много неприлично,
защото винаги може се случи нещо още по-неприлично.
Доцент д-р Коста Костов
Преди време в „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2” писах, че „Не останаха българи, които не са обидени от КК-1 в „Труд“-овите му „Приказки“. Там публично известни българи са наричани „любопитно чехълче“, „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“, „мижитурки“, „маймунджулуци на местни маниаци“.
Доскоро си мислих, че КК-1 е доста груб в подбора на прилагателните. Но от 1 юни 2012 г., когато влезе в сила закона за забрана на тютюнопушенето в затворени обществени места, виждам, че такива прилагателни са доста нежни към онези публични личности – жестикулиращ социолог, министър с пура, обичащ България режисьор и две журналистки – които настойчиво пропагандират, че законът им отнема човешките права.
„Аз, пушачката, съм превърната в новия обществен враг” – звучи грозно, арогантно и асоциално, но така е написала в „края на седмицата” една от журналистките в „малката си проповед”, озаглавена „Фашизъм с цигарите”. Да говориш и пишеш така в седем и половина милионна страна, в която 100 хиляди човека умират годишно от мозъчни инсулти, миокардни инфаркти и ракови болести, при които пушенето е един от големите рискови фактори, и разходите за лечение и преждевременно пенсиониране са милиони лева годишно, е един от признаците на антисоциално личностно разстройство.* Не забраната на пушенето, а повишените нива на холестерол, сол (натриев хлорид) и тютюневи отрови са „фашизъм” за здравето на българите, госпожо Една от журналистките. Българите се нуждаем от спешна и дългосрочна профилактика и лечение на сърдечнометаболитни и ракови болести – законът за забрана на пушенето е част от тях. А вие политизирате всичко, дори здравето - и разказвате тъпи анектоди, както по телевизията, така и в „края на седмицата”. Настъпи времето, когато някой трябва да ви каже: „Calm down, please! - светът е много по-голям и по-сложен, отколкото „насрещен” телевизионен екран и страница в „края на седмицата”.
Ограничени в табакоцентризма си, някои публични личности вероятно не знаят, че в напредналите страни по света на пушачите наистина се гледа като на недостатъчно образовани и безотговорни към себе си и обществото хора.** Затова „любопитно чехълче“, „етични кастрати“, „свирепи овце“, „миши души“, „дребни, балкански хитреци“, „телевизионни пенкилери“, „лилипути“, „мижитурките“, „маймунджулуците на местните маниаци“, тези дни и „Мунчо” и „Рук” (в „Особен поглед” в „края на седмицата”), са нежни прилагателни за някои публични личности в България.
Сега държавата трябва да въведе и закон за здравно обучаване на обществото, например всички телевизии - в часове с голяма гледаемост - да са задължени да имат предавания за вредите от тютюнопушенето. Поне веднаж седмично, водени от интелигентни журналисти с участието на добри лекари и учени.
__________________________________________________________________
* Антисоциално личностно разстройство (аntisocial personality disorder) - съгласно четвърто издание на диагностичния и статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация (DSM-IV). Вещите лица на тази тема са професор Георги Попов във Варна и доцент Илиян Иванов в Ню Йорк.
** Застрахователните компании в САЩ първи започнаха борбата срещу тютюнопушенето. В тази страна, човек около 40-годишна възраст, който е здрав и не пуши, плаща здравна застраховка около 100 долара годишно, докато човек, който е здрав и пуши, плаща около 300 долара годишно. Центровете по контрол и превенция на болести (Centers for Disease Control and Prevention), в един от които работи и нашата бивша студентка д-р Юлия Йосифова-Карол, изчисляват, че тютюнопушенето струва на САЩ около 200 милиарда долара годишно. И, че застраховката за работник, който пуши, струва на работодателя 18 % повече, отколкото тази за непушача – тези проценти могат да бъдат увеличени в съгласие със здравната реформа на президента Обама. Която подсеща американците, че всеки трябва да прави нещо полезно за своето здраве – за да я има healthier and a more productive America.
А ние с популярните личности ще продължаваме да бъдем по-болна и слабо
продуктивна България – какво по-неприлично от това
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 06/01/2012 : 20:00:14
По принцип се отнасям много скептично към Интернет-петициите, но има и по-особени случаи, в които просто не може да не ги подпиша:
http://www.weareallgreekjews.eu/
Това за "европейската мечта" можеха да си го спестят, понеже точно европейската мечта логично води след себе си фашизацията (поради невъзможността да се решават обществените проблеми и да се движи обществото напред, когато вместо в съответствие със здравия разум, управляваш в съответствие с идеологически доктрини), но пък споменаването на Латвия ме впечатли толкова много, че го преглътнах - може и да греша, но по моите досегашни впечатления западното общество се отнася твърде доброжелателно към официалното почитане на нацизма в прибалтийските страни - понеже тези хора са "наши", щото са се борили срещу лошите комунисти. quote:
FIRST SIGNATORIES: Benjamin Abtan - President of the European Grassroots Antiracist Movement - EGAM (France), Dario Fo - Literature Nobel Prize (Italie), Jovan Dijvak - General defender of besieged Sarajevo (Serbie), Svetlana Gannushkina - Leader of Memorial in Russia (Russie), Anthony Giddens - Sociologist (Grande-Bretagne), Amos Gita#239; - Director (Isra#235;l), B#233;ate et Serge Klarsfeld - President of the «Fils et filles de d#233;port#233;s juifs de France» (France), Bernard Kouchner - Former French Minister of Foreign Affairs (France), Bernard-Henri L#233;vy - Philosoph, Writer (France), Adam Michnik - Historian, essayist, journalist, former member of Solidarnosc (Pologne), Am#233;lie Nothomb - Writer (Belgique), Dominique Sopo - Pr#233;sident of SOS Racisme (France), Oliviero Toscani - Photographer (Italie), Elie Wiesel - Peace Nobel Prize, writer (Etats-Unis), A.B. Yehoshua - Writer, essayist (Isra#235;l), Thomas Hylland Eriksen - Professor at the University of Oslo (Norway), Miguel Angel Moratinos - Former Minister of Foreign Affairs (Spain)
|
| George_Chaldakov |
Posted - 05/30/2012 : 08:06:32
ПРОГРАМИРАНО РАЗОЧАРОВАНИЕ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА
Д-р Георги Чалдъков
Ще питам Бог за кой ли път
защо мечтите ни не стават спомен.
Емил Иванов, “Горчив бокал”
Когато си на Кримския полуостров в Украйна, обезателно посещаваш винарната „Массандра”, построена през 1894 г. близо до Ялта, фабриката за шампанско край китното рибарско селище Балаклава, административно принадлежащо на Севастопол, и двореца в Ливадия край Ялта. Домакини на тези посещения са двама канадски и един украински учен - организатори на второто „историческо” събитие в Ялта, осъществено на 15 - 19 май 2012 г. в хотел „Бристол” на улица „Рузвелт” 10 – международният биомедицински симпозиум, финансово подкрепен от Научните програми на НАТО (Науката за мир и сигурност - The Science for Peace and Security). Известно е, че първото ялтенско историческо събитие е проведено на 4 - 11 февруари 1945 г. в двореца в Ливадия – конференцията на „тримата големи” от антихитлеристката коалиция през Втората световна война - Франклин Делано Рузвелт – президент на САЩ, Уинстън Чърчил - премиер на Великобритания, и Йосиф Сталин - председател на Съвета на народните комисари на СССР.
Така корените на това, което се случва в България през първите 45 след тази конференция, са заложени в двореца в Ливадия край Ялта. Събитията през тези години, наричани „социализъм”, „развит социализъм” и други политически хиперболи, фактически са диктатура, тоталитаризъм - проникване на Българската комунистическа партия (БКП) във всички сфери на живота, гарантирано й от първа точка от Конституцията на НРБ. Политическият модел изглежда опростен и ясен – всички работят и получават мизерни заплати, учат и се лекуват безплатно, няма кражби, побоища и убийства, няма наркотици, „трактори”, банани, проститутки и хомосексуални паради (на които ходят посланици на САЩ). Но има концентрационни лагери, хората нямат право да говорят каквото мислят, да правят каквото могат и да се движат в западна посока извън границите на страната.
Затова около октомври-ноември 1989 г. с много ентусиазъм и романтика хората – предимно онези, които могат да мислят и правят и, които искат да се движат свободно по света, излязоха на площадите на София, Бургас, Варна, Пловдив и други градове и запяха „45 години стигат – времето е наше!”.
Правителството на СДС, водено от Иван Костов, за което много хора „скачаха” и пяха по митингите, обаче предаде ценностите на демокрацията и така обезвери много българи. Алчността и беззаконието стимулира корупцията и потисна стремежа да се прави нещо pro bono publico. Както и преди Ялтенската конференция “българинът се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешкия образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма” – пише Михаил Топалов-Памукчиев в книгата си „Срещи с Буров”.
Като оценявам високо свободата да се движим по света и сравнително свободно да пишем, говорим и правим, по всичко личи, че 22 години не стигнаха да излекуваме 45-годишните рани от времето на „социализма”. Така от “45 години стигат - времето е наше” стигнахме до “22 години стигат - времето е тяхно”. И осъществяването на стойностна демокрация в България бе отложено - тя ще бъде изучавана и прилагана от децата и внуците ни.
Защо моделът, създал демокрация в Западна Европа и Северна Америка, не проработи в България, вероятно и в други посткомунистически страни в Централна и Югоизточна Европа?
Липса на гражданско общество? Липсата на Програма за възстановяване на Европа, известна като „План Маршал” (на името на американския генерал Джордж Маршал), който съживи следвоенна Западна и Северна Европа? Присъствието на Института „Отворено обещство” на Джордж Сорос, на националната стратегия „Ран-Ът” (от Ричард Ран и Роналд Ът) за икономически растеж и преход към пазарна икономика? Присъствието на други национални и международни мозъчни тръстове/ резервоари за мисли (think tanks) – ЦИД, ЦИР, ИПИ в България и RAND Corporation в САЩ?
Разбира се, че аз не знам кои са участниците и какви са техните цели, но виждам и чувствам явлението, което наричам „програмирано разочарование”* на хората в нашата страна през последните 10-11, пост-костовски години. Което de facto поражда комунистическа носталгия особено в хората с малки заплати и пенсии, безработните и недостатъчно образованите; другите емигрираха на Запад. Тази носталгия поддържа електоратния потенциал на БСП и коалиращите се с нея партии. А аз оставам с впечатлението, че САЩ и силните страни в Европейския съюз не милеят за нашите човешки права, здраве и образование, а за техните парични права и сигурност.
Независимо от това, българският президент на срещата на НАТО в Чикаго, 20 - 21 май 2012 г., казал: „Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на запад. Някои преди мен може да са ходили другаде, но за мен това е посоката. Знам английски добре и искам да градя доверие между България и огромния ни стратегически партньор САЩ.”
Прилагателни като „огромния”, адресирани за САЩ сега, напомнят обаче на „великия”, адресирани за СССР преди 22 години, господин Президент. Да се надяваме, че ще има - макар и закъсняла - реципрочност, noblesse oblige от страна на САЩ* и от други напреднали страни в ЕС и НАТО.
Послепис
През студентските години във Варна жадно поглъщахме знания за медицината и метафори за живота. В една от тях – наивна латиноамериканска поезия – се разказваше за деца, които се веселят около убита от бащите им огромна костенурка, която майките приготвят за обед. Като гледал това, Хуан Мигиел Антонио - най-възрастния в рода – казал: “колко хубаво и все пак колко тъжно е това”.
_________________________________________________________________
* В клетъчната биология има програмирана (не конспиративна) смърт – апоптоза (отпадане, от гръцки apo – от, ptosis – падане), която е различна от друга клетъчна смърт - некроза. Когато клетки не могат да изпълняват функциите си или я изпълняват по-лошо от други клетки, се включва каскада от молекули, които убиват неспособните клетки.
Един колега в Ялта ме запита ще се върне ли комунизма в посткомунистическите страни. Отговорих му, че комунизмът няма да се върне в България – въпреки програмираното разочарование! И му разказах как през декември 2011 г. двама наши студенти и един преподавател участваха на конференция в град Бари, Италия. Казаха ми, че са възхитени от лекциите и от гостоприемството на домакините. Единствената „критика” беше, че имало 10-15 минути закъснение от обявения част за лекциите. Но един от италианските професори, само като ги чул, че си говорят за бисквити, отишъл до магазина и на всеки донесъл по една кутия бисквити. Тогава казах на студентите, че в „това е цялата разлика”: американците, тези живеещи в САЩ, започват лекциите в точно обявения час. Но пред теб ядат бисквити и въобще не се сещат да те почерпят. Дори ти се усмихват любезно – отвратителното лицемерие на културата “keep smiling”.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 01/31/2012 : 17:33:09
Гледайте от 17:20 до 37:15 - научното познание срещу комсомолската простотия; екофашистчетата трябва да бъдат избесени по дърветата заради това че осраха понятието "природозащита":
http://play.novatv.bg/play/263851/ |
|
|
