| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/10/2008 : 12:13:58
Бих помолил феновете на рязкото разграничаване на науката на фундаментална и приложна да ми разяснят какви са признаците, по които да различавам едната от другата.
Предварително благодаря! |
| 5 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/23/2008 : 08:44:16
Приемам "двете простички определния" на Сергей, но, първо - с емотиконче усмивчица  , и, второ - с уговорката, че всъщност те потвърждават моята теза, че разделението на науката на фундаментална и приложна е само за удобство - реално науката е една.
Мотивите ми за темата бяха, че с това разделение се злоупотребява, както от борещите се за запазване на статуквото (от нас в БАН, видите ли, не можело да се искат финансови резултати, понеже ние развиваме фундаментална наука), така и от борещите се за промяна (България нямала била пари да развива фундаментална наука и затова структурите в БАН, които развиват такава трябвало да се закрият). Давам примери с БАН, но мисля, че подобни реплики съм чувал и за другите научни структури.
Вижте, ако приемем, че има рязко разделение между тези две науки, то следва да приемем, че "каквото има да се открива, вече е открито" - защото - практиката ни е доказвала нееднократно, че това, което днес е "приложно", утре става "фундаментално" (пак ще припомня, че околосветското плаване на "Бигъл" е било военна експедиция с чисто приложна цел - за да имам повод да поправя годините, че горе съм ги преместил един век напред - разбира се, то е 1831-6). Просто прмерите тук са такова неизброимо количество, че направо не знам има ли смисъл да се дават. Да речем - цяло едно таксономично царство в организмовия свят (вирусите) е открито при една стопроцентово приложна разработка. Щеше ли тази разработка да успее, ако на човека предварително му бяха казали - "Виж ся, имаме записано в стратегията ни за научни изследвания, че през следващите две години трябва да открием едно ново организмово царство"? |
| kkabakciev |
Posted - 10/22/2008 : 13:37:14
Г-н Иванов,
Вие на практика сте прав - защото наистина много често така става в тази държава-кочина, с тази свинска "научна общност", където обикновено "спорове на титлосани учени помежду им" са [...] "например кой ще вземе пари за поредната рецензия".
Но абсолютно не сте прав, като казвате: "Няма нищо по-неясно за нормалните хора от дълги научни статии и доклади пълни с неразбираеми термини."
Имайте уважение към истинската наука, която не е предназначена пряко за "нормалните хора", която винаги се е правила именно посредством "неразбираеми термини", и която ще продължи да се прави - дори и в тази държава-кочина, макар и само от отделни хора, дори и при наличието на тези гнусни геронто-комуно-ченгесарски некадърни и бездарни пасмини!
Кабакчиев |
| sivanov |
Posted - 10/22/2008 : 13:01:05
Ще се опитам да кажа нещо за приложната наука.
Мога да направя поне 2 простички определения:
1. Научният продукт е стока или услуга. Когато целта на този продук е да бъде продаден на фирма, или/и да бъде патентован, то тогава можем да говорим за приложно изследване.В този смисъл ако проектът цели само публикации той не може да бъде приеман за приложен.
2. Определение за БГ. Приложен проект е нещо което не можете да прокарате през един стандартен университетски или институтски научен съвет, или ще мине, но с хиляди мъки. Ако ви обвиняват в печалбарство то това също е критерий за приложната насоченост на проекта :) Изобщо реакцията на по-старите "типични" учени в повечето случеи е много показателна. Ако те смятат, че вашата идея е ненаучна, или се съмняват в нейната реализация, то може би сте на прав път.
Андрей е прав - фундаменталната и приложната наука са много близки. Само дето от приложната се печели (учените, икономиката, обществото) в обозримо бъдеще.
А ако говорим за БГ, то фундаменталната наука се използва като начин за прикриване на бездействие и/или некадърност. Няма нищо по-неясно за нормалните хора от дълги научни статии и доклади пълни с неразбираеми термини. Аналогично, няма нищо по-отблъскващо от спорове на титлосани учени помежду им. В повечето случеи става въпрос за пълни глупости, например кой ще вземе пари за поредната рецензия, само дето за да разбереш това трябва да си навъртял поне 5-10 годинки стаж в нашенските научни среди.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/17/2008 : 12:44:47
Ама оттук изобщо не става ясно какво е приложна наука!
Ето признаците, които виждам в текста:
- да се работи заедно с частни фирми;
- да са събрани на едно място учените, студентите и фирмите;
- да работиш за частните компании, като в същото време си близо до лекционните зали;
- да печелиш от публично-частно партньорство;
- да има офиси и магазини, които да се отдават под наем;
- да има конферентен център с хотел.
С изключение на последните две тиренца, останалите могат да се резюмират в трите буквички ПЧП.
Първо да кажа за последните две тиренца - тези неща и сега ги има - нека банаджиите да ме поправят, ако греша, но ми се е мяркала цифрата, че БАН получава 30 млн. лв годишно от наеми - без съмнение, подобни доходи имат както обявилите се сред тях за "фундаменталисти", така и обявилите се за "приложници". Същото е и с залите и хотелите - има ги и по институти и по университети - очевидно това не може да е признак за разграничаване на фундаментална от приложна наука.
И така - същностният въпрос, произлизащ от текста - ПЧП-то ли е отличителния признак на приложната наука? Ами не:
1. У нас ПЧП-то е най-разпространеният начин за източване на общественото богатство и е равно на думичката "далавера";
2. Фирми, които са с мажоритално държавно или общинско участие, или които формално са частни, но реално по-скоро следва да се причислят към категорията "обществено богатство", също могат да са (и би трябвало да са) партньори на държавните научни структури;
3. Големите открития в естествените науки много рядко са се правили от кабинетни учени - те почти винаги са били дело точно на хора, които са имали най-тясна връзка с практиката и са вършели нещо, което нашите титани биха причислили към категорията "приложно" - е да де ама въз основа на такива "приложни" проучвания са направени почти всички най-велики открития във физиката, химията, биологията, географията. Ами че - пътуването на кораба Бийгъл (1931-6 - Чарлз Дарвин) всъщност е било военна експедиция! - и е преследвало съвсем "приложни" цели, във връзка с подготовката на империята за евентуален военен конфликт в региона. И - обратно - няма нищо по приложно от фундаменталните изследвания. Това най-добре го е казал Павлов: "Физиологията днес е медицината утре".
Така че молбата ми към феновете на разделението на науката на "фундаментална" и "приложна" да ми разяснят по какви признаци да разграничавам едната от другата, остава.
Защото аз наистина не знам как да ги различавам. За мен това са едни понятия просто за удобство - нещо като "идеален газ", "идеална популация" и др. подобни. Има дори възглед (който и аз споделям), че видове в природата реално не съществуват и даже такова едно основно в биологията понятие, като понятието "вид" също е само за удобство (самият Дарвин казва това в едно писмо). По същия начин, само за удобство е допустимо да използваме изрази като фундаментална наука и приложна наука. Но реално, според мен, такова разграничение няма. Науката е една.
BTW, изобщо не е сигурно, че от приложна наука непременно се печели - нещо, което се приема за презумпция в текста! |
| moderator |
Posted - 10/17/2008 : 10:55:44
Университети ще строят технологични паркове
в. Дневник
16-10-2008
СУ „Св. Климент Охридски“ и Техническият университет в София подготвят технологични паркове, в които да работят заедно с частни фирми. Вече са направени архитектурни проекти на комплексите от лаборатории, в които ще се развиват приложни изследвания. Университетските ръководства обаче още търсят финансиране за построяването на парковете. Центърът ни ще е до университета, на мястото на стар завод, който в момента не използваме, каза ректорът на Техническия университет проф. Камен Веселинов. В изграждане- то на лабораториите ще участват още Минно-геоложкият и Химико-технологичният университети. „Идеята ни е да съберем на едно място учените, студентите и фирмите. Така възпитаниците ни ще могат да работят в лабораториите, както и за частните компании, а в същото време ще са близо до лекционните зали“, обясни Веселинов. Според проекта в центъра ще има и офиси и магазини, които ще се дават под наем. По първоначални изчисления технологичният център на Техническия университет ще струва 20 млн. лв. „Ще се опитаме да привлечем частни инвестиции, но засега нормативната уредба ни пречи, защото не позволява да печелим от публично-частното партньорство“, каза ректорът. Технологичният парк на Софийския университет ще е в кампуса на висшето училище в кв. „Лозенец“. На 70 хил. кв.м разгърната площ там ще бъде разположена техническа инфраструктура, която ще може да се използва и от частни компании. Вече има интерес от голяма фирма, но все още водим преговори и не искам да издавам коя е, каза ректорът на висшето училище проф. Иван Илчев. В парка освен лаборатории и офиси ще има и конферентен център с хотел. Там трябва да се преместят всички природни факултети на СУ - по математика и информатика, физика, химия и биология. Изграждането на изследователския център засега се оценява на 35-40 млн. лв. За разлика от Техническия университет ръководството на СУ очаква парите да бъдат отпуснати от държавния бюджет. Възможност за това давала планираната промяна в системата за финансиране на науката във висшите училища. Според нея университетите ще кандидатстват за пари пред министерството на образованието с дългогодишни програми за развитие на изследванията и научната инфраструктура. Построяването на технологичния парк е един от проектите, за които ще поискаме средства, обясни Илчев. |
|
|
