| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/09/2006 : 08:23:27
Да се опитаме заедно да дадем отговор на този въпрос!
Защото бройката на научните публикации, така или иначе, ще си остане основен показател при оценка на нашия труд, а с това понятие се злоупотребява страшно много.
Като начало, за “захранка”, ето няколко подвъпросчета:
- Има ли разлика (и ако има – каква е тя) между “научна публикация”, “научен труд”, “научна статия” и др.под.;
- Научните ти публикации, които не са по шифъра ти, научни публикации ли са;
- Обзорите и дискусионните статии научни публикации ли са;
- Научна публикация ли е научната публикация в електронно издание;
- Научна публикация ли е, ако е оформена като такава, но е публикувана в специализирано научно-приложно или научно-популярно списание?
Хрумват ми и други въпроси, но като че ли тези са най-важните. Разбира се, аз имам мнение по всеки от тях и в повечето случаи, едва ли е трудно да се отгатне какво е то.
Важна добавка в случая е, необходимостта да се отчита спецификата на съответните научни направления – напр. в моята област (животновъдство и ветеринарна медицина) обзорът ти отнема много повече време и усилия, а и определено е по-ценен и за практиката, и за колегите от науката, отколкото т.нар. “експериментални” статии; в други научни области, обаче, може и да не е така.
Спомням си, как на един форум (мисля че датата беше 13.05.2005), след мое изказване, в което наблегнах на това, как “трупането на публикации” се е превърнало в самоцел и по-добре този показател да отпадне, акад. Кендеров стана и каза, че ако измислим някакъв друг показател, то той няма съмнения, че и този евнтуален друг показател по същия начин пак ще се превърне за много хора в самоцел. Трябва да призная, че е прав и дотогава подобна мисъл не ми беше хрумвала. Така че, наистина, по-добре показателят да си остане, но нека да бъде дефиниран по-прецизно!
(Сега пък ми хрумна, че не би било лошо и споменатият акад. Кендеров да си каже мнението по този въпрос – сигурен съм, че чат-пат поглежда в този форум  Tъкмо да ми обясни, защо, например, в едни случай при хабилитиране броят статиите посочени в автореферата, в други - не ги броят (били по дисертацията - егати довода ); впрочем, подобна безпринципност ВАК проявява по всички повдигнати по-горе от мен "подвъпросчета".) |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/15/2009 : 22:27:44
flatwood, не виждам да опровергавате каквото и да е казано в статията, освен това, че quote:
Originally posted by flatwood...Авторът на цитираната от Вас статия има доста невярна представа и за arXiv.org щом твърди, че се отнася само за физиката на високите енергии...
- да тук явно авторът е допуснал недоглеждане. Но за другото - не виждам по какъвто и да е начин да го оборвате. Освен това - най-малкото можехте да кликнете на линкченцето и да видите, че quote:
Originally posted by flatwood...Още по-нелепо е твърдението, че препринтите получавали много повече цитати...
въпросното "нелепо" твърдение принадлежи не на автора на статията, а на "двама учени от CERN (Европа) и един от американския ускорител за частици SLAC - Anne Gentil-Beccot, Salvatore Mele, Travis Brooks" - или сега ще ме питате те какъв импакт-фактор имат?  Апропо, колко пъти ще Ви обяснявам, чеquote:
Originally posted by flatwood...недолюбваните от Вас списания с висок импакт-фактор...
всъщност са по презумпция точно толкова долюбвани от мен, колкото, които и да са други списания - това, което е "недолюбвано" от мен, е хора с импакт-фактор нула, които си мърдат устните като четат, да ми искат импакт-фактор три - ето това е недолюбваното от мен - и ако след толкова много обяснения това не Ви е станало ясно - май настина импакт-факторните списания нищо не струват, щом се доверяват на такива рецензенти... А по повод на Вашата жертвоготовност -quote:
Originally posted by flatwood...Тази работа не е платена и общо взето е неблагодарна защото отнема време, но все пак някой трябва да я прави...
- искам да Ви обърна внимание, че при нас, в Европа, практиката да не се плаща за рецензии е широко разпространена - всъщност - така, както е в България - масово да се плащат (и то доста добре) рецензиите - това не знам да го има някъде в Европа (разбира се, тук може и да греша - говоря само въз основа на своите скромни впечатления). И аз съм убеден, че ако и у нас се възприеме практиката за рецензии да не се плаща (а те да имат много важна роля при атестирането на учения), то това би имало изключително благотворно въздействие върху атмосферата в родната наука. Надявам се да подкрепите тази идея, след като и Вие самият рецензирате безплатно. |
| flatwood |
Posted - 08/15/2009 : 17:46:17
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
През последните години научната общественост създаде две нововъведения в научния модел. Първото са списанията с отворен достъп (Open Access). Публикуваните в тях изследвания са безплатни за четене и сваляне, а авторските права остават за учените, направили експеримента. В този случай списанията се издържат от такса за публикуване, която плащат изследователите..., ако статията им е приета за публикуване след рецензия.
Второто нововъведение са т. нар. preprint servers. Това са места, където учените могат да сложат непубликувана и нерецензирана версия на своя научна статия...
Засега само в областта на физиката на високите енергии (ФВИ) имаме наложен preprint сървър - arXiv.org. Почти всички учени в областта публикуват там ръкописите си (>90%) преди да ги пратят в научно списание за рецензия. Ако ги пратят.
...Още по-стряскащо е, че изследванията, качени в preprint сървъра, получават много повече цитати, защото учените започват да ги цитират преди да бъдат публикувани. Тоест преди рецензия...
Нищо не се е пропукало, г-н Куртенков и Слава Богу. Open Access списанията не са привлекателни за учени от бедни страни по простата причина, че се искат пари за публикуването. Още по-малко са привлекателни за учените от развити страни, на които институциите им осигуряват платения достъп до практически всички списания.
Авторът на цитираната от Вас статия има доста невярна представа и за arXiv.org щом твърди, че се отнася само за физиката на високите енергии. В това, впрочем можете лесно да се убедите, ако отидете на този адрес. Още по-нелепо е твърдението, че препринтите получавали много повече цитати.
Аз самият съм участник в тези процеси и като автор и като рецензент. От доста години ми изпращат (2-3 пъти месечно) за рецензиране ръкописи на статии от така недолюбваните от Вас списания с висок импакт-фактор. Тази работа не е платена и общо взето е неблагодарна защото отнема време, но все пак някой трябва да я прави. От работите, които приемам да рецензирам (когато познавам добре областта на изследване)отклонявам около 1/3 защото или не казват нищо ново (може би неволно, незнаейки че това вече е известно) или поради противоречие между резултати и интерпретацията им. Около половината от работите се нуждаят от по-големи или по-малки допълнения и/или поправки, но това в крайна сметка подобрява работата. Само една малка част се приема as it is. Личното ми мнение е, че сегашната система е добра, но е претоварена поради нарастващия проблем с намиране на рецензенти. Това ще е още по-голям проблем за open access списанията защото и те обещават рецензенти, но трудно ще осигурят квалифицирани такива, още повече ако трябва да са по 2-3 на статия, както е в добрите списания. А ArXiv-ът е нещо много полезно, където и аз пращам част от ръкописите на статиите си (нямат нищо общо с физиката на високите енергии)едновременно с изпращане в списание и следя какво правят другите. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/15/2009 : 15:21:10
Ледът се пука, господа съдебни заседатели, ледът се пука!:
Нов научен модел на хоризонта
от Ясен Пекунов
http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=769097&ref=rss
"...променят 300-та годишния модел основан на процеса на публикуване в специализирани списания след професионално рецензиране от други учени. Ще се разпространи ли този процес? Заплаха или благословия за науката е той?
Публикувам, следователно съществувам. Тази перифраза на знаменитата мисъл на талантливия френски философ и учен Рене Декарт описва лаконично, но точно съвременния научен модел.
По същество науката се ражда в специализираните научни списания. Преди дадено изследване да е публикувано след като е рецензирано от двама или повече експерти в областта на експеримента, то практически не съществува за научния свят. Не е учудващо тогава, че учените се оценяват по броят им публикации и престижността на списанието, където са отпечатани. Всъщност шансът да се получи финансиране (уви) зависи в много по-голяма степен от тези показатели, отколкото от качеството на предложения проект.
Този модел работи по две причини: (i) списанията публикуват (предимно) верни и разумни резултати и (ii) по качеството списанието един неспециалист може да се ориентира дали това, което ще чете, е сериозна наука или нещо друго.
Несъвършенствата на модела включват фаворитизъм (в хубавите списания публикуват учени от "хубавите" университети и институти), както и глупавата игра на Impact Factor - процесът на избор на писание според неговото качество, оценено според това колко се цитират изследванията в него, а не според аудиторията, която го чете.
Най-големият проблем на модела обаче е цената, която плаща обществото, за да може да чете изследванията, което е спонсорирало. Като цяло научните издателства продават труда на учените и печелят не лошо от това. Милиарди на практика. (Ако се замислим, това е страхотен бизнес модел. Умни хора работят с чужди пари, а ти продаваш продукта. Авторските права са за издателя.)
През последните години научната общественост създаде две нововъведения в научния модел. Първото са списанията с отворен достъп (Open Access). Публикуваните в тях изследвания са безплатни за четене и сваляне, а авторските права остават за учените, направили експеримента. В този случай списанията се издържат от такса за публикуване, която плащат изследователите..., ако статията им е приета за публикуване след рецензия.
Второто нововъведение са т. нар. preprint servers. Това са места, където учените могат да сложат непубликувана и нерецензирана версия на своя научна статия...
Засега само в областта на физиката на високите енергии (ФВИ) имаме наложен preprint сървър - arXiv.org. Почти всички учени в областта публикуват там ръкописите си (>90%) преди да ги пратят в научно списание за рецензия. Ако ги пратят.
...Още по-стряскащо е, че изследванията, качени в preprint сървъра, получават много повече цитати, защото учените започват да ги цитират преди да бъдат публикувани. Тоест преди рецензия...
Тези наблюдения показват, че 300-та годишния модел на научно публикуване вероятно ще претърпи коренна промяна. На учените може би им е писнало да чакат по година и повече, за да бъдат публикувани, да играят игри на престижни списания и да разчитат на милостта на рецензентите, чиято анонимност е гарантирана в почти всички научни списания на света. А от анонимността по безотговорно нещо на света не е изобретено. Вероятно няма изследовател, който да не е изпитвал това на свой гръб.
И все пак докъде може да достигне тази тенденция? Рецензирането и престижността на списанията са вид защитен механизъм. Ако не сме експерти в областта на изследването, ние се оставяме на преценката на рецензентите и списанието. Каквото кажат те, това приемаме за истина. И наистина можем да очакваме, че в Science и PNAS, например, ще има по-сериозни изследвания и по-малко изкривени данни, отколкото в списанието на n-тата академия на науките.
Проблемът е, че учените се интересуват само от мнението на колегите си. Това е логично, защото само от тях могат да получат истинско разбиране на труда си. А колегите им, които са експерти в областта, нямат нужда някой да им казва дали четат врели-некипели или научно изследване.
Изглежда сякаш научният модел е обречен на някаква промяна. Каква обаче все още е трудно да се предвиди. Рецензирането не може и не трябва да изчезва. Но, за да се запази, ще трябва да спре да унижава учените и да им губи времето..."
Погледнете и коментарите отдолу - особено: от Георги (12 август, 13:53) и Странджата (днес, 02:22). |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 11/03/2008 : 16:50:57
Предлагам ви да коментираме следното определение, което съм взел оттук:
http://www.pueron.org/pueron/news/ProektozakonzaNS&NZ.pdf
- "научно-изследователският труд се счита за публикуван, когато е издаден в страната или в чужбина като монография, студия или научна статия в научни списания, годишни научни издания или специализирани научни сборници" - според мен, ако се пипне малко, може да се получи отлично определение - напр. - в съответствие с общото методологично правило, че определенията трябва да са максимално кратки, не виждам за какво ни е това уточнение "в страната или в чужбина" - може да отпадне. |
| flatwood |
Posted - 08/28/2007 : 00:20:14
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
Ее, не, flatwood, съжалявам, ама ясно е, че представа си нямаш каква е ситуацията в българските научни институции в момента. Или от дълги години живееш някъде далеч, или, ако живееш в България, си живееш в някакъв свой собствен свят.
.....
Драги г-н Куртенков,
Съжалявам, че сте приели коментара ми като заяждане и отвръщате със същото.
Съгласен съм с Вас, че нещата във вашата научна област не стоят никак добре и изразих това в друг коментар чрез оценка за членовете на вашата Комисия на ВАК и сравнение на броя публикации в списания с импакт-фактор на ЛТУ и природните факултети на СУ. Причините вероятно са тези, които изтъквате. За да се променят нещата, обаче, трябва тези, които желаят промяна, да се опрат на авторитета на научните си постижения, оценени не от такива, за които смятате (вероятно правилно), че мястото им не е в науката, а от международни рецензенти. Затова Ви зададох и въпросите дали изпращането на Ваша статия в международно списание (не локална конференция за която се искат командировъчни) трябва да се съгласува с висшестоящи, но така и не получих отговор.
Между другото имам доста добра представа за ситуацията в някои наши научни институции.
Поздрави
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/27/2007 : 10:16:53
Ее, не, flatwood, съжалявам, ама ясно е, че представа си нямаш каква е ситуацията в българските научни институции в момента. Или от дълги години живееш някъде далеч, или, ако живееш в България, си живееш в някакъв свой собствен свят.
Погледни, ако обичаш, постинга ми, който е в тази тема, posted - 02/25/2007 : 07:56:47 - нямаш си представа какви цигански сцени се разиграват в НЦАН заради това изискване - научните статии да бъдат одобрени както от секционните, така и от научните съвети в съответните институции.
(Междувременно, специално за flatwood да обясня какво е НЦАН, тъй като той явно не знае - в другата тема, даже го е изписал "ИЦАН" - това е бившата Селскостопанска академия, без някои звена (най-вече - ветеринарните институти, които минаха към НВМС) и включва в състава си цели 37 института (повечето от които със свои подразделения) и звена, приравнени към институти, както и мощно централно управление (които нищо друго не правят, освен да чакат кой подмазвач от кой институт какво ще им донесе - я прасковки, я сиренце... ):
http://www.mzgar.government.bg/NacSlujbi/NCAN/adresiinstituti.htm
и е изцяло държавна структура на пряко подчинение на Правителството и МЗП - т.е. - никаква автономия тук няма и ако държавата иска да прави там някаква реформа (напр. да понижи всички стенесета с импакт-фактор под 3 ), може да я направи без проблем.)
Та, забравил си, например, да пишеш като съавтор сина на началника на институтската база, който наскоро е "спечелил" конкурс за научен сътрудник? Ще ти връщат за преработка статията до дупка, по-точно - докато се досетиш да допълниш авторския колектив. Нещо повече - след такъв пропуск, изобщо не се надявай повече да те пуснат до институтското стадо за каквито и да са изследвания. Ама то държавно било, ама то за това било - за научни изследвания - дрън-дрън. По всички научни институции в България управляват разни местни феодалчета; какво може авторът на статията да му даде на това местно феодалче - а началникът на базата всеки петък след обяд му пълни багажника.
Още един конкретен пример - пловдивският УХТ има една ежегодна международна научна конференция, в която и аз, и други колеги от сектора "животновъдство и ветеринарна медицина", с удоволствие участваме (когато има възможност), тъй като това е наистина авторитетна проява на един отличен наш университет. Та, там в изискванията по оформянето на докладите, изрично е записано "Цитираната в текста литература да се означава с цифри, заградени в средни скоби" ( http://www.uft-plovdiv.bg/bg/pokana_bul.doc ). Нямаш си представа какъв проблем се оказа това за колега от НЦАН! - Като почнали онези на секционния съвет - ама как така, така отдавна никой не цитира, това е ненаучно цитиране, преработи си статията и др.под. - обяснява им се като на малоумни, че такива са изискванията на оргкомитета - онези, обаче, продължават - ама не, не може така. Как да е, на секционен съвет статията минава, на научния - пак същата история - понеже тъпанарите вече са забравили, че този въпрос вече са го обсъждали и че им е било обяснено защо цитирането е оформено по този начин.
Ето това е, миличък flatwood, днешната българска наука - простотия, селяндурщина, андрешковщина. Аз призовавам това да се промени, пък ти ми казваш - бе ти себе си виж. Аз не мога да повярвам, че човек, който строи подобни логически постройки, става за учен. Разбира се, далеч съм от мисълта, че непременно всичко, към което призовавам, е правилно - готов съм да споря, готов съм да променя мнението си, ако ми се покаже, че не съм прав - но това може да става само с хора, които са наясно със ситуацията, а не с такива, които живеят на Луната. Така че, с теб, flatwood, аз бях дотук.
Сещам се, как реагира Румен Петков наскоро на бигбрадъра дето ни спретнаха журналистите от BBC - вместо да отговори по същество какво ще предприеме МВР по въпроса, той започна - ама вие знаете ли ги тези журнелисти - има данни за тях, чче единият е глобяван за направилно паркиране, другият еди-какво си... Та и твоята работа, flatwood, такава - значи, да престана да говоря за недъзите на системата, понеже съм глобяван за неправилно паркиране  - да бе, да имаш да вземаш. Съвсем сериозно - заповядай ми на гости на работното място, като наминеш пак към България, както и друг път съм казвал, ще те заведа при хабилитирани, дето сигурно си мислят, че Земята е плоска и се намира на гърба на три слона, стъпили върху огромен кит, който плава в първичното море. Аз казвам, че такива хора няма как да оценят това, което правя, пък ти ми казваш - е да де, ама нямаш импакт-фактор! - е как да повярвам, че човек с такава логика става за учен! |
| flatwood |
Posted - 08/25/2007 : 21:05:38
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
По повод на бройката автори - вижте каква е сега реалната ситуация у нас, щом не Ви е известна - трябва да пишеш за съавтори всевъзможни началници, директори на бази, техни синове и любовници и т.н. - все неща, които в чуждите списания минават под рубриката Аcknowledgement. Друго разпространено явление е т.нар. "кооперативна система", когато в дадена групичка колегите се пишат взаимно за съавтори. Ето това са Нещата, които ме възмущават и ме карат да се отнасям с подозрение към статиите с многото автори - както и във всяко друго отношение, аз изхождам от реалната ситуация у нас, а не от някакви абстракции.
Да разбирам ли, че в ЛТУ за да изпратиш статия в списание, трябва да съгласуваш текста и съавторите с някакъв по-горен началник? Ако е така, това трябва да е някаква специфика на ЛТУ. Впрочем, какви са последствията, ако не спазиш правилата? Струва ми се, че не сте много наясно какво се пише в Аcknowledgemens. По правило там се споменават договорите, с които е финансирано изследването и хората, които са извършили някаква рутинна сервизна работа. Може, разбира се, да споменеш и началника for encouraging this work. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/25/2007 : 08:53:08
По повод на бройката автори - вижте каква е сега реалната ситуация у нас, щом не Ви е известна - трябва да пишеш за съавтори всевъзможни началници, директори на бази, техни синове и любовници и т.н. - все неща, които в чуждите списания минават под рубриката Аcknowledgement. Друго разпространено явление е т.нар. "кооперативна система", когато в дадена групичка колегите се пишат взаимно за съавтори. Ето това са Нещата, които ме възмущават и ме карат да се отнасям с подозрение към статиите с многото автори - както и във всяко друго отношение, аз изхождам от реалната ситуация у нас, а не от някакви абстракции. |
| flatwood |
Posted - 08/25/2007 : 08:19:37
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
.......наскоро излезе от печатницата - "Сборник доклади от научната конференция "Традиции и съвременност във ветеринарната медицина"", ИК на ЛТУ, С., 2006 (дадена е миналата година, просто защото тогава се състоя конференцията - иначе световната научна общност чак сега има възможност да се запознае с докладите - някой да е чувал, че има Интернет, в който те могат да бъдат пуснати още в деня на конференцията?)
Г-н Куртенков,
Мога да Ви уверя, че световната научна общност не е пострадала от закъснението с издаването и Вие може би ще останете единственият отворил този Сборник, даже ако се пусне в Интернет. При това положение, дали има грешки или не, е без значение. Много съм впечатлен и от споделената арменска идея за не повече от четирима съавтори на статия. Уникален принос, наистина. Да му мислят онези от физиката на високите енергии (ускорители и т.н.) дето са две страници автори на три страници статия. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 08/24/2007 : 13:07:45
Случайно забелязах един много добър пример за мърлящината при писането на т.нар. научни статии - мърлящина, която е съвсем нормална, разбира се - та нали тези статии никой не ги чете!
Източникът е съвсем пресен - в смисъл, че наскоро излезе от печатницата - "Сборник доклади от научната конференция "Традиции и съвременност във ветеринарната медицина"", ИК на ЛТУ, С., 2006 (дадена е миналата година, просто защото тогава се състоя конференцията - иначе световната научна общност чак сега има възможност да се запознае с докладите - някой да е чувал, че има Интернет, в който те могат да бъдат пуснати още в деня на конференцията?), страницата е 147-ма - там, както в резюмето, така и в текста, се среща следното съвършено безсмислено изречение quote:
Дермоидният синус представлява вроден дефект, дължащ се на непълно отделяне на кожата от ектодермата по време на ембрионалното развитие.
Защо е безсмислено - ами защото, простичко казано, самата кожа си е ектодерма, така че няма как да се отделя от самата себе си. Интересно е, че в англоезичното резюме (на стр. 152) намираме правилният текст: quote:
A dermoid sinus is a congenital defect in which the skin fails to separate completely from the ectodermal neural tube during embrionic development.
Точно преди месец, при гостуване в един университет в чужбина, имах възможност да връча екземпляр от този сборник в ръцете на ректора им? Дали не сгреших - ами ако някой там поназнайва български? Това ме кара и да си припомня, че на миналата ни такава конференция, от издателската ни къща категорично оттказаха да пуснат в сборника моя статия на английски - ами, как така, всички ще са на български, пък твоята на английски?!?
Да пием за научните статии - статиите, които никой никога не чете (освен някой особено съвестен рецензент - но това рядко се случва)! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 06/07/2007 : 12:59:27
Eто че имам повод да "върна нагоре" по стълбичката на форума и тази, извънредно важна, според мен, тема. Една от най-смехотворните практики в родната наука, а и изобщо в науката (много от нещата, които се критикуват в този форум, съвсем не са патент единствено на българската научна номенклатура) са научните публикации с по десетина автори. Сега ми пратиха една покана от едно арменско селскостопанско висше училище и ето какво видях в техния сайт:
Статьи принимаются на русском или английском языках с указанием организации, где работают авторы. Число авторов должно быть не более четырех.
Направо се шашнах - за пръв път виждам такава изрична уговорка! И то, забележете! - тя идва не от Бостън или Берлин, а от една държава, която уж е разорена от дългогодишната война с Азърбайджан и уж, чисто обективно, би трябвало да е на поне една светлинна година зад нас във всяко едно отношение.
Да живее радио "Ереван"! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 02/25/2007 : 07:56:47
От няколко месеца, оказва се, в Националния център за аграрни науки има нова мода – разнасяли им са една заповед, всички да се подпишат, че са информирани, с изключително странно съдържание – че, ако не разполага авторът с протокол, че статията е приета от научния съвет в съответния институт (и то, с дата, предхождаща тази на отпечатването й), то тя “нямало да се брои”! (При положение, че преди това вече си длъжен да имаш протокол, че е приета от секционния съвет, както и вътрешна рецензия). За съжаление, не разполагам с автентичния текст на самата заповед и си нямам представа, как бих могъл да се снабдя с него; бяха ми казали преди време за нея, но на мен това ми прозвуча безкрайно шантаво и не му обърнах внимание – оказва се, обаче, да – така е – и шефовете в НЦАН много държали на нея.
Та, тази нова мода в идиотизма на българската научна номенклатура, поражда редица въпроси – какво значи, да речем, “няма да се брои” – НЦАН не стои над ВАК – няма защо ваковските съвети и комисии да се съобразяват с техните заповеди, още повече, че тогава учените от НЦАН се оказват в по-неблагоприятгно положение, спрямо тези от университетите, които минават през същите съвети и комисии. Друг сериозен проблем – конкретна ситуация – провел си експеримент, написал си статия, имаш си положителната рецензия, разгледана е статията ти на секционен съвет, всичко е наред, предаваш я на научния секретар, който трябва да я представи на научния съвет на института – той, обаче, не я внася за разглеждане. Бави. Междувременно крайния срок, в който трябва да я изпратиш за участие в конференцията, в която си смятал да участваш наближава! Изпускаш срока, статията ти просто няма да има как да бъде отпечатана в сборника, съответно става и безпредметно да я докладваш на конференцията. Важно е и да напомним, че ако не си член на научния съвет, то няма как да се защитиш, дори и срещу най-тъпите и безпочвени критики срешу статията ти.
Пораждат се, разбира се, и други проблеми. Ето защо, тази тема – темата за научните публикации, е изключително важна, според мен. Може изключително много да се стараем, може да стигнем до изключително интересни резултати при своите наблюдения – достатъчно е, обаче, един вмирисан мухльо да тикне статията ти в чекмеджето (с идеята, например, като дойде поредната атестация, да не успееш да събереш нужните точки, та да използват случая да те поставят на място) и целият ти труд, цялото ти старание, отиват по дяволите! Да повторим отново: науката – царство на административния произвол! |
| nivine |
Posted - 01/09/2007 : 12:52:28
Както винаги Андрей е железен. Всичкото им е фантасмагирии и боклуци. Както вече многократно споменавам "Тук наука не се прави" - "Забранено е". Тук властва ДАЛАВЕРАТА. Какво повече!? |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 12/15/2006 : 11:20:16
Всъщност, от кого изобщо се четат нашите т.нар. научни списания?
Помня, колко приятно ми стана, когато видях, как един фермер е направил десетина ксерокопия на моя статия в популярно списание, та да има и за раздаване. Подобно нещо с някоя от статиите ми в тези т.нар. научни издания няма как да стане - първо, те, като правило, се издават в тиражи близки до санитарния минимум (всички знаем, че, да речем, бройката за сборниците от научните конференции се смята така: за всеки автор по бройка и още няколко за три-четири библиотеки) и, второ (всъщност то като че ли е причина и за първото), ако аз напиша статията така че да е има някаква полза от нея, титаните на науката веднага ще ми гракнат, че така не се пише (имал съм такива случаи) - за тях самите е било връх в интелектуалното им развитие да усвоят някакъв шаблон на писане (то затова и статиите им са като еднояйчни близнаци, само цифрите в таблиците са различни) и ако има някаква мисъл, някаква идея, в написаното - това за тях не е наука. |
| did |
Posted - 10/18/2006 : 15:04:27
Много е важно, кой ще оценява има ли научен принос и новост в една публикация. Считам, че обзорните статии са важни,ако са добре направени, защото могат да посочат нишите, в които може да се търсят нови теми за изследване. Например, някои рецензенти признават, че моите статии в списание "Радио и телевизия" имат научно-приложен характер, но който не е заинтересован да вникне в тяхното съдържание направо ги отхвърля без да им обръща внимание, защото били в такова списание. А това списание е аналог на едно немско такова, и допринася за популяризиране на опита в сферата на радио-електрониката и за периода, в който съм публикувал, на списанието му се вдигна тиража до милион и половина и намираше пазар в необятната съветска страна. В книги на наши доценти саа цитирани такива мои статии. А от Русия съм получавал писма-отзиви и въпроси, на които съм отговарял компетентно. Което потвърждава, че тези статии имат стойност. |
|
|
