| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 02/18/2005 : 19:31:43
Komentiraite zakona za nauchnite stepeni i nauchnite zvania vnesen na 01.02.2005 ot prof. Asen Durmishev za vtoro chetene v Komisiata za obrazovanie i nauka na Narodnoto sabranie.
Mnenieto vi za zakona kato tsialo i za trite opcii v zakona? |
| 11 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 12/07/2006 : 16:17:49
In memoriam
Почина проф. д-р Асен Дурмишев
7 Ноември 2006
www.mediapool.bg
На 6 ноември, след продължително боледуване, на 68-годишна възраст почина проф. д-р Асен Дурмишев - известен специалист по кожни и венерически болести, завеждащ Катедра по дерматология и венерология в Медицинска академия, член на Американската и Европейската академии по дерматология и венерология.
Проф. Дурмишев беше народен представител от НДСВ в 39-тото Народно събрание, председател на Комисията по образование и наука.
----------------
|
| moderator |
Posted - 04/12/2006 : 12:32:51
Проф. д-р Дамян Дамянов, д. м. н., председател на Съюза на учените в България: ВАК трябва да се избира от президента
в. КЕШ
29-07-2005
Проф. Дамянов, много полемики се разразиха около Закона за научните степени и научните звания (ЗНСЗ). Защо не се стига толкова години до промяна в него?
- Още след 10 ноември 1989 г. се заговори, че законът е стар и комунистически. Разсъждава се в две посоки - дали да бъде модифициран, или да бъде тотално преработен. За всичките тези години са внесени 43 или 44 варианта на законопроекти, от които три са разглеждани в 39-ото НС и са минали на първо четене. Комисията по образованието и науката пое задължение да обедини трите предложения, но го направи по буквалния начин. Това наистина доведе до обосновани протести сред научните среди, защото в общия текст се оказа, че има използване на несъвместими принципи и тенденции, тъй като принципите в единия си противоречат с другите два законопроекта. Така или иначе и предишният парламент не успя да промени ЗНСЗ.
Кои са основните проблеми, които съпътстват исканите изменения в закона?
- На първо място стои дилемата дали да има изобщо нов закон, или само да се прекрои старият. Но в крайна сметка той продължава да работи толкова много години, че очевидно може да служи за база на следващ проект, като бъде максимално осъвременен и приведен към европейските норми.
Второ - обща практика в това отношение все още няма в Европа. ЕС само препоръчва страните да възприемат "едностепенния модел" - една докторска степен, или тъй наречения "малък доктор". Така или иначе няма унифициран модел, който да възприемем. Един закон, за да е добър, трябва да запазва традициите на страната, които са показали добър резултат, но и да включва новите тенденции.
Третият въпрос, който стои пред законотворците и учените също, е дали да бъде премахната Висшата атестационна комисия (ВАК). Без президиум на ВАК не може независимо как ще се нарича комисията. Дискутабелни са специалните комисии, тъй като често пререшават становището на специалните съвети и с това будят протести.
Против комисията са изказани много мнения, включително и че над нейните решения стои само Бог?
Вярно е, че решенията й са окончателни и пред съда може да мине само протест срещу нарушения в процедурата, по която са взети.
Има нужда също така от повече прозрачност - местата за хабилитация трябва да бъдат обявявани в национален мащаб. В момента се носи усещането, че някои конкурси са предрешени, че мястото е отпуснато за определен кандидат, който ще го получи. Според мен трябва да има официална листа за местата за хабилитация, както и на потенциалните кандидати и тези две листи да бъдат обявявани чрез ВАК. Това ще доведе до прозрачност, до по-голяма конкуренция, подбиране на кандидати сред по-широк кръг специалисти. ВАК може да има предварителна намеса, която да изчиства евентуалните манипулации.
Също така проблем има и с рецензентите. Те също могат да бъдат определяни централизирано. С това би се изчистила възможността за тенденциозно положително или отрицателно становище към докторанти или хабилитиращи се на базата на субективни фактори или влияния.
Кой би трябвало да оценява кандидатурите?
- И тук има много спорове - дали това да бъде специализиран съвет, научен - примерно факултетен съвет или жури. Но и двете предложения имат своите плюсове и минуси. В специализирания съвет са обединени широк кръг от специалисти, които не са капацитети в специфични моменти на разглежданата научна работа. Не е възможно обаче в някои случаи да се подберат еднородни специалисти. Слабостта на факултетните съвети е, че те биха възпроизвеждали кадри от собственото си висше училище или институт. При журито се възприема оптимален брой от седем души, които да гласуват открито, да дават предварителни становища. Но тук също понякога е трудно да бъдат събрани седем специалисти в една и съща област. Мнозинството от учените стигна до становището за един среден модел -между жури и съвет, който се състои от 11 - 15 души.
Коя според вас е най-наложителната промяна, която трябва да се направи в тази област?
- Най-жалкото е, че плодът на творческите усилия на едни научен работник след това се забравя в някой шкаф и не вижда реализация в социалния живот. Налице е много слабо популяризиране на откритията и почти никакво приложение.
А това не се разисква нито в закона, нито в проектозаконите. Друг плашещ момент са малкото средства, които държавата отпуска за наука - 5 млн. лв. за фонд Научни изследвания, които за 2004 г. бяха увеличени на 15 млн. лв. Но дори и предвиденото накрая също е твърде малка сума.
Да се върнем пак към ВАК и нейния статут, който я поставя на пряко подчинение на МС.
- В нашите среди се обсъжда, че това на практика е явно пряко подчинение на определена политическа сила, която е на власт в момента.
Според мен най-доброто решение е ВАК да е назначавана от президента или министър-председателя.
Съответстват ли постиженията и признанието на нашите учени на европейското ниво? Или твърде често с корупция и връзки се получават звания и признание.
- Не може да се каже такова нещо. Има изградена и доказана система за даване на научни звания и степени. Мнозинството от докторантите и хабилитираните лица са заслужили учени.
Но в същото време за никого не е тайна, че има някои случаи на купени дипломи. Необходима е база данни, в която да влезеш и да провериш дали дадено лице наистина има някаква научна степен и съответно и право да кандидатства за следващата.
Сериозно е положението и с някои чужденци, които си купуват фалшиви документи и после ги представят в други страни. Председателят на ВАК акад. Петър Кендерев работи по този въпрос. И се опитва да въведе единна база данни, чрез която да се ограничи тази порочна практика.
|
| Albena |
Posted - 03/23/2006 : 09:16:48
Triabva ni nov zakon za Nauchnite stepeni i zvania.Stariat e nmapraven na principa na samoiziajdaneto. Niama da ostane nito edin zdrav i normalen uchen v Bulgaria, ako tozi zakon ne bade promenen. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/08/2005 : 20:34:27
Рекордната бройка научна статии на наш професор, която ми е известна, е малко под 300. Като отчетем, че активно можеш да публикуваш около 30 години, а и като сложим по два месеца годишно почивка, излиза че този човек е бълвал по една статия всеки месец.
Чувал съм, обаче, че в други научни области има и по-фантастични рекорди. |
| nivin |
Posted - 06/02/2005 : 12:00:02
Vakfan, ami niama nikakav problem pri segashnite kriterii i pornografia v naukata da napravite ne 15, a 115 raboti!Za tiahnoto sadarjanie i kachestvo nikoi i niama da vi pita stiga da ste ot mafiata na bezdarnicite, bludolozcite i moshenicite v naukata! |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/27/2005 : 11:06:56
Bravo na vassil za to4nata harakteristika na sega6nite ni nau4ni kadri, no otkude idva tozi optimizum nakraq? Za sujalenie su6tite tiq tupanari, koito sa proslavqli "tvor4eskiq sovetski darvinizm na Timirqzev-Mi4urin-Lisenko", dnes sa vlezli pod kojata i na evropeyskata nau4na byurokraciq. |
| vassil |
Posted - 04/26/2005 : 14:57:29
Segashnite nauchni kadri na Republika Bulgaria sa nasledeni ot kovachnicata na kadri v Narodna Republika Bulgaria, t. e. pochti 100% ot tyah sa bili chlenove na BKP i/ili Darzhavna sugurnost. A kakva nauka i obrazovanie razvivat poslednite i zashto poluchavat zaplati kato "nauchni rabotnici/prepodavateli" i zaplati za pagona, koyto nosyat? Tova sa edni zhalki donosnici, koito obiknoveno sa se vzhiveli v rolyata si na enichari na sluzhba v KGB. Kato ucheni sa chista nula bez znacheshti cifri sled desetichnata zapetaya. Obache mnogo ot tyah imat po stotici "nauchni" citiraniya - glavno ot podobni na samite tyah tapaci. Tova sa ubiyci na rodnoto obrazovanie i nauka, koito s prostashkiya si mantalitet sa sklonni do grob da prodavat nacionalnite ni interesi, za da palnyat gushkite i shkembencata si. Slava BOGU may veche shte se otkachvame ot ruskata karuca (razbiray lisenkovskata nauka)  i predstoi s udovolstvie da izritame na bunishteto na istoriyata smardyashtata starcheska komunisticheska "nauchna" sgan, koyato trovi umovete i du6ite na mladoto Bulgarsko pokolenie. |
| moderator |
Posted - 04/25/2005 : 11:48:25
Ето, днес влизаме в Европейския съюз със законите от 1972г. и със старите комунистически кадри начело на висшето образование и науката. Макар, че те фактически са против влизането ни в ЕС, са се приготвили да награбят всичко, което ще получи България. Естествено, че промяната в тази сфера е повече от наложителна. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/25/2005 : 10:46:33
Vsi4ki kandidat-deputatski listi sa pulni s titani na socialisti4eskata ni nauka. Taka 4e tvurde mra4ni sa perspektivite da ima edin deistvitelno nov zakon za naukata i vis6eto obrazovanie.
A statiqta na doc. Iliev razbira se e velikolepna. No na6iqt narod ne iska da 4ete takiva ne6ta - toy iska da mu se govori kakvi veliki obrazovanie i nauka sme imali do 1989 i kak i dnes celiqt svqt se vuzhi6tava ot mastitite ni u4eni. Idi gi ubejdavay, 4e, v golqmoto si bol6instvo, tova sa polugramotni poslu6kovci, nesposobni da budat i prodava4i na sergiq. |
| moderator |
Posted - 04/21/2005 : 15:57:50
Pozdraviavam doc. Ivan Iliev za novata mu statia. Goliamao dostoinstvo e tova, che toi nameri sili da reagira, kogato vsichki mlaknaha po vaprosa za zakona za nauchnite stepeni i nauchnite zvania. |
| vakfan |
Posted - 02/22/2005 : 06:57:13
Ideite vi imam analog i dazhe realizatziya v kitajskata kulturna revolyutziya predi 30 godini. Ne e chudna tazi vasha kampaniya za snizhavane na kriteriite pri izrastvane v stepeni i zvaniya, kato se vzemat predvid dosegashnite vi dostizheniya (po mezhdunarodni merki= Science Citation Index) za perioda 1988-2005:
[tuk gi byah napisal dannite za otdelnite uchastnitzi v diskusiyata, no sled tova reshih da gi spestya - dosta sa pesimistichni. Nakratko, aktivyt na vseki aktiven uchastnik v diskusiyata (spored SCI) e 2,1 ili 0 publikatzii i nito edin tzitat. Izklyuchenie e Z. Garelkova s 5 raboti (4 ot tyah v Dokladi na BAN) i 2 tzitata)]
Ta, s kakvo tochno dosegashniyat zakon, VAK i starite profesori vi poprechiha vseki ot vas da ima, da kazhem 15 raboti i 50 citata predi da se smyata gotov za habilitirane? Ako iskate udobni za vas bylgarski vratichki za nagore, kazhete go napravo i ne se pozovavajte, che taka bilo chuzhbina zashtoto tam ne se stava asistent (assistant professor) bez doktorska stepen i 1-2 postdoc positions za trupane na opit i publikatzii, a i samata doktorskata stepen ne se dava s nikomu neizvestni publikatzii.
|
|
|
