| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 02/15/2005 : 15:27:24
Vasheto mnenie za knigata "Hramat"? |
| 9 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 03/08/2011 : 11:21:10
Ето един анализ на колегата Красимир Костов в блога bulgarianscienceproblems, който представя идеи много близки до тези, представени в книгата "ХРАМЪТ". Колко жалко, че политиците не пожелаха да вникнат в това, което им казахме в "ХРАМЪТ". Явно са много силно обвързани с тези, срещу които ние пишем.
Re: [bulgarianscienceproblems] Ще остави ли правителството БАН и науката нереформирани?Monday, March 7, 2011 4:37 PM
Уважаеми колеги,
Споделям разочарованието на проф. Стойчев, но не съм учуден от поредната
липса на реформи в научната област. Това се очакваше и това е пряко
следствие от истинската структура на научната система у нас, в България. А
тя е много елементарна и се състои от три елемента: (1) ядро от действащи
учени, които създават научна продукция и съответно отчитат и крепят
представата за българската наука, (2) дебел слой около това ядро от
псевдоучени, окупирали чрез измислени почетни титли правото да упражняват
власт в тази сфера и които са проникнали в държавните структури и
„съветват” поредните властимащи и разбира се (3) третият елемент са
поредните властимащи. Псевдонаучното лоби е изградено на принципа на
шуробаджанащината, старото приятелство, чупенето в кръста пред елемента (3)
и потушаването на всичко, което е почва за професионална конкуренция. По
някакви конюнктурни, манталитетни и политически причини лобито е обсебило
задължението да управлява науката в България и най-вече, разбира се,
нейното финансиране. Както се казва в основата на всичко стоят парите и
алчността към парите или в по-модерен термин злоупотреба с проектното
финансиране.
Имах надежда, че това ще се промени с идването на проф. Хорозов за шеф на
Фонд Научни Изследвания заради добрите отзиви за него, но уви. Нещата
отново си вървят упорито по старому. Едно доказателство: според писмо на
проф. Хорозов до мен средствата по проектите за 2010 година са се забавили
защото той бил решил да обнови научно-експертните комисии, а това отнело
повече от половин година. Един поглед обаче върху „новия” състав, например
на комисията по химия, показва, че „новият” неин председател (ах каква
изненада) е пак „стария” още от поне 2000 година човек. Друг поглед в
научната база данни ISI за този човек показва плачевни научни
показатели...Тогава как е бил направен избора или тези десетина месеца от
2010 са минали в боричкания за контрол над финансовите средства?
Убеден съм, че псевдонаучното лоби по подобие на мафиотските структури е
застанало на входа (пред ядрото от действащи учени) и на изхода (ползвайки
резултатите на тези учени за отчитане пред държавата). И това е по
отношение на научната продукция, но обратното е по отношение на финансовите
средства: там псевдонаучното лоби е отново на входа, но този път откъм
страната на държавата, която дава парите и е на изхода т.е. „разпределя”
парите към ядрото (1) учени. Можете да си представите какъв е резултата. За
пример давам събития станали с мен, защото мога да ги докажа: за периода
2000-2005 четири пъти мой проект е отхвърлян от тази научна-експертна
комисия ръководена и тогава от сегашния неин председател – чрез хватката да
намалява оценките на РЕЦЕНЗЕНТИТЕ до падането им с няколко точки под
минимума. На мои обширни писмени протести той просто беше надраскал кратко
„Няма основания”. И да, наистина, няма основание да бъде одобрен мой проект
понеже в колектива на проектите ми няма нито един представител на
псевдонаучното лоби, а то се храни по такъв начин. Разбира се, проектът си
го осъществих и тогава и сега, но в ... чужбина и в статиите има
благодарности към чужди научни институции, стои единствено адреса на
българския институт, в който съм на работа и тези статии в крайна сметка са
приложени в общия кюп, с който псевдонаучното лоби оправдава своето
съществуване. Иронията е пълна, но така е изградена „българската”
организация на науката. И сега да се върнем в по-нови времена - 2008
година. Става изненада, проект по новата тогава програма „Завръщане на
български учени от чужбина” е одобрен и то с мое участие и то с базова
организация института, в който работя и без всякaкъв представител на
псевдонаучното лоби в колектива!!! Една малка подробност: оценките на
проекта не са посмели да намалят – той е бил на международно рецензиране.
И пак чудо: парите за първата година пристигат, макар и през април 2009 и
ние почваме работа и представяме отчет за годината през декември 2009. Е,
да, но както се казва идва серията „Империята отвръща на удара”: Фондът
изведнъж замлъква, телефонните слушалки там натежават неимоверно,
компютрите отказват да пращат е-майли #61514;, даже през ноември 2010 година,
когато ръководителят на Проекта, Бг-учен от USA, отива във Фонда да пита
какво става, там една чиновничка арогантно му казва: „Губите ми времето” !?
И това е след една цяла година гробовно мълчание... И изведнъж, Фондът
реагира – с тайнствено писмо не до ръководителя, не до някой член на
колектива, а до директора на Базовата организация. В началото на декември
2010 година успях да се добера до това писмо и да видя как в груб стил
„старият-нов” председател на научно-експертната комисия се вълнува
единствено колко пари и как е взел Ръководителя на Проекта и членовете му и
как изобщо не коментира някакъв научен резултат и то при предаден пълен
финансов отчет, правен не от нас. Разбира се, за разлика от Фонда, ние
имахме капацитет веднага да отговорим и пратихме с обратна разписка и
по-емайла отговорите си. До ден днешен т.е. от три месеца ни вопъл ни стон
от тази комисия на Фонда. Просто те постъпват по начина, по който цар
Фердинанд е съветвал сина си, бъдещия Борис III, как да постъпва с учените:
„Ония хора, които са затворени в кабинетите си и се занимават с отвлечени
теории или с експерименти в лабораториите си, са хора неустрашими и тях е
мъчно да обуздаеш. Единственото оръдие спрямо тях е мълчанието. На публично
място ти трябва да се преструваш, че не ги забелязваш, че не подозираш даже
за тяхното съществувание...” Познат подход, нали, колеги.
Кое би могло да разбие тази псевдонаучна структура или да я ограничи до
поносими размери – ами естествено научната конкуренция, а тя откъде би
могла да дойде – за съжаление ВЕЧЕ САМО от извън пределите на България т.е.
от българските учени „заминали” навън. Следвайки логиката, тогава излиза,
че това лоби ще е върл противник на завръщането на българските учени тук
или срещу всякаква конкурсна форма за навлизането на учени от чужбина. И
това се случва, както ви описах по-горе с отношението към емблематичните
програми за завръщане на българските учени от чужбина. Който се е излъгал,
излъгал, тук е тарикатският, отмъстителен и лъжовен ориент...
Песимист съм защото именно псевдонаучното лоби пише сега поръчаните от
министър-председателя съответни проектозакони и научна стратегия. И виждаме
на какво ниво това много-десетилетно лоби измъдри поръченията. Те отново са
далеч от европейската практика защитавайки егоистичните интереси на
псевдоучените от това лоби. Единственият ми съвет в този момент към
правителството е: обърнете се директно към научните организации на Запад,
например в Германия, Франция – никой няма да ви откаже методологична помощ-
вземете законите и стратегиите за научните системи там и просто ги
набутайте тук за изпълнение. Особено това се отнася за закона за
академичните степени и титли, който всъщност подхранва псевдонаучното лоби
със самочувствие, че докопвайки се до измислени титли, те автоматично дават
особена власт. И това е наложително понеже вече се оформят стръвните
амбиции на идващото поколение псевдоучени към борба за най-млад академик
или член-кореспондент, а те вече са като еничари –ще стъпчат безмилостно
каквато и да е следа от предишни качествени постижения, традиции и „всичко
ще тръгне само от тях” т.е в техен интерес и историята ще се повторя.
С поздрав,
Красимир Костов
|
| moderator |
Posted - 04/20/2010 : 01:04:08
Хубаво е времето да докаже правотата на една книга...
Търговци влязоха в храма
Велиана Христова
20 Април 2010, брой 89
http://www.duma.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0002&n=8779&g=
Най-сложният закон - за академичното развитие, бе създаден и приет по неприличен начин
Снимка Благовеста Цветкова
Министър Игнатов, депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова и оглавяващият националното представителство на студентските съвети Петър Чаушев заявиха вчера, че се гордеят с приетия нов закон
"Оттук нататък всичко ще е мафия. Виждам, че нивото на науката рязко ще падне. Всяко протеже и всеки мазен червей ще стане доктор по някакви измислени местни изисквания. Всеки неудобен за съответното университетско ръководство ще остане в начална фаза, добре премазан от протежетата и червеите. Дипломата за доктор ще падне на нивото на студентска дипломна работа, а хабилитирането ще се превърне в атестиране от типа "наши/ваши".
Това е типичен коментар - едно от стотиците еднакви мнения на български учени в интернет, по повод на новоприетия Закон за развитие на академичния състав, който заменя досегашния за научните степени и звания. Нито едно различно становище няма да намерите. Създаването и прокарването на този закон е безпрецедентна случка за България, свикнала вече с всичко невъзможно.
Не е възможно в никоя държава един министър да напише еднолично закон, по собственото му признание - "собственоръчно, от първата до последната буква". По-точно, да препише вместо закон правилника на частния университет, на който доскоро е бил ректор. И в който на студенти се преподават неща като "космическа лингвистика" и "физика на Бога". Не е възможно академичната общност от водещите институции на знанието у нас (БАН, Софийския университет, Медицинския университет - София, Съюза на учените и т.н), да се опълчи срещу проекта за закон (по оценката на учените - най-калпавият, от внасяните досега в НС около 40 варианти), но накрая проектът да стане закон. Не е възможно всеки противник на така появилото се чалга-творение да бъде награден от същия министър с епитети от типа на ретрограден, остарял, "живял в ориенталски сън", "свикнал да бяга в свински тръст" и прочее нежности, с които напоследък у нас е прието да се говори за учените. Не би се случило в никоя държава, още повече, когато мнозинството от въпросните, носещи се в свински тръст, умове са международно признати учени.
Не е възможно, но се случва
Впрочем, "собственоръчното" писане е само изсилване, защото цялото просветно министерство шушука кой точно и с каква лична цел е вписал в първоначалния вариант възможността да се получава научната степен "доктор" и без дисертация! Този текст, хвала Богу, веднага бе елиминиран от депутатите. Но първо да си спомним как мина този законопроект, събарящ всички стойности в науката, през Министерския съвет. В отсъствието на премиера, под председателството на Симеон Дянков, буквално за минути. Вижте стенограмата. Кратка реч на министър Сергей Игнатов, в която, като изключим политическите изцепки за "сталинската ВАК", четем: "Моля ви да ни подкрепите, защото всъщност ние не предлагаме просто законопроект, а цивилизационна промяна или антропологична, както я нарече Андрей Райчев. Съзнавам трудността, защото всъщност ние, няколко човека, държим ноу-хауто в момента на тази промяна и ще се наложи цяла година, на изпадналата в стрес академична общност, да й бъде помагано, да бъдат обучавани". Горката наука!
Но министър Игнатов убеждава: "Със Закона за академичния състав се нанася много тежък удар върху навика да се създава изкуствена номенклатура в страната, върху патриархалността, която е характерна за тази сфера, върху това, съдбата на младите хора да бъде в ръцете на някакви ръководни органи". Не знам какви бисери е намерил министърът в школските учебници, докато ги четеше, но всеки, който се занимава с наука, е наясно с блясъка на цитираните умозаключения. Най-малкото е, че система без ръководни органи се нарича анархия. А иначе научната общност настоява за запазването тъкмо на научните съвети като най-компетентното звено в системата за оценяване досега. Според Игнатов обаче, компетентен по конкретната тема е единствено самият докторант - ами тогава най-добре е сам да си присъди и научната степен!
Изказване пак на Игнатов от този месец е, че с новия закон той освобождавал младите учени от феодална зависимост. Кой знае защо обаче младите
не щат да бъдат освобождавани
по този начин и тези дни излизат на уличен протест срещу... феодалните порядки, които насажда новият закон. Коментарът на министъра от вчера е: "Има и млади хора със старчески души".
В МС към министъра има три кратки хвалебствени реплики - на Божидар Димитров, Маргарита Попова и Свилен Нейков. И заключението на Симеон Дянков за революционната промяна, която ще помете бюрократичната система от социалистическо време: "Това наистина е една голяма стъпка, да се възстанови българската наука, да се възстановят традициите и да бъде такава, каквато е била преди последните 20 години разруха". Да се смее ли човек, да плаче ли!
Така или иначе, кабинетът внесе проекта за закон в парламента. И се отпочна една сага, която би събрала двоен зрителски интерес, ако Нова телевизия я излъчваше вместо "Биг Брадър". Депутатите наистина изпаднаха в стрес при вида на т.нар. закон. Но неумолимата директива "отгоре" бе: Да се приеме спешно! Депутатите се гърчиха две седмици под тежестта на въпроса: "Защо се бърза с този закон на парче, при положение, че всеки момент трябва да се появи проект за нов рамков Закон за висшето образование, регулиращ сектора?" Натискът обаче очевидно бе голям и, вместо да бъде бракуван, негодният проект на МС мина на първо четене. След това неколцина депутати запретнаха ръкави (особено Огнян Стоичков от "Атака" и Веселин Методиев от ДСБ) и се заеха да го пренаписват -
почти на коляно, текст по текст
За пръв път в парламентарната история на последните 20 години за второ четене излезе проектозакон, в който смисълът на 98 на сто от текстовете е променен спрямо тези за първото четене. На моменти никой в комисията не можеше да разбере какво точно е гласувал, депутатите непрекъснато молеха да им се даде белова на одобрените от тях текстове, за да се ориентират. Правилникът на НС не позволява подобно нещо. Какво от това, ГЕРБ позволява!
Как в крайна сметка изглежда този законов Франкенщайн? Подробностите са много, но някои неща трябва да бъдат посочени, защото определят онова, което ще се случи със системата. Закрива се ВАК (8 месеца след влизането на новия закон в сила). Премахват се всички научни звания и се трансфомират в 4 длъжности и за висшите училища, и за научните институти - асистент, главен асистент, доцент и професор. Асистентът се назначава без конкурс и без да е "доктор". Другите длъжности са с конкурс.
Запазват се две научни степени - "доктор" и "доктор на науките", но втората няма
никакво значение за научната кариера
("Който иска да защитава втора дисертация, тя е като мартеничка на ревера, не важи за нищо" - Сергей Игнатов). Всички конкурси за научна степен и за длъжност се правят на място във вузовете (без колежите) и научните институции по процедури и правила, които се определят с вътрешните правилници на самите организации. Придобитите по този начин във всяка вузовска паланка научни степени са валидни за цялата страна (!), длъжностите - само за конкретния ВУЗ, или институт. Национални дипломи няма, всяка организация издава тапията със своя печат. А досега държавната диплома на ВАК бе гаранция за признатото качество на българските докторантури навсякъде по света. В Германия дори се фалшифицираха български дипломи за "доктор", защото се ценяха високо, в която и държава да работи човек.
В закона все пак се казва, че се въвеждат "единни държавни изисквания", но те ще бъдат вписани от МС в Правилника за прилагане на закона. За какво ще са - за процедури ли, за научни постижения ли, не е ясно. А това всъщност е най-важният въпрос на закона и точно той не може да бъде уреждан с подзаконови актове. Ако няма законови стандарти, по места масово ще се правят конкурси при минимални изисквания към кандидатите, прогнозират в Софийския университет.
Един от най-важните моменти е, че решението в конкурса за степен или длъжност се взема от научно жури - 5 души за дисертация, или 7 души за професор и доцент, които се назначават от ректора или директора. Няма изискване докторантите да полагат изпити. Двама (съответно трима) от членовете на журито са външни за организацията. Тези 5 човека решават всичко. Двама от тях са рецензентите. А изборът на журито щял да става с участието на докторанта!
Няма такава профанация
в науката никъде по света! А министърът приказва как ни приобщавал към Европа този нов закон! Нищо подобно - която и система от Европа да бяха взели, изискванията са толкова високи и процедурите са толкова тежки, че тук биха пропищели всички.
Членовете на журито се посочват от ректора или директора от Национална листа на професорите и доцентите, която се съставя по предложение на самите вузове и институти. Комисията в НС бе предложила журито да се избира чрез жребий, та поне случайният избор да е някаква спирачка пред бъдещата неизбежна шуробаджанащина, но при гласуването в пленарната зала мнозинството отхвърли жребия. Така съдбата на всеки учен остава изцяло в ръцете на местния шеф, превръщащ се в пълен феодал. Кой ще му попречи да назначи за рецензент врага на своя враг или приятеля на своя приятел? Това предопределя масова корупция, подлизурковщина, страх, "връзки" и политически "назначения". Предопределя роенето на хора без качества, но с титли. И на хора с качества, но без титли.
Доверяваме се на научната общност, че тя няма да върши лоши неща, каза вчера министър Игнатов. Всеки ВУЗ щял да посочва най-добрите учени по специалността в дадено жури! Не знам какви неща няма да върши "всеки ВУЗ", но дори при сегашния законов контрол от държавата, 12 висши училища неотдавна бяха дадени на прокурор. И преди са давани - за незаконно обучение на докторанти, в неакредитирани специалности, за приети над разрешения капацитет студенти, за незаконно прибирани студентски пари и т.н. В коя държава в Западна Европа съществуват дори напълно незаконни вузове и раздават дипломи? Така че, нека не
оправдават с Оксфорд слободията
която пускат от бутилката в България. Просто държавата се оттегля напълно и от развитието на кадрите в науката и висшето образование. Повече от ясно е, че философията на новия закон е да няма изисквания за качество в системата като цяло. Това щяло да направи висшите училища конкурентоспособни и различни! Различни ще са със сигурност, но конкурентоспособни - друг път. И в конкурсите за научна степен ще заработи синдромът, който наблюдаваме при студентите - "отиваме там, където е най-лесно".
Кантрол върху незавършени процедури щяло да има -
ще го прави лично министърът!
Той спира конкурс, ако някой се жалва, но може да го спре и по свое собствено желание (!). Така министърът получава възможност да се меси лично "за" или "срещу" някого, включително с политически мотиви. При жалба на засегнат кандидат в приключили процедури, кандидатът (или пак министърът!) може да се оплаче в т.нар. Арбитражен съвет към НАОА, състоящ се от 5 хабилитирани лица. Ако се установи плагиат при някой учен, министърът (!) може да обжалва отнемането на степента или длъжността му. Като какъв и по каква причина ще амнистира плагиат - дали по "научни" съображения? А иначе наказателните закони на България изискват плагиат да се установява в съда. След връщането на процедурата във вуза и повторно решение човекът не може да се оплаче втори път. И - хлъц: "Решенията на Арбитражния съвет не подлежат на съдебен контрол", пише дословно в закона. Това е толкова невъзможно, че Екатерина Михайлова (ДСБ), например, не го и разбра. В пленарната зала тя яростно се хвърли да защитава правата на министъра, комуто всъщност се вменяват функции на съда. И убедително произнесе: "В крайна сметка, ученият може да се обърне накрая към съда, ако не му харесва". Уви, г-жо Михайлова, единствените граждани в страната, които нямат право на съдебна защита дори срещу административен произвол, отсега нататък ще са учените. Те ще зависят единствено от волята (или произвола) на шефа на организацията или на министъра!
Нека всеки съди сам
в чий интерес е
този закон. Нека каже, че не е лобистки. В пленарната зала се случи още нещо, което за пореден път доказа това. От ГЕРБ направиха опит да се разреши и на колежите да "произвеждат" доктори, професори и доценти. При положение, че капацитетът на колежите стига само за обучението на т.нар. професионален бакалавър (дори не на университетски бакалавър), това предложение дотолкова надхвърли границата на неприличието спрямо академичната общност, че не бе прието. Затова пък бе приета възможността доцент и професор да се става и без да имаш стаж в науката и трудов стаж изобщо. Целта на закона е бързото израстване на кадрите, обоснова това Веселин Методиев. Ама нали и честни бизнесмени ще искат титли!
Толкова са бързали да прокарат закона, че не са изпипали в преходните и заключителни разпоредби промени в други закони, които трябва да се направят заради този. Такива промени допълнително щели да бъдат предложени от МС - според правилата на законодателството, това може да стане само с поправка в току-що приетия нов закон. Такова нещо също се случва за пръв път в законодателната практика. Освен това, никога досега закон, свързан с образованието и науката, не е приеман при такава липса на консенсус между управляващи и опозиция! Мнозинството ГЕРБ-ДСБ-Атака гласува като валяк, останалите са против. "Не ни трябва консенсус, одобрение или съгласие от никого, мнозинството българи са гласували за нас, ГЕРБ е на власт и управлява. Това е!", отсече вчера Сергей Игнатов. Е, утре няма да гласуват за вас, но бедите както винаги, ще останат за хората, в случая - за науката и за страната.
Добре, че преминалите през процедурите на ВАК по досегашния закон запазват своите национални научни степени, званията и правата си. Така поне, когато започне "щамповането" на титуловани, българинът ще може да пита: "Този истински професор ли е, или е от борисовчетата?"
|
| nivine |
Posted - 09/15/2008 : 14:16:10
Колега Драгнев,
Приятно съм изненадан от обстоятелството, че сте се запознал с книгата "Храмът", на която наистина имам честта да бъда един от съавторите. С удоволствие констатирам, че Вие сте почерпили ценен мироглед от съдържанието на тази книга и се надявам тя да Ви бъде задълго полезна във Вашата личностна и професионална ориентация в рамките на попрището, на което сте се посветил.
Съсласен съм напълно с Вашата констатация, че в ТУС цари вапиюща некомпетентност на всички нива и тя обяснява всички други сериозни изкривявания, които констатирате.
С истинско уважение
доц. Иван Илиев |
| kendragnev |
Posted - 08/22/2008 : 17:13:18
Наскоро прочетох подарената ми книга "Храмът". Четяйки я, почуствах облекчение, че не съм сам и не съм луд, както се опитват да ме изкарат академичните престъпници в ТУ-София.
Много от проблемите и изводите в книгата съм ги преоткрил сам, от собствен опит. В годината, в която е издадена книгата бях млад идеалист, който въобще не е предполагал, че ще стигне до отчаяние от академичния деспотизъм, наглост и безчовечност.
В книгата открих много полезни материали и увереност в собствените разсъждения. Почти се бях примирил, че нещо не е наред с мен, след като сам се боря срещу непреодолима сила - апатична държавна власт, академичен комунизъм, посредственост на всички нива.
Не знам дали е само мое впечатление, но като че ли всеки от нас се опитва да се бори сам, озлобен свещу всеки от околните, без да има доверие на никого, а и как ли да има, след като подлите похвати на псевдо-академичната върхушка могат да пречупят и най-верния ти приятел. Подлостта и интригантството на академичното ръководство стигат до там, че да мачкат безмилостно всички твои познати, до които имат достъп, заради това че общуват с теб - "прокажения", свободомислещ човек. В крайна сметка почваш да носиш отговорност за страданията на колеги и приятели, за които си "виновен" ти.
Вероятно много хора, млади учени страдат като мен и се борят самосиндикално, докато ако се мобилизират и застанат зад единна позиция - няма псевдо-академично ядро което да ги смачка. Мачкането идва единствено от чуството за самота и изолираност, а не поради липса на правота и аргументи. Приписваме на тоталитарната псевдо-академична шайка конспиративни техники и колективен интелект, каквито те нямат - те са посредствени, злобни и слаби - нито аргументите, нито законът, нито обществото, дори и държавата не е тях.
Тези хора просто отричат всички явни прегрешения, отричат явната си посредственост. Всички систематични проблеми и грешки се опитват да ги представят като частни случаи. И успяват, защото борбените индивидуалисти нямат колективно чувство - ято гарвани винаги унищожават самотния орел.
Може би се налага ново издание на тази чудесна книга, защото старите "академични дисиденти" натрупаха повече опит, в същото време е появиха много нови.
Хората като нас, наистина могат да бъдат определени като "академични дисиденти", защото оцеляват в една репресивна номенклатурна система. Дисидент е човек, който говори това, което мисли (свободен човек), а всички го мразят и заклеймяват - едните, защото са им засегнати интересите, други, защото са засегнти интересите на техните благодетели, трети, защото се мазнят на първите и вторите, мнозина мразят свободния човек заради смелостта му да каже това, за което те само страхливо си мрънкат, а мнозинството мразят за това, че просто така е прието от определена група хора. |
| moderator |
Posted - 09/26/2006 : 15:58:08
Или е случайно съвпадение или най-после г-н Първанов прочете книгата "Храмът", която му подарихме на форума за науката, който се проведе под неговия патронаж през май миналата година. Интересно е да се отбележи, че на този форум се записваха всички изказвания, уж да се публикуват обективно, а накрая, критичните изказвания не ги публикуваха никъде, нито ги споменаха. Уви, това са те!!!, настоящите решаващи фактори в науката и образованието. Трудно ми е да си представя, каква точно реформа ще направят и дали ще обърнат внимание на думите на президента.
Първанов измисли как да върне младите в България
Бавната образователна реформа била проблемът
www.vsekiden.com
26.09.2006
За да се върнат младите хора в България трябва да се ускори реформата в образователната система. Това заяви президентът Георги Първанов по време на среща с жителите на Айтос. Държавният глава смята, че едно от най-важните неща е да се задържат и върнат в страната ни младите българи, които я напуснаха през последните 15-16 години.
Това може да стане с качествено и добро образование и с оптимизация на учебната система, категоричен е държавният глава. Първанов заяви, че днес България очаква одобрение за членството й в ЕС. Българите трябва да почувстват ефекта от членството по собственото си положение, а не да чакат пари. Средства ще получи само този, който произвежда, подчерта държавният глава.
. |
| moderator |
Posted - 06/09/2006 : 10:08:53
Следващият материал е пряко следствие на това, че политиците не искат да обърнат внимание на това, което пише в книгата "Храмът", въпреки че сме се постарали да я подарим на всички, които имат отношение по въпроса.
Доклад на ДАМС с обезпокоителни изводи
Една трета от младежите у нас са без образование и перспектива пред себе си
Всеки трети ученик е пушил трева, всеки пети е вземал наркотици, сочи проучване
www.mediapool.bg
8 Юни 2006
Две тенденции се наблюдават при младите хора в България. Едната е, че намалява бедността при тях, благосъстоянието им се вдига, повишава се технологичното и езиковото им образование. Втората е обратната – 25-30% от младежите остават без образование, без елементарна езикова и технологична квалификация. Това показва социологическо проучване на агенция “Медиана”, което е част от годишния доклад за 2005 г. за младежта, одобрен от правителството на заседанието му в четвъртък. Основните изводи в доклада представиха председателят на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Весела Лечева и заместникът й Михаил Балабанов след края на заседанието.
Проучването обхваща ученици от 15 до 18 години и млади хора от 18 до 35 години. Самият доклад отразява актуалното състояние на младите хора, разгледано през шест основни критерия - демографска характеристика, здраве и образование, трудова младежка заетост, свободно време, гражданска инициативност и гражданско участие.
Високият процент на малограмотните и неквалифицираните младежи води до ниска производителност в българската икономика, защото става дума за близо 20% от трудоспособното българско население, които не могат пълноценно да се включат в конкурентното производство, посочи Балабанов.
Според експерта за тази група млади хора са необходими спешни мерки и държавна политика за включването им в пазара на труда. До голяма степен това са хора от малцинствата, не от големите градски центрове, а от малки градове и села, каза той.
Друг обезпокоителен факт е разпространението на наркотиците и толерантното отношение на младежите към тях, отразени в доклада.
Според проучването на “Медиана” всеки трети ученик е пушил трева, всеки пети е използвал наркотици, всеки втори знае откъде да си купи, а всеки двама ученици от паралелка са ползвали твърди наркотици.
38% от учениците смятат, че няма нищо лошо да се пуши "трева", а 17% са на мнение, че ако само от време на време се вземат наркотици, няма опасност от пристрастяване.
На базата на доклада на ДАМС и изводите в него ще се изготви десетгодишна стратегия за младежката политика на държавата и ще се подготви проект на закон за младежта.
|
| moderator |
Posted - 04/11/2006 : 14:23:34
Напоследък често ме питат, къде може да се намери книгата "Храмът".
Има я със сигурност в следните книжарници в София:
- Български Книжници (отстрани на грагинката на Кристал, до ресторант "Тамбукту")
- Книжарницата в СУ от страни на централното фоайе, както и в павилиона във вътрешната градинка на СУ
- Книжарница "При НАТФИЗ", ул. "Стефан Караджа" 20
- Книжарница на бул. "Фр. Нансен" 37
Книгата се разпространява и от веригата "Хеликон" |
| Democrat |
Posted - 03/10/2006 : 11:01:12
МНЕНИЕ ЗА КНИГАТА "ХРАМЪТ"
Много лесно може да се каже: "ВЕЛИКА КНИГА". Но не е достатъчно. Може би трябва да се каже: "най-великата книга в България на всички времена"!
Ще се обоснова защо:
Тази книга разглежда детайлно в цялата им грозотия, безнравственост и небивала извратеност безчинствата и произвола, които царят при оценяването и даването на път на развитие на научно-творческия потенциал на българската нация. Разглеждат се действащите закони в тази сфера, които са от периода на разцвет на социализма в България. Показва се как дори и тази нормативна база не се спазва днес от мафиотизираните административни органи. Това, естествено, не би могло да се случи в свободна страна. Написаното в тази книга не би могло да остане без разследване в никоя правова държава. За огромно съжаление България не може да се нарече нито правова, нито свободна страна. Силите, които държат политическата власт и силовите й структури са проникнати от мафиотизация и организирана престъпност. Те са обладани от дух на разединение и разцепление на нацията, като се стремят да извлекат изгода само за себе си, продавайки по всякакъв начин националните ни интереси.
Книгата "Храмът" е велика по духа и начина на мислене на публикуваните в нея материали. Тя дава път на развитие, лъч светлина в тунела, надежда и перспектива, начин за достигане на достойно бъдеще за България.
Аз, макар и недостоен - поради слабата си активност и недостатъчно противопоставяне на злото около нас - ще се опитам да разгледам основното принципно различие в начина на мислене на войнстващата мафиотска властимаща върхушка и в мисленето на един от най-ярките автори на книгата "Храмът" - Галя Маринова. България е сравнително малка и сравнително бедна на природни ресурси страна. Надарена е с приказно хубава природа, която често пъти твърде лесно става жертва на варварско и дивашко замърсяване и застрояване. Освен това е надарена с народ, доказал величието си през многовековни изпитания. Този народ е дал на света не само една писменост, но и множество велики учени и светила в науката, чиито постижения са основополагащи в редица научни области и са записани със златни букви в историята на човечеството. Благодарение на вражески на България сили, нашата страна беше разединена, голяма част от интелигенцията й беше избита или прогонена в чужбина. Ясно е, че при такива предпоставки неминуемо се стига до криза и до национална катастрофа. Ние вече сме на дъното, но продължаваме опитите си да паднем още по-надолу. Как страната ни може да започне да се развива, че и да настига водещите развити страни в света? Ясно е, че единственото, на което може да разчита - това е научно-творческият потенциал на нейното население, който се прелива и в законодателно-политически, съдебно-правов и преподавателски потенциал. Затова държавата трябва да се отнася с майчина грижовност към всеки българин, желаещ и можещ да работи в научната област и за развитието на България. Трябва да му създава всякакви условия за пълната реализация на неговите възможности и потенциал. На този фон мракобесната мафиотска върхушка, която държи лостовете на властта се гаври и издевателства над всеки, който не желае да се подчини на мафиотските принципи, залегнали при научното израстване у нас. Безмилостно се премазват младите, а и не съвсем млади непослушни научни кадри, а старите 60-65 годишни кадри, които са доказали своята яловост, закърмените с Лисенковщина партийно фабрикувани "учени" (сетете се сами от коя партия) се подкрепят по всякакъв начин и им се удължава пенсионната възраст. Примери има хиляди - за голямо съжаление. Някои от най-фрапиращите са описани в "Храмът". Направен е детайлен анализ на случващото се в сферата на висшето образование и науката - двигателя на развитие на всяко цивилизовано общество. Ужасното е, че в България през последните десетилетия този двигател не работи и това е добре демонстрирано в "Храмът". Никой от действащите политици не си е дал труд да прочете, камо ли да разбере за какво става дума. А ако има такъв, той е запазил пълно мълчание, което е, меко казано, престъпно и античовешко. Ето какъв е начинът на мислене на мафиотите-управляващи: "Грижа ме е само за моето собствено шкембе и за моята собствена гуша. Няма значение, че силите, които ме подпомагат да съм на власт, са вражески за България. Ще изпълнявам основните им заръки - да мразя, да гоня вън от България и да мачкам с всички средства и с всевъзможни явни и неявни репресивни механизми научните кадри и особено по-младите и по-обещаващите от тях."
Ето и начинът на мислене на истинска грижовност към родните таланти, изразен от Галя Маринова (виж "Храмът" - стр. 105-106):
"За България ли работи номенклатурното университетско ядро, при положение, че то единствено застава срещу младостта и просперитета в тази страна? Ситуацията е ненормална, защото технологичното ниво в България е по-ниско от това в развитите европейски, североамерикански и далекоизточни университети и не е редно днес да служи за еталон номенклатурното ядро, наследено от миналото, когато гордостта е била да се открадне някоя технология.
За да се преодолеят тези негативни и вредни за България тенденции, могат да се вземат някои мерки:
- Да се стимулират колкото е възможно повече млади учени и преподаватели да кандидатстват за дългосрочни специализации във водещи университети в Европа, Северна Америка, Япония, Южна Корея и други напреднали страни в различните научни области.
- Да се покаже ясно интересът на държавата и институциите, младият учен или преподавател да се върне в България след завършване на специализацията си. Да се стимулира нагласа за това и в самите университети и научни институции, където работи стипендиантът. Висококвалифицираният кадър е безценен капитал за България и за него трябва да се полагат специални грижи.
- Да се изработи политика на защита на завърналия се специализант и да му се осигурят нормални условия за работа, да се стимулира развитието му в България, да се стимулира поддържането и разширяването на връзките с неговите партньори и да се засвидетелства ясната подкрепа на университета и на института за него. Институциите трябва да покажат ясно, че това е и тяхната политика. Такъв подход много бързо ще даде резултати, включително и финансови.
- Да се вземат мерки за предотвратяване на всякакви репресии, тормоз и подтискане на завърналите се специализанти и присвояване на техния интелектуален труд.
- Да се създадат условия за най-широко популяризиране на наученото от специализанта като се използват различни форми - семинари, лекции, доклади, публикации, книги.
- Да се осигурят условия на завърналите се специализанти да обучават други хора около себе си, да се интегрират приоритетно в учебния процес на съответните чуждоезикови факултети.
- Да се стимулира приоритетно хабилитирането на завърналите се специализанти.
- Да се лансират тези хора в управлението на университетите и институтите и на други държавни институции. Днес България разполага с достатъчно на брой висококвалифицирани учени и преподаватели със солиден международен опит във възрастовата граница 35-55 години, които имат потенциала да модернизират висшето образование и науката в България и да ускорят развитието на страната. Единственото, което трябва да направи държавата, е да се възползва от този потенциал, да ги освободи от оковите на застарялото номенклатурно ядро, което ги задушава, като блокира и развитието на България.
Това са начините да се отстрани вредното за България номенклатурно ядро от миналото. То е прекалено обременено с остатъците и вредните навици на тоталитаризма и е безнадеждно изостанало в научно, технологично и методологично отношения. То не умее да комуникира с цивилизования свят. То тегли България към пълна изолация и само дебне нещо да открадне, да завлече или да "лапне", както само обича да се изразява."
Прекрасно, нежно и много културно казано! Балсам за душата на хиляди страдащи под гнета на старата сталинистка номенклатура учени. Много са великите мисли, идеи и послания в книгата "Храмът" - рядък и блестящ бисер, отразяващ реално нашата действителност и предлагащ цивилизован начин за подобряването й. Всичко е написано достъпно и разбираемо.
Чете ли някой? Чува ли някой?? Мисли ли някой??? Прави ли нещо някой???!!!
Ще има ли някога реформи в тази най-важна за обществото сфера????
Ще се отвори ли път за развитие на България, или ни чака бъдеще - още по-ужасно от и без друго трагичното ни настояще?????
10. 03. 2006г.
|
| moderator |
Posted - 09/12/2005 : 16:24:17
       |
|
|
