| T O P I C R E V I E W |
| moderator |
Posted - 03/06/2006 : 21:07:00
Автор: Светлозар Петков
Източник: сп. Лидер
06-03-2006
Като на изповед
МП: Търся активно работа от три месеца, откакто се завърнах от чужбина. Имам дипломи от два престижни университета в САЩ. Завършила съм две на пръв поглед противоположни специалности - първо сравнително езикознание, а след това финанси. Отлично владея английски и испански. Желая да работя в банковата система. Явих се на няколко конкурса, но получавах отвсякъде еднозначен отговор - не. Разбира се, отказът бе много дипломатичен - нещо от рода, че имам прекалено много знания за длъжността. Яд ме е на подобно лицемерие, защото те просто се страхуват, че мога да ги засенча и изместя. А в момента не искам нищо друго, освен да работя, за да мога да помогна на болната си майка. Всъщност заради нея се и върнах от Испания.
|
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 07/05/2012 : 15:39:17
Авторката е точно "млад кадър със западно образование":
Какво е капитализъм?
http://baidalai.org/?p=1743
July 4, 2012
Един наскоро публикуван манифест за протестите срещу поправките “Цеко Минев’ разтърси публичното пространтво. Авторът на манифеста (на име Георги Деянов) е един, но в тексът му се припознаха една голяма част от хората, които съставляват множеството на протестите от последните седмици.
Макар и писан от един човек, текстът до някаква степен с право претендира, че говори от името на протестиращите (най-малкото заради популярността му по социалните мрежи). Въпреки това текстът не е изразител на множеството като такова, а на специфична негова част: на един само-идентифициращ се като образован и мобилен “елит” от центъра на София, изповядващ десни политически възгледи. Това са хора, които възприемат себе си като предприемчиви и self-made men (специално в частта, където се казва, че дори и оставени на самотек, ние ще се научим да сме граждани, за разлика от родителите ни). Например, в текста се изборяват няколко вида от т.нар. “свободни професии” – икономисти, адвокати и др. п., т.е., всички те елитни и няма сред тях обикновени работници.
Въпреки че тук става дума за един образован елит, все пак този елит не е имунизиран от някои суеверия, в които наивно вярва. А говорителят му създава странни разделителни линии, които са меко казано непродуктивни и изключващи.
Първото от тези суеверия е популярното символно разделение от началото на прехода на “червени бабички” срещу “готините отворени младежи от центъра”. Въпреки че в текста никъде не се говори за социализъм или комунизъм, по дух манифеста възпроизвежда клишето за червените бабички, което в този случай обаче е мутирало до поколенчески разрив с родителите ни, израснали в соца и “ненаучили” се бъдат истински граждани.
Безсмислено е да се делим на поколения, защото политическата ориентация съвсем не е фунцкия на възрастта на човек (ако червен=баба, тогава как да обясним факта, че има голям брой възрастни хора, които подкрепят десните партии? Например, основното количество избиратели и активисти на ДСБ са по-скоро в пенсионна възраст, съдейки по ядрото от протестите срещу Паметника на съветската армия.) Тезата, че само определена категория граждани (=нашето поколение, “Ние, децата на прехода”) имат достъп до истината, защото старото поколение още живее в “лъжите на миналото”, ни дели и изключва по грешната ос и защото обижда онези граждани, обвинявани в приспаност/пасивност заради “турските сериали” (а защо не американските? също толкова тъпи са), докато ние, самоосъзнатите, добре образовани и мобилни предприемачи не можем да бъдем манипулирани и вместо това знаем какво е иновативност, програмиране и социални мрежи.
Самото изключване на предходните поколения, защото “те не били разбрали” и “не се били научили да бъдат граждани” е меко казано детинско (ясно, че всички се кефим на типичния тийн бунт срещу родителите, но той не е основното деление в случая.) Основното деление не е родители-деца (нито пък е поетическото “чисти-нечисти” от манифеста), а инвеститори (и подкрепящата ги държава) и останалите. Това е класово деление, а не поколенческо. И не родителите ни са виновни, че нашето детство мина под знака на мижавите им заплати и нищетата в най-тежките години на прехода, когато пазарът уж си знаеше работата!
Тук трябва да сме честни: в манифеста на Деянов от една страна има претенция за борба със системата (“Битката е срещу системата, която произвежда цекоминевци.”), от друга страна се подкрепя системата (“Ние сме икономисти – знаем, че бедността се причинява от изкривяването на пазарното състезание от монополи и картели. Знаем как пълноценно да разпределим ресурсите си, да ги умножим и да подобрим организацията си.”). Системата е лоша, но по логиката на текста излиза, че може би родителите ни са виновни за Цеко Минев, защото не са се научили да бъдат граждани? Че родителите ни са виновни за лошия преход, че пазарът си знае работата, ако бъде оставен на мира, че конкуренцията, а не сътрудничеството, е отговорът на бедността и други клишета от началото на прехода, които всеки един ден от 1989 насам опровергава непрекъснато.
Това ни довежда до другото суеверие, което лъха от манифеста, а то е че нашият капитализъм беше откраднат от мутрите/ДС/Цеко, иначе досега щяхме да сме Швейцария на Балканите. Такова мислене издава следното допускане: капитализмът и пазарът по принцип са окей, но нашите бяха изродени заради мутри/неправилна държавна намеса в механизмите на пазара, монополите и т.н. Това е типичният дискурс от 90те, с който се извиняваха създалите се от навлизането на пазарната икономика неравенства и масова бедност. С други думи, нещо типично за пазарната икономика (неравенството, разделянето на обществото на тези, които имат и тези, които нямат) се екстернализира, омаловажава се и се извинява чрез представянето му като аномалия, породена от сили, схващани като външни на капитализма – държавата/Цеко/ДС и т.н. Тук е моментът да вметна, че капитализъм не е възможен без държавата, както стана ясно покрай огромните спасителни трансфери, които банки, пенсионни фондове и застрахователни корпорации в САЩ и редица европейски страни получиха, когато се оказа, че инвестициите им в събпрайм бонове са били, меко казано, неблагоразумни.
За да има капитализъм, трябва да има и държава или някаква друга форма на концентирана политическа власт (може и частна, пр. някой лорд), която да е в състояние да смазва съпротивата и алтернативните форми на организация на производството. Например, най-първата форма на капиталистическо производство се заражда в Англия през 17-и век с т.нар. “enclosures movement” (to enclose значи ограждам, enclosure – ограждение), когато общата земеделска земя буквално се огражда от феодалните лордове и селяните, които я притежават/обработват биват изгонени от нея. Земята буквално е била приватизирана (оградата и днес маркира физически и символно частната собственост), а на дотогавашните собственици: селяните не им е оставал друг избор освен да продават труда си в замяна на достъп до земята и оттам – до възпроизвеждането на живота си. Именно пазарът на труд, в който безимотният се среща със собственика на средствата за производство (ферма, офис или завод, няма значение) и разменя единственото, което има – трудът си – срещу заплата (която винаги е по-малка от стойността, която произвежда работникът), а не пазарът по принцип, дефинира капиталистическата система и я отделя от всички други форми на производство (и възпроизводство на живота). Двамата се срещат на пазара на труда като формално равни притежатели на капитал (суров труд и машини, пари респективно), които разменят свободно. Но формалното им равенство и свобода прикрива една фундаментална несвобода: в капитализма можеш да избереш на кого да продадеш труда си (на Цеко Минев или на Миньо Цеков), но не можеш да избереш да не го продаваш. Защото ще умреш от глад, студ, лечими болести и т.н.
Именно наличието на специфичната стока наречена “наемен труд”, отличава капитализма от другите системи на производство, а не измислените дефиниции за свободата #224; la Айн Ранд. Първо, защото самата свобода на предприемачество я дава и гарантира политическата власт, с нейната административна и легалистка машина на насилието. Второ, защото ако свободата на икономическата дейност беше единственият критерий, то тогава пред-капиталистическите елити би трябвало да са много по-свободни и капиталистически от капиталистическите, защото предмодерната държава не е имала толкова напреднал регулационен обхват върху икономиката на суверенната си територия и подчинените й агенти колкото има сега.
Капиталистическият пазар на труда е пуснал корени и се е универсализирал с цената на невъобразимо насилие. Всяка приватизация протича чрез някаква форма на насилие: от 17ти век насам независимо дали Тачър ще смазва миньорски стачки от 80те или в България ще обричат работещото население на нищета и глад след 89та, просто няма приватизация (ограждане на общото) без насилие, особено когато има явна съпротива към приватизацията. Да не забравяме, че в историята на капитализма най-военнолюбивите държави са именно Британската империя, предводителка на “свободната търговия” (в стотици хиляди кавички, защото Британия има немалка история на протекционизъм), и САЩ. Така че да се твърди, че политическото и икономическото са две отделни вселени, които не могат и не бива да се засичат, е теза, която не може да бъде подкрепена фактологически. Теза-утопия, подхождаща на слабообразованите неолиберални идеолози от ИПИ.
Да повторя, нямаме нужда от изкуствен поколенчески разрив с родителите ни, израснали през социализма. Обратно, имаме нужда от истински разрив с истинските виновници за бедността ни и унищожението на природа: предприемачи/капиталисти (познати фолклорно като олигарси и мутри) от всяка възраст, цвят и пол.
Олигарсите като Цеко Минев не са аномалия или изключение в една поначало перфектна пазарна система, основана на свободната конкуренция. Напротив, те са продукт и правило на капитализма. Не е възможно да има капитализъм без приватизация (enclosures) на общите блага (били те гори или заводи). Тоест, поведението на капиталистите, водени от импулсите на пазарната конкуренция да приватизират и завземат общите ни блага и ресурси не е страничен ефект на една иначе перфектна система, а нейният закономерен продукт. Тук нашите родители, израснали в социализма, нямат никаква вина, защото такава е природата на капиталистческата система на социално производство на блага и частното присвояване на печалбата от тях. Приватизацията е криминална по природа. Това е именно едно от основните противоречия на капиталистическата система, което буржоазната легалност не може да разреши, а именно социалната природа на производството и частната природа на натрупването на печалбата от труда на други. Не можем да искаме капитализъм без приватизация, без капиталисти (мутри или не).
Също е време да изоставим наивната вяра, че пазарът сам се регулира, без да му се месим и всички кризи, корупционни скандали и т.н. са външни нему елементи. Истината е, че кризите на капитализма са циклични и закономерни: от растеж системата достига точка на насищане и оттам следва крах. Винаги при кризи капиталистите се ожесточават, защото, когато системата изпада в конвулсии, те губят пазарен дял и печалби.
За разлика от други системи на производство, при капитализма се налага непрестанен инвестиционен цикъл. Докато един феодален лорд или благородник консумира ‘печалбата си’ от труда на подчинените му по зрелищни начини, капиталистът има тази свобода, но в много по-ограничена форма. Той “избира” между това да консумира печалбата си в нейната цялост, или да я ре-инвестира в производството. И избор е в кавички, защото ако не ре-инвестира и не оптимизира производството, натискът от конкуренцията на други капиталисти ще го изхвърли от пазара. В това именно се корени постоянния технологически напредък, така типичен за капитализма и постоянното подобряване на трудовата производителност. Технологичен напредък, обаче, не се пренася автоматично в сферата на социалното като социален напредък. Напротив, все още живеем с ирационалностите на капитализма, където сред невероятната продуктивност и богатства, все още има хора, които умират от глад и крайна нищета.
Кризата настъпва, когато капиталът и трудът лежат обездвижени и несвързани по между си (примерно имаме credit crunch [=банките не дават кредити] и голяма безработица). Когато цикълът на възпроизводството на капитала е прекъснат по една или друга причина и инвестициите не докарват повече пари. При криза, една от формите на това ожесточаване е усилен натиск за комерсиализиране на аспекти от живота, които дотогава са били извън периметъра на пазара. Например, когато капитализмът изпада в една от големите си структурни кризи през 1970-те години, като отговор на кризата се заражда монетаристкият консенсус (чиито ясен изразител е и публикуваният в Дневник манифест на протестиращите), който налага отваряне на пазарите, приватизация на държавно-стопанисвани услуги (като здравеопазване) и индустрии, либерализиране на финансовия сектор, както и отпадане на ключови механизми за регулиране на пазарите, които гарантираха в периода 1945-1970 липса на банкови и финансови кризи. Друг аспект на кризата е изместването на проблема географски: ок, Средните щати се задъхват и съсипват, давайте да развиваме Азия. И така до безкрай, в една безумна въртележка на растеж, насищане, кризи и географско изместване. Въртрележка, която купува съгласие с обещания за просперитет, но която накрая винаги оставя след себе си разрушени човешки животи и унищожена природа. (Вижте например на какво дередже е в момента отличничката на постсоц евроинтеграцията Естония.)
Сега сме в нова преломна епоха на монументални промени, идващи от поредната системна криза на капитализма. Промените в закона за горите, които позволяват унищожаването на гората в името на частния интерес на бъдещите собственици, трябва да бъдат погледнати именно спрямо фона на кризите и отчаяните опити на капиталистите да поддържат печалбите си.
И когато казвам частния интерес имам предвид точно това: новите ски обекти, които ще бъдат построени. Ако позволим на държавата и капиталистите да го направят, това няма да обогати жителите на селищата в региона, както твърди държавата (която често го прави, когато трябва да представи частния интерес за всеобщ интерес). Напротив, хората от околността ще имат някаква временна работа докато траят строежите, а после никой няма да им гарантира пълна заетост. За сметка на това, със сигурност можем да гарантираме фиаско, и социално, и природно, както стана в Банско, което бе обезобразено до неузнаваемост от строителния бум, от чиито резултати сегашните собственици на недвижими имоти бързат панически да се отърват, но не им се получава.
Хората от протестите не са някакви лигави софиянци, които искат да запазят автентичността на гората само за да могат да ходят на палатка през лятото. Разбирам, че местните жители се надяват, че ски туризмът ще им донесе просперитет и благоденствие. Но това няма да стане докато курортите са в частни ръце, а местните жители работят почасово за по 300 лв като чистачи в хотели, които едва ли някой ще посещава, след като цялата природа бъде унищожена.
Колко още десетилетия на свободна пазарна икономика, която разрушава природата ни, животите ни и бъдещето ни трябва да минат, за да изоставим изтърканите клишета от прехода, с които се оставяме да ни манипулират за цели, противоположни на целите, които трябва да преследваме? Искате природа? Тогава не искайте “нормална пазарна икономика,” защото всеки капитализъм се храни и възпроизвежда за сметка на природата ни. Искате развитие и добри стандарти на живот? Тогава вземете хляба си в свои ръце и не бъдете доволни на трошиците, които ви дават за заплати, отделени от богатствата, които произвеждате със собствените си ръце. При това докато други се угояват за ваша сметка и за сметка на природата.
Когато унищожат гората, Цеко Минев и подобните му ще ‘разнообразят инвестиционното си портфолио’, както се казва на банкерски език, и ще започнат да инвестират в, и съсипват други райони. Ала вие къде ще идете?
Това, което дава надежда е, въпреки популярността на манифеста на Георги Деянов и про-капиталистическите клишета в него, протестите носят антикапиталистически заряд. Моята статия идентифицира и стъпва именно на този заряд и потенциал за критика към капитализма. Ще кажете, че халюцинирам антикапи потенциал, но това не е така. Примерно няма да напиша подобен пост за протестите на кучкарите, защото не храня надежда, че те могат да отидат в добра посока. Обратно, сега именно природата е една невралгична точка, която отваря нови врати към критика на капитализма и като такава трябва да бъде дразнена и стимулирана. Всички сме чували, че капитализмът с неговата логика на безкраен растеж не е възможен на крайна планета с крайните й ресурси. Но тези идеи трябва да доведат и до по-дълбоко разбиране на това какво е капитализъм и защо не е възможен “зелен капитализъм”. Това е целта на този пост. Подобно нещо правят и десните: опитват се да натоварят движението с десни смисли, да кажат, че то е за “европейска нормалност” и други такива клишета и да маргинализират критичния му потенциал. А него го има, защото факт че, че протестите отхвърлят основновополагащия процес за всеки капитализъм, а именно, ограждането на общите блага и приватизацията им, от което следва и типичното за капитализма противоречение на колективната природа на труда в оградените/приватизирани пространства и частното присвояване на плодовете и печалбите от положения труд. Именно този аспект накара десни медии като “Капитал” хем да се радват на извиращата младежка енергия на протеста, хем да напишат притеснено, че природозащитниците не можели вече да различат мутрите от истинските инвеститори: “Получи се така, че за много хора дори и нормални инвеститори в планински туризъм – такива, които търсят приемлив за всички вариант и са готови да спазват правилата, не са добре дошли. Натрупването на години съмнителни злоупотреби в планините тотално компрометира всякаква активност там. Заради алчността и безогледността на няколко човека в момента за неприемливо много хора думата “бизнес” е мръсна, а “инвеститор” е синоним на мошеник.”
(Тук не казвам, че нямаме проблем с корупцията и конкретните мошенници и мафиоти, които забогатяват, потъпквайки закона. Но помислете за хилядите легални начини, които поддържат класовото разделение и частната собственост с абсолютно същия резултат като мутренската бизнес активност: съсипана природа и нищета. В този ред на мисли за мен няма особена разлика между Цеко Минев и бизнесменът от Гърция, който съвсем легално си купува завод или отваря шивашка фабрика в Южна България)
В същата тази статия, “Капитал” (също като манифеста на Деянов) се опитва да подмени посоката на протестите от “анти-приватизация” към типично либерални искания за повече прозрачност, отказвайки да види, че не прозрачността в процедурата е основният проблем, а самата идея и форма на приватизирането на гората. Накрая вестникът дори има нахалството да намекне, че протестите са, за да получат няколко човека “10 минути слава” и че исканията им трябва да бъдат изпълнени, не защото така е редно, а защото е “практично за Борисов и неговата команда.”
Капитал дори цитира някакъв социолог, която: “прави паралел с протестите от 90-те – ако онези са срещу системата, която забранява основни ценности като свобода на информация, пътуване, музика, предприемачество, тези са срещу закони, които ограничават вече придобити свободи, към които новото поколение е много чувствително.” Всъщност, ако това бяха чисто и просто потребителски протести за повече “свобода”, тогава те би трябвало да са за, а не против инвестициите на Цеко; в крайна сметка, ако гледаме на протестиращите само като на лигави потребители, които искат свобода да карат ски, логичното им искане би било да са повече, а не по-малко зимни курорти. До такива абсурди се стига с прилагането на идеята за повторението на протестите от 90те върху сегашните протести за гората. Социолозите на Капитал искат да представят протестите като искания за повече капитализъм, но това дълбоко се разминава с реалността. Защото въпреки лозунгите и манифестът, протестите бяха и ще продължат да са срещу приватизацията на едно от малкото останали ни публични блага: природата. От нас зависи те да прелеят границите си и да обхванат и други сфери на живота: обществените услуги, производството, образованието и др. Елате на протеста утре, 5 юли.
Да протестираме срещу приватизацията на горите, ресурсите, услугите и индустриите ни, а не срещу родителите ни. |
| moderator |
Posted - 02/15/2012 : 08:52:45
Европа: Бягството на умните
http://world.actualno.com/news_377819.html#13292921529531&if_height=490&parent_refresh=1
Те са млади, умни и с много енергия, но никой не ги иска. Кризата подгони най-способните и обезкърви закъсалите южноевропейски държави. Хиляди млади таланти от Италия, Гърция и сие бягат на рояци от родината си.
През първите шест месеца на 2011 година имиграцията в Германия силно се е увеличила. Новопристигащите са главно хора от засегнатите от кризата европейски страни. Около 435 000 души са се преселили в Германия през първата половина на 2011, което е с 19 процента повече в сравнение със същия период на 2010 година. Зад сухата статистика се крият хиляди лични драми.
Обезкървени земи
Младият елит от региона на Средиземноморието бяга, защото не намира работа, нито перспективи за развитие. Това важи най-вече за младите академици, които искат да правят кариера в науката. Добре платени работни места за млади учени и преди не достигаха. Сега обаче изобщо ги няма. Колкото повече се затяга положението в Гърция, Италия, Испания и сие, толкова по-силен става натискът над младите. Те са с добро образование, но в родните им страни сякаш никой не се интересува от тях. И така не им остава нищо друго, освен да си стегнат багажа и да заминат за чужбина. Пък и какво да очакват от държави, в които безработицата сред младите - в зависимост от региона - варира между 25 и 50 на сто?
Онези, които днес са на по 25-30 години, имат университетска диплома в джоба и живеят в Атина, Лисабон или Неапол, са наясно: в идните години шансовете им за работа в родината са равни на нула. Който иска да се спаси, трябва да потърси късмета си навън. Така високо задлъжнелите държави в европейската периферия изведнъж се оказват с двоен недостатък: те хем трябва спешно да съживят икономиките си, хем губят масово младия си елит - тоест хората, които биха могли да изтеглят каруцата от калта.
Ще се върнат ли?
Закъсалите държави се нуждаят спешно от иновации и производителност, както и от кадри с международен опит. Само че най-добрите отдавна вече са се отправили на север: към Германия или Канада - натам, където все още има работа и където талантите от Юга все още могат да получат признание и да направят кариера.
Дисбалансите между Юга и Севера на Европа стават така още по-сериозни. Конкурентоспособността на южните европейски икономики продължава да се свива, изтичането на мозъци е свързано с милиардни загуби за съответните държави. Всеки, който заминава, отнася със себе си и част от националното богатство - опита си, скъпото си университетско образование, квалификацията и високата си мотивация. Така закъсалите държави започват да кървят още по-силно. Единственото, което им остава, са надеждите: че един ден талантите все пак ще се върнат, заредени с нов устрем и международен опит. Дано!
Източник: Дойче веле
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 11/22/2010 : 08:58:06
Микеле Кънчев, завършил колеж в Лъндън и приет веднага след това в три от най-престижните световни университети (той, разбира се, е избрал да продължи образованието си в Кеймбридж), е бил хванат малко след полунощ събота срещу неделя да краде един тон метални тръби.
Ето ви го в най-чест вид за какво се връщат "младите кадри със Западно образование" в България! - стойте си там, милички - на нас крадци не ни трябват. |
| George_Chaldakov |
Posted - 10/25/2010 : 13:23:59
ДВЕТЕ БЪЛГАРИИ
Д-р Георги Чалдъков
Caminante, son tus huellas
el camino y nada m#225;s;
Caminante, no hay camino,
se hace camino al andar.
Пътнико, твоите стъпки са
пътя, и нищо повече;
Пътнико, няма път,
пътят се прави от твоето вървене.
Антонио Мачадо, “Поговорки и песни XXIX”
В Париж Живко Живков, известен като JIVKO, прави бронзови пеперуди, които летят по “пътя” на неговите склуптури. Една от пеперудите изкривява двуметров перон в центъра на града – “ефект на пеперудата” от теория на хаоса?* Освен във Франция, JIVKO работи в Ню Йорк, Бостън и Сан Франциско. Понякога идва в България – когато иска да изложи склуптурите си, местните елементари му искат огромни наеми.
Албена Данаилова е първата жена, избрана за концертмайстор на Виенската филхарманония в нейната 170-годишна история. Преди години Васко Василев - друг български виртуозен цигулар – беше концертмайстор на Кралската опера в Лондон.
От пролета на 2009 г. Мариана Сендова е първата жена, избрана за професор по физика в Ню Коледж на Флорида, разположен в “райския” град Сарасота в САЩ. През лятото на 2009 г. тя получи най-големия грант в 50-годишната история на колежа - около 2 милиона долара за три години за проекта й за наночастиците и тяхното приложение във физиката, химията и биологията, също така и в армията. “Аз или ще намеря пътя, или ще създам нов път” – е една от рецептите за успехите на професор Сендова.
След рецензии на експерти и допитване между хиляди лекари д-р Илиян Иванов – психиатър в Ню Йорк – е включен в списъка на the Best Doctоrs за 2011-2012 – най-престижната ранглиста за лекари в света.
“Las dos Espa#241;as” (двете Испании) e фраза от поемата, означена като “LIII”, в “Поговорки и песни” на Антонио Мачадо. Тя се отнася за противопоставянето на демократичното и монархичното мислене на испанците, което по-късно се превърна в Гражданска война в Испания. В “Двете Българии” смисълът е, че в условията на демокрацията талантливите българи могат да намерят своята България, където да реализират знанията и творческите си идеи. Други талантливи българи остават да се мъчат в демократичната България. Вярвам, че по-късно двете Българии ще започнат да си сътрудничат за доброто на родната България.
_____________________________________________________________________________
* “Може ли движението на крилата на пеперуда в Бразилия да направи торнадо в Тексас?” е заглавието на лекцията, която американският математик и метериолог Едуард Лоренц изнася през 1972 г. на 139-та конференция на American Academy for the Advancement of Science. Първоначално той предлага заглавие, в която се размахват “крила на чайка”, но председателят на научното заседание ги замества с “крила на пеперуда” – и така не чайките, а пеперудите стават птици на “Същността на теорията на хаоса”, в която “минималната необходима промяна” (minimum necessary change - MNC) може да бъде катализатор на зараждането на големи събития. Историята започва от разказа “Глас на бурята” на Рей Бредбъри, където смъртта на една праисторическа пеперуда променя резултатите на едни президентски избори. Във философски контекст “крилата на пеперудата” ни учат, че крайните резултати на дадено събитие зависят от MNC в началото – накратко, краят зависи от началото.
Напомня на нашето “денят се познава от сутринта.” Но повече казва стиха на д-р Сергей Илиев от демократичната България:
“Огъват ме до точката ми на пречупване,
но точка на пречупване аз нямам.
Извивам се, пращя и оцелявам.”
|
| moderator |
Posted - 09/28/2010 : 20:31:59
Flatwoоd, следващата информация за същия университет ли се отнася?
Стрелба в университет в Тексас
28.09.2010, 20:52
http://news.ibox.bg/news/id_1164945478
Въоръжен мъж нахлу в университетска библиотека в Тексаския държавен университет в Остин, Тексас и откри огън, предаде NYDaily News.com.
Инцидентът е завършил със самоубийството на нападателя.
Няма загинали и ранени при стрелбата.
Полицията издирва втори стрелец, тъй като е получила объркваща информация относно нападателя.
Знае се, че той е носел маска при стрелбата.
Университетът е бил временно затворен, а районът - отцепен от полицията.
Все още са неизяснени мотивите на стрелеца.
Изданието припомня, че това не е първата подобна трагедия за университета.
През 1966 година, при нападение са убити 14 души, а други 32 са били ранени. |
| flatwood |
Posted - 09/27/2010 : 22:07:00
quote:
Originally posted by Svetlana
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ
Неотдавна в “Инверсното общество” писах за обратната йерархия на ценности – сега, още един пример: назначаваме треньори от чужбина за футбол и други спортове, а не лектори и ректори от чужбина в наши университети...
Прекрасно чувство за хумор!
Лектори и ректори от чужбина ще започнем да назначаваме тогава, когато заплатите им станат съпоставими с тези на западните им колеги, както това е при футболните треньори и футболистите. По същия начин ще започнат да се връщат и учените ни. Пак при това условие ще има и наука в България.
Svetlana
М-да. Само да не помисли някой, че в Америка учените са по-високо платени от треньорите. Погледнете тук най-високите заплати в един от най-престижните университети на Америка, University of Texas
http://www.texastribune.org/library/data/government-employee-salaries/the-university-of-texas-at-austin/
Ректорът (Прeзидентът)е по заплата на седмо място след шест треньора и то не на национални отбори, а на университетски такива. Невероятно, но..... |
| Svetlana |
Posted - 09/27/2010 : 06:59:24
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ
Неотдавна в “Инверсното общество” писах за обратната йерархия на ценности – сега, още един пример: назначаваме треньори от чужбина за футбол и други спортове, а не лектори и ректори от чужбина в наши университети...
Прекрасно чувство за хумор!
Лектори и ректори от чужбина ще започнем да назначаваме тогава, когато заплатите им станат съпоставими с тези на западните им колеги, както това е при футболните треньори и футболистите. По същия начин ще започнат да се връщат и учените ни. Пак при това условие ще има и наука в България.
Svetlana |
| kkabakciev |
Posted - 09/24/2010 : 07:36:43
quote:
Originally posted by George_Chaldakov
ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ
Изречени ясно и кратко, в тези въпроси освен разочарование, е кодирана и една от най-отрицателните прояви на българската народопсихология: липса на възхищение от успехите на Другия. На обратната страна на този национален медал е написано по-кратко: завист. “Другият в мен” (Je est un autre)? – няма ги рецепторите на Артюр Рембо в нашата психология. Няма я доброжелателността, удоволствието да даваш и да споделяш - най-висшите изяви на хедонизма, които (според Аристотел) правят човека “социално животно” (zoon politikon). [...]
В нашата страна не уважават талантливите, възпитаните, благородните.* [...]
________
* Вместо уважение и грижи, в България продължава войната срещу талантите, от които имат нужда образованието, науката, изкуството, спорта. Ние се обединяваме по-често в защита на невежеството и политическата коннюнктура, отколкото в защита на таланта и свободата. Затова младите българи емигрират в страни, където морално и финансово ценят труда и способностите им. Познавам много добре “замразяването на мозъци” по време на комунизма – затова сега стимулирам “изтичането на мозъци” (brain drain). Когато държавата създаде условия за реализиране на техните таланти, те ще се върнат и ще направят brain gain (“мозъчна печалба”) за родната България – много от сега напредналите европейски страни минаха по този път, по който сега вървим. [...]
Много хубаво съобщение, към чиято основна теза, не ще и дума, се присъединявам.
Струва ми се, че най-добре го е казал, отдавна, Стефан Стамболов (ако той е автор на мисълта - не съм сигурен):
"В България смъртен грях е да можеш!"
Но не мога да споделя оптимизма на автора на съобщението за това, че - понеже други страни са минали по този път - в България можещите ще започнат да се връщат и ще направят brain gain. В момента не само, че няма абсолютно никакви изгледи за това, но дори и във възможно най-далечна перспектива такова нещо трудно може да се предположи.
В кочината България некадърността, корупцията, байганьовщината, андрешковщината, простащината, чалгата, и тоталното безхаберие вече напълно завзеха всички сектори на публичното пространство. |
| George_Chaldakov |
Posted - 09/23/2010 : 10:22:14
ДА СЕ ПРИБИРАШ С УСМИВКА ВКЪЩИ
“Защо е целият негативизъм? Вие сте ми сънародници бе, хора. Аз, като си тръгна, щастливи ли ще ви направя?” – запита Димитър Бербатов на 13 май 2010 г. в София, когато обяви, че се отказва от националния отбор.
Изречени ясно и кратко, в тези въпроси освен разочарование, е кодирана и една от най-отрицателните прояви на българската народопсихология: липса на възхищение от успехите на Другия. На обратната страна на този национален медал е написано по-кратко: завист. “Другият в мен” (Je est un autre)? – няма ги рецепторите на Артюр Рембо в нашата психология. Няма я доброжелателността, удоволствието да даваш и да споделяш - най-висшите изяви на хедонизма, които (според Аристотел) правят човека “социално животно” (zoon politikon).
Сега пък, след вкараните три гола срещу “Ливърпул”, българските журналисти (и един политик от Ню Йорк) се надпреварват да хвалят Бербатов. И да се чудят, включително и германския треньор, как да го върнат в националния отбор – не вярвам, че това е израз на родолюбие – те просто искат Бербатов да им свърши работата. И да оберат по-голяма част от милионите евро, които дава европейската и световната футболна федерация.
Преди доста години бях много впечатлен от отговора на един френски интелектуалец на въпроса на журналист: “какво е за Вас родната страна?” Интелектуалецът отговори: “моето семейство и приятелите”.
След неделния мач с “Ливърпул” журналист от Manchester United Television (MUTV) запита: “какъв е за Вас този ден?” и Бербатов отговори: ”много съм радостен и се прибирам с усмивка вкъщи... Ще си играя с детето...”
Не му трябва на Димитър Бербатов (и на вратаря Димитър Иванков) да се връща в националния отбор. В нашата страна не уважават талантливите, възпитаните, благородните.* Болката от това българско страдание е хронична - описана е и от поета Христо Фотев:
“О, самота с кошмарните претенции
на някаква родина,
на отечество!
... Там някъде –
на дъното на самотата – Родина!
Изгнание е тя – и нищо повече!”
______________________________________________________________________________
* Вместо уважение и грижи, в България продължава войната срещу талантите, от които имат нужда образованието, науката, изкуството, спорта. Ние се обединяваме по-често в защита на невежеството и политическата коннюнктура, отколкото в защита на таланта и свободата. Затова младите българи емигрират в страни, където морално и финансово ценят труда и способностите им. Познавам много добре “замразяването на мозъци” по време на комунизма – затова сега стимулирам “изтичането на мозъци” (brain drain). Когато държавата създаде условия за реализиране на техните таланти, те ще се върнат и ще направят brain gain (“мозъчна печалба”) за родната България – много от сега напредналите европейски страни минаха по този път, по който сега вървим. Неотдавна в “Инверсното общество” писах за обратната йерархия на ценности – сега, още един пример: назначаваме треньори от чужбина за футбол и други спортове, а не лектори и ректори от чужбина в наши университети...
|
| moderator |
Posted - 12/25/2009 : 12:28:26
http://analysis.actualno.com/news_277182.html
Кадруващите кадри
Дата : 25 Декември 2009 г. 10:49 ч.
Последна редакция : 25 Декември 2009 г. 11:33 ч.
автор : Мая Бойкова, в. Новинар |
| moderator |
Posted - 10/02/2009 : 19:56:27
Изтичане на мозъци от САЩ
DW - 02 Октомври 2009, 15:15
http://banks.dir.bg/2009/10/02/news5164536.html
За първи път в историята си САЩ преживяват изтичане на мозъци. Изследователи от университета „Дюк” в Северна Каролина и „Бъркли” в Калифорния твърдят, че Америка вече не успява да задържи толкова много високо квалифицирани имигранти, колкото преди. Проучванията на двата американски университета показват, че бързо развиващите се икономики – най-вече тези в Азия и Латинска Америка - привличат обратно своите изучили се в САЩ таланти.
През следващите 5 години 100 хиляди имигранти ще се завърнат в Индия, а други 100 хиляди – в Китай, е прогнозата на изследователите. Изтичането на мозъци се отнася както до специалисти с дългогодишна практика в САЩ, така и до току-що завършили в Америка млади учени и специалисти от чужд произход.
Америка губи точки по привлекателност
Наблюдава се освен това спад в броя на пристигащите в САЩ имигранти, а за първи път от 40 години насам е намалял и относителният дял на населението с чужд произход. Броят на имигрантите е намалял в общо 25 щата.
След началото на икономическата криза от САЩ са се изселили и голям брой ниско квалифицирани работници, предимно от Мексико. С оглед на това развитие Америка се опасява, че ще изгуби водещата си роля в научната област, в технологиите, както и в други сфери на знанието, в които чуждите таланти винаги са имали голям принос. Новата тенденция ще има отрицателни последици за американската икономика. Най-засегнати от нея са точните науки, инженерният сектор и технологиите. Главните причини за изтичането на мозъци от САЩ са възможностите за по-бърза кариера в родните страни на имигрантите, качеството на живота там, близостта до семейството и не на последно място бюрократичните спънки, с които се сблъскват много от чуждестранните таланти при опита да получат постоянен статут в САЩ. 140 хиляди зелени карти се раздават всяка година на талантливи чужди специалисти в САЩ, но процедурата може да продължи години, а и броят на кандидатите е винаги по-голям от броя на зелените карти.
Българите не правят изключение
Според данни от неофициални анкети на Дойче Веле все по-голям брой завършили образованието си в Америка българи казват, че възнамеряват да се завърнат в България или в Европа. Заминават си и българи, които вече са започнали кариерата си в Америка – пак според неофициалните анкети около 10-15 процента от българите в САЩ се връщат в България или заминават да работят в друга европейска държава. Други 5 процента възнамеряват да направят тази стъпка през следващите няколко години. Повечето българи, решили да напуснат Америка и да се върнат в България, са по образование архитекти, икономисти и бизнес мениджъри. |
| moderator |
Posted - 06/17/2009 : 11:59:31
Мозъците ни изтекохаСряда
17 Юни 2009
Frognews.bg
Измежду имигрантите в САЩ от европейски произход 92,6% от българите имат най-малко завършено средно образование или по-висока образователна степен.
Сред имигрантите от европейски произход в САЩ най-високообразовани са българите, сочат данните на Бюрото по преброяване на населението на САЩ.
Измежду имигрантите в САЩ от европейски произход 92,6% от българите имат най-малко завършено средно образование или по-висока образователна степен. Следват швейцарците с 90,6% и ирландците с 90,4%. Най-ниско в европейската класация са португалците (42,9%), италианците (53,7%) и гърците (59,9%).
За сравнение 61,8% от общото имигрантско население на САЩ е със завършено средно образование или по-висока степен на образование. При коренното население на САЩ този процент е около 70.
В проучването по този показател са взети предвид само жителите на САЩ на възраст над 24 години.
Б.Р. Освен че е най-образована, очевидно това е и онази част от българите, които искат да живеят по правилата, да получават полагаемото им се според вложения труд, да имат спокойствие и да са в състояние качествено да образоват децата си. Само дето тези деца едва ли ще знаят български и ще си спомнят откъде точно идват. И без друго България не е сред най-добре известните географски точки в Америка. Но най-вероятно това едва ли е първата им грижа. Първа грижа на нашата държава обаче е да промени посоката на това движение, изпратило най-образованите ни сънародници в САЩ, а и навсякъде по света. Защото, ако тенденцията продължи, след 20-тина година демографската картинка тук се очертава твърде жалка. Впрочем най-вероятно българският и в България ще стане рядкост.
|
| moderator |
Posted - 11/21/2008 : 06:45:13
Студенти от чужбина: Идваме си в България
Над 20 фирми наддават за младежите на трудова борса
Биляна Веселинова
w. Standart
21.11.2008 г.
ШУМЕН. Наши студенти в чужбина търсят работа в България. Над 400 вече са се записали в първия по рода си BG форум за кариерно развитие на дипломирани зад граница младежи. Той ще е на 22 декември в столичния хотел "Метрополитън".
Организатори са сдружение "Тук Там" и Back2bg. Заявките за участие се подават на сайта на "Кариера в България", обясни студентът в Германия Боян Юруков. Той е един от мераклиите за кариера на родна земя.
Над 20 водещи фирми ще обявят офертите си на форума. Автобиографиите на младежите ще бъдат събрани в информационна банка и ще са на разположение на работодателите, които търсят кадри с диплома зад граница.
Семинари за перспективите в България за състоянието на бизнеса и за възможностите за предприемачество у нас са включени още в интензивната програма. Организаторите са се постарали да дадат и изчерпателни насоки за добро представяне на студентите. Усмихвайте се и сложете костюм за интервютата, са заветите в интернет.
Форумът подпали и спорове сред BG студентите в чужбина. Форумите почервеняха от дуели "за" и "против" събитието.
Скептиците заявяват, че не се чувстват нужни в страната си и нямат доверие в българските политици.
Оптимистите пък смятат, че у нас ще намерят същите добри възможности, както в чужбина независимо, че хубавите неща не се случват лесно.
|
| moderator |
Posted - 11/02/2008 : 06:46:17
Болярка заряза лондонското Сити
Специалистката по дийлинг операции напразно търси реализация във Велико Търново
Иван Иванов
в.Стандарт
2.11.2008 г.
Да се завърнеш в България и да започнеш нова кариера се оказва по-голям риск, отколкото да зарежеш родината и да заминеш в Лондон с една чанта багаж. Три месеца след завръщането си у нас великотърновката Галя Богданова отново е изправена пред дилемата да остане тука или да хване първия самолет за Лондон. Там ще се отдаде на носталгията до следващата отпуска, която ще прекара у нас, но с пари, изкарани в чужбина.
28-годишна великотърновка заряза лондонското Сити и се върна в родния си град, водена от носталгията и желанието да докаже на себе си и останалите българи зад граница, че можеш да успееш и тука. Докато е на Острова, Галя Богданова всеки ден контролира парични потоци в размер на 1 млн. британски лири като асистент дийлинг операции в един от най-големите и утвърдени хеджфондове в Лондон.
12-часовият й работен ден обаче винаги приключва с носталгични мисли за България. Така един ден тя решава да рискува и да се прибере във Велико Търново. Идеята й да работи така, както се е справяла и в Лондон, обаче засега остава в бъдеще време. Оказва се, че няма финансова институция в старата столица, която е готова да я наеме и да ползва знанията и опита, натрупан в Ситито.
Пътят й до Лондон започва отдалеч и минава през любимите на българските студенти летни чуждестранни бригади. Преди да седне пред компютъра в Ситито, Галя обува гумени ботуши и нагазва в нивите край Лондон
Решена да печели и докато учи, тя вади картофи и лук.
Приказката на великотърновката започва през 1998-а, когато Галя завършва езикова гимназия "Проф. д-р Асен Златаров" с отличен общ успех и става студентка във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" в специалността приложна лингвистика - английски с японски език.
През 2000 г. заминава за Великобритания с амбицията да учи и през 2001 г. става студентка в London Metropolitan университет, а през 2004 г. завършва като първенец на випуска. Вече бакалавър по бизнес администрация с отличен общ успех от следването, тя изучава и международен мениджмънт и счетоводство, бизнес моделиране, финансов отчет, организационен анализ и дизайн и др.
Докато учи обаче, й се налага да работи. За самите англичани висшето образование не е особен приоритет. Те завършват училище на 16 г. и предпочитат да започнат работа.
Жените имат друга цел - да се омъжат и родят
Колкото повече деца имат, толкова повече пари получават от държавата, разказва Галя за връстниците си във Великобритания.
20 часа труд за седмица - толкова време е допустимо да работи, за да припечелва за издръжката си, макар че е отличничка и получава стипендия. Като студентка Галя разнася вестници, мие коси във фризьорски салон. Целта й е ясна - работа в Ситито.
За да е всичко по план, както обича да работи нашенката, в края на ученето идва ред и на сватбата, разбира се, за българин. През 2004 г. Галя казва "да" на Найден. Тържеството е скромно, в Лондон. Гаджета са от 2001 г., но решението за брак идва едва след като Галя приключва с ученето.
През есента на 2007 г. тя постъпва в хеджфонда Egerton Capital Ltd, а преди това в продължение на 4 г. работи в компания с 60-годишна история в инвестирането и управлението на имоти, търговски и индустриални обекти и акции на Лондонската стокова борса. В Petchey Holdings Галя Богданова стартира кариерата си през лятото на 2004 г., а до ноември 2007 г. достига до помощник инвестиционен мениджър
Като асистент дийлинг операции в хеджфонда Egerton Capital Галя се занимава с всичко свързано със закупуването или продажбата на една акция. Първо я вкарва в компютърна система, след това принтира и изпраща подобно на билети информация до брокера, от когото е закупена акцията, за да може да се получи обратно потвърждение дали наистина е така. Екипът, в който работи, е от трима души, а тя е най-младата. Към нейния отдел се водят и двама трейдъри, които купуват и продават акциите. В компанията работят около 50 души. Сутрин работният й ден започва в 8 ч, но често се налага да е в офиса още в 7,30 ч. Вечер приключва около 19 или 20 ч, но има дни, когато напуска офиса и в 22 ч. Много натоварен работен ден, който обаче не ти дотежава, защото е суперинтересно, заключава нашенката.
В крайна сметка Галя постига целта на всяко юпи - да работи в лондонското Сити. От там съдбата я връща отново във Велико Търново, за да търси нова реализация и да се бори с родната действителност. Докога ще издържат нервите на финансистката, и тя не смее да прогнозира. Когато си тръгва от Ситито, шефът на фонда й казва, че ако някога реши да се върне отново в Лондон, мястото й е запазено за нея.
|
| moderator |
Posted - 06/12/2008 : 20:57:13
?????????????????????????????????????
Младежите: Не си ходете в България!
www.kafene.net
by newswriter on 12/06/2008 4:29 PM
Dr. Orlin Vushkov, Bulgaria
Сър,
По повод вашата статия "Източна Европа полага усилия за върне обратно работниците си":
След като завърших докторат във Великобритания, реших да се върна в България, което сега изглежда като най-горчивият урок, който някога съм получавал.
България е малка страна като почти няма потенциал за здрав икономически ръст. Повечето работодатели са малки бизнеси без или с много лош мениджмънт и без опит в бизнеса, което ги прави по-малко конкурентни и води до проблеми за служителите.
Олигарсите в правителството правят страната по-малко популярна. Чуждите инвеститори я избягват, докато добре образованата работна ръка се опитва да избяга от бедността в страната.
Всички страни от ЕС налагат ограничения за българите, така че повечето хора отново искат да емигрират в Канада или страни, където приличният живот изглежда възможен.
ЕС се провали в България и за съжаление все още не осъзнава, че единственият начин да се пребори с корупцията е да премахне всички бариери за свободното движение на хора в рамките на ЕС.
Не бих препоръчал на никой български студент, завършил в ЕС или друга страна да се завърне в България. Българските граждани не могат да работят в повечето страни от ЕС, но е по-добре да се трудят нелегално или да се преместят в Канада или дори в някоя африканска страна, отколкото да се върнат в България.
Трудно се оцелява в България. Хората, напуснали страната през 2006 или преди това, трябва да знаят, че днес е по-добре да отидеш в Африка, отколкото да се завърнеш в България. Така стана ясно, че българите не са добре дошли на Запад и в същото време не могат да живеят прилично в България.
За да илюстрирам това:
Аз започнах работа в ProCredit Bank Bulgaria, когато се завърнах, след като завърших с отличие МВА от Университета на Уелс в Абъристуит. Това беше първото предложение за работа, което получих за три месеца, просто защото нямам право да работя във Великобритания.
В България никой не се интересува, какво можеш да правиш, защото човекът, който те препоръчва е много по-важен. Започнах работа за по-малко от 300 паунда месечно /750 лева/, с които пари се оцелява трудно дори в София. Освен това, бизнесът в България работи със стари методи и високата безработица позволява на лошо квалифицираните средни и дори висши менажери да правят, каквото си поискат.
По-добре е да работиш като събирач на плодове или шофьор на такси за няколко години и да започнеш живота си от начало, вместо да се върнеш в България.
Dr. Orlin Vushkov (MBA)
Bulgaria
|
|
|
