http://www.pueron.org/pueron/forum/
http://www.pueron.org/pueron/forum/
Home | Profile | Register | Active Topics | Members | Search | FAQ
 All Forums
 Uceni za nov zakon za naucnite stepeni i zvania
 Forum
 Тоталитаризма в рамките на академичната автономия

Note: You must be registered in order to post a reply.
To register, click here. Registration is FREE!

Screensize:
UserName:
Password:
Format Mode:
Format: BoldItalicizedUnderlineStrikethrough Align LeftCenteredAlign Right Horizontal Rule Insert HyperlinkInsert Email Insert CodeInsert QuoteInsert List
   
Message:

* HTML is ON
* Forum Code is ON
Smilies
Smile [:)] Big Smile [:D] Cool [8D] Blush [:I]
Tongue [:P] Evil [):] Wink [;)] Clown [:o)]
Black Eye [B)] Eight Ball [8] Frown [:(] Shy [8)]
Shocked [:0] Angry [:(!] Dead [xx(] Sleepy [|)]
Kisses [:X] Approve [^] Disapprove [V] Question [?]

 
   

T O P I C    R E V I E W
kendragnev Posted - 07/27/2008 : 23:38:45
България може и да не е кой знае каква демокрация - по-скоро е корупционна анархия, но в нея все още са се запазили едни гнезда на тоталитарни отношения и това са именно академичните автономии, които са автономни от Конституция, закони, демократични принципи и европейски ценности. Последното звучи даже абсурдно приложено към нашите държавни университети и научни звена.
Да комунизма е жив в университетските ръководства - обаче калпавия комунизъм, не онзи централизирания... с централизираност на остров Беляне.
По мои наблюдение в университетите няма никакви наченки на демократичност и прозрачно управление, репресиите към незаисимото мнение, модерните възгледи са по-големи от когато и да било, където и да било. Да - смъртта на учения и преподаватела не е физическа, а академична, но в рамките на една "академична" общност това си е смърт.
Всички избори в университетите са изцяло манипулирани и нагласени.
Липсват каквито и да било реални представители на мнозинството - студентите. Студентските съвети са си старите комсомолски организации, но изродени в една ужасяваща степен - който не е послушен, отстраняване, изключване, връщане на такси, гонене от общежитие, анулиране на диплома...
"Студентските" представители са параван за академичната корупция, като се отбират най-послушните, има парадокси като в УНСС, ТУ, СУ и другаде, където хр аотдавна минали зенита на студентските си години и навлязли вече в активна възраст се разпознават като "студентски представители". Гротескността на цялото това безумие на ционалния студентски орган - НПСС.
Парадоксално е и липсата на представителен орган при една от най-онеправданите групи - докторантите, те реално нямат свои представители в академичното ръководство, а са вкарани в рамките на смешните студентски съветчета.
Университетите се управляват от "съвет на старейшините" - основно изкуфели страци, дошли за безплатните сандвичи и супичка в стола по време на Академичен съвет.
Реално обаче това отново е параван, зад който се крият свежи политически фирури, които умело присвояват средства и превръщат университета в машина за източване на държавни пари, за разпродажба на земи и имоти.
Държавата - това абстракно понятие, с удоволствие се надсмиват над университетите и отказват каквито и да било действия по защита правата на своите граждани в този академичен деспотизъм.
напротив даже - все повече се делегират права на Ректори и ръководство за саморазправи и репресии... да само така може да се смачка младия и обществено отговорен човек - пречупваш го и след като завърши фиктивното си образование, той няма сили за противодействие на държавната корупция и безобразия.
Модела на "академичния тоталитаризъм" се оказа толкова успешен, че се наложи и в училищата, едни по-малки "тоталитарни автономийки", чийто директори вече ще "колят и бесят", ще назначават, уволняват, глобяват, определят заплати и т.н.
И в крайна сметка нито студента, нито учения, нито учителя щесе бунтуват срещу държавното управление, макар и да са главните стълбове на имунната система на демокрацията - гражданското общество.
Тяхния бунт умело е насочен срещи изкуфели старци, арогантни местни деспоти, назначавани незнайно как.
Повече за това, както и някои интересни факти от академичния тоталитаризъм съм се постарал да разкрия тук:
http://dad-bg.blogspot.com/
15   L A T E S T    R E P L I E S    (Newest First)
nivine Posted - 10/07/2008 : 16:28:21
"Академичната общност е разделена."
Каква академична общност? Това са обикновени джамбази.
moderator Posted - 10/07/2008 : 08:57:37
Работете заедно!
Велиана Христова
в.Дума, 07.10.2008 г.


Премиерът Станишев повдигна вчера на среща с ректорите множество важни за образованието и науката теми. Но чрез всичките тях изказа едно основно послание и към академичната общност, и към МОН: Не бива повече да продължава конфронтирането между БАН и вуз, работете заедно! Че успехът идва от единението, е известно от времената на Кубрат, но някои все не могат и не искат да усвоят тази проста истина. Особено в МОН. Формулата “Разделяй и владей” и вчера се провали. Ректорите въстанаха срещу “нелегалното” огласяване на важни държавни проекти на групички по интереси - белким едни подкрепят намисленото, та да надмогнат другите. И в академичната общност единение няма, макар Съюзът на учените все да призовава към търсене на консенсус. В много други отрасли е същото. Това пречи на България най-много. Шепа хора сме на късче земя, а като че си делим Вселената. Работете заедно!
kendragnev Posted - 08/27/2008 : 14:05:47
Многократно съм се обръщал към Камен Веселинов за много от проблемите. Политиката на университета е да игнорира проблемите и да се замазват в един по-личен кръг.

Срещата ще е добра и полезна, но освен хора, свързани с ТУ-София смятам, че е редно да бъде открита и за представители на други научни среди. Защото има опасност за пореден път ръководството на ТУ да се опита да изкара случаите, локални, индивидуални, изолирани, свързани с "инженерната специфика", лиспата на индустрия и ала-бала... а истината е, че това са проблеми от национален мащаб и не трябва да са делим на инженери, икономисти, хуманитаристи, млади, стари и т.н., защото цялата академична върхушка в България е една и съща в своята същност и деспотичния си ограничен мироглед.

Чета материалите на г-н Кабакчиев и се чудя как всичките са актуални в много по-късни години и как независимо от него, много млади колеги от различни научни организации достигаме до същите изводи.

Апатията и слугинажа на младите като, че ли започват да избледняват и наистина способните не свеждат глави, а се борят. Явно сме деполитизирани и необременени от комунистическото минало, няма вече и шуробаджанашки млади учени, защото потомците на академичния и политически елит си плащат обучението единствено в чужбина. Академичните млади кариерсити пък са хитри и подли, но са и прагматици - хитро лавирайки в академичната помия, те я мразят и използват само като трамплин за държавни комисии, общински структури и налагане на бизнес-интереси, но в никакъв случай не са лоялни към посредствената университетска атмосфера - напротив, те като бесни кучета биха разкъсали неплатежоспособната и слаба академична върхушка, на която прекрасно знаят слабите места... ако имат изгода и им се нареди от доста по-влиятелни благодетели.

Мисля, че без кръг от млади последователи и приемници, а даже и такива от средно поколение се вижда края на академичното безхаберие и некадърност. Малко усилия трябват, за да бъдат пометени и обречени на забвение. Малко, но решителни усилия - едно от които е точно такава среща. Среща на която трябва да се говори за проблемите, за СЕГА и за БЪДЕЩЕТО и то без страх и неуместна "академична толерантност".
nivine Posted - 08/27/2008 : 12:13:31
Слушах младият колега Кънчо Драгнев - докторант от ТУ-София, тази сутрин в предаването "Преди всички" по програма Хоризонт на БНР.
Миналата седмица в червътрък по същото предаване говори докторант от УНСС с аналогични проблеми. В отговор зам ректорът на УНСС проф. Мишев отговори само с общи приказки без никакъв интерес за слушателите и за докторантите.
Разбрах от включването на Галя Маринова - председателката на ИРИОН, че се планира през септември или октомври среща с Ректора на ТУ-София, проф. Камен Веселинов, по проблемите на младите учени, нехабилитирани и докторанти. Крайно време беше да се постави на масата проблема с кариерното развитие в ТУ-София. Аз, макар и не млад, ще присъствам с интерес на тази среща и очаквам и други хабилитирани и по-възтастни колеги от ТУ-София да дойдат за да подкрепят младите хора в ТУ-София. Радвам се, че ректорът проф. Камен Веселинов е приел да изслуша пролемите на докторантите, докторите и асистентите в ТУ. Дано има кураж и воля да реши проблемите за да тръгне ТУ напред.
доц. Иван Илиев
kkabakciev Posted - 08/27/2008 : 10:20:18
ЛУСТРАЦИЯТА в Германия:
http://www.pueron.org/pueron/publikacii/hramat/jurgen.htm
Осъществена и вече забравена!

Опит за лустрация в България (статия, озаглавена "Как партията бдеше над науката", публикувана едновременно във в "Век 21", бр. 46, 13.11 – 19.11.1991 г., стр. 3, и в. "Подкрепа", бр. 68, 13.11.1991 г.):
http://www.geocities.com/kkabakciev_politart1/BAN.html

Неосъществена - и също така забравена!
kendragnev Posted - 08/27/2008 : 09:58:31
Благодаря на emilie за подкрепата и препоръките.
Много от препоръките се покриват с мои намерения. НЕ ТРЯБВА ДА СЕ МЪЛЧИ - затова тази сутрин споделих проблемите в радио "Хоризонт". Мълчанието и страхът пречат на реформата.

Подготвих ПЕТИЦИЯ до ЕС от 9 страници, засягаща личните проблеми, законодателните абсурди, бягството от европейските инициативи за ВО и наука, тоталитарните практики, проблемите с финансиране и др. Само чаквам помощ с превода, тъй като официални петиции от граждани до Европейския парламент са само на английски и френски езици.
Предварително се обърнах към Българския омбудсман - странно, че се заинтересуваха от проблема, но ми споделиха, че не съм първия с подобни оплаквания и не за първи път университета ще нададе вой, че е "академочно автономен" и да не му се бъркат в делата.

Писах за тези и други проблеми до европейското представителсто в БГ - но нали и там нещата са побългарени - насочиха ме към МОН и "компетентните институции" в България.
Идеята ми за някакво закрепване в университета е основно за да им НАТРИЯ НОСА с успешна защита (дори и другаде), да ги съдя и тормозя, защото излеза ли извън "академичните" среди - няма да имам поводи за БОРБА.

И за мен нещата станаха успокояващи, като разбрах, че НЕ СЪМ САМ. Почти бях повярвал, че съм изолиран случай, че сам съм си виновен за всичко, зашото не "следвам правилата" и че личните интереси са над обществените.

Борбата наистина трябва да продължи срещу умиращата злобна "змия". Може и да е стара и достойна за съжаление от някои, но дори и след смъртта си тя трябва да бъде заклеймена, защото чрез некадърност унищожи образованието ни.

Всички титли на комунистическите академични апаратчици трябва да бъдат отнети, дори и след смъртта им. Абсурдно е хора, получили титли в тоталитарна система, следващи "социалистическото развитие" и оценени според "политически и морални качества" НЯКОГА да имат същите титли СЕГА. И борбата не трябва да е само с досиетата в държавните архиви, а и с дисертациите им и оценката на политическите им качества (трябва да се пазят, а ако не се пазят - значи нямат титла и толкова) от съвети и ръководители (академични досиета). Ако един учен иска да е съвременен демократичен учен следва да бъде оценен по съвременни критерии и то от чуждестранни оценители - вътрешни нямаме. И стига вече с това ДАВАНЕ на научни звания и титли - званията и научната оценка се защитават и връчват пред и от компетентен орган с ЯВНО и МОТИВИРАНО решение, подлежащо и на алтернативна оценка и обжалване.

Титлите в икономическите науки направо трябва да бъдат анулирани - не може "учени", възпяващи марксизма-ленинизма и дефектната планова икономика и оплюващи пазарните отношения, сега да бъдат ВИДНИ специалисти по икономикс, маркетинг, иновации... ха-ха, все едно вълк да чете в гората лекции за вегетарианство и здравословно хранене. Това са напълно нелегитимни икономически академици, професори, доценти и т.н. - техните дисертации, трудове, разбирания са напълно погрешни, абсурдни, ненаучни... освен, ако не са били откраднати от Запад, а не от СССР!

Много други идеологизирани някога (а и сега) науки в областта на историята, езикознанието, социологията, политологията, философията... трябва да бъдат тотално ревизирани и изчистени от "комунистическите учени".

Дори и в инжерерните и технологичните науки има съмнителни научни постижения, предвид социалистическата насоченост и научно-идеологистична подкрепа на изплагиатствани от Запада машини и технологии и развитие на безумно неефективни производства.

Плагиатството бе начин за съществуване на академичните среди и ако се направи сериозна ревизия - много титли трябва да бъдат освободени, много заплати върнати, много универитети и звена закрити.

Но ние сме демократи, а не тоталитаристи и подтисници, затова е редно да дадем тригодишен (колкото на докторант) период на "комунистическите учени" да направят актуални, демократични, стойностни и неизплагиатствани дисертации, трудове, публикации. Ще бъдат оценени от външни оценители по лотариен принцип и ще си заслужат титлите, заплатите, привилегиите и правото да обучават.

Това плаши много хора, политици и организации, но няма начин - забавяме смърта на един болен организъм, който пречи да се роди нов - може и неопитен в началото, но чист, мотивиран и хуманен. Ресурси има за него все още - борбени учени тук, оцелели незнайно как, български учени в чужбина, млади хора, реализилирали се в бизнеса.
kkabakciev Posted - 08/27/2008 : 08:51:42
quote:
Originally posted by emilie

Скъпи колега (по призванание и по съдба),
Първо, добре дошъл във форума!
Второ, ГОРЕ ГЛАВАТА - фактът, че ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, за която пишете и която аз също добре познавам се е опълчилила срещу Вас и се опитва да Ви премаже само ПОКАЗВА и ДОКАЗВА,че Вие не сте ЕДИН от ТЯХ, че Вие сте НАД ТЯХ и с това ги застрашавате. Затова искат да ВИ ПРЕЦАКАТ.
Питатате какво трябва да се направи при това положение: дали да си мълчите, да теглите кръст на 3-те си загубени години от вашия млад живот и да опитате някъде другаде отново или да започнете битка срещу нея. Ето моя отговор (базиран на горчиво-изстрадан личен опит)- "Те" (тези "изкуфели" (по Вашия израз) и неморални създания, които заемат ръководни постове в т.нар. "академична общност" и които с гаднярските си номера и незаконни действия унищожават и човешки съдби, и всякакво бъдеще на науката в България) разчитат именно на Вашето мълчание. "МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА" е това, което ги обслужва най-добре и което им позволява да си живуркат и да се самовъзпроизвеждат.
Че държавата ни е СКАПАНА и че в нея няма нито СПАЗВАНЕ НА създадените ЗАКОНИ (да не говорим за някакъв ХУМАНИЗЪМ и грижа за ЧОВЕКА), нито СЪД за тяхното откровено ПОГАЗВАНЕ, това май на всички умни хора им е ясно. Вашите действия (писане на писма до отговорни инстанции, които са останали не само без последващи реакции, но дори и без формален отговор) само потвърждава тази тъжна истина.
Ето защо първата стъпка за промяна на ситуацията е ГОВОРЕНЕТО, разобличаването на ПРЕСТЪПНИЦИТЕ (защото за мен, хората, унищожаващи човешки съдби) не са просто безотговорни и неморални създания, а наистина ПРЕСТЪПНИЦИ).
И тъй като в тази държава в настоящия момент не можем да разчитаме на някакви действия в посока защита на правата на личността, ГОВОРЕНЕТО, мисля аз, не трябва да остане само на национално равнище, а трябва да излезе извън границите на така добре определената от Вас "корупционна анархия".
Към него трябва да се прибавят и наднационални законови действия- като например отнасяне на съдебно дело срещу БЕЗАКОНИЯТА в дадено академично звено до съда в Страсбург и запознаване на Европейските институции, отговарящи за това, с реалната ситуация в научната сфера в България (в частност с тоталитарно-административния произвол над докторанти).
За мен лично Вашата история е горчива, тъжна, но и "успокояваща" (простете за думата). "Успокояваща", в смисъл, че едва сега осъзнавам, че това, което на мен ми се случи (т.е. това, което Злобата и Завистта в Института за Философски изледвания на БАН ми причиниха, унищожавайки не само труда ми, но и всяка перспектива за научна дейност пред мен) не е някакво изключение; че тази практика е насочена именно към КАДЪРНИТЕ и НЕПОКОРНИТЕ, към тези които работят и искат спазване на правилата на "играта". И тъй като сега разбирам, че това, което смятах за "специфика" само на този Институт е валидно също в университетите (или, най-малкото, в някои университети), искам да ви попитам: "защо се надявате, че ако отидете другаде и започнете нова докторантура, ще бъде различно?" Изглежда, че "болестта" на безхаберието, безоотговорността, беззаконността и целенасоченото унижаване и унищожаване на способни млади хора се е разпространила в цялата научна област!
И единственото адекватно поведение при това положение са действия, свързани с нейното ИЗКОРЕНЯВАНЕ.
Пожелавам Ви успех на Вашите собствени действия в тази посока.



Специални поздравления за прекрасното съобщение на emilie! Помня emilie отпреди няколко месеца (с няколко нейни съобщения).
Никак нямам сега време да пиша, но въпреки това вече отговорих и лично на г-н kendragnev, на когото обещах да съдействам с опита си в борбата с потресаващо некадърната и епохално нагла Бг-мафия в академичната област. Мафията няма никакво бъдеще! Но тя продължава да хапе като умираща змия и да "работи" с Бг-мафията в съдебната област!

Когато се освободя от текущите си ангажименти, ще взема отношение по поставените тук и другаде въпроси - и изобщо

ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ БОРБАТА НА БАЗАТА НА ВЕЧЕ ПОСТИГНАТОТО!

Припомням, че въпреки отделни гнусно незаконни, некадърни и корумпирани решения в съдебната система, дотук аз съм победител в борбата:

ОСЪДЕНИ И НАТИКАНИ В КУЧИ ГЪЗ СА ТРИ КОМУНО-ШАЙКИ, НАРИЧАЩИ СЕБЕ СИ НАУЧНИ СЪВЕТИ - ЕДИН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ НАУЧЕН СЪВЕТ НА ЕДИН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ ИНСТИТУТ ПРИ БАН (ДВА СЪВЕТА В ТЕХНИТЕ СЪСТАВИ ОТ 2Х5 ГОДИНИ) И ЕДИН ТАКА НАРИЧАЩ СЕ СПЕЦИАЛИЗИРАН СЪВЕТ ПРИ ВАК!

НАЛИЦЕ СА ВЛЕЗЛИ В СИЛА СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ!

ТЯХНАТА - НА ВАРВАРСКАТА КОМУНО-МАФИЯ НЯМА ДА Я БЪДЕ, МЛАДИ КОЛЕГИ!
БЪДЕТЕ СИГУРНИ В ТОВА, И СЕ БОРЕТЕ!
ЗАЩОТО НИКОЙ НЕ НОСИ НА НИКОГО НА ТЕПСИЯ СПРАВЕДЛИВОСТТА И ПОБЕДАТА!

Красимир Кабакчиев, дфн
emilie Posted - 08/26/2008 : 23:41:47
Скъпи колега (по призванание и по съдба),

Първо, добре дошъл във форума!
Второ, ГОРЕ ГЛАВАТА - фактът, че ПОСРЕДСТВЕНОСТТА, за която пишете и която аз също добре познавам се е опълчилила срещу Вас и се опитва да Ви премаже само ПОКАЗВА и ДОКАЗВА,че Вие не сте ЕДИН от ТЯХ, че Вие сте НАД ТЯХ и с това ги застрашавате. Затова искат да ВИ ПРЕЦАКАТ.

Питатате какво трябва да се направи при това положение: дали да си мълчите, да теглите кръст на 3-те си загубени години от вашия млад живот и да опитате някъде другаде отново или да започнете битка срещу нея. Ето моя отговор (базиран на горчиво-изстрадан личен опит)- "Те" (тези "изкуфели" (по Вашия израз) и неморални създания, които заемат ръководни постове в т.нар. "академична общност" и които с гаднярските си номера и незаконни действия унищожават и човешки съдби, и всякакво бъдеще на науката в България) разчитат именно на Вашето мълчание. "МЪЛЧАНИЕТО НА АГНЕТАТА" е това, което ги обслужва най-добре и което им позволява да си живуркат и да се самовъзпроизвеждат.
Че държавата ни е СКАПАНА и че в нея няма нито СПАЗВАНЕ НА създадените ЗАКОНИ (да не говорим за някакъв ХУМАНИЗЪМ и грижа за ЧОВЕКА), нито СЪД за тяхното откровено ПОГАЗВАНЕ, това май на всички умни хора им е ясно. Вашите действия (писане на писма до отговорни инстанции, които са останали не само без последващи реакции, но дори и без формален отговор) само потвърждава тази тъжна истина.
Ето защо първата стъпка за промяна на ситуацията е ГОВОРЕНЕТО, разобличаването на ПРЕСТЪПНИЦИТЕ (защото за мен, хората, унищожаващи човешки съдби) не са просто безотговорни и неморални създания, а наистина ПРЕСТЪПНИЦИ).
И тъй като в тази държава в настоящия момент не можем да разчитаме на някакви действия в посока защита на правата на личността, ГОВОРЕНЕТО, мисля аз, не трябва да остане само на национално равнище, а трябва да излезе извън границите на така добре определената от Вас "корупционна анархия".
Към него трябва да се прибавят и наднационални законови действия- като например отнасяне на съдебно дело срещу БЕЗАКОНИЯТА в дадено академично звено до съда в Страсбург и запознаване на Европейските институции, отговарящи за това, с реалната ситуация в научната сфера в България (в частност с тоталитарно-административния произвол над докторанти).
За мен лично Вашата история е горчива, тъжна, но и "успокояваща" (простете за думата). "Успокояваща", в смисъл, че едва сега осъзнавам, че това, което на мен ми се случи (т.е. това, което Злобата и Завистта в Института за Философски изледвания на БАН ми причиниха, унищожавайки не само труда ми, но и всяка перспектива за научна дейност пред мен) не е някакво изключение; че тази практика е насочена именно към КАДЪРНИТЕ и НЕПОКОРНИТЕ, към тези които работят и искат спазване на правилата на "играта". И тъй като сега разбирам, че това, което смятах за "специфика" само на този Институт е валидно също в университетите (или, най-малкото, в някои университети), искам да ви попитам : "защо се надявате, че ако отидете другаде и започнете нова докторантура, ще бъде различно?" Изглежда, че "болестта" на безхаберието, безоотговорността, беззаконността и целенасоченото унижаване и унищожаване на способни млади хора се е разпространила в цялата научна област!
И единственото адекватно поведение при това положение са действия, свързани с нейното ИЗКОРЕНЯВАНЕ.

Пожелавам Ви успех на Вашите собствени действия в тази посока.

kendragnev Posted - 08/05/2008 : 09:14:12
Някои от участниците във форума могат ли да ми предложат идеи, действия, насоки по отношение на явния тоталитаризъм в университета.
Дали да си премълча всичко, както правят почти всички засегнати докторанти, да се подлъжа по нова докторантура и да загубя отново три безсмислени години в компания на посредственост и некадърност.

Поставих писмено проблемите пред МОН - мълчание, до Ректора - мълчание. Скоро писах за проблемите на младите учени и до БГ Омбудсмана - Г. Ганев.

Интересно ми е с подобна политика на мачкане на младия човек, некадърно научно ръководство, липса на приемственост и възпроизводство в образованието, докъде ще стигнем?

Проблемите далеч не са финансови! Университетите са импотентни - те не се възпроизвеждат като научен и преподавателски персонал, дела на администрацията постоянно расте, докато основния работен контингент застарява и намалява.
Повишаването на докторантскаат стипендия доведе до абсурд - завистливите ръководители почнаха да злобеят, че докторантската стипендия била настигнала техните заплати и се заформят още по-засилени "тоталитарни мерки" - ще се задължат докторантите да водят упражнения (безплатно), да вършат всякакви административни и помощни дейности, да стоят по 8 часа в университета. В тази среда на диктатура и злоба, докторантската успеваемост и научно възпроизводство, кото в момента клонят към нулеви стойности, ще станат наистина нулеви.

Академичния лозунг в момента специално за ТУ-София е: "СЛЕД НАС - ПОТОП".
kendragnev Posted - 07/30/2008 : 11:52:53
За съжаление надеждата в младите едва ли е толкова оправдана - те или са с промити мозъци, или са си намерили къде по-доходна и престижна ниша за развитие (отнасящи се с презрение към политика, образование, общество), или са от новото загубено поколение, програмирано по "американския модел".
"Старите идеалисти" да стягат редици и да търсим "самородни" сравнително млади общественици, познавам двама-трима такива :)
Честно да си призная, аз колкото и да се отчайвам от всичко - намирам подкрепа само чрез хора като вас - по митинги, протести, форуми... а не толкова сред младите си колеги.
Всъщност именно младите ме отчайват с наивност и безхаберие.
kkabakciev Posted - 07/30/2008 : 08:03:57
Приветствам тази статия, в която прави впечатление дълбочината на разбиране на проблематиката от страна на автора!

Дано все повече и повече млади хора да има като този колега, за да може един да се прочисти кочината, наречена академична общност!
kendragnev Posted - 07/29/2008 : 19:54:24
quote:
Uvajaemi g-n Dragnev,
Vashata istoriya e mnogo interesna. Moje li da otgovorite na slednite vaprosi:
- Koi sa dvamata docenti?
- Kak stana taka, che ne sa Vi dali dati za izpiti prez parvata godina na doktoranturata?
- Prez poslednite dve godini ot doktoranturata, kakvo napravihte za da Vi opredeliat dati za izpiti? Imate li dokumenti ulichavashti vinovni dlajnostni litsa?
Pojelavam Vi uspeh vav Vashata neleka situacia!
Shte se radvame da se zapoznaem s Vas.


Моята история е доста разпостранена, специално в ТУ-София.
В годината, в която постъпих - нямахме задължения да положим изпити през първата година.
Абсурдно е и друго положение:
-първия индивидуален план, който пратих с предложение да ми се добавят изпити, които да одобря мина по каналния ред през всички, вкл. и Rектор и в крайна сметка се оказа, че имам официален индивидуален план без никакви задължения. Година и нещо след това ми се обадиха, да "изфабрикуваме" друг план.
Всъщност по-късно след като видях, че на никой не му дреме за изпити и задължения си бях пратил друг план за одобрение, казаха ми че всичко е наред и е било оправено... да наред било, че първата ми чернова е обрала всички печати и подписи и е станала официален "индивидуален план", без никакви за мен задължения :)
Но това го разбрах повече от година по-късно, когато поради обществена и социална дейност "насочена срешу корупционни конфорт на академичната върхушка" е почнало проучването на научната ми дейност от ръководството. Университета не се ръководи от Ректор, а от Гл. Секретар с партиен произход и назначение.
Мисля, че дори това положение е показателно за нивото на обучение на докторантите в ТУ-София - никой не се вълнува от това как погубва три прекрасни години от живота на младия човек, за да може изкуфелия старец да отчете някаква "научна" дейност.

Интересно и защо се водим "студенти" и ни "обучават", след като аз сам си готвя конспекти, намирам си материали, пускам "връзки" за комисия и т.н. Нима това е обучителен процес? От разговори с колеги и тъй като доскора бях координатор на групата от дикторанти на ТУ-София, знам, че тази ситуация не е само при мен.
И когато поискахме докторантските представители осигурено обучение по език например (официално от Р. Пранчов, заедно с доста други предложения), подкрепени с анкетно проучване - получихме подигравателни подмятания, че би трябвало да знаем език след като сме станали докторанти.
Според повечето ни ръководители отново би трябвало да сме изучили всичко преди да постъпим в докторантура... е за какво са тези изпити тогава?
Именно изпитите са тоталиратния инструмент в обучението ни - повечето докторанти им се разтакават изпитите (един или два) докрая, като ги държат в подчинение да водят часове, да си траят за нередности и т.н., за да не би да "връщат пари".
Интересно ми е и друга постановка - защо докторанта трябва да връща пари на университета, който се явява вторичен бюджетен разпределител и тези пари не са негови. И защо няма санкции към научни звена и научни ръководители, затова че имат поредица от неуспешно защитили докторанти. Не би ли трябвало ръководителя да носи отговорност, а не поверения му млад учен. Как е възможно положително да те атестират три години и накрая да кажат - ти нищо не направи - дай сега да върнеш пари, които не са наши?
Не е ли и нарушение на конституционните ни права забраната за работа след като взимаме стипендия, та нима на студентите със стипендии се забранява работа, на пенсионерите с пенсия се забранява работа. Всеки човек има право да живее, да се издържа и да се храни, както и може би да има семесйтво и деца... а не да мизерства с подаянието от 250лв. доскоро.
Още една законова постановка - "минималния срок за обучение на докторанта е три години"... а защо вътрешните нормативи приемат това за установен краен срок?
Наши анкетни проучвания:
http://dragnev78.tripod.com/obrazovanie/Prezentaciq_anketi_PhD.pdf
показват, че специално за техническите дисциплини 3-годишния срок явно е недостатъчен. Сега мога да кажа, че е недостатъчен и поради безхаберието на научни звена и ръководители, защото докторанта, колкото и да е способен - сам не може да се справи. Има немалко случаи, когато смятани за посредствени докторанти или даже магистри тук, в чужбина с подходящо научно ръководство се развиват чудесно, като впоследствие само се надсмиват над бившите си научни звена и ръководители в България.

Единия ми ръководител е доц. Иван Аврамов, другия е П. Венков (който не мога да виня за нищо, защото ме прие условно, като условието бе Аврамов като "специалист" по мехатроника да ме "ръководи").
Документи имам - месец преди края на срока ми дори чрез университетското деловодство с вх. №, с обръщение към К. Веселинов дадох кратък отчет на свършената дейност, на желаната помощ, пречки и молба за съдействие за полагане на изпити и консултация по удължение, смяна на ръководител или трансформация на формата на обучение.
Отговор получих от Р. Пранчов, като този "отговор" има малко общи моменти с моите желания и молби.
Имам и заведена в отдел "Докторанти" молба за полагане на оставащите изпити, финансиране и работно място по смисъла на Постановление 222, искане за финансиране на заявка за патент, научни конференции...това бе през м. май - 2007-ма година.
Имам всякакви документи - от личните ми проблеми - научни и социални, през такива като студентски и докаторантски представител, та чак до документи, даващи основание за обяване изборите на К. Веселинов за незаконни:
http://dad-bg.blogspot.com/2007/11/blog-post.html
Всъщност и първите избори бяха такива - аз гласувах за него (както ни заповяда комсомолския вожд)... а тогава нямах право на глас, тъй като бях завършил студент. Веселинов спечели тогава с ЕДИН глас.
Всичко мога да аргументирам писменно, ако се наложи.
Много от тези нарушения са обявени от мен и колеги в МОН, но там отказаха действия - само предложения за обръщане към контролен съвет и/или администратвния съд, въпреки, че се позовавах на членове от ЗВО, които задължаваха Вълчев да се произнесе по спорни положения.

Лично аз смятам, че докторантурата е ключов показател за ефективността на университета по обучение, реализация на млади хора и способност за самовъзпроизвеждане.
Дори трябва да е основен показател за оценка и атестация, защото имаме показател за входа и изхода.
ТУ-София през 2002-ра година има 0!!!, защитили в срок докторанти, докато три години по рано е приел за обучение и ръководство над 300 млади учени. През останалите години положението е не по-розово. След такива показатели явно трябва да има санкции за университета - не е ли смешно и абсурдно ТУ да получи отлична оценка от НАОА?!
И каквото и да се говори за пари и недостатъчно финансиране, вината е в дъртите изкуфели кратуни, които не допускат млади и способни хора сред тях, защото имам колеги, които се развиваха успешно, доста надъхано и въпреки малкото пари ... и напуснаха обидени, заради мръсните номерца на отдавна минали пенсионна възраст хора.
Самия университет има достатъчно добре формулирани задължения за вътрешно финансиране на труда на докторанта, за фианнсиране на изследванията му, за поемане на социални-битовите разходи, за осигуряването му с техника, софтуер и литература.
Но не - "крадливата академична общност" най-нагло отнема и от трохите за младите си учени, за да може да купонясва на вътрешни сбирки, "старите" да си празнуват рожденните дни с марков алкохол в "академична атмосфера", за да може ръководителя да е с по-нов модел компютър или лаптоп (отпуснати по проект за млади учени) от докторантите си, въпреки, че дори не знае как да си инсталират ОС и въобще нямат елементарна компютърна грамотност. И този грабеж на дребно е нормален в "академичната помия", защото висшето академично ръководство краде на едро от държавата, от студентите, от родителите им, от цялото общество - краде от такси за обучение (отиващи само 5% за обучение, останалите за администрация и представителни разходи, автомобили на ректори и зам. ректори и т.н.), от наеми и други такси (оформени по незнайно каква методика), от държавната субсидия (чийто норматив за издръжка на студент си че чист бюджетен обир и никой не дава информация за какво например отиват средствата в размер на над 1800лв. за издръжка на студент в инженерно направление).
И може би виновна е не Държавата - виновни са тези "стари кратуни", недопускащи в редиците си млади и надъхани хора, които да извоюват увеличение и достойно заплащане. Държавата е виновна в едно - отказва всякакъв контрол и умишлено бягаща от отговорност спрямо "академичната помия", защото само бягайки от нея - в Европа може би ще се смилят да ни теглят по още една Европейска М..., този път заради най-смотаното образование и фиктивна наука в рамките на ЕС.
Дори и за посредствения Министър Вълчев е очевидно, че "седянката" от научни пенсионери, с актуални познания от 50-те години на миналия век и чиито "научни познания" са отличната комунистическа полит-подготовка от миналото хилядолетие, 400-500лв. са им достатъчни. Всъщност тези "комунистически научни динозаври" изпитват задоволство не от парите, а от смазването и потъпкването на младите учени, на стойностните разработки. Много от тях в момента са в прединфарктно състояние от злобата и завистта, че младия докторант ще получава 450лв. стипендия. Тези хора години наред сами като че ли искаха ниско заплащане в науката - само и само да не дойдат способни хора и да изместят научните лентяи и преписвачи на съветска литература.
Аз дори смятам, че за повечето от тях и 400лв. са много, защото през живота си са живяли паразитно, погубили са много млади съдби чрез своята некомпетентност и арогантност и са дърпали надолу малцината си способни колеги, които цял живот са мечтали за признанието на едни научни инвалиди и до последняи си дъх са вярвали в колегиалността.
Моя извод е следният - не парите са малко, напротив много са, но се крадат, а дребните псевдо-учени си мълчат от страх за връзкарски заетите си места.
Истинския проблем са старите псевдо-учени, непозволяващия на млади и способни израстване и развитие.
Democrat Posted - 07/29/2008 : 19:14:50
quote:
Originally posted by kendragnev

Не съм публикувал статиите и подробности в сайтчето - последния път, когато го направих, бях обвинен в нереални научни приноси, занимания с глупости, непознаване на материята, теоретизиране, а не разработване на роботи за промишлеността (каква ли промишленост имаме?!)... в последствие обаче двама доценти насочиха всичките си научни силици и поети докторанти точно към моите "двукраки биоморфни глупости".
...
Та значи аз излязох виновен, че не защитих в срок - те били направили всичко за мен, уредили са ми какво ли не, къде ли не... на мен - неблагодарника, а всъщност стигаме до абсурда да нямам насрочени изпити (отказ от насрочване), които се оказва, че аз не искам да положа и затова трябва да бъда отчислен без право на защита.
Та така с моите научни приключения :)



Uvajaemi g-n Dragnev,
Vashata istoriya e mnogo interesna. Moje li da otgovorite na slednite vaprosi:
- Koi sa dvamata docenti?
- Kak stana taka, che ne sa Vi dali dati za izpiti prez parvata godina na doktoranturata?
- Prez poslednite dve godini ot doktoranturata, kakvo napravihte za da Vi opredeliat dati za izpiti? Imate li dokumenti ulichavashti vinovni dlajnostni litsa?
Pojelavam Vi uspeh vav Vashata neleka situacia!
Shte se radvame da se zapoznaem s Vas.

kendragnev Posted - 07/28/2008 : 10:10:09
Радвам се, че попадам в една "алтернативна" академична атмосфера на хора, желаещи промяна и то промяна не в собствена изгода, а в името на обществения интерес.
Извинявам се за технологичните грешки в предния пост - не знам, защо редактирането не работи във форума (вероятно е само за първия пост).

Да се представя първо.
Кънчо Драгнев от Технически Университет - София, нямам информация дали са ми дали удължение за докторантурата, така че не мога да кажа дали съм и докторант (а и даже да бях действащ - университета с нищо не подпомогна докторантството ми).
Историята ми в ТУ-София може да се обобщи като "академично дисидентство". Винаги съм имал изострено чувство за страведливост и защита на обществения интерес - вероятно защото съм израстнал в Русия (Коми АССР), а не сред "идеалите" на шуробаджанашките Балкани.
Въпреки интереса си към обучението - по едно време учех в три университета едновременно (ТУ, УНСС, МГУ), някак си случайно се набърках в Студентския съвет на ТУ-София. Постепенно взех много сериозно нещата в ролята на студентски защитник, после и на докторантски, да не говорим за престоя ми в комисията по общежития, която ми донесе много негативи. Писах доклади, отчети, заявления за информация, организирах анкетни проучвания сред стотици студенти, дадох доста сигнали до МОН и МС за нередностите в ТУ, а и в университетите като цяло, оспорих легитимността на изборите за Ректор в ТУ, събирах работни групи с представители от други университети, регистрирах НПО.
Университета разбира се не стоя безучастен - бях изключен от списъка на Студентския съвет, като ми бяха отчетени два мандата (48 месеца), докато реално имам престой от 14 месеца, скалъпиха ми нагласено "дело" за вандалски прояви прояви в общежитията, затова, че защитих студентка от псуващ я пиян портиер на близката до ръководството охранителна фирма, имах многобройни заплахи за отстраняване, изключване, връщане на пари, а и даже физическа саморазправа от "студентските лидерчета" (след като разтръбих за намесата им в източването на пари чрез фиктивното реновиране на общежитията).
Докторантурата ми мина стандартно - писах си сам индивидуалния план, после сам си намирах материали, оформях си конспекти, някакви фигуранти, понятие си нямащи от материята, ми писаха 5-ци, защото съм бил в "академична немилост" и нямало как да пишат 6-ци. Ходих си на някакви "научни" конференции (платени от лични средства), които бяха по-скоро "академични запои", на които тлъсти старци по бански кимаха одобрително глава на видеофилмчетата от разработките ми, преподавах електротехника и електроника в ХТМУ като хон. асистент година и половина, докато там не решиха, че трябва да скрият конкурса за редовно място от мен и напуснах доста обиден, поне да бяха ми казали мъжки, все някак си можеше да ме "скъсат".
Според катедрата ми, унивеситета, ръководството, аз съм лично виновен, че съм се провалил и не съм направил нищо. Аз обаче смятам, че университета погуби поради некадърност и дребнава злоба тези мои интересни разработки:
http://ornypod.info/
Не съм публикувал статиите и подробности в сайтчето - последния път, когато го направих, бях обвинен в нереални научни приноси, занимания с глупости, непознаване на материята, теоретизиране, а не разработване на роботи за промишлеността (каква ли промишленост имаме?!)... в последствие обаче двама доценти насочиха всичките си научни силици и поети докторанти точно към моите "двукраки биоморфни глупости". Официално поисках средства и помощ за оформяне на патент - казаха ми, че нямало смисъл - никой не бе оформял патент в катедрата последните 20 години и едва ли не защо аз да изтъквам сред тази посредственост.
Помня някога на една конференция-запой, един мастит Академик ми се развика:
"Абе какви са тези неща, бе - ти виждал ли си жив динозавър, че да пишеш това?",
залата ме изпревари с въпроса:
"А вие, академик ...., виждали ли сте жив динозавър?".
Да - университетите са един научен Джурасик парк на псевдо-академични динозаври и научни шизофреници.
Та значи аз излязох виновен, че не защитих в срок - те били направили всичко за мен, уредили са ми какво ли не, къде ли не... на мен - неблагодарника, а всъщност стигаме до абсурда да нямам насрочени изпити (отказ от насрочване), които се оказва, че аз не искам да положа и затова трябва да бъда отчислен без право на защита.

Та така с моите научни приключения :)

Относно Държавата, академичността и обществото...
Моите възгледи са следните:
- Държавата е производна на обществото и не съществува като реален субект;
- Промяна в държавата = промяна в обществото;
- Сегашната ситуация е програмирана десетки години назад и няма как за година-две да се оправи;
- Промяната сред обществото и неговите демократични идеали трябва да почнат сред младите и образованите (дано обаче има къде да се образоват);
- А тези млади израстват като обществено отговорни хора в университетите, описал съм тези мои възгледи тук:
http://dad-bg.blogspot.com/2007/10/blog-post.html

Моя отдавнашна мечта е организиране на обучение по "гражданско общество" в университетите - млади хора, които да са имунната система на държавата и да реагират остро срещу всяка несправедливост, корупция, некадърност.
Реформа трябва да има и сред комсомолските Студентски съвети, които трябва да поведат младото гражданско общество - писахме предложения за това до Парламентарни комисии за промяна в ЗВО, но отговори разбира се нямаше.
Надявам се да намеря съмишленици на тези мои идеи сред вас и на лична среща да уточним подробности.

Друга инициатива е "наказателна" - бих искал ЕС да замрази признаването на нашите дипломи (макар и да имам 4), да забрани обучението на свои граждани при нас (или ако искат - нека си губят времето, но с ясното съзнание, че това е фиктивно образование), да не приемат наши учени, докато образованието ни не се демократизира и няма реален мониторинг от външни научни и финансови институции.
Защото нашите университети в този си вид нямат нищо общо с наука и образование - те са административни средища от най-калпав тип и печатница за научно-неконвертируеми дипломи.
kkabakciev Posted - 07/28/2008 : 07:27:23
Поздравявам новия форумист и се радвам, че има млади хора с такива разбирания. Дано да се окажат повече, защото в тях е надеждата за по-нормално бъдеще. Дотук академичната област се доказа като може би най-ретроградната за тая "държава" (всъщност една кочина), пълна с некадърници, комунисти, ченгесари, шуробаджанаци и психари.

Искам да обърна внимание, че моментът е решаващ.

Европейският съюз правилно и навреме, макар и косвено (защото няма право пряко да го направи) посочи с пръст виновниците за днешната жалка ситуация: престъпното така нареченото правителство и крадливата некадърна тристранна коалиция!

Проблемът е, че няма здрава политическа сила, която да замени тези криминали. Но, въпреки това, ако поне тези, които разбират за какво става дума, а такива има в този форум, не надигнете глас за измитане на криминалите и за РАДИКАЛНА ПРОМЯНА в тази "държава", пропускаме РЕШАВАЩ МОМЕНТ!

Промяната в академичната област зависи от цялостната промяна в "държавата".

http://www.pueron.org/pueron/forum/ © 2000-05 Snitz Communications Go To Top Of Page
Powered By: Snitz Forums 2000 Version 3.4.05