| T O P I C R E V I E W |
| Anton_Stoev |
Posted - 02/17/2015 : 10:47:10
Законопроектът на МОН ще бие самара вместо магарето
брой 133 Живот
Доц. д-р Антоний СТОЕВ, ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София
Прочетох във вестник „Животът днес”, бр. 4 (131), 3 – 9 февруари 2015 г., стр. 11, статията „Последна година за професори на килограм”. От нея разбирам, че просветното министерство възнамерява да затегне контрола върху титлите, но оставя гратисен период до 1 януари 2016 г., за да приключат вече започнатите процедури по действащия сега Закон за развитие на академичния състав. Веднага след този гратисен период ще бъдат въведени минимални национални критерии, по които учените ще трябва да доказват, че са заслужили по-висока академична длъжност.
Затягането е станало наложително, защото имало голям прираст на доценти и професори. Причината била, че университетите са оставени сами да определят критериите, по които да раздават титли.
След цялостния прочит на статията останах с впечатлението, че в България няма виждане и воля за цялостни реформи. Готвените промени в Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС), ако минат в Народното събрание, ще бъдат поредният кърпеж, извършен за отчитане на дейност или по-лошо – поради задкулисни борби и интереси.
Защо мисля така?
Основавам се на наблюденията и опита си, натрупан от 1985 г., когато постъпих в Института за защита на растенията, едно уникално научно звено в Селскостопанската академия. Дисертация защитих през 2000 г., а в края на 2009 г. се хабилитирах по стария закон за научните степени и звания като старши научен сътрудник ІІ степен - доцент според новоприетия ЗРАС.
Смея да твърдя, че в Селскостопанската академия изискванията за придобиване на научно звание бяха постоянно завишавани. През годините си сътрудничех със специалисти от Института по микробиология „Стефан Ангелов” и Института по физиология и генетика на растенията към БАН. Познавам частично тематиката на посочените институти, както и изискванията за кариерно израстване в тях. Мога да кажа, че нивото е високо. При това статията във вестник „Животът днес” също го потвърждава, като изтъква „Доста по-скромно е вървяло раздаването на степени и звания в БАН, Селскостопанска академия и Военномедицинска академия...”. В същото време в много университети има масови хабилитации, включително и за професори.
Срещу новоприетия ЗРАС започна обстрел веднага след приемането му. Но Законът за висшето образование сякаш е „светая светих”!? Кога и от кого бяха създадени новите университети, пуснали разклонения по градове и паланки? На каква основа ? Отговарям веднага: те бяха създадени на основата на академичната автономия, според мен слободия. Новопръкналите се университети, напомпани с нови специалности, бяха обслужвани от хвърковати чети хабилитирани и (ре)хабилитирани специалисти от старите ВУЗ-ове, БАН и Селскостопанска академия. В същото време тромавите процедури по стария закон задържаха кариерното израстване на младите специалисти. При ниското заплащане на нехабилитираните научни сътрудници (днес асистенти), при парите, които получават редовните докторанти, не е чудно, че в системата на Селскостопанска академия има текучество на млади кадри. Познавам талантливи млади специалисти, които скоро след придобиване на образователната и научната степен „доктор” напуснаха и постъпиха в частни фирми, където получават значително по-голяма заплата. След последното завишаване на минималната работна заплата получаваното от чистачката се доближава до това на новопостъпилия асистент. Наред с това той не е сигурен за мястото си, защото трябва да прави дисертация в определен срок, а след неговото изтичане може да бъде понижен в длъжност и даже уволнен, ако не може да защити дисертацията и не получи образователната и научната степен „доктор”.
Ще посоча и още един факт. През последните години съм изпитвал млади специалисти, кандидатстващи за работа в института, където съм зает. Бил съм експерт към Националната служба по растителна защита, където също съм обучавал новопостъпили специалисти. Смея да твърдя, че те излизат от университетите със слаба подготовка от гледна точка на теорията и практиката.
Моята специалност „Растителна защита” е по същество третата медицина след хуманната и ветеринарната. Когато бях студент, тази специалност беше достъпна САМО ЗА РЕДОВНО ОБУЧЕНИЕ. Така ли е сега!?
Как да бъде гарантирано кариерното израстване на тези, които остават все пак? С повишаване на изискванията под лозунга „Паре нема, действайте!”. Под този лозунг преминаха повечето години от академичната ми кариера. Заложени минимални изисквания за научна продукция, да, но за заплатите?
Направи ми впечатление, че статията „Последна година за професори на килограм” завършва със сменен шрифт. С този шрифт е изписано „Хората, които са придобили научните си степени в трите години, докато е действал ..., няма да бъдат лишавани от тях – законът няма обратно действие”. Нямаше ли закони, които ни бъркаха в кесията с обратно действие? Добре, нека да си останат, „Кой превари, той натовари!”. А може да очакваме нов академичен юруш, докато върви мълвата за промените!?
В заключение ще кажа на чиновниците от МОН, които ще подготвят измененията в ЗРАС, както и на народните представители, които ще ги разглеждат, обсъждат и евентуално изменят и утвърждават, че най-напред трябва да затегнат академичната слободия, да помислят за университетите на килограм, предлагащи специалности на тон, преподавани от доценти и професори „енциклопедисти”. Трябва ли да напомня, че повечето ВУЗ-ове получават държавни пари и скубят такси от студентите? Ще имат ли куража отговорните лица да закрият някои от тях, акредитирани на принципа „Халваджията за бозаджията”.
Според мен трябва да бъде създаден кодекс за образование и наука. Има ли идея и воля за това сред академичните среди?
Миналата година бях на почивка в Турция. От екскурзоводката – интелигентна дама, родена в България и говореща с мен на български, научих, че в Турция има много университети, но едно е да кандидатстваш за работа с диплома от университета в Измир, друго е – от Чанак кале.
|
| 3 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| George_Chaldakov |
Posted - 02/26/2015 : 10:00:59
НЕ ЖЕЛАЯ ДА ОТГОВАРЯМ на коментара на доц. Андрей Куртенков по повод на моите "Професорите на Фибоначи"!
По този повод споделям с Вас и с мои приятели
следния откъс от телевизионно интервю на Сашо Диков ("DickOff") с големия жураналист Тома Томов...
СД: "Какво мислите за статията на журналистката Тадаръкова...?"
ТТ: "Моля, недей така, тук говорим за сериозни неща!" |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 02/24/2015 : 20:34:37
Малко ми е неудобно, че трябва да обяснявам, че анализи с претенции за научност трябва да се позовават на първоизточниците; моля -
http://usb-bg.org/Bg/D.Damianov%20-%20Doklad,%20ZRASRB,%2010%2002%202015.pdf
- както всеки може да се увери, таблиците категорично опровергават редица клишета - примерно - за "бум в хабилитациите" - хабилитациите (сиреч - производството на доценти, простичко казано) по новия закон са по-малко (значително по-малко!), отколкото по ваковско време. (Ред 5 от Таблица 1, а също и Точка 4 от изводите на академик Дамянов.)
Пък на който му се повтарят малоумните клишета за наукометричните показатели и живее в свой собствен приказен свят - ради бога - на мен ви е все тая.
В този смисъл, съм склонен да се присъединя към логиката на уводния постинг на доц. Стоев - действително, проблемите в сектора ВОН трябва да се решават комплексно и изхвърляния от рода "по един професор на ден!" може да увеличават тиража на вестници и посещаемостта на тъпи сайтове, но с нищо не помагат за решаване на проблемите.
Има неща, съвършено очевидни, които могат да се направят още от днес за утре, а ефектът ще е значим - примерно - незабавно държавата да спре приема (освен един минимален прием в СУ-то - колкото за нуждите за подготовка на педагогически кадри) за всякакви видове философии, социологии, политологии, психологии, глобалистики, европеистики, и пр. измислени науки. (Частните ВУ приемат предостатъчно такива бройки - на тях това им е работата - да се занимават с глупости - сериозните науки останаха за държавните ВУ.) И - съответно - освободените при това средства да се насочат към реалната наука, която е в помощ на реалния сектор.
Разбира се, това е само частен пример - подобни примери за очевидни неща, които могат (и трябва) да се направят веднага могат да се дадат и други.
Има и спорни неща, които си струва спокойно да се обсъждат.
Но въз основа на реални факти от реалния живот.
Не въз основа на изцепки на кифленската ни джюрналистика.
Пък ако някой не знае, че анализи с претенции се правят въз основа на първоизточниците - язък му за импакт-фактора...
"Тате, тате, какво е това висше?"
"Туй е, синко, дето едно време му викахме средно."
(Май така и ще си отида от този свят, без да разбера, как така от свръхвисокия импакт-фактор на даден човек следва, че той е и добър преподавател? - та трябва при конкурса да го предпочетем пред друг, който може и да не е световно известен учен, но реално преподава много по-добре и реално с него се работи много по-добре?)
Аре, преди да решаваме Вселенските проблеми да си отговорим на някои простички въпроси - като този - защо при наличието на един медицински факултет в София (с далеч незапълнен капацитет за обучение), отворихме още един? (Тамън днес е актуална темата за един крадлив професор-медик с генералски пагони и младичко гадже - ама по импакт-фактор сигурно е ударил звездите...) При положение, че имаме съвсем съвсем съвсем очевидни и сравнително лесно решими проблеми пред очите си, каква е логиката, вместо да ги решаваме, да тръгваме да дълбаем в плен на някакви идеологически схеми?
Със сигурност съм писал неведнъж и тук, че наш голям плюс е, че България е малка страна, всички се познаваме и се знаем кой какво прави и колко струва - хайде най-сетне да започнем и да си говорим открито - и нещата ще тръгнат!
Впрочем, какво губи данъкоплатеца, или който и да е страничен човек, ако абсолютно всички преподаватели в дадено ВУ станат професори - моля за конкретни отговори?
Докато, ако допуснем да печелят конкурсите, не най-подходящите за конкретната длъжност, а заелите по-предни позиции в класациите за албуми и сингли - ето от това вече данъкоплатецът губи - защото от това губи учебния процес, губи и научната работа в колектива (да, май се налага да обяснявам, че днешната научна работа е дейност колективна и е откровена тъпотия да се смята, че щом някой е с по-висок изпъкт-фактор, от това автоматично следва, че ще е по-полезен за съответния колектив).
(Егати елементарното ниво, на което се наложи да слезна, за да обяснявам очевидни неща на великите импакт-факторци, сори...)
Добрата новина е, че при този наш "пръв министър евър"  (гледахте ли го днес в сутрешния блок по телевизията-майка - там той пусна тоя лаф за себе си) никакви сериозни промени няма да има (просто е неспособен) - а то е добро, щото е ясно, че няма как под ломоносовско-наполеоновското му воденье да излезне нещо свястно  |
| George_Chaldakov |
Posted - 02/18/2015 : 05:11:25
ПРОФЕСОРИТЕ НА ФИБОНАЧИ
Демокрация без меритокрация ражда звания без знания
Д-р Георги Чалдъков*
През 1997 г. вестник „Капитал“ публикува статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795 български“. Тогава, обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г. показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Подзаглавието на статията беше: „Български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука“. Мотото: Мисли глобално, действай локално. –изречено през 1972 г. от големият учен Рене Дюбо (1901-1982)
Сега, когато в медии и парламент се обсъждат промени в Закона за развитие на академичния състав, „Един американски професор....“, звучи доста актуално, почти императивно относно конкурсите за доценти и професори (специално в медицинските университите).
За да няма “звания без знания”, в университети в Западна Европа, САЩ, Канада и Япония главното изискване за удостояване на университетски преподавател и учен с PhD (нашето „малък доктор“), DSc (доктор на науките), доцент или професор е неговия принос, заслуга (англ. merit) в областта на науката, в която работи. От своя страна приносът в науката се измерва с качеството и броя на публикациите на кандидата, при което качеството, а не броят, има водещо значение. Науката, която се занимава с това - наукометрия, казва, че стойността на даден преподавател и учен се определя от силата (impact) на списанията, в които тя/той публикува резултатите си. Така се определя impact factor и други наукометрични показатели на публикациите на кандидата за академично звание. Съответно, броят на цитирането на дадена публикация в голяма степен е функция на авторитета на научното списание, в което е отпечатана статията (това е citation index на кандидата).
Накратко, къде публикуваш означава какво публикуваш, каква е научната стойност на твоите резултати. След “къде/какво” идва “колко” е броят на публикациите. Това е смисълът на известния сред учените в развитите страни императив Publish or perish! (Публикуваш или загиваш!)
Следователно в Закона би трябвало да намери място, примерно, следното:
- за получаване на научната степен PhD до защита да се допускат колеги, които имат поне три публикации (най-често на английски) в реферирани по света научни списания, при което под “публикация” се разбира статия със собствени резултати;
- за получаване на научната степен DSc до защита да се допускат колеги, които имат поне десет публикации в реферирани по света научни списания;
- за конкурс за доцент да се допускат колеги, които имат поне десет публикации в реферирани по света научни списания, при което научната степен PhD да няма решаващо значение;
- за конкурс за професор да се допускат колеги, които имат поне двадесет (20) публикации в реферирани по света научни списания, при което научната степен DSc да няма решаващо значение. Други задължителни изисквания за професура: кандидатът да има поне двама успешно защитили докторанти (PhD студенти); кандидатът да има участие и/или да е автор на поне едно издадено ръководство или учебник.
Вече 25 години живеем в демокрация без меритокрация. Това именно ражда звания без знания. Затова промените в Закона за развитие на академичния състав са императивни. Ако за някои колеги и особено за някои депутати, министри и администратори не съм достатъчно ясен, то отново изричам следната меритократска максима: български принос в науката е значително по-обективен критерий за оценка, отколкото принос в българската наука. Така един американски професор ще струва един български. И vice versa.
На базата на такъв меритократски принцип, българските университети ще станат истински академични (а не предимно финансови) проекти. И някои от тях ще се появат в световните рейтинги, в които засега няма български университет всред първите 500 в света. Такъв рейтинг показва, че през 2010 г. страните от Европейския съюз са представени със 191 университета сред първите 500, САЩ имат 154, Япония – 25. От европейските университети най-много са тези в Германия – 39, и Великобритания – 38. Само 9 университета от Централна и Източна Европа (Полша, Унгария, Чехия, Словения) са сред първите 500. Според друга световна класация българските университети са подредени така:
1. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – 777-о място
2. Нов български университет – 1816-о място
3. Американски университет в България – 2380-о място
4. Технически университет в София – 2409-о място
5. Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – 3088-о място.
Желателно е преди обсъждането на промени в Закона депутатите да прочетат „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ на Робърт Пърсиг, където пише: „Истинският университет е състояние на духа. В другия университет съществува една законна юридическа личност, която за нещастие носи същото название, но която е нещо съвършено различно. Тя притежава имущество, може да изплаща заплати или да получава пари и да се поддава на законодателен натиск. Но този втори университет, юридическата личност, не може да преподава, не създава нови знания и не може да оценява идеи. Той не е истинският университет въобще“.**
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Доцент по хистология в Медицински унивeрситет-Варна, гост-професор по клетъчна биология в Япония, Сърбия, Италия, член-кореспондент на Международна академия на сърдечносъдовите науки.
** През 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и изборът на доценти и професори предоставен „в ръцете“ на университетите. От тогава доценти и професори се възпроизвеждат като зайците на Леонардо Фибоначи (1170–1250). През 1202 г. този италиански математик публикува „Kнига за абака“ (книга за изчисления), където описва редица от числа, всяко от които след 2 е равно на сумата от предходните две: 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21…, която илюстрира с експеримента на размножаване на зайци: „Някой поставя двойка зайци на място, оградено от всички страни със стена, за да разбере колко двойки зайци ще се родят в течение на година, ако природата на зайците е такава, че след месец двойката зайци ще възпроизведе на бял свят друга двойка, а зайците ще могат да раждат други зайчета от втория месец след своето раждане...“ Ако меритократският подход не се заложи в Закона за развитие на академичния състав, репродукцията на „зайците“ ще продължава и през следващите години в българските университети (вижте статията „Професори и доценти масово плагиатстват“, публикувана във вестник „Труд“, 11 февруари 2015 г. И „Вузовите вече произвеждат поне по един професор дневно“ – вестник „Сега“, 11 февруари 2015 г.).
|
|
|
