| T O P I C R E V I E W |
| Stefka_Maneva |
Posted - 04/21/2014 : 08:17:42
В тази тема, юристът Стефка Манева ще представя правни мнения и становища по актуални въпроси в науката и образованието.
Jurist |
| 2 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| moderator |
Posted - 07/24/2016 : 19:33:25
АДВОКАТЪТ, ОСЪДИЛ МУ – ПЛОВДИВ: КОНКУРСИТЕ СА БИЛИ ОПОРОЧЕНИ, НУЖНА Е ЗАДЪЛБОЧЕНА РЕВИЗИЯ НА МОН!
Публикувано на 24.07.2016 / 15:12
http://afera.bg/%d0%b0%d0%b4%d0%b2%d0%be%d0%ba%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%82-%d0%be%d1%81%d1%8a%d0%b4%d0%b8%d0%bb-%d0%bc%d1%83-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d0%ba%d1%83%d1%80.html
виктория сарафян„Съжалявам, че казусът ще рефлектира върху имиджа на университета, но не очаквах, че може да има такива нередности и откровени пропуски“, коментира адвокат Даниела Кърджалийска.
Тя препоръча на ръководството и юристите на МУ – Пловдив да прочетат внимателно решението на Темида, а не да го омаловажават.
„Легитимна ли е една комисия, ако решението й е обявено от съда за нелегитимно. Това е игра на думи“, така адв. Даниела Кърджалийска, осъдила Медицинския университет – Пловдив, коментира позицията на зам.-ректора по Научната дейност проф. Сарафян по казуса. Юристът, съборил пред Темида решението на Комисия за допускане на кандидати за заемане на академична длъжност „професор“ в университета заявява, че фактът, че МУ – Пловдив е сменило правилника докато трае делото, само доказва силата на този процес и решението на Темида. То доказва, че конкурсите за един период от време в МУ – Пловдив са били опорочени и при една задълбочена ревизия на МОН могат да се получат много интересни резултати. Лично на мен, като адвокат по това дело, ми се стори, че самият университет не знае какво прави и как въобще е правил в тези конкурси. А все пак става въпрос за процедура за професорска титла- най-високото ниво в образователната и научна система.
Става въпрос за професура, при това медицинска. Намирам го за недопустимо, коментира адв. Кърджалийска.
Тя уточни, че въпросната комисия в случая трябва да е единствено пощенска кутия, но в МУ е действала по друг начин. Решавала е да връща документи на кандидат, при това без мотиви, без да има такива правомощия. И без самия кандидат да има много възможности за обжалване на самата процедура. Ако започне проверка от Министерството на всички конкурси, това ще доведе до ревизия на тяхната легитимност и до изводи дали лицата, на които е дадена доцентска или професорска титла, е трябвало да я получат. Тук не коментирам процедурите, когато един кандидат е бил отстраняван от въпросната Комисия по допустимост. Не знам дали има подобни случаи и ако да- колко са те. Но решението на ВАС доказа, че отхвърлените от въпросната комисия могат да обжалват процедурата. Дори да няма жалбоподатели по даден казус, самото МОН може да направи такава проверка. Да, университетите са автономни, но това не значи, че няма кой да ги проверява и ревизира решенията им. Това е роля на институциите, заявява адв. Кърджалийска. И допълва, че явен знак за недъг в конкурсите е този, че делото е спечелено още от първия път. Тя смята, че в казуса може да се фокусира и прокуратурата, тъй като става въпрос за конфликт на интереси и спор за легитимността на ред доценти и професори, „произведени” в последните години от един от най- престижните университети у нас.
За съжаление всичко това ще рефлектира най-вече върху имиджа на Медицинския университет, но аз, като юрист, не очаквах, че може да има такива нередности и откровени пропуски в начина, по който се правят конкурсите. Затова препоръчвам на ръководството на МУ и на техните юристи внимателно и детайлно да прочетат мотивите на съда, особено на Пловдивския административен съд. В тях той сам дава указания какво да правят. Нека прочетат решенията, е не ги омаловажават, препоръча на МУ адв. Кърджалийска.
А в решението си Пловдивския административен съд използва, забележете, думата „тежък дефект” по повод обжалваната процедура и дейността на Комисията по допустимост. Ето и част от това, което постановява Явор Колев, зам.-председател на ПАС, който осъжда МУ още на първа инстанция:
„Следва да се обобщи, че постановеният неблагоприятен за оспорващия акт е засегнат от тежък дефект, коренящ се в изначалната липса на компетентност на ответната Комисия, извършила преценка за допустимост и в тази конкурсна процедура, тъй като тя не е разполагала с такива права по силата на изричната правна уредба, дадена със ЗРАСРБ и ППЗРАСРБ, а отделно от това необосновано е иззела компетентността на друг орган – научното жури във връзка с извършен анализ на представените от кандидата”. И по-долу в решенето си продължава „Напълно необяснимо и необосновано по отношение на представените от доц. …./външен за звеното кандидат/ и посочени: справка за натовареност, справка за научно ръководство на докторанти и атестационен лист е прието, че те са непълни или нереални/при представени документи/, а по отношение на другия участващ в процедурата кандидат – доц. …/вътрешен за звеното кандидат/ е прието, че за “…допълнителна коректност и доуточняване на конкретни детайли по представените документи…” на същата следва да се даде възможност да извърши отстраняване на очевидно приети техни нередовности /касателно избрани пълнотекстови цитирания, представената справка за импакт фактора и доказателствени материали от информационни бази данни и досежно справката за научно ръководство на докторанти в определен от същата Комисия срок. Т.е. на доц. … е отказано идентично коригиране на представените документи, докато такова е допуснато по отношение на доц. … В този аспект различното третиране на двамата равнопоставени кандидата по едни и същи въпроси не е обосновано от гледна точна на приложимата позитивно-правна уредба, а ответната Комисия въобще не е посочила защо за единия кандидат това е допустимо, а за другия не е. Това неравно третиране в случая е довело до допускане на нарушение на съществени процесуални правила, посочени в чл.8 ал.1 АПК, като основополагащ принцип на всяко административно производство”.
Точно това е и темата в момента в окото на бурята в МУ: Дали с тези конкурси не се е мерило с двоен аршин и един кандидат е бил толериран за сметка на друг? Отговорете си сами. Факт е обаче, че скоро старите конкурси за доцент и професор, от периода на действие на тази комисия, са били свалени от сайта на Медицинския университет.
Afera.bg
|
| moderator |
Posted - 09/11/2014 : 11:59:42
Миков: Законът за нормативните актове не се чете и не се спазва
10.09.2014
http://www.frognews.bg/news_75973/Mikov-Zakonat-za-normativnite-aktove-ne-se-chete-i-ne-se-spazva/
Много от въпросите, които си задаваме, намират своите отговори в действащото ни законодателство, в Закона за нормативните актове е от около 40 години. Проблемът е, че никой не го е чел и не го спазва. Това заяви председателят на НС на БСП Михаил Миков на конференцията на тема „Въздействие на законодателството за по-добро управление”.
По думите му ако се прилага този закон, там много ясно е казано, че всеки орган, който готви законопроект, е длъжен да има придружителен доклад. Той припомни, че в чл. 53 изрично е казано, че органът, на който се възлага изпълнението на акта, когато е закон на изпълнителната власт на съответното министерство, когато е подзаконов акт, може да се възложи на някоя агенция да организира след влизането му в сила периодично проучване на резултатите от неговото прилагане. Миков допълни, че за тях се прави доклад и в чл. 55 ал. 2 е записано, че докладът се изпраща на органа, издал акта. „Аз за това време, в което бях председател на Народното събрание, нито един доклад не получих. Интересувах се от предишни председатели на НС и те никакви доклади не са получавали”, каза още той. Според него големият смисъл на конференцията е да се опитаме да погледнем доколко тези, които пряко отговарят, изпълняват това, което им се възлага от закона. Той цитира социологическо изследване от преди 15 дни, проведено в България, в което на въпрос дали усещането за несправедливост е породено от законите или от тяхното прилагане, 20% от гражданите са отговорили от законите и 70% отговарят от тяхното прилагане.
„Най-лесното за политиците, когато има обществен проблем, е да тръгнат да го решават с голям шум около поредно законодателно измерение, без въобще да се отчита въздействието, да се прави сериозен анализ на прилагането. Политическата необходимост на отразяването в медиите често доминира над реалната необходимост от промяна на закона”, категоричен бе Миков.
Той обясни, че е направил справка за промяната в Наказателния кодекс за по-тежкото криминализиране на причиняването на смърт поради непредпазливост на пешеходна пътека. „Това по никакъв начин не се отрази, въпреки че преди време това беше обявено като панацея на зачестилите такъв тип престъпления”, допълни той.
При оценката на резултатите от действието на даден закон трябва да се държи сметка за обществения и националния интерес
Миков припомни, че преди 7-8 месеца в НС е създадено звено, което е започнало да следи излизащите закони и реакцията за тях в достъпните за тях източници, включително през писмата и жалбите стигащи до НС, за да се направи опит да се усети обществената реакция по приеманите закони. „За да стане обаче това сериозно, ще трябва това звено много да се усили. Смятам, че трябва да бъдат ангажирани университетите и БАН в този процес, по немски пример. Не смятам, че неправителственият сектор може да поеме този товар”, коментира председателят на БСП. По думите му неправителствения сектор може да се произнася по отделни законодателни актове, да му се възлага проучване за отделен сектор, но не и тази тежка, ежедневна, системна работа и най-вече свързана с органите по прилагането, които са функция на законодателната власт. „Най-големият въпрос е да накараме всеки да си върши работата, толкова е просто”, категоричен бе той. По думите му липсата на доклади към законите е свидетелство за една лежерност, една ленност в изпълнителната власт и като резултат имаме това.
Много е важно и оценката, която се прави в тези доклади да държи сметка за държавния и обществен интерес, защото иначе чрез нея може да се прокарват интереси, които са различни от обществените и държавните.
По повод на предложение тази оценка да се прави от орган към МС, Миков попита: „Когато министър председателя подпише един законопроект и след една година обективен анализ показва, че това е било под наплива на медиите и не е породило ефект, смятате ли, че може да се получи обективна оценка, вътре в органа”, попита той. По думите му тогава се появява опозицията в парламента и с механизмите на парламентарния контрол и политическото противопоставяне решава пак проблемът за прилагането на закона. „Не е ли по-добре този механизм да си бъде в НС, както е и по действащото ни право”, попита Миков. Според него няма как администрацията сама да се контролира, като става въпрос за МС и това звено ще даде негативен доклад по отношение на ресор, на който има вицепремиер или на премиера. „Става въпрос за оценка и изпълнението и няма как сам себе си да оценяваш. Иначе народните представители да не ходят на избори, а да се самооценяват към края на сезона и пак да започват”, коментира още той.
Миков обясни, че затруднение има и от факта, че през 1989 г. България е имала 80-90 закона, а в момента 360 закона. По думите му много от тези закони уреждат една и съща материя и само пораждат противоречия, а друга голяма част от тях уреждат маловажни и протоколни въпроси. По негово мнение няма нужда да се създават нови структури, а действащите такива, които отговяват за изпълнението на един закон да си предават докладите за действието им. „Ако съществуващата уредба тръгне да се прилага значително ще се подобрят нещата”, заключи Миков.
На конференцията, организирана от Американското посолство, Американската търговска камара и Българската търговско-промишлена палата, присъстваха и: председателят на Българската търговско-промишлена палата – Цветан Симеонов, зам.-министър председателят и министър на правосъдието Христо Иванов, зам.-посланикът на САЩ в България – Брус Бъртън, Негово превъзходителство посланикът на Великобритания в България Джонатън Алън, председателят на Американската търговска камара – Питър Литгоу, български политици, дипломати и интелектуалци |
|
|
