| T O P I C R E V I E W |
| George_Chaldakov |
Posted - 04/10/2012 : 18:14:02
ЙЕРАРХИЯ НА ЦЕННОСТИ
Или, така няма да сполучим, господин министър-председател!
Д-р Георги Чалдъков
Абрахам Харолд Маслоу (1908–1970) е създател на постфройдистката психология – той описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии през 1943 г., които за първи път през 1962 г. представя обобщено в книгата „Психология на съществуването”. Хората се различаваме по равнището на надфизиологичните си потребности - знание, творчество, морал, сътрудничество, съпричастност. И на върха – йерархия на ценности и самореализацията – това, което всеки, но с различни средства и цели, се стреми да постигне. Тази йерархична пирамида се отнася и за обществото, може би и за политиката.
А нашият народ го е казал по-ясно: „Който учи, той ще сполучи.” По-късно – на 15 април 1892 г. – Стоян Михайловски написа:
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!
Да, но около 7 април – ден на лекарите и медицинските сестри – научихме, че 600 български лекари напуснали Родината и отишли да работят в чужбина – „напредваме”, през 2010 г. техният брой беше 481. Затова запитах 10 български лекари, завършили наши университети, защо емигрираха? „Защото съм ненужен и неискан специалист в България” – отговори един от тях. За мото беше написал реплика от второ действие, втора сцена на “Хамлет”:
Може да съм затворен в орехова черупка
и да се считам за крал на безкрая.
И продължи, че в книгата “Вселената в орехова черупка” гениалният математик и физик Стив Хокинг – професор в университета в Кембридж - обяснява научно тази реплика на Шекспир, но ние негениалните не можем да усетим неговата тревога за разширяването и безграничността на Вселената. Ние се измъчваме от живота в черупката, особено тази, наречена България – написа моят приятел емигрант. И емигрираме, за да търсим по-добра следдипломна квалификация, по-добри условия за работа, по-добър стандарт на живот и по-добър социален статут. Въпреки че около 7 април министър-председателят каза, че лекарите получават повече от министри и депутати. И, че като строим спортни зали и пътища, не остават пари за болниците – не ми се вярваше, но чух този празничен поздрав по една от българските телевизии. С голямо уважение към всеки всеотдаен труд за доброто и радостта на човека, включително този на големите спортисти, не е ли ясно на министър-председателя (и на другите политици), че един нобелист е много по-престижно постижение за всяка напреднала страна, отколкото един или пет олимпийски и световни шампиони.*
Тогава написах на моите емигранти следните стихове от “Котка и гълъб”:на (д-р) Калин Терзийски
От смешна пушка,
стреляща със въздух
беше лишен гълъбът от правото си на летене
във неговия роден въздух.
От Кембридж, Каназава, Токио, Ню Орлеанс, Бремен, Сейнт Луис, Бостън, Торонто, Ваймар, Синсинати ми отговориха, че това е една много тъжна метафора за причините на емигрирането от България. И продължиха: голямата разлика е, че там заслужилите (лат. meritо) със способностите си хора са на власт (гр. kratos) във всички сфери на човешкия труд. Докато меритокрацията не съществува в България.
И разбрах, че Кралят на безкрая няма скоро да се появи в България. А и Христо Фотев отдавна бе написал:
О, самота с кошмарните претенции
на някаква родина,
на отечество!
… Там някъде –
на дъното на самотата – Родина!
Изгнание е тя – и нищо повече!
Quo vadis, medici? – написа друг от нашите емигранти. И продължи: “Интуитивно мога да обобщя, че емигранти, работещи в престижни университети и болници на света, ще се върнат и ще дадат много на България. Истината обаче е, че няма научни доказателства, които да подкрепят интуицията.”
_____________________________________________________________________
* Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и спортисти (гимнастиците Васил Константинов – вуйчо ми, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Минчо Тодоров, Никола Проданов, атлетката Дияна Йоргова, футболистите Никола Димитров и Бончо Бонев...). Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953-1957). Неотдавна с мои приятели написахме отворено писмо в подкрепа на Христо Стоичков за избирането му за доктор хонорис кауза. Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила” – казал Аристотел на своя учител. Така за мен един нобелист е по-ценен от пет олимпийски и световни шампиони. И приемането на световно известни учени, писатели и артисти в кабинетите на политици е по-достойно и по-престижно, отколкото приемането на съседни певици и световно известни спортисти. Казано с други думи, държавата трябва да инвестира приоритетно в здравеопазването (включително в спортни зали, басейни и стадиони за здраве), в образованието и науката. И след това в магистралите и зрелищните спортни зали.
За да сполучим, господин министър-председател!
|
| 9 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| George_Chaldakov |
Posted - 10/22/2014 : 13:06:50
НОБЕЛОВИ НАГРАДИ-2014: БАЛКАНСКИ МОТИВИ
Не олимпиади, а нобелиади са престижни за една нация
Д-р Георги Чалдъков
Нация, която не подкрепя талантите си, е престъпница.
Гена Димитрова, от интервю с Тома Томов
От 1901 г. според завещанието на шведския индустриалец Алфред Нобел (1833–1896) всякагодина Шведската кралска академия присъжда награди за химия, физика, физиология или медицина(накратко – медицина), литература и мир.Наградите се връчват на 10 декември – денят, когато през1896 г. Нобел умира в Сан Ремо, Италия.
Румъния има поне двама нобелисти – Джордж Паладеза медицина през 1974 г. и през 2009 г. с наградата за литературабе удостоена германката Херта Мюлер, родена в Румъния през1953 г., училаи започнала да пише там. Тази година Нобелова награда за химия получи Стефан Хел – германски гражданин, роден и израстнал в Румъния. Румънците имат и три несправедливонеприсъдени Нобелови награди за медицина – на Виктор Бабешпрез 1901 г. за ваксини, Николае Паулеску през 1923 г. за инсулин иГеорге Бенга през 2003 г. за аквапорини (молекули, които изграждат водните канали на клетките).
Гърция имат Йоргос Сеферис и Одисеас Елитис, удостоени с Нобелова награда за литература съответнопрез 1963 и 1979 г. През 1957 г. един глас недостига на Никос Казандзакис да спечели Нобеловата награда (печели я Албер Камю).И другите балкански страни имат нобелисти: сърбитe – Иво Андрич през 1961 г. за литература, албанците - Ферид Мурад (роден и работи в САЩ) през 1998 г. за медицина, турците – Орхан Памук през 2006 г. за литература.
Все пак и на българска земя е проходил и живял нобелист. В Русчук през 1905 г. се ражда Елиас Канети, който получава наградата за литература през 1981 г. В автобиографичната си книга „Спасениятезик“, той пише: „Всичко, което изживях по-късно, вече се беше случило някога в Русчук“. А Ферид Мурад посвети всички свои успехи на Албания – родината на баща му.В този смисъл Канети е българин, Херта Мюлер и Стефан Хел –румънци, Ферид Мурад - албанец.
„Но не съвсем“, както през 1973 г. в лекцията си „Моята проза“ Хорхе Луис Борхесказва: „Estaba solita“ (беше самичка), това не може да се каже на други езици, можеби на английски бихме могли да кажем she was all by herself, това може да се доближи до умалителното solita, но не съвсем.“
В БългарияКонстантин Павлов, подобно на Марио Варгас Льоса – нобелист за 2010 г., направи „картография на структурите на властта и на съпротивата, бунта и поражението на индивида“. Йордан Радичков, подобно на Габриел Гарсия Маркес - нобелист за 1982 г., имаше своя магически реализъм. Но Павлов и Радичков не получиха Нобелова награда за литература.Така ще е докато българските политици и интелектуалци не пропагандират нашите постижения, докато нямаме лоби, което да съдейства за избирането на български носител на Нобелова, Крафурдова и други престижни награди – сега за литература, след 10-15 години някои от нашите емигранти– за наука.
Елегантно и с тъга това е казано и от Гена Димитрава – prima donna assoluta – в разговора й с големия журналист Тома Томов: „Правих с Павароти „Джоконда“. На шансове в живота не съм по-долу от него, но той имапо-голяма реклама, много повече плочи, въобще неговата кариера беше устроена, грижена кариера, докато моята я констатирам като една негрижена. Като една градина. Просто един богат глас, посяваш, работиш, но не правишреклама. Отиваш, обираш плодовете, но идват другите, купуват от моите плодове, но реклама – не, аз се състезавах само с таланта си“.
Нобел да беше завещал и награди за изкуство, пак нямаше да дойдат в България. Защото нямаме политика за национални приоритети – здраве, образование, наука. Нямаме реклама и грижиза талантите си.
Докато по партийна поръчка превеждаха Любомир Левчев, гениалните Йордан Радичков, Константин Павлов и Христо Фотев се споминаха „нерекламирани“ и „негрижени“ – каквато е съдбата и на живите Борис Христов, Стефан Цанев, проф. Михаил Давидов, д-р Станислав Янев...
С голямо уважение към всеки всеотдаен труд на човека, включително този на големите спортисти, не е ли ясно на политиците, че един нобелисте по-престижно постижение за всяка страна, отколкотоняколко олимпийски и световни шампиони.Освен с колеги, израснал съм с поети, артисти и спортисти: гимнастиците Васил Константинов – вуйчо ми, Никола Проданов, Стоян Коев, Велик Капсъзов, МинчоТодоров, атлетката Диана Йоргова, футболистите Никола Димитров, Бончо Бонев, боксьорите Никола Нейков, Стоян Кирязов, Алекси Стефанов... Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953–1957). Накратко, „Платон ми е мил, но истината ми е по-мила“ – казал Аристотел на свояучител. Затова за мен да напълним аудиториите, лабораториите, театрите и библиотеките (басейните и кортовете за здраве) е много по-важно, отколкото „да напълним националния“ стадион. Това е грижа и любов за българите. И за България!
|
| George_Chaldakov |
Posted - 06/14/2013 : 14:49:33
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА 85 ГОДИНИ
Д-р Георги Чалдъков
През 1950 г. един млад американски математик доказва, че резултатите от дейността на хората са оптимални, когато има баланс между кооперативното и конкурентното поведение. А не, когато всички работят с паролата greed is good (алчността е добра) - като брокерът Гордън Геко в първия “Уолстрийт” на Оливър Стоун. Животът на математика е представен в холивудския филм А Beautiful Mind (Красив ум); сценарият е по едноименната книга на Силвия Насар – журналистка от “Ню Йорк таймс”. През 2002 г. “Красив ум” спечели четири награди “Оскар” - за филм, режисура, адаптиран сценарий и поддържаща женска роля. Във филма 20-годишният Джон пристига в университета в Принстън, Ню Джърси, където работят Алберт Айнщайн и Джон фон Нойман, с препоръка от негов професор, на която пише: “Този човек е математически гений.” Това се потвърждава, когато защитава докторската си теза, която става нова парадигма в теорията на игрите. Дотогава в “игрите” са изследвани отношенията на съперничество, при които, за да спечели единият, другият трябва задължително да загуби - като например в шаха и покера. И българската политика.
Името на „гения” е Джон Форбс Наш-младши* - той доказва математически, че съществува система от решения за всеки отделен “играч”, с която, ако никой не загуби, всички ще спечелят максимално. И “Равновесието на Наш” се превърща в икономическо поведение, прилагано в съвременния бизнес - през 1994 г. професор Джон Наш е удостоен с Нобелова награда за икономически науки..
Така не IQ (intelligence quotient), а CIQ (collective intelligence quotient) е по-важен показател за интелигентност. Сполучливо звучат и “симбиотична интелигентност”, “споделена интелигентност”, „отзивчива интелигентност" .
И Наша интелигентност.
_______________________________________________________________________
* Роден е на 13 юни 1928 г. в Блуфилд, Западна Вирджиния, САЩ.
|
| George_Chaldakov |
Posted - 01/22/2013 : 12:28:57
ПРЕБРОЯВАНЕ НА БЕЛИТЕ ОВЦЕ
Или списъкът на КК*
Д-р Георги Чалдъков
О, колко много славеи!
... Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!
Константин Павлов, “Славеите пеят”, 1957 г.
Любомъдри читателю, никой не знае докога ще продължи „войната на всички против всички” (bellum omnium contra omnes) - писах неотдавна в „Българи в огледалните неврони”. От многото примери за обидни публични диалози споменах и този между рок музиканта Денис Ризов и съавтори на „Черната овца” с журналиста Кеворк Кеворкян, който в „края на седмицата” им отговори писмено с „Овце”. Където описва, че музикантът не е „черна овца”, защото баща му бил номенклатура през комунизма. В списъка на „белите овце”, публикуван в други статии на Кеворкян, попадна и Лили Иванова, защото била снаха на Политбюро на ЦК на БКП, a в софийската „Арена” пяла „Черната овца”. Особено внимание в списъка е отделено на световната шампионка по художествена гимнастика Бианка Панова, защото написала книгата „В името на голямата цел - зад кадър“, където споделя мнението си за спорта през комунизма, а не била благодарна на треньорката си Нешка Робева. Последната, според Кеворк Кеворкян, е „вечната инакомислеща”, истинската „черна овца”, защото гласувала против решението на Политбюро Русе да бъде град в Разградска област. В „Ако нямаше 10 ноември” вече бях написал: „Благовест Сендов, Стефан Данаилов и Нешка Робева, освен депутати в Народното събрание, щяха да управляват съответно науката, културата и спорта в България.”
През 1980 г. Радой Ралин каза „Пушенето е стаж за импотентност“. Тъй като това е научно-обоснована мисъл, аз отговорих с “Радой Ралин е прав” – вестник “Народна култура” публикува ста¬тията на първа страница. Сега, като чух неделния диалог „Лъжи и истини” на Нешка Робева и Кеворк Кеворкян, казвам: „Румен Леонидов е прав” (виж представяне на книгата на Бианка Панова във „Факел”, 12 януари, 2013).
Освен с колеги, израстнал съм с поети, артисти и спортисти: гимнасти¬ците Васил Константинов – вуйчо ми, Стоян Коев, Велик Капсъзов, Мин¬чо Тодоров, Никола Проданов, атлетката Диана Йоргова, футболистите Никола Димитров, Бончо Бонев, боксьорите Никола Нейков, Стоян Ки¬рязов, Алекси Стефанов... Като ученици в бургаската гимназия бяхме дори национален отборен шампион по спортна гимнастика (1953-1957). „Спортистите са ми мили, но истината ми е по-мила”. Затова по-вярно е, че „Нешка има грешка”, отколкто „Нешка няма грешка” – тя е още една бяла овца в комунистическата история на България. „НО...” не е в списъка на Кеворк Кеворкян – повече „славей”, отколкото „гарван” в орнитологията на мъдрия поет.
На „героите” в този ръкопис припомням притчата за таралежите: Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като ви¬дели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обече решили да при¬емат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.
___________________________________________________________________
* Повече пиша в „Примери за поведение: КК-1 versus КК-2”, публикувани в книгата „Бургас. Сантиментални истории”.
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 12/22/2012 : 12:16:29
В поредното гнусно, отвратително, недопустимо, нечовешко, неевропейско, недемократично, комунистическо, неспортсменско, и пр. оплюване на ГЕРБ - този път - по повод на избора на новия главен прокурор, във форума на "Дневник", едно след друго се появяват два идентични коментара, защитаващи ГЕРБ - и - малко по-долу мистерията е разкрита - един от воините на армията на тиквениците в бързината е забравил (или не знае как) да изтрие указанията на съответната централа:
http://i1149.photobucket.com/albums/o581/PavlikMorozov/uornifail_zpscfb40ac4.jpg?t=1356103322
И след следващите избори пак ще ни управляват хора, издигнали се благодарение на подобни активности, а не благодарение на някакви реални общественополезни дела. |
| George_Chaldakov |
Posted - 12/08/2012 : 19:49:48
БЪЛГАРСКИ ЕКСПОЗОМ: ПРОКОБА, ПРОГРАМА
ИЛИ AMOR FATI
Д-р Георги Чалдъков
Yo soy yo y mi circunstancia. (Аз съм аз и заобикалящите ме среда).
Хосе Ортега и Гасет
През 1990 г. Националните институти за здравето на САЩ вложиха три милиарда долара в Проекта за човешкия геном. През 2000 г. Джеймс Уотсън, един от ръководителите на Проекта, каза, че човек има около 30 000 гена, в които е кодирана информация за синтеза на около 100 000 протеина.
След геном идват протеом, транскриптом, интерактом, метаболом, конектом, микробиом и други „-ом” молекулни композиции в човешкото тяло. “Ome sweet ome” като италианската “casa dolce casa” (къща сладка къща) – възкликна харвардският невробиолог Джефри Лихтман – създателят на мозъчната дъга (brainbow).
Надеждите, очаквани от Проекта за човешкия геном, бяха, че той ще подобри разбиранията ни за причините и лекуването на болести. Оказа се обаче, че генетичните болести представляват около 10 процента от всички болести на човека. Останалите 90 процента са свързани с излагането (англ. expose, exposure) на човека на вредните въздействия от вътрешната и околната среда:
През 2005 г. Кристофър Уайлд публикува концепцията си за експозом (exposome) като компонент на околната среда, взаимодействащ с генома. Както геном е общият брой на гените в даден организъм, протеом – общият брой на протеините, интерактом – общият брой на взаимодействията между протеини, така експозом е общият брой на вредните за здравето вътрешни и външни фактори, на които е изложен човек, включително през вътреутробния и неонаталния живот, когато се осъществява „програмирането на растежа” (developmental programming) и на болести, които настъпват при възрастния човек.
Съвременни изследвания включиха в спектъра на експозома и токсичните ефекти от действията на популярни личности върху здравето на човека и обществото. Не че ги няма, ерудираните и етичните българи, истинският елит на нацията е скрит (down-regulated) за политиката, науката, образованието и културата. Вижте популярните личности, псевдоелита – изпълнени с алчност, агресия и арогантност политици, некомпитентни и корумпирани министри, бивши и настоящи ректори (въпреки че президентът ни оспокоява с „Не сме най-корумпирани”)... – и ще се съгласите с този спектър на експозома (Таблица). Те, а не ерудираните и етичните, са всекидневно екранирани във вестници, списания, телевизии, клипове, билборди... Стават role model (модел за подражание) за младите и необразованите хора. Настъпва криза на идентификация на личността. И на образованието, здравеопазването, науката, културата, религията, спорта. Държавата и обществото боледуват – гражданите им стават най-болните, най-необразованите и най-бедните в Европа.
Българска прокоба, евроатлантическа програма и/или amor fati, какво е това? Може би „по това време още никой не знае какво предстои“ – както пише Харуки Мураками в „1Q84, книга 1“.
Таблица. Вътрешни и външни фактори на българския експозом
___________________________________________________________________
Вътрешни фактори
Алчност, агресия, арогантност, завист, вулгарен хедонизъм
Нарушение (дисфункция) на възпаление, имунитет, клетъчeн растеж, апоптоза, липидно пероксидиране и други клетъчни процеси
Микробиом – бактерии, колонизирали човешкото тяло
Външни фактори
Популярни личности – перманентни политици, некомпитентни и корумпирани министри, бивши и настоящи ректори, слугуващи журналисти, номенклатурни олигарси, силиконови гърли, сексуално модифицирани организми, локално изявени певци, артисти, учени, спортисти...
Начин на живот - хранене, тютюнопушене, физическа активност
Радиация
Бактерии, вируси, приони, паразити
Ксенобиотици - persistent environmental organic pollutants (POP), пестициди ___________________________________________________________________
|
| George_Chaldakov |
Posted - 11/17/2012 : 19:43:28
ИЗБОРИ-2012: ПЪЛНА БЪРКОТИЯ
Д-р Георги Чалдъков
Майкъл е световно известен американски учен в биомедицината. Той често казва “Obama is my man.” През 2008 г., когато „неговият човек” спечели президентските избори за първи път, Майкъл ми изпрати писмото, което получил от Барак Обама. Изпълнено беше с изрази на уважение и благодарност, че и неговият глас е допринесал за изборната победа. Помислих си, че това е израз на уважение и признание към големия учен, получен лично от президента на САЩ. След време се срещнахме с Майкъл и той ми каза, че „уважението и признателността” са автоматизарана любезност, keep smiling на президентската администрация, нещо подобно на сериограмите „Мерлин Монро” и „Кока кола” на художника Анди Уорхол. Което означаваше, че такива писма са получили и много негови колеги, за които “Obama is my man.” Тогава се сетих, че и българският президент е овладял техниката на keep smiling и на изпращането на любезни писма. Разликата е голяма - президентът Обама направи реформи в здравното и финансово осигуряване на хората в САЩ, а президентът Плевнелиев не е направил нищо съществено за българите досега.
За разлика от президентите, българските митрополити си разменят неблагоприлични писма в стремежа си кой от тях да бъде избран за патриарх. В този избор участват активно и журналисти, изразяващи позициите на различни лобита политици и бизнесмени – един журналист дори писа, че предимство на един от кандидатите за патриарх е, че той е добър менеджер и знае да намира спонсори. Когато трите свещени за човека ценности – здраве, образование и християнска вяра – се комерсиализират, обществото боледува тежко. Опасявам се, че настъпва, или е настъпил, point of no return (PNR; състояние, от което е невъзможно възстановяването).
Малко преди това БАН и БАНИ, съответно Българската академия на науките и Българската академия на науките и изкуствата, избра новите академици и член-кореспонденти – писателят Алек Попов бе избран за член-кореспондент на БАН, при живи и здрави Борис Христов и Стефан Цанев! Подобно голямо кощунстово се случи и на изборите в БАНИ - естрадната певица Кристина Димитрова беше избрана за член-кореспондент и партньора й Орлин Горанов – за академик!
Сигурно тези изборни и предизборни събития е имало предвид издателството на Оксфордския университет, когато и избрало omnishambles (пълна бъркотия, каша) за дума на 2012 г. Вероятно „пълна бъркотия” ще бъде дума и на 2013 г. – тогава са парламентарните избори в България.
|
| moderator |
Posted - 09/02/2012 : 09:22:58
Татяна Дончева: Държавата е дадена на мутри и чалгаджии. Висшата номенклатура, която реди игрите в БСП, реди игрите и в ГЕРБ.
В. “Жълт труд”
http://afera.bg/interviu/29386.html
...
- Тези ценности вие заложихте и в основата на създадената от вас формация „Движение 21”, която представихте пред обществото като „движение на добрите хора”. Но се питам, има ли достатъчно такива хора в България, за да се справят с негативите в нашата действителност?
- Забелязвам, че последните десетина и повече години най-лошото, което може да ти се случи у нас, е да притежаваш качества. Много им е тежко на кадърните хора. Първата работа на останалите е да се сдушат, за да не ги допуснат до места, където може да се взимат ключови решения от интерес за всички. Ако случайно пък бъдат допуснати до тези места, срещу тях се създава фронт и следва унищожаването им.
- Имате ли предвид нечия кариера?
- Съвсем наскоро изпратихме председателя на БАН, акад. Стефан Додунеков, избран само преди месец и половина. Един от най-младите български академици, един от най-младите български член-кореспонденти, когото имах привилегията и щастието да срещна в живота си преди много години – той ми е преподавател и ме е приел в Националната математическа гимназия през 1975-а. За месец и половина влъхвите в БАН унищожиха този човек, който беше тяхната надежда и тяхното спасение. И ме тормози не само фактът на физическата загуба на човека академик Додунеков, колкото обстоятелството, че в тази най–интелигентна среда се оказа, че има нетърпимост към талантливия по-млад човек. Те го докараха до инсулт, отхвърляйки предложенията му за ръководен екип на БАН.
- Чувствали ли сте подобно отношение и спрямо вас самата?
- Най–големият „упрек”, който съм чувала за себе си е, че „тя няма да слуша”. В нито един етап от моята политическа дейност и когато бях в парламента, никой не се е занимавал с това дали аз или някой друг може да върши работа или не може. Умишлено се търсят хора, които нямат качества. Още по-добре е, когато те са слабохарактерни, слабоволеви, алчни за пари, подвластни на пороци, свързани със сексуална ориентация, алкохолизъм, наркотици, жени. Това са най–предпочитаните хора за издигане. Но сегашната политическа ситуация в България е „връх”, защото на практика държавата е дадена на мутри, на чалгаджии, на алчни и безогледни хора, които са способни да газят – не в преносен, а в пряк смисъл, за да се домогнат до това което искат.
- Какво може да направи „Движение 21” срещу това състояние на нещата?
- Днес не е достатъчно да не харесваш това, което се случва. Не можеш да кажеш, че по характер си по–свит или отстъпчив. Не може! Има ситуации, в които не е нужно да се проявява агресивност, но днес трябва хората със здрав разум, които биха искали да живеят в нормална държава, в държава с правила, в която се зачитат интересите – да обединят усилият си. „Движение 21” не успява да го направи толкова бързо, колкото ми се иска – за нова политическа формация е нужно финансиране. Но бизнесмените искат зависими политици или хора, на които да разпореждат. И ми прави впечатление, че българският бизнес няма грам здравословна солидарност – когато се постъпва грубо, нечестно и душмански към хора от тяхната черга, те изпитват радост, че им се отваря бизнестеритория и която биха могли да завладеят. А не се сещат, че ще са следващите, на чийто бизнес ще се посегне. В момента тече процес, при който някой някъде казва на кого бизнесът да се вземе или да се намали. Хората трябва да проявят малко воля, малко инстинкт за самосъхранение. Сегашният министър–председател паразитира върху футболните агитки. Блъгарското общество има нужда да разбере, че не може футболните агитки да бъдат водещи в едни избори, било то местни или национални.
- Не намирате ли нещо позитивно все пак в това управление?
- Няма позитивност в простотията!
- Има мнения, че ГЕРБ и БСП са в тайна коалиция – вярвате ли на подобни „подозрения”?
- Даже не става дума за „тайна” коалиция – висшата номенклатура, която реди игрите в БСП, реди игрите и в ГЕРБ. И на тия хора дължат местата си и Бойко Борисов и Цветанов, и други… Ще видете, че зад всеки един от това правителство седи някой от отряда „Чавдар”, професор от АОНСУ / някогашната ковачница на партийни кадри/ – Академията за обществени науки и социално управление, или е просто „ удобен”.
- Как мислите има ли структури, вътрешни или външни, които диктуват политическите процеси в България?
- Разбира се, че има. България е малка страна и всеки български държавник, който е показал малко повече независимост, е срещал удари от страна на великите сили. Стефан Стамболов е само един от многото примери. В по–ново време ще ви предложа две непопулярни имена, но не ги връзвайте обезателно със Стамболов. Жан Виденов беше свален изравнен със земята, заради нежеланието да продаде газопреносната мрежа на България на шепа руски олигарси, които тогава управляваха „Газпром”. Иван Костов пък не получи подкрепа, когато отказа приемане на албанци след войната с Югославия. В България има много хора, които биха дали мило и драго за да са министри и биха изпълнили директива – американска или руска, за енергопреносни мрежи и транспортни коридори. А зависимостите на сегашното правителство са такива, че от Борисов могат да измъкнат всичко каквото си поискат и той великолепно пасва на пасиансите на Великите сили.
- Очаквате ли догодина изборите да донесат промяна в статуквото на управлението?
- Нищо не очаквам от хора, които лежат и очакват луканката да падне от дървото. Няма исторически факт, че това някога се е случило. А пораженията на сегашното правителство ще се компенсират години наред.
- Има ли начин практиката на купуване на гласове да бъде прекратена или поне ограничена в следващите избори?
- Въпросът е да мотивираме хората да отидат да гласуват и да осигурим възможност да бъдат препятствани измамите в изборите. А измамите в изборите не стават с купуване на гласове – купуването се компенсира с високата избирателна активност. Затова купувачите на гласове разчитат активността да е ниска. Обществото трябва да поработи и върху това да се спре фалшифицирането на изборите.
Във Венецуела, дори при Уго Чавес, се гласува с машинки. Да направим една акция да бъдат закупени такива за всека избирателна секция. На калкулатора написваш номера на партията, за която пускаш вот и излиза фиш. С него гласуваш, но той е запечатан и в паметта на машината така, че работата на комисията е да свери съдържанието на паметта с броя и съдържанието на фишовете. Така управляващите няма да могат да направят подмени.
- Предвиждате ли вашето „Движение 21” да се обедини с някого за изборите, да речем, да се слее с партията на Меглена Кунева?
- Няма защо да се сливаме. „Движение 21” няма регистрация, не е институционализирано, то си е чисто движение. Политическата система в България е тотално срината и нито лявото е лява, нито дясното – дясно. Меглена Кунева се е обявила за дясна априори, но историческата десница е на практика ликвидирана. БСП пък не прави нищо, за да се утвърди като опозиция и по никакъв начин не може да убеди хората, че е някаква алтернатива. Очевидно Сергей Станишев не е противник на Бойко Борисов. Дори при тези провали на управляващите няма хора, които да им се опълчат. А бе, пернишката кметица, която е кмет на БСП, я оставиха сама да се бори с проблемите след земетресенията.
- Има среди от вашата партия, които говорят по ваш адрес, че с подобни изказвания действате разрушително на БСП и се изявявате като нейна опозиция…
- Аз съм им говорила години наред, че начинът, по който БСП се развива, е негативен за нея. И че това ще намалява нейното влияние, защото партията все по-малко се свързва с хора, които могат да са надеждни политически водачи за останалите. Те не искаха да чуят! Сергей Станишев виждаше в „разноговоренето” много голям проблем на БСП. Ето, сега аз не съм в парламента, адвокат съм на свободна практика – те могат да си говорят еднакво и каквото искат, аз не се чувствам отговорна за ситуацията в партията.
... |
| George_Chaldakov |
Posted - 05/31/2012 : 08:33:25
ВЪЗХВАЛА НА ЛЕКАРЯ
Д-р Георги Чалдъков
През 2006 г. Самуел Финци бе признат за "най-добрия Иванов", за което получи наградата на Берлинската театрална среща за пиесата на Чехов "Иванов", режисирана от Димитър Гочев на сцената на "Дойчес театер Берлин".
Днес за мен Иван Иванов от Добрич стана „най-добрият Иванов”. Той ми даде куража за „Възхвала на лекаря” – тази, която отдавна исках да напиша, но все отлагах, опасявайки се, че може би няма да бъда разбран от хората, пострадали от системата на българското здравеопазване.
Иван Иванов или „Читателят”, както е изписан на 5 страница във вестник „Черно море” (30 май 2012 г.), споделя възхвалата си за лекарския екип на неврохирурзите Явор Енчев, Тони Аврамов и Николай Илиев – под заглавието „В МБАЛ „Света Марина” попаднах на невероятни хора”.
Това е най-после еврика, свеж въздух след толкова много хули към лекари, изписани от жълти журналисти и от набързо избрани професори, например политолога Евгений Дайнов. Който, закърмен от страниците на „Работническо дело” (в Оксфорд), се превърна в един от първите пехливани на медийния тепих на демокрацията в България. По повод мнение на Дайнов, озаглавено „Край! Няма да им легна на лекарите” (вестник „24 часа”, 1 декември 2011 г.), един достоен лекар - доцент Коста Костов от Военно медицинска академия в София – писа наскоро в списание InSpiro: „Такива като Дайнов са осеменители на лицемерието и не вярвам на обществената им загриженост и топлината на чувствата им.”
„Всичко това, г-н Дайнов, превръща вашето писание в едно безумно оклеветяване на българския лекар. Вашите жлъч и гняв, пропили статията, отговарят на манталитета на един озлобен и насъскан средно интелигентен български индивид. Не забравяйте, г-н Дайнов, че гневът е смъртен грях...” – уточни професор Панайот Танчев от Лайпцигския университет (вестник „24 часа”, 14 декември 2011 г.).
Иван Иванов вероятно не е нито политолог, нито професор, но е изразил мнението си за лекарите с човешка топлина и благодарност: „За такива специалисти трябва да се говори всеки ден... Трябва да бъдат всеки ден на първите страници на пресата... Нека България да знае, че има и добри лекари, които отдават живота си, за да помагат на другите!”
Вярвам, че България знае това. Но хората, които са избрани да управляват българското здравеопазване, образование и наука – министрите - нямат съвременната компетентност за тези най-човешки и най-социални дейности за всяка страна.
Така мисли и японският писател Харуки Мураками: „Избирайки между една висока, солидна стена и яйцето, което се счупва върху нея, аз винаги ще стоя на страната на яйцето. Но какъв е смисълът на тази метафора? Помислете за нея по следния начин: всеки от нас, повече или по-малко, е едно яйце. Всеки от нас е уникална, незаменима душа, обградена от чуплива черупка. Това важи за мен и то важи за всеки от вас. И всеки от нас, в по-голяма или по-малка степен, е изправен пред висока, солидна стена. И стената си има име: това е Системата. От Системата се очаква да ни защищава, но понякога тя заживява свой собствен живот и започва да ни убива или ни принуждава да убиваме други - студено, ефективно, систематично. Целта на една история е да бие тревога, да държи светлината неотлъчно фокусирана върху Системата, за да не й позволи да оплете душите ни в мрежата си и да ги унижи.”
И така, „Системата, Санчо, е на върха на копието” – казал Дон Кихот преди 400 години. Magister dixit*, дайте Системата на добрите лекари и те ще я променят – за възхвала на здравето и на хората, които се грижат за него! Това ще има хуманни и икономически стойности - увеличаване на брутното човешко щастие и на брутния вътрешен продукт на България.
________________________________________________________________________
* Латински, „учителят каза”. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/10/2012 : 20:27:48
quote:
ЙЕРАРХИЯ НА ЦЕННОСТИ
...
Абрахам Харолд Маслоу (1908–1970) е създател на постфройдистката психология – той описва теорията на човешката мотивация и йерархия на ценности в две поредни статии през 1943 г., които за първи път през 1962 г. представя обобщено в книгата „Психология на съществуването”. Хората се различаваме по равнището на надфизиологичните си потребности - знание, творчество, морал, сътрудничество, съпричастност. И на върха – йерархия на ценности и самореализацията – това, което всеки, но с различни средства и цели, се стреми да постигне. Тази йерархична пирамида...
By struto at 2012-04-10 |
|
|
