| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 07/31/2010 : 09:35:11
Има си отделни теми, посветени на ЗРАСРБ и ЗВО, идеята на тази тема е тук да разглеждаме принципни въпроси, свързани със законодателството и българската научна общност (каквото и да означава това).
Работата на 41-то НС през първите седем месеца от тази каледнарна година за мен представляваше голям интерес и ме наведе към едни твърде грустни мисли относно бъдащето на българските образование и наука. За мен в случая мога да отчета една Голяма победа, една Пирова победа и Един провал.
Голямата победа е спирането на прословутото "инкриминиране на насилието над животни" - то стана факт на 07.07, когато на свое заседание народните представители от Комисията по правни въпроси на практика отхвърлиха и двата законопроекта, които предвиждаха съответните промени в Наказателния кодекс - както този на БСП, така и правителствения. В интерес на истината, нещата са били на косъм - девет на девет гласа (по-точно - девет за инкриминирането, три - против и шест - въздържали се). Специални благодарности за народните представители Искра Фидосова, Десислава Атанасова, Ивайло Тошев и Анастас Анастасов от ГЕРБ (последният седмица по-късно бе избран и за зам.-председател на НС) и Явор Нотев от АТАКА, които най-категорично се противопоставиха на малоумните предложения за промени. Изобщо, за мен винаги е било странно демонизирането на родните депутати - Народното събрание винаги е с най-слаб авторитет от всевъзможните институции, а на българина само да му споменеш за тях - и следва вълна от възмущение и обиди; а всъщност, според мен точно сред народните представители винаги е имало немалко хора, които настина се стараят да работят за народното благо - а големите проблеми, заради които държавата ни е на дъното, са в изпълнителната и в съдебната власт. Разбира се, тази победа на здравия разум е временна – насреща си имаме много агресивна и гласовита група, така че те ще продължат със своите кампании; за щастие, те самите със своите действия така се злепоставиха пред обществото (включително и пред свестните хора в управлението), че самите те лишиха от перспектива своята кауза – а и финансовите им злоупотреби са все по-нагли и по-очевидни (последното беше с парите, събирани за кучката с име на фолкпевица - те самите се изядоха помежду си, понеже едни от тях прекараха други (които се надяваха да вземат и те някой лев покрай тази история) и сега се съдят едни други за пари); така че засега всички се оттегляме за месец и половина, а наесен (с песен) борбата започва отново - за мен това ще бъде, ни повече, ни по-малко - а кампания за отмяна на Закона за защита на животните - това е един пълен с недомислия и откровени глупости закон, който беше направен само за да може "кастраторите" да узаконят бизнеса си - но за това в подробонсти - когато му дойде времето.
"Пировата победа" за мен бяха промените в Закона за ГМО – цялата епохална борба около тези промени би трябвало да представлява изключителен интерес за наукознанието и социологията и ще си струва да се връщаме отново към нея. Накратко – крайният резултат е, че в България днес действа един от най-рестриктивните режими спрямо ГМО в целия свят – и аз като отдавнашен (вече бивш) активист на ГМО-движението би трябвало да се радвам на този факт – ама не е точно така. Даже изобщо не е. Понеже начинът, по който беше стигнато до този резултат не е този, който би трябвало; този краен резултат беше победа на простията, победа на безпросветната маса, която надви с чисто количествения си превес – при което научния дебат беше маргинализиран и на емоциите официално беше даден приоритет пред разума. А главният критерий за успех официално стана – кой ще успее пръв да се докопа до Бойко. За мен лично, възловият момент, след който се оттеглих от тази, завършила успешно кампания, бе появата на олигофренския клип с домата. Да, вероятно и той е изиграл своята роля за крайния резултат – но в дългосрочен аспект този начин на доказване на своята правота – респ. – и този начин на управление - няма да ни доведат до нищо добро. Да не се интересуваш от научните доводи, а само от това колко подписа са събрани под дадена петиция – това е гибелен път. При такъв подход на управление, за научните работници няма място – понеже те по презумпция винаги ще са в малцинство. И защото научнообоснованите разсъждения на един научен работник по даден повод винаги ще са по-малки по-площ от един грамаден плакат "Не на гена!"; да не говорим, че с два-три листа формат А4 няма как да цапардосаш някого по главата – докато с плаката "Не на гена!" - можеш.
Провалът, разбира се, е ЗРАРБ - посочен на първо място като най-голямо достижение в краткия отчет на парламентарния сайт за току-що приключилата Трета сесия на 41-то НС - http://parliament.bg/?page=news&SType=show&lng=bg&id=2083. Че този закон е голямата гордост и на министър Игнатов е странно, дори само затова, че окончателния текст (или по-точно - "временно окончателния текст" -  - вижте какво ново словосъчетане измислих - звучи тъпичко, ама е много точно - понеже очевидно предстоят още промени) е нещо твърде, твърде различно от първоначално изкарания от него. Не мога да се удържа тук и да не позлорадствам над тези, които ни плашеха с "румънския вариант", ако се махне ВАК - през последните месеци точно ВАК реализира "румънски вариант на квадрат" с безразборното раздаване на дипломи. Впрочем, за присмех са и тези, които се радват на махането на ВАК с довода, че по този начин, видите ли, се унищажавала властта на някаква митична комунистическо-кагебистка власт в науката - да, вече няма да има ВАК, но се дава много по-голяма власт на НАОА - където господството на тази "комунисто-ченгеджийска сган" (изразът не е мой - опитвам се да го иронизирам само) е много по-очевидно. Изобщо, вече съм склонен да гледам много по-спокойно на този закон и го оценявам като «провал» най-вече по следните две причини – първо, защото не успяхме да вкараме там положението инициативата за израстване в йерархията да е на самия учен, и, второ, защото няма как да очаквам добър резултат от "реформа", оглавявана от този министър. Иначе, изцяло приветствам идеята за подчиняване на академичния живот у нас на пазарните принципи – но тази добра идея се провежда, според мен, по един доста нескопосан начин. Защо се получи така? - сравнението с победата по горните два законопроекта може да ни помогне да отговорим. Накратко – фактът, че получихме един нескопосан закон, според мен напълно отговаря на нивото на родната научна общност. И това е съвсем ясно видно при сравнение на активността на родните учени с активността на лагерите, на чиято страна бях по отношение на горните две законодателни инициативи.
Най-основната, според мен, причина за провала на реформите в сектора ВОН, е пълната незаинтересованост на болшинството работещи в сектора от каквото и да е и формалното им отношение към научната (а и към преподавателската) дейност - включително и сред младите - идват на работа просто "за да им върви стажа", докато основните им усилия са насочени другаде. Контрастът с "победилите" по отношение на другите здаконодателни инициативи, е впечатляващ - невероятно приятна изненада за мен беше, да речем, категоричния начин, по който родната фермерска общност се опълчи на "Монсанто" - подобна активност е абсолютно немислима в родната научна общност. За да не удължавам до безкрайност уводния постинг, засега ще обърна внимание само и на това, че сред хората с реформаторски наклонности в родната научна общност склонността да отстъпиш за малко в един или друг аспект в името на достигането на някаква обща цел, е близка до нулата – всеки е най-големият специалист и всеки е твърдо убеден, че реформата може и трябва да бъде осъществена единствено и само по този начин, по който той си представя. Мога тук да направя сравнение с идеята, която се беше появила по едно време за петгодишен мораториум върху ГМО у нас – тогава една част от нашия лагер веднага скочи против тази идея – останалите, обаче, много бързо ги убедихме, че идеята е добра – и те кротнаха. Пълен контраст със ситуацият в сектора ВОН – има много примери за непрекъснато преповтаряни едни и същи неща, които няма как да са верни – напр. – за великия Софийски университет, дето бил "истински", а другите били "измислени" - това е очевидно глупава теза, най-малкото защото в "измислените" университети има много специалности, които липсват в СУ-то – а значи и няма как той да е по-добър в тях. Да не говорим, че особено напоследък "Голямата фирма СУ" непрекъснато се дъни – то не бяха погрешно изчислени такси, то не беше незаконен прием на медицински сестри, то не беше безобразната разправа с Венелин Стойчев, то не беше прокарването на този идиотски вариант, който се прие за платено обучение (генезисът му е точно от СУ)... – и същите тези хора непрекъснато призовават към затваряне (или поне спиране на финансирането) на "измислените" университети. И непрекъснатото преповтаряне на подобни, очевидно неверни тези, без ни най-малка склонност да отстъпиш малко в името на достигането на някаква оща цел, очевидно обрича идеята за едни общи единодействия на неуспех. Друг пример за често преповтаряна глупава теза е как нещата щели да се променят към по-добро с "пенсионирането на старците" - това го чувам от двайсет години и не ми е ясно, как феновете на тази теза не могат да разсъдят, че днешните "старци" са били преди 20 години все още сравнително млади учени - т.е., следва да приемем, че техния мерак на практика вече се е реализирал - а нещата си стоят пак такива - следователно - тезата им няма как да е вярна.
В заключение на уводния ми постинг - специален поздрав за всички, които се надяваха на по-добро законодателство в сектора Образование и наука, от Пешо Сумиста - експерт към парламентарната Комисия по образованието, науката, и въпросите на децата, младежта и спорта:
http://vbox7.com/play:aab4f587
(ей, ама то сякаш за титан на българската наука е писано! - "...пак кара големите коли / играе големите игри / обича големите софри / стига песни за хамали и кавали / фолкпевици и алкохолици / няма да говоря за селската маса / тази песен е за хората от класа / S-раса, общество богато...всички лоши са добри / щом като от силните си ти...)
Пешо Сумиста и той ли е агент на Путин?
А'ре стига...
Нивото на законодателството в сектора напълно отговаря на нивото на българската т.нар. научна общност. |
|
|
