| T O P I C R E V I E W |
| atakurt |
Posted - 06/16/2010 : 09:01:52
Вчера в жълтата преса мярнах следните числа за РБ: 65 727 абитуриента (константно намаляващ брой през годините), 68 248 места за първокурсници (постоянно увеличаващ се брой през годините) в 52 (петдесет и две) ВУ (а продължават да се разкриват и нови ВУ, като на разкрилите ги чиновници се присъждат докторски звания).
ПЪРВИ ВЪПРОС: Вярно ли е това?
ВТОРИ ВЪПРОС: Ако е вярно, то не е ли това основната причина за неуспех на каквато и да е било реформа във ВУ, БАН, висшето образование, научните степени и звания и т. н., поради наличието на пазарните закони, естествения отбор, камбаната на Гаус, принципите на пирамидата и постулата на Римската империя "Разделяй и владей!"?
ТРЕТИ ВЪПРОС: Защо усилията на искащите реформи във ВУ, БАН и т.н. не се насочат към разрешаване на този проблем?
Бай БоБо въобще не знае какво прави, а и не знае какво да прави! Но това не е беда! Проблемът е там, че той не само, че не знае, че не знае всичко това, а и че не иска да го знае! |
| 1 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 06/18/2010 : 17:37:14
Моят отговор на въпроса, поставен в заглавието на темата:
Реформите в сектора ВОН при управлението на ГЕРБ са невъзможни по същата причина, поради която са невъзможни и в която да е друга сфера (дотолкова, доколкото под "реформи" следва да се разбира не просто каква да е промяна, а промяна към по-добро) - а именно - защото ГЕРБ не е политическа партия, обединена около някакви ценности и идеи, а сбирщина, обединена от удалата се възможност покрай Мухобойко да се докопа до властта.
Илюстрация за моето твърдение - вижте как се дърлят на правителствено заседания оня ден членовете на правителството - хора, които би следвало, първо - да са единомишленици, второ - да са хора образовани и интелигентни - от стенограмата ясно се вижда, че не е налице нито едното, нито другото - тези хора не са обединени от нищо, освен от това, че Той ги е харесал:
Точка 28
Проект на Решение за схеми за национално доплащане за 2010 година и техния размер
БОЙКО БОРИСОВ: Внася министърът на земеделието и храните.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Уважаеми господин премиер, уважаеми колеги, видът и размерът на националното доплащане се определя ежегодно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на земеделието и храните, направено след съгласуване с Европейската комисия.
В искане до Европейската комисия от 5 февруари 2010 година бяха включени шест схеми, които съм приложил, за национални доплащания.
Първата и втора схема са за единица площ и за подпомагане на тютюнопроизводителите и ще трябва да бъдат включени в бюджета за 2011 година, а не за бюджета за 2010 година.
Миналата седмица подписахме меморандум с Националната асоциация на зърнопроизводителите, което е отразено в предложението днес. Има възражение от страна на Министерството на финансите по отношение на сумата за подпомагане на тютюнопроизводителите за следващата година. Преди началото на заседанието коментирах с министър Дянков, който има мотиви, които предполагам, че ще изложи.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Бих искал тази точка да се отложи, за следващо заседание поради простата причина, че през тази година, въпреки тежката криза, правителството реши да даде в пълния размер допустимите от Европейската комисия доплащания за тютюнопроизводителите. Сега в този проект виждам, че за следващата година е записано, че ще даваме на тютюнопроизводителите до 143 милиона лева отново, а това вече е извън всякакви регламенти на Европейската комисия. Това са пари от бюджета и за мен няма смисъл тези пари да се дават, особено по този начин, без да има някакъв анализ дали има алтернативна възможност за тези тютюнопроизводители и нещо да се прави. Ако така винаги им даваме пари, винаги и тяхното положение ще бъде по-тежко.
От тази гледна точка бих искал да имаме по-голяма възможност за дискусии и за тютюнопроизводителите, и за животновъдите. В това проекторешение също се предлага с над 30 милиона лева да се увеличат парите за животновъдите, което може би е добра идея, но според мен е хубаво да говорим повече дали там да се дават пари, дали за сигурност, дали за образование, преди да обвържем бюджета за 2011 година с тези допълнителни плащания.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако ми позволите само едно уточнение по отношение на това, че няма противоречие с Европейската комисия, тъй като ние вече сме ги нотифицирали и възможността е до… т. е. с приемането днес на схемите ние ги утвърждаваме като схеми и принципна възможност за подпомагане до тази сума, а вече каква ще бъде конкретната сума, е въпрос на разчет на бюджета за 2011 година. Тъй като тези, които са в бюджета за 2010 година за животновъдите вече са осигурени по план-сметката на фонд „Земеделие” и са направени на базата на този разчет.
Ако прецените, че трябва да се проведат допълнителни консултации за точката, няма проблем, но аз предлагам да се приеме на вносител, защото ние трябва да информираме Европейската комисия, че нотифицираните при нея схеми са залегнали в нашето законодателство, а финансовата рамка ще бъде обект на дискусии по отношение на бюджета за 2011 година.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Съгласен съм точката да бъде приета на вносител, но с изричния коментар, че за тютюнопроизводителите аз не виждам въобще защо ние трябва да правим нотификация за следващата година. Нали точно за това говорихме през тази година, че пряко сили ще им дадем тези 116 милиона лева. Във вашето министерство бяха 90 милиона лева, вие направихте нотификация до 116 милиона лева, максималният размер, и в същност им даваме тези пари. По същия начин ще стане и следващата година – 143 милиона лева, както правите нотификация, и ще се окаже, че ще трябва ги да дадем на тютюнопроизводителите. И така постоянно те ще са на тази хранилка. Това не е добре за бюджета, но не е добро и за тях. Така, че бих искал изрично да се каже, че тютюнопроизводителите следващата година няма да имат този тип пари от бюджета, просто няма защо.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Искам да направя едно уточнение, че те няма да получават по сегашната схема на килограм тютюн. В момента, за тази година, получават и досега са получавали премии на килограм. Тези средства са предвидени за конверсия на сектора. Т. е. това е държавна помощ, която е разписано да подпомогне преминаването и няма да бъдат давани за килограм, а на базата на референтни стойности за последните три години на стопанство и една единствена цел е да подпомогне преминаването им към друг вид ангажимент.
Ако ние говорим за алтернатива на тютюнопроизводството, ние трябва да предвидим и някакви средства, защото ако им кажем „Да, спирате да гледате тютюн”, те трябва наистина да имат финансова възможност да се преориентират и точно за това вие виждате, че средствата са обвързани, ако прочетете схемата, с референтен период от 2007 до 2009 година и се дават на стопанство, което е различното и е част от стратегията за конверсия на сектора.
За това, ако ме подкрепите да приемем точката на вносител, с уточнението, че допълнителните стойности, които и без това са разписани „до”, ще бъдат обект на допълнителни консултации.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Ако премиерът реши, за мен това може да стане. Но отново казвам, че дори и за тази година ние направихме грешка, защото вие нотифицирахте пълната сума в размер на 116 милиона лева и щяхме да решим дали е така или не е така, създаде се впечатление в обществото, че на тях са им дължими тези средства, което не беше така и сега отново стачкуват. Стачкуват заради решението, което вие направихте и за мен не беше правилното решение. Следващата година отново ще се окажем в това състояние. Да, краят е беден и трябва направим нещо тези хора да имат алтернативен поминък, но не е това начинът, по който се прави.
Ние сега им осигуряваме 143 милиона лева за следващата година да правят нещо друго. Тук трябва да се опише. Реформата е следната: даваме пари през тази година и след като даваме тези 116 милиона лева през тази година, сега трябва да се прави реформата, а не през следващата година да мислим какъв е алтернативният поминък.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: В същност тези 116 милиона лева са за премия на тютюн за 2009 година. Т. е. те са го произвели през 2009 година, а идеята за тези средства е да бъдат предвидени и да ги използват наистина за да реформират сектора. Тази държавна помощ е нотифицирана не само в България, но и в Гърция, Италия и Испания, страните, които се занимават и тя наистина цели… Само за пример ще дам, че в Гърция средствата са около 700 милиона, за да може да се реформира секторът. Тук са чувствително по-малко, но наистина е свързано с това те да имат възможност и освен възможност и средства, за да направят тази конверсия.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колко се пада на един производител на годишна база?
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: На един производител, тъй като те са малки производители, средно добиват около 1 тон. Около един тон при премия в момента 3,19 лева. Това са около 3 хиляди лева, които се дават на един производител. Имайте предвид, че те са семейства. Например, записали са производството на името на бащата, но там са майката и няколко деца. За съжаление, в миналите години нищо не е направено и не е стартирала алтернативна програма.
В момента ние форсираме проектите по Програмата за развитие на селските райони, насочени към тези сектори. Подготвяме нова мярка, която ще искаме след междинната оценка на Програмата за развитие на селските райони, насочена към тези райони по подобие на това, което направи Гърция, но разбирате, че няма как да се случи за месеци, при условие, че ние до момента не сме им дали абсолютно нищо. Не сме им дали, защото не беше заложено в бюджета за миналата година и това не е по наша вина. И тъй като днес на протеста в Дулово до тях са се наредили депутатите от ДПС, те по-скоро би трябвало да попитат техните депутати защо не са го предвидили в миналия бюджет, а ние трябваше сега да ги даваме в този бюджет.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин министър-председател, уважаеми колеги, в момента дискутираме един казус, който стои в една сфера – в земеделието. Обаче ние не знаем всъщност кое ни е приоритет в земеделието – дали да бъде животновъдство, дали да бъде зърнопроизводство, дали да бъде тютюнопроизводство. Нека да поставяме някакъв баланс, защото в момента действително пари няма. Не съм против нито едната, нито другата теза. Въпросът е, че ние всъщност трябва да имаме нещо, което да се постави на масата и да се каже, възможностите на държавата са тези. Това са приоритети, които могат да задоволят потребностите на гражданите, ние отиваме в потребителската мрежа. Зърнопроизводството не може да се пренебрегне. Това дава хляб. Зеленчукопроизводството дава възможност за препитание и да излезе нещо, което потребителите да вземат. Или трябва да имаме цялостна концепция, зад която да застанем и да кажем, че цялото правителство стои зад тази реформа, или тази приоритетна програма, която трябва да се изпълнява поетапно и да търсим алтернатива. Не знам кое е най-правилното, но въпросът е, че трябва да се постави на масата абсолютно всичко, защото утре ще се внесе някакъв доклад, за който зърнопроизводителите ще кажат, че има проблем и трябва да се търсят пари. Миналата седмица също имаше проблем.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ако ми позволите да отговоря на вицепремиера Цветан Цветанов. Схемите са шест, като първата схема е за подпомагане на зърнопроизводството до 300 милиона лева. За подпомагане на животновъдството е разписано за крави, биволи, овце и кози. За тютюнопроизводителите е разписано и всички ние предполагам, че стоим зад идеята, че тук въпросът не е толкова като развитие на земеделието, а със социална насоченост. Тъй като тези хора в този край не могат да създадат алтернатива за няколко месеца при условие, че нямат финансиране.
Това са пари не за килограм тютюн, т. е. искам да е ясно, че те ще получат тези пари, ако ги гласуваме по този начин, независимо от това дали ще произвеждат тютюн, защото няма да е на базата на произведен тютюн през 2010 година, а на базата на референтния период 2007-2009 година. За да може с тези пари, които получават, хората да се опитат да преориентират бизнеса си и той няма да е обвързан с производството за следващата година.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Когато говорим за тютюнопроизводство, трябва да знаем какво ще каже икономиката във връзка с производството на тези мощности, които имаме в момента. Имаме приватизирани предприятия и предстояща приватизация на „Булгартабак” и всъщност да видим и те какво ще кажат като потребност, като възможност, защото когато се произведе този тютюн, трябва някъде да му бъде намерен пазар. Ако няма пазар, а ние в същност само даваме пари, за да изпълнява държавата някаква социална функция…
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Господин Цветанов, интересен е въпросът Ви, ако може да отговоря. Има дефицит на ориенталския тютюн и разбирането, че има излишък е грешно поставено. В момента всичкият ориенталски тютюн, който се произведе – той се произвежда в района на Гоце Делчев и Кърджалийско, той се изкупува. Ние имахме предложение от представител на една от големите фирми, на „Филип Морис”, който предложи за 10 години напред да изкупят цялото количество произведен тютюн. Т. е. ориенталският тютюн е само експортно насочен. Има проблем по-скоро с широколистния тютюн, но той може да бъде заменен, защото се произвежда на територии, на които могат например да се произвеждат и други земеделски култури.
От гледна точка на икономиката, това, което те произведат, ще се реализира, тъй като 15 на сто от ориенталският тютюн влиза в цигарите. Чисто икономически проблемът идва от това, че те са разпокъсани, дребни и няма какво друго да правят. Ние за това искаме чрез тази нотифицирана държавна помощ да подпомогнем сектора да се трансформира в производство на нещо друго.
Предлагаме им различни възможности. До момента те получават между 400 и 500 лева на декар. Няма такова подпомагане в Европа, защото, само за сведение и сравнение ще кажа, че тази година подпомогнахме зърнопроизводителите с 24 лева на декар. Тези 116 милиона лева, които следва да дадем на тютюнопроизводителите, ще ги подпомогнат с около 450 лева на декар, което наистина е огромна разлика, но това се е случвало години наред и те наистина са калкулирали своя жизнен стандарт на базата на тези доходи.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Въпросът е да не се ръководим от ситуация, която възниква в дадена сфера и област. Трябва да има ясна концепция и стратегия какво правим не за тази година. Какво ще става утре, в други ден, следващата година и след 10 години и да знаем какви ще ни бъдат приоритетите. Защото всеки, когато се прибере в къщи, на масата си не гледа дали ще има цигари, дали ще има тютюн, а гледа да може да си купи и дали ще има български домати, български чушки, хляб и месо. Не искам по никакъв начин да се възприема, че имам някакво отношение към тези отрудени хора, защото те нямат вина. Вина има, че няма стратегия, която дълги години ги е лишавала от перспективата какво ще правят, с какво ще се занимават и какво биха могли да правят.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Миналата сряда при премиера беше кметът на община Кирково и поиска го подпомогнем и в момента го подпомагаме да направят язовир за напояване. Те искат да започнат да се занимават със зеленчукопроизводство, но липсва хидромелиоративната структура и липсват семена. Затова искаме тези средства да отидат и отново повтарям, те не са разписани за килограм тютюн, ние няма да ги подпомагаме, ние подпомагаме стопанството.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Останалите приоритети са разписани в останалите пет схеми, защото от шестте схеми петте са свързани със зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдство. Единствено схемата за тютюна е въпрос на разговора в момента. Затова предлагам, ако решите да се приеме, тъй като се очаква от останалите като сигнал, по отношение на тютюна да водим допълнителни разговори каква точно да бъде сумата и по какъв начин да бъде изплатена.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Вземам думата, не за да ви се бъркам в работата, вие сигурно имате добра статистика, но това е един район в който съм се родил и добре познавам. ДПС излезе от властта без да даде никаква алтернатива. Забравихте, че те закриха рудниците, което беше основен поминък, като обещаха, че ще има „Горна Арда”. „Горна Арда” не се случи. Нихат Кабил подписа спирането на тютюна. Както каза Симеон Дянков, тютюнът де факто е една грешка, която се допусна, защото този спектакъл ще продължава все повече в Кърджали и това все повече ще става политически акт на ДПС, не се съмнявайте в това.
В Кърджали, ако трябва да се отиде и види, първо следва да се реши каква алтернатива можем ние да предоставим като политика на тези хора. В Кърджали има необработваеми земи. Има условия за животновъдство и Източните Родопи да се развиват по един прекрасен начин. Да, трябва да се реши въпросът с напоителните системи и всичко това предстои. Това да е политика, която трябва да се проведе в тези райони, защото биволиците, които Доган даде като алтернатива, от 14 години пътуват от Индия, я дойдат, я не дойдат. Може и да са умрели, не знам колко живее една биволица.
Искам да предложа на премиера да отидем, с господин Найденов, с господин Плевнелиев и Нона Караджова, една група хора да направим сериозна работна среща с кърджалийското общество. Именно защото има въпроси, които трябва да се зададат и ние трябва да решим кои са алтернативите, които можем за заложим като политика към господин Найденов, касаещи животновъдството, касаещи земеделието и да се направят нови градини, изобщо много неща могат да се направят. Хората искат уверение и да чуят гласа на министъра. Да, напоителните системи, с които искат да напояват, са в критично състояние в кърджалийски регион.
Инфраструктурата мога да ви кажа, че е в критично състояние. Това са тежки райони, от които могат да дойдат големите проблеми в чисто икономически план.
Отново настоявам, защото там нямат нужда от друго говорене. Както каза министър Цветанов, хората искат хляб. Искат на софрата да има ядене, а те нямат. Затова мисля да направим един работен екип и самите ние да знаем какви приоритети можем да гарантираме на населението там и да имаме една перспектива, защото тютюнът ще бъде следващият спектакъл през следващата година, не се съмнявайте в това и той е политически лост наистина в ръцете на ДПС. Колкото и да се произвежда тютюн, не е количеството, което ще нахрани България и „Булгартабак”. Те нямат друга алтернатива, защото години наред там са давали пари, а сега в момента за там пари няма и наистина е грешка. Миналата година трябваше да получат едни пари и да приключат. Трябва ясно и точно на хората да се каже, какво правим, какви перспективи в дългосрочен план можем да им гарантираме като алтернатива на тези хора. Да седне екип от хора и да работи какво да им предложим и в каква посока да се насочат. Дори тази година да се дадат пари от Мирослав Найденов за тази година, трябва да им стане ясно, че тези пари не са за тютюн. Тези пари са за преход към някаква алтернатива, така ли е? Но това трябва да им бъде казано. Те смятат, че теза пари са за тютюн вземат ги и през следващата година отново ще ви поискат пари.
Положението е такова, необходимо е да отидем и да чуем хората. Нека да кажат какво искат и какво им е необходимо. Нека да седнем тук и да направим една ясна политика за три, четири години, какво ще правим с тях и наистина провеждаме една политика. На парче не може да се прави. Еролчо идва за язовира, да прекрасно е, трябва да го има, искат да правят земеделие. Да, но не е само Еролчо. Целият район е изоставен и никога нищо не е направено за алтернатива и земеделие.
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Уважаеми колеги, искам прагматично да предложа следното. Имам сериозно притеснение от това, което чувам и тъй като много често споменаваме думата „да им кажем това” и „да им предложим това”, и преди всичко изхождайки от дълбокото притеснение на всички нас в момента, че се политизира този казус и се създават предпоставки за политизация, най-доброто решение би било наистина съзнавайки, че програмираме 2011 година и поемаме ангажимент за 2011 година, браншовата организация да бъде така добра да седне на масата и да разпише, не ние да им казваме, а да се постигне ясно споразумение какво правим оттук нататък с този отрасъл, защото през следващата година те отново ще излязат да стачкуват и ние ще се чудим кой инициира тези стачки и кой какво им е казал. Не кой какво им е казал, а какво точно се разбрахме, колко години, по какви етапи и дотам. Иначе само с казване няма да стане. Правителството се задължава за нещо, което не е подготвено добре и не носи ясни ангажименти, освен от страна и единствено от правителството. Това е моето притеснение.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колеги, отново искам да повторя, че тази схема, която предлагаме, всички ние говорим за алтернатива. Нека да е ясно, че не говорим само за алтернатива на земеделие и земеделски култури, а за алтернатива на заетост. Тук не става въпрос тези хора, които досега са садили тютюн, да започнат утре да садят, например, боб или чушки. Става въпрос за алтернатива на заетост и тази стратегия трябва да е обща. Когато правим една алтернатива, ние им казваме „Да, от утре няма да се занимавате с тютюн”, но чрез тази нотифицирана в Брюксел схема ние им даваме възможност те да имат средства. Дали ще ги дадем в бюджета за 2011 година това е друг въпрос. Нотифицирах тази схема, която две или три правителства преди това не са нотифицирали. За първи път ние разписваме пари не за килограм тютюн, а на стопанство, за да може на това стопанство да се каже: „Да, ти ще получиш тези пари”, защото в решението след това на фонд „Тютюн” или на фонд „Земеделие” ние можем да разпишем, че той ще получи от тези 143 милиона лева.
Затова коментирах и с министър Симеон Дянков да се приеме точката на вносител. Ние сме нотифицирали и това е една възможност. Когато говорим за алтернатива, ние трябва финансово да я обезпечим. Ако кажем: вие няма да се занимавате с тютюн, но ние не ви осигуряваме да започнете нищо, просто няма как да стане. Дадохме им пари по т. нар. програма „Млад фермер” по 25 хиляди евро на човек. Насочваме средства на там, но това се случва през последните месеци. Те години наред не са направили нищо. Специфично е и не е за килограм тютюн, но нека да се приеме точката на вносител, ако искате, за да дадем послание, тъй като те трябва да знаят – да, ние оттук натам ще даваме средства, но не за засаждане на повече декари, а за да имате възможност да преминете към друга дейност.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Трябва да се ангажират с нещо. Това трябва да става по проекти. Например, ще се гледа ферма с пет крави или ще се отглеждат десет декара с маслинени дървета, но по проект. Не трябва да се дават пари така.
ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ: Колеги, без специална програма и мерки никога сами по себе си няма да се хванат с алтернативен поминък. Може би да бъде поставена като рамкова възможност да се отдели такова финансиране, но категорично трябва да има запис, че освен както е записано в точка 1.2 „за тютюн” трябва да има наклонена черта „или алтернативни мерки”.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Ние проектираме нещо, което не е започнало да се прави. Схемата е нотифицирана, за да имаме механизма.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Господин министър-председател, тъй като темата е изключително важна и за в бъдеще аз съм информиран, че има инвеститорски интерес от Япония по отношение на алтернативната заетост. Направени са изследвания преди години, че на мястото на тютюна може да се засаждат боровинки.
От тази гледна точка, има инвеститорски интерес с ангажименти за изкупуване на тази продукция. Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма е хубаво да проучат този въпрос.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Господин премиер, сега бях в Кърджали, въпреки че ми задават въпрос – какво търся в Кърджали? Посещавам родния си край. Там имаме животновъдство. От село Конево на 150 километра в Смолян се изкупува млякото, защото там има мандри. Има земи, които са изследвани и показват, че могат да се засадят със сливи, праскови и кайсии. В Стамболово частниците произвеждат едно от най-хубавите вина и оттам нататък линеят земи. Държавните земи пустеят. Каква е алтернативата? Необходимо е да погледнем имаме ли възможност тези земи да бъдат дадени или продадени, за да се обработят, защото линеят. Мога да ви заведа, за да ги видите с очите си. Това е Източна Тракия, която е плодородна земя. Има алтернатива разбира се. Дали ще се отглеждат боровинки, ягоди, праскови, кайсии и домати растат. Вътре в планината да има животновъдство, това е ясно. Но нека да се направят мандри. Месото се кара до Пловдив, за да могат да се правят колбаси. Има възможност и дайте да дадем възможност на хората и да им обясним, да участват в програмите, не само за регионите, но и по земеделските програми по програма САПАРД.
Необходимо е ние да имаме ясна политика какво им предлагаме. Досега нищо не е предложено освен едни биволици. Има земя, на която съм готов да ви заведа. Ако съм бизнесмен, ще отида до Перперикон, в Конево има овце, крави и биволици, което означава, че мога да произвеждам месо. Има мляко, мога да направя мандри. Има плодороден чернозем. Не смятайте, че в Кърджали има само чукари. Това е Източна Тракия. Познавам много добре мястото. Моите родители, баби и дядовци цял живот са били там. Ние като политици трябва да отидем, да ги изслушаме, да ги запишем, да направим работни групи и наистина да им кажем, ето ви еврофондовете, правете градини. Мехмет Дикме направи вътре в Родопите огромни градини, които са от 1000 декара, които в интерес на истината са красиви и раждат много големи череши. Има алтернатива, но на тях им е лесно да отглеждат тютюн. Разбира се, това е политически лост, който ще се използва срещу нас. Който се доверява на ДПС, че няма да ползва всяка ситуация като политически натиск, се лъже, познавам и тези хора. Ние като мъдри хора трябва да седнем и да отидем там, това са български граждани, които да изслушаме и да им дадем шанса наистина мисленето им да се обърне. В момента се проповядва само една теза: „Искайте си тютюна, това е вашето бъдеще”. Спирането на тютюна се подписа точно от Нихат Кабил. Благодаря за вниманието.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колеги, наистина ви призовавам, нека да не говорим малко и политически, а с цифрите. Тези схеми, които са нотифицирани, са част от това, което прилагаме и това, което прилагаме дава резултати. Поисках справка от Националния статистически институт и за първото тримесечие имаме четири пъти ръст на търговското салдо. В момента земеделието е единственият сектор с положително търговско салдо. За месец януари – месец март 2009 година е бил 20 милиона положително, а сега е плюс 85 милиона. Така че средствата, които в момента влизат в земеделието, виждате, че дават ефект. Петте от шестте схеми са насочени за това, което коментирам в момента. Заради схемата за тютюна, ако в момента не приемем и останалите, по този начин ще виждат и алтернативата, защото те могат да се насочат към нещо друго.
Ние им предлагаме една възможност, дали ще изберат възможността, разбира се, насила не може да стане, но тъй като все пак трябва да вземем решене по точката, предлагам ви, ако трябва да се приеме на вносител, за да може поне останалата част от сектора да имат яснота какво правят.
БОЖИДАР ДИМИТРОВ: Въпросът е да не разберат, че отново им плащаме за тютюн.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Мирослав Найденов е прав, но трябва да се обясни на тези хора.
МИРОСЛАВ НАЙДЕНОВ: Колеги, всички ние ще обясняваме. Аз съм отговорил поне на десет парламентарни питания за този въпрос и в интервюта. Постоянно за това се говори. Депутатите също говорят за това.
Не цитирам, тъй като в решението на Министерски съвет трябва да посочим и цитираме нотификацията към Европейския съюз, ние сме цитирали до 143, така трябва да го напишем. Тъй като по-надолу в решението се разписва, че решението по точка 1 и точка 2 ще бъдат предвидени по план-сметката на Държавен фонд „Земеделие” за 2011 година, тоест за бюджета на Фонд „Земеделие” за 2011 година ще разпишем конкретно. Можем да разпишем наистина цифри много по-различни, но не повече от 143.
С този доклад докладвам схемите, които сме нотифицирали и какви възможности за подпомагане имаме, защото самият Европейски съюз, за да разреши това, което е свързано с доста работа на администрацията и наистина ние сме успели да го издействаме. Тоест – ние получаваме възможността, а дали ще се възползваме от нея, е въпрос на бюджет.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз не искам да го нотифицираме по този начин, защото, както тази година се оказа – 116 милиона, уж ще се възползваме, а реално Вие ги обещахте и сега ни е трудно да излезем от това и да ги дадем, откъде да ги намеря…?! От тази гледна точка, не искам това да минава на вносител и бих искал да се отложи, за да има сериозен анализ защо точно това става. Има голяма разлика между тютюнопроизводителите, където трябваше да спрем тази схема още тази година, и животновъдите, където Европейският съюз дава все повече и повече пари. От тази гледна точка не е едно и също дали сега си говорим за животновъди или растениевъдство, или за тютюнопроизводители. Ако даваме тези пари, трябва да има някаква стратегия и да кажем – да, регионът е беден, ще дадем 150 милиона, но ще ги дадем за нещо друго, ще ги дадем примерно, за производство, за по-добри пътища, така че да могат те по-бързо да си прекарват продукцията. Няма да ги даваме за тютюнопроизводство.
От тази гледна точка, според мен не е достатъчно подготвен този доклад и аз бих искал да се отложи за следващата седмица.
БОЙКО БОРИСОВ: Добре. |
|
|
