Note: You must be registered in order to post a reply. To register, click here. Registration is FREE!
T O P I C R E V I E W
Stefka_Maneva
Posted - 04/13/2010 : 16:58:18 До Председателя на Народното събрание Г– жа Цецка Цачева
До Министерски съвет на РБългария
П Е Т И Ц И Я .......................................
О Т Н О С Н О : Искане за оттегляне на Законопроекта за развитието на академичния състав, насрочен за второ гласуване на 14.04.2010 г.,внесено от ..............................................
Молим на осн. чл. 75 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, да бъде прието Решение за оттегляне на ,,,,,,,,,,,,Законопроекта за развитиетго на академичния състав, с вносител Министерски съвет
Предложеният за второ гласуване Законопроект за развитието на академичния състав се размина съществено с очакванията на научната общност и на гражданското общество за модерно и ефективно уреждане на обществените отношения,свързани с кариерното развитие на българските учени,призвани да бъдат интелектуалния елит на обществото, основано на знанието. В настоящия му вид законопроектът може да бъде третиран само като основа за бъдещ сериозен и отговорен обществен дебат по повдигнатите в него проблеми, за възможностите и средствата за компетентното и професионално решаване на проблемите, свързани с кариерното развитие на учените при ангажиране усилията . на висококвалифицирани специалисти в областта на науката и правотворчеството, на базата на обществен консенсус, постигнат върху принципната и обективна основа на Констиуцията на РБългария, на установения законов ред и на основните ценности на правовата държава. Като основа за бъдещия дебат предлагаме и алтернатива на настоящия законопроект, отчитаща проявените му още в законотворческия стадий. недостатъци. Предлаганата алтернатива се основава концепцията, заложена във внесения за гласуване в НС законопроект, а именно – преход от централизирано към децентралицзирано осъществяване на кариерното развитие на учените, насочен към решаване на реалните проблеми на научната общност, с оглед на достигане на висока ефективнвост при реализацията на научния й потенциал за изграждане на модерно, проспериращо общество, основававащо се на знанието. Разработването на този законопроект трябва да се опре на достиженията на високоразвитото научно знание за съвременните методи за разработване на държавните управленчески решения от най-високото ниво – законите., на пълното зачитане на Конституцията на РБългария, на международните актове, по които РБългария е страна, на съгласуването с принципите на цялостната ни правна системап и най-вече на пълното зачитане и гарантиране на правата на УЧЕНИТЕ на РБългария – нашия интелектуален капитал. Предлагаме изтеглянето на внесения в НС законопроект главно поради следните недостатъци, нуждаещи се от преодоляване: 1.В настоящия му вариант законопроектът противоречи на КРБългария, на международни актове, не е съгласуван с общите закони на нашата правна система, които уреждат обществените отношения,включени в предметната област на закона, по отношение на които той може да даде само специфичната им уредба. 1.1.За всяка държава и най-вече за правовата държава намира всеобщо признание принципът, че правата и задълженията на гражданите произтичат от закона Законът като равна мярка за равни хора гарантира в качеството си на форма на правото равенството на гражданите пред закона,въздигнат и в конституционен принцип в чл. 6 ал. 2 от КРБългария. С внесения за второ гласуване законопроект отново се предвижда , че,първичната уредба на условията и реда за заемането на академичните длъжности и на научните степени в най-важните им части,ще се урежда с правилниците на ВУ и НО./Вж. чл.1 ал. 3, чл. 4 ал. 3`,чл. 5 ал. 3, чл. 15 ал.1 и 3, чл. 27 ал. 4, чл. 29 ал. 2 изр. последно и др. което означава, че тези условия и ред могат да бъдат различни за всяко ВУ и НО /от /.. Следователно, за разлика от закона, правилниците на ВУ и на НО по смисъла на законопроекта, представляват неравна мярка за равни хора.,като чрез тях се създава възможност за неоправдано поставяне на учените в неравностойно положение,като с това се нарушава изискването на чл. 6 ал. 2 от КРБългария.. 1.2. Правилниците не са нормативни актове, тъй като такива съгласно чл. 1 а от Закона за нормативните актове ,могат да се приемат само от държавни органи., при това не от всички, а само от такива,предвидени в Конституцията или в закон. Чл. 3 от Закона за нормативните актове предвижда, че първичната уредба на обществените отношения може да се дава само със закон.. Първичната уредба, давана с правилници противоречи на Конституцията на РБългария, тъй като първично уреждане на обществените отношения може да се извършва само със закон, а приемането на закона е включено в изключителната компетентност на Народното събрание. /чл.62 ал. 1 и чл. 84 т.1 от КРБ/. 1.3.Чл. 2 ал. 2 от Закона за нормативните актове изрично предписва, че компетентността на държавните органи за издаване на нормативни актове не може да се прехвърля. Горното се отнася и за Народното събрание, още повече , че правомощието за приемане на закони е включено от Конститецията на РБългария в изключителната му компетентност.Тъй като първична уредба на обществените отношения може да се дава само със закон, то Конституцията на РБългария изключи подобно правомощие дори от компетентността на централния орган на изпълнителната власт - Министерски съвет, като в чл. 114 изрично предвиди, че приеманите от него актове –постановления,разпореждания ,решения, както и приеманите от него с постановления правилници и наредби се издават въз основа и по прилагане на закона. 1.4. Със приетия на първо четене Законопроект за развитието на академичния състав, 41 –то Народно събрание делегира висшата форма на държавната власт – законотворческата на органите на ВУ и на НО, като им правото да уреждат с правилниците си по първичен начин обществени отношения, с което излезе извън границите на изключителната си компетентност, предвидена за него с чл. 62 ал. 1 и чл. 84 т. 1 от КРБ. като по този начин влезе в противоречие с основни разпоредби на КРБългария и създаде предпоставките за оспорване на законопроекта като противоконституционен.В случая, НС делегира законодателните си правомощия на органи на юридически лица,които даже не са държавни органи като по този начин наруши и разпоредбата на чл. 1 ал. 2 от КРБългария, който предвижда,че държавната власт се осъществява чрез органите ,предвидени в тази Конституци 1.5.С предоставянето на горните правомощия на ВУ и на НО, Народното събрание влезе в противоречие и с. чл. 4 ал. 1 от КРБългария, който обявява Република България за правова държава и предвижда изрично, че тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Предоставянето на ВУ и на НО правомощието да приемат правилниците си не въз основа и по прилагане на закона, а вместо закона противоречи на самата същност на правовата държава.,провъзгласена от Конституцията.А съгласно чл. 5 ал. 1 от КРБ, Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Изводът, който произтича от горното е, че възприетият в Законопроекта за развитието на академичния състав подход следва да се преразгледа, като законопроектът бъде върнат на вносителя за да се съобрази концепцията му и съдързащите се в него разпоредби с основния ни закон. Това означава, че редът и условията за придобиване на академичните длъжности следва да се уредят пълно и изчерпателно във законопроекта, като се предостави правомощие на ВУ и на НО да уреждат с правилниците си,приемани въз основа и по прилагане на закона ,,само специфичните отношения, характерни за осъществяваната от тях дейност. Децентрализацията на условията и реда за придобиването на академичните длъжности и на научната степен “Доктор” не следва да се осъществява чрез недопустима децентрализация на законотворчеството, а чрез пълната им и изчерпателна уредба на закона. По този начин правата на учените за придобиване на академични длъжности и на научната степен “Доктор” могат да бъдат поставени върху обективната и принципна законова основа, осигуряваща равенството при осъществяването им. 2. Предметът на законопроекта е определен неточно. Внесена е правилна редакционна поправка, като вместо неточната формулировка в приетият на първо четене законопроект е записано, че предмет на уреждане в него ще бъдат не “принципите”, а обществените отношения. Правилното определяне на предмета на законопроекта обаче не се изчерпва с редакционната му формулировка. По правило законопроектите имат комплексен характер,тъй като уреждат разнородни обществени отношения,различаващи се помежду си по качествените си характеристики. От анализа на настоящия законопроект произтича изводът, че предмет на уредба в него са основно два вида обществени отношения : административни и трудови.Обществените отношения имат обективен характер . Законодателят трябва точно да ги разграничи и да съобрази цялостната уредба с качествените им характеристики. От вида на обществените отношения зависят методите на правно регулиране, а от правилното прилагане на методите зависят резултатите от достигането на регулативната цел. Връзките между предмета на правното регулиране, методите и резултатите имат обективен характер и ако прадметът не е адекватно отразен в законопроекта или ако са приложени методи на правно регулиране, неадекватни на предмета, то резултатите са различни, нерядко противоположни на целените. От анализа на законопроекта произтича извода, че законодателят не е положил усилия да определи разновидностите на обществените отношения Вероятно е считал,че с прецизирането на редакционната формулировка на предмета въпросът вече е решен, поради което му е поставил и точката. . Проблемът е в това , че законотворчеството не приключва до точката, а започва след нея. Законът ,според теорията на управлението представлява управленческо решение от най-високо равнище. Всички грешки, несъответствия между правните норми, съдържащи се в закона или между тях правните норми, съдържащи в останалите правни актове, пропуски, неточности,непълноти и др. пораждат отрицателен мултиплициращ ефект при прилагането на закона Отразяват се върху издаваните по прилагането му подзаконови нормативни актове . Оказват влияние върху действието на свързаните с него закони и подзаконови актове,регулиращи същата или сходни предметни области. Това е така, защото нито един закон не действа самостоятелно, откъснато от цялостната правна система. В своето единство последната отразява обективната диалектика на обществените отношения, предмет на правното регулиране. За да може правната система да действа като ефективен регулатор, то тя трябва да отразява адекватно обективната диалектика на правно регулираните отношения , да бъде изградена като единна ,безпротиворечива система от правни нормативни актове. Успешното осъществяване на подобна цел налага необходимостта от използването на диалектическият метод. В законопроекта, обаче е приложен метафизичния метод. Поради оскъдния му гносеологически потенциал, този метод влиза в противоречие със сложността на предмета и е неспособен да доведе до положителни резултати,свързани с реализирането на регулативната цел. Своевременното разпознаване на метафизичния метод в законотворчеството създава възможност за прогнозиране и отчитане на отрицателните резултати, които биха се породили от неговото прилагане и до отстраняването им още в процеса на п одготовката на законопроекта. Присъствието на метафизичния метод се забелязва още при определянето на предмета, по-точно в частта , в която се предвижда, че пооследният ще урежда обществените отношения ,свързани с академичните длъжности. Самото понятие академична длъжност е ново за нашата правна система поради което, би следвало да бъде дефинирано в Допълнителните разпоредби на законопроекта,така както изискват ЗНА и Указа за прилагането му , разбира се ако е възможно изобщо такава дефиниция може да бъде създадена. Проблемът е в това, че понятието “академична длъжност” няма реален корелат в действителността. То представлява едно изкуствено понятие, чийто логическо съдържание представлява еклектична смесица от “ научно звание”от действащия ЗНСНЗ и от “научна длъжност” от ЗВО.Научното звание и научната длъжност са елементи от правната уредба на два вида качествено различни обществени отношения. В обективната диалектика те не могат да съществуват под формата на едни и същи обществени отношения, тъй като съдържанието им се различава коренно по качествените си характеристики ,които не са просто различни, но и противоположни. Но това което е невъзможно в обективната диалектика става възможно в субективната диалектика, във формите на човешкото мислене, особено ако това мислене се основава на метафизичния метод.По начало този метод отразява обективната диалектика в преобърнат вид. Научните звания се придобиват по реда на специализираното административно производство, уредено в ЗНСНЗ, като за неуредените в него отношения намира субсидиарна приложимост Административно-процесуалния кодекс. Научните длъжности са трудовите правоотношения на учените. Специалната им уредба понастоящем се съдържа в ЗВО, като за неуредените в него случаи намира субсидиарна приложимост КТ. В Законопроекта за развитието на академичния състав обединяването на тези два вида отношения в едно еклектично единство, наречено академична длъжност води до разнородност на правопораждащите заемането на академичната длъжност юридически факти , до непълното очертаване на фактическия състав/при това е достатъчно да се пропусне дори един елемент от фактическия състав, необходим за пораждането на целените правни последици, за да стане невъзможно осъществяването им./. 2.1.Това обединяване цели отнемането на правата на учените да придобиват за в бъдеще научни звания, както и да на правата им да получават свидетелства за придобитите научни звания. С оглед на това правопрораждащите юридически факти са сведени само до приемане на решение за обявяване на конкурс, до решението на журито и до решението на факултетния,респективно научния съвет за избор на кандидата Като резултат от така проведената процедура, учените не придобиват научно звание и не получават документ с правно значение, удостоверяващ придобитите им права. Такъв документ подлежи на легализация от държавен орган и дава право на учените да кандидатстват за заемане на научна длъжност във ВУ или в НО в страната или в чужбина., осигурява стабилността на признатата им квалификация и гарантира мобилността при кариерното им развитие, което е основно изискване на Европейския съюз, предявено към държавите-членки по отношение на кариерното развитие в областта на науката. Освен това, с такъв документ те могат да доказват придобитите си права в съответствие със сключените между нашата държава и други държави международни договори за взаимно признаване на научни степени и научни звания. С лишаването на учените от горните права, те са принудени да осъществяват кариерното си развитие само при един работодател, тъй като при прекратяването на така наречената научна длъжност те губят удостоверените си по надлежен начин права на придобита квалификация. Разпоредбата на чл. 15 ал. 5 от законопроекта,който гласи, че “при прекратяването на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права “не може да запълни тази празнина, тъй като понятието “лични права” е набор от думи без правна стойност, непораждащо правни последици. Ако законодателят желаеше да запази някакви права той щеше конкретно да ги посочи и да определи правните последици,произтичащи от запазването им. 2.2.При изкуствената конструкция “академична длъжност” е пропуснат и трудовият договор,който в ЗВОпредставлява юридическият факт, пораждащ възникването на трудовите правоотношения на учените. Сключването на трудовия договор има много съществено значение , тъй като чрез него освен клаузите, формиращи договорната част от съдържанието на трудовото правоотношение се включва и нормативното му съдържание, а именно цялата съвкупност от специални разпоредби,съдържащи се в ЗВО, както и общите,субсидиарно приложими разпоредби на КТ,регламентиращи правата на учените. Считаме че трудовият договор е съзнателно пропуснат,тъй като при първоначалния вариант на законопроекта Стоичков той бе вписан като завъшващ елемент от фактическия състав, при проявлението на който следваше да се породи правато за заемане на академичната длъжност. Но още при този вариант се виждаше, че той представлява пречка за предвидения в законопроекта административен контрол, тъй като предмет на такъв контрол може да бъде административен акт, но не и трудов договор. В още по-голяма степен той се очерта като преграда за осъществяването на вкарания от КОНВДМС последващ контрол, касаещ приключилите вече процедури. Записаната в разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от законопроекта формулировка, че “академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор” цели да подмени формулировката, че академичната длъжност се заема въз основа на сключен трудов договор, което придава на трудовия договор значение на завършващ юридически факт при приключилите процедури. Но тъй като трудовия договор не подлежи на административен контрол, законодателят е предпочел да се лиши от трудовия договор, но да запази абсолютно ненужния /особено по начина ,по който е уреден в законопроекта/ административен контрол. 3.Въз основа на горното, предлагаме в бъдещия законопроект да се извърши съобразяване на правната уредба на административните и трудовите отношения с качественните им характеристики и различия между тях. 3.1.Специализираната уредба на административните отношения да се развие пълно в закона, като се очертае изчерпателно компетентността на органите на ВУ и на НО, на които държавата предоставя административни правомощия. Горното е наложително, тъй като приемането на административен акт от орган, извън материалната му компетентност,уредена в закона води до нищожност на такъв административен акт. По този начин ,държавата предоставяйки административна власт на недържавни органи, очертава ясно границите, в които те могат да осъществяват тази власт, като гарантира правата на подчинените правни субекти , срещу превратното осъществяване на административни правомощия.Пълното и точно изброяване на административните правомощия, включени в компетентността на даден орган дава възможност се се контролира законосъобразното им осъществяване и с оглед на тяхното съдържание, форма,осъществяването им при спазването на административно-производствените правила, съответствието на това упражняване със законовата цел./чл. 146 от АПК/. Горните изисквания са задължителни за нормативната уредба на всички административни отношения, но не са спазени в настоящия законопроект. Вместо пълна и изчерпателна уредба на този вид отношения, наложителна като форма за защита на правата на гражданите, той предоставя на органите на ВУ и на НО сами да определят обхвата, границите на административните си правомощия и да ги упражняват по ред определен от самите тях ред. С това законопроектът създава предпоставките за осъществяване на административен произвол и субективизъм, недопустим за една правова държава Като се вземе под внимание и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 34 ал. 5 /която не бе включена в законопроекта,приет на първо четене/ забранява изцяло съдебния контрол върху осъществяването на административната власт на органите на ВУ и на НО, се създават като цяло всички необходими предпоставки за осъществяване на хаос, административен произвол и формиране на неконтролеруеми от съдебните органи корупционни практики.,което дава основание да счита, че това е и реалната регулативна цел на законопроекта. Целта няма реално битие, затова реалната цел на един законопроект се извежда от средствата,които са използвани в него.Този извод се основава на установената от науката /най-вече от методологията на познавателната и практическата дейност/ обективна закономерност, изразяваща се в обусловеността на средствата от реалната цел. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 1 ал.2 на законопроекта, очертаваща цели, които не могат да бъдат осъществени при използваните в него средства. При уреждането на административните отношения да се възстанови правото на учените да придобиват научни звания и свидетелства за тях. Следва изчерпателно да се уреди специализираното административно производство, по реда на което те се придобиват, като се предвиди за неуредените в него отношения субсидиарната приложимост на АПК. По този начин би се преодоляло и неравенството в правата на учените по действащата правна уредба и тази,предлагана в законопроекта. Неравностойното положение на учените води до нарушаване на чл. 6 ал. 2 от КРБ, който провъзгласява равенството на гражданите пред закона, както и на изр. Второ от същия член, който забранява допускането на ограничения на правата или на привелегии, основани на образование и обществено положение. По горния начин, законодателят би излезнал от неловкото положение, породено от видимото противоречие между параграф 5 ал. 2 и ал. 3 и параграф 7 от ПЗР на законопроекта. В първия параграф се предвижда запазването на научните степени и звания на лицата, които са ги придобили по реда на ЗНСНЗ,а с втория параграф същите “запазени” права се отнемат като в него е записано, че те се заменят с академични длъжности. Подобна “ замяна “представлява недопустимо за една правова държава отнемане на придобити по законен път човешки права.В защита на своите права, накърнени от закона учените имат възможност да подадат индивидуални жалба или колективен иск до Европейския съд по правата на човекаотиворечащо на правата на човека, уредени в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, на Хартата на основните права на ЕС, на Европейската харта на учените изследователи и др.Те имат право да сезират компетентните органи за предявяване на искане пред КС за обявяване на противоконституционността на законовите разпоредби, могат дза потърсят защита на накърнените си права и пред органите на Европейския съюз. С преодоляването на горния проблем би се повишила мобилността на учените и на идеите с цел повишаване на конкурентноспособността на ЕС./І.Общи положения на ЕС,глава 17, Наука/. 3.2. Трудовите отношения на учените трябва също да намерят цялостна уредба, както в специалния Закон за ВО, така и в общия закон – Кодекса на труда, който следва да намира субсидиарна приложимост за неуредените в специалния закон отношения. 4. Контролът върху неприключилите процедури, и особенно върху приключилите е ненужен, тъй като тази материя е уредена професионално, компетентно и отговорно в новия Административно-процесуален кодес, защитаващ правата на всички граждани на РБългария срещу административния произвол ,при условията на запазване на равенството в правата на гражданите при осъществяванетона тази защита. Въвеждането на специализирания контрол в законопроекта,може да се обясни единствено с желанието да се изключат учените от на РБългария от приложното поле на – Административно-процесуалния кодекс, като се ограни контролът по отношение на актовете,приемани от органите на ВУ и на НО само до прилагането на специализирания контрол, уреден в законопроекта.Този извод произтича от обстоятелството, че даже не се предвижда субсидиарна приложимост на АПК. За разлика от контрола, предвиден в законопроекта, гражданите на РБългария имат уредени три вида контрол –административен, съдебен и контрол,осъществяван по реда на подадени сигнали и предложения дао горестоящия орган. Трите вида контрол могат да се ползват едновременно или поотделно по избор на гражданите. Най-ефективен сред тях е съдебния контрол, тъй като съдът разполага с правомощия, които другите органи не притежават. По съдебен път могат да се оспорват административни актове, издавани от от органите на изпълнителната власт – нормативните, общите административни актове, както и индивидуалните административни актове. На съдебен контрол подлежат както административните актове на местните органи на изпълнителната власт, така и тези, които се приемат от централните органи - Министерски съвет,министри и ръководители на централни ведомства. Едновременно с искането за отмяна на административния акт като незаконосъобразен или с обявяването му за нищожен, гражданите имат право да предявят пред същия съд и искане за обезщетение за вредите,които са претърпели от действието, на отменения административен акт или от противоправните административни действия или бездействия . Отнемането на правата на учените да прилагат общия ред и заменянето му с предвидената в законопроекта специализирана уредба, която по същество не урежда нищо, но ги лишава от правото да ползват ефективната обща уредба, съдържаща се в Административно-процесуалния кодекс ги лишава по същество от възможност да се защитят срещу административния произвол, от възможностите които имат всички български граждани. Горното се потвърждава и от въведената с разпоредбата на чл. 34 ал. 5 от законопроекта забрана за съдебен контрол. спрямо решенията на Арбитражния съвет и решенията на висшите училища. Тази разпоредба .противоречи на разпоредбата на чл. 128 ал. 3 от АПК, която очертава общата рамка на неподлежащите на съдебно обжалване административни актове, с която специалния закон слеидва да се съобрази,тъй като чл. 11 ал. 2 от ЗНА предвижда, че когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени в него. Чл. 128 ал. 3 от АПК очертава изчерпателно и областите, при които може да се предвиди забрана за съдебна обжалваемост на административните актове, а това са административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната. Но посочените в чл. 128 от АПК административни актове, също могат да бъдат включени в обхвата на съдебния контрол от специална уредба, приета със закон в посочените области. Сред тези области науката, образованието и трудовите права на учените не фигурират. Освен това, видно от текста на чл. 128 от АПК, се предвижда възможност със специален закон да се включват в обхвата на съдебния контрол административнви актове, които по правило са извън приложното му поле. Не се предвижда възможност със специален закон да се изключват от обхвата на съдебния контрол административни актове, извън посочените по-горе области, в които науката и образованието изобщо не се включват. Произволно предвидената в чл. 35 ал. 5 от законопроекта забрана за съдебен контрол върху актовете на органите на ВУ и на НО, както и върху актовете на самия контролен орган, наречен Арбитражен съвет противоречи и на решенията на Конституционния съд № 5/18.02.1997 г., на решенията му по . № 13 от 1993 г., ., к.д. № 18 от от 1995 г.. и др.к.д. № 9 от 1995 г., които предвиждат, че законодателят може да допуска изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни права и свободи на гражданите. Горното изискване е възприето от КС и като критерий за прилагане на изключението, предвидено в чл. 120 ал. 2 от КРБ. Отнемането на правата на учените да търсят защита срещу административния произвол, извършено в нарушение на горните изисквания води до извода, че целта на законопроекта е уреди кариерното развитие на учените, като такова , зависещо изцяло от произвола на ръководните органи на ВУ и на НО, да формира в тези общности предпоставките за неограничена власт на администрацията, осъществявана при условия насубективизъм и произвол, както и да формира предпоставките за осъществяване на корупционни практики, недосигаеми за съдебен и прокурорски контрол. Това превръща учените в една дискриминирана общност, поставена в това положение в нарушение на чл. 6 ал. 1 и на ал. 2, изр. 2 от Конституцията на Рбългария., на чл. 26 от Международния пакт за граждански и политически права,който гласи “ Всички лица са равни пред закона и имат право без всякаква дискриминация на еднаква законна закрила.”,като чл. 2 ал. 1 от Международния пакт за граждански и политически права задължава държавите-страни да гарантират без дискриминация предвидените в него права на всички лица в рамките на своята територия и под своята юрисдикция. В международния пакт равенството пред съдълищата е изрично въздигнато в чл. 14 ал. 1 от същия. Антидискриминационното законодателство е развито понастоящем в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, допълнена с Протокол № 12, който предписва, че никой не може да бъде дискриминиран от който и да е държавен орган, на каквато и да е било основа./чл. 1 т.2 /, като в Преамбюлът на Протокол № 12 е записан изрично принципа на равенството пред закона и на еднаква законова закрила за всички лица. Протокол № 12 съществено разширява забраната за дискриминация. Той важи и за РБългария, в която разпоредбите на ратифицираните международни договори се считат за вътрешно право,, имащи предимство пред националните закони /чл. 5 ал. 4 от КРБългария/.Законопроектът трябва да бъде съобразен и с разпоредбата на чл. 47 от Хартата на основните права на европейския съюз, която провъзгласява като такова правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и др.
