| T O P I C R E V I E W |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 11/25/2009 : 11:18:05
Най-сетне бяхме ощастливени да се запознаем с Проектозакона за развитието на академичния състав в Република България и отварям нова тема, в която да разменяме мъдри мисли по неговите текстове.
Най-напред, ще призная, че очаквах нещо по-лошо. Нищо лично към Сергей Игнатов, но неговите медийни изяви по тази материя бяха доста непоследователни и разсеяни - докато предлаганият проектозакон съвсем последователно прокарва идеята за абсолютната самостоятелност на научните институции. В този смисъл, добре е, че поне си изяснихме какво точно иска новият министър. Не съм сигурен, обаче, дали е добър предлаганият вариант за България - при сегашната ситуация - когато водеща позиция по повечето места имат никому ненужни днес титани на социалистическата ни наука. Аз не искам да съм учен на ЛТУ, или на АГРОЛИНК, или на ИРИОН - аз искам да съм учен на България и точно в този смисъл аз гледам на своята дейност - като на дейност в служба, най-вече, на българските предприемачи от областта на животновъдството и ветеринарната медицина (а ще си позволя да добавя - и в служба на българското общество като цяло; пък ако стане тъй, че допринеса с нещо за вселенския прогрес като цяло - толкоз по-добре). На какво основание да очакваме, че доказали своето тесногръдие люде, ще са способни да надхвърлят непосредствения си интерес на административни ръководители и ще поставят над него общонационалния интерес? Как ще стане така, че тези, които нееднокартно са демонстрирали неспособността си да видят по-далеч от носа си, сега изведнъж ще придобият един мащабен и прозорлив поглед?
Умишлено не коментирам в този уводен пост конкретни текстове от проектозакона - най-малкото защото очевидно не това ще е текста, който ще бъде внесен в Министерския съвет, а след това - и в Народното събрание. Затова и не споделям ентусиазма, който видях тук-таме из Интернет как най-сетне дългоочакваната реформа била тръгнала - ще си позволя да ви припомня, че имаше в минали ОНС-та проектозакони, които даже бяха минали на първо четене - и - нищо. Така че - тепърва всички антиреформаторски сили от всички етажи на властта ще се занимават да изглаждат текстовете на този закон, така че никаква реална реформа да няма. И в този смисъл - аз допускам варианта, независимо от принципното си несъгласие с преминаването на всички възможни процедури под абсолютната власт на феодалните старци (думичката "старци" аз я упоатребявам, разбира се, в манталитетния, а не във възрастовия смисъл на думата - това е задължителна уговорка, която вицепремиерът Дянков беше длъжен да направи - и много, много жалко за него, ако той я е употребил във възрастовия й смисъл), в бъдеще да съм сред защитниците на този проектозакон - ако се окаже, че той е едно необходимо зло, за да бъде разчупено господството на научната номенклатура. |
| 15 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Svetlana |
Posted - 02/10/2012 : 08:16:54
quote:
Originally posted by Andrey_Kurtenkov
Сред многото недомислия, Сергей Игнатов направи две прекрасни неща - отмяната на тази Класификация и въвеждането на явно гласуване при всички процедури по новия закон; масово се нарушава едното от тези две неща, а на него не му пука.
Недомислието с "или"-то е очевидно (авторите на поправката явно не знаят добре български език. Но проблемът с явното гласуване е отново в некадърния закон. В него е казано, че се гласува явно само за журитата, но не и за научните/факултетните съвети. Когато ние искахме да впишем в правилника на нашия институт, че научният съвет гласува явно, това не беше възможно, тъй като в правилника на БАН е записано, че научните съвети гласуват тайно. На възражението ни, че това е в противоречие със закона беше отговорено именно че законът предписва явно гласуване само за журитата и следователно вузовете и БАН могат сами да решават да съветите (а ние пък сме длъжни да се подчиняваме на правилника на БАН. Следователно, ако искаме в научните съвети да се гласува явно, е необходима нова поправка на закона.
Svetlana |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 02/04/2012 : 11:15:06
А, това да, разбира се; така както го е написал Борислав Тошев - "Противоречието между двете алтернативи е очевидно" - излиза че е невъзможно хем в момента да не си на работа в дадена научна организация, хем пет години преди това да не си работил в нея.
Но - пак ще повторя - какво значение има какво пише в нормативните документи, при положение, че те се нарушават масово и на министъра не му пука от този факт - да му напомним - неговото собствено правителство с пар. 3 от Постановление 202/10.09.2010 ни казва, че Класификацията на специалностите на научните работници в Република България, утвърдена със Заповед № 114-111 на министъра на науката и висшето образование и председателя на Висшата атестационна комисия от 1990 г. не се прилага след изтичане на срока по пар. 8, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби oт Закона за развитието на академичния състав в Република България - и този срок изтече на 31.03.2011. Въпреки това, една бегла разходка по сайтовете на висшите училища, показва че голяма част от тях продължават да обявяват и провеждат конкурсите за научни длъжности съгласно цитираната Класификация. Сред многото недомислия, Сергей Игнатов направи две прекрасни неща - отмяната на тази Класификация и въвеждането на явно гласуване при всички процедури по новия закон; масово се нарушава едното от тези две неща, а на него не му пука. |
| moderator |
Posted - 02/04/2012 : 08:56:07
"Външни членове" са лица, които към датата на утвърждаване на научното жури или най-малко пет години преди тази дата не са упражнявали преподавателска или научна дейност по трудово правоотношение с висшето училище или научната организация."
Андрей, според мен проблем има в съюза "или" , защото е достатъчно да се изпълни едно от условията за да си външен, т.е. ако към момента на утвърждаване на научното жури не си на трудов договор вече си външен. А те вероятно са искали да се провери и дали през последните 5 години не си бил в трудови отношения, т.е. по-точен би бил съюза "и".
|
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 02/04/2012 : 07:11:59
То стана като във вица за компютрите и компотите, ама... не е Закона, а е Правилника за прилагане на закона (и съответно - никакви разглеждания в комисии, подписи на Цецки и др.под. не е имало) и този текст се появи в Държавен вестник още във вторник. И не виждам никакво противоречие - текстът е пределно ясен - но не е странно, че ако някой не прави разлика между закон и правилник - няма как да осъзнае и че няма никакво противоречие. |
| moderator |
Posted - 02/04/2012 : 06:47:29
Във форума на Л.Лазаров има данни за поправка в Закона за развитие на академичния състав:
Първата поправка на Закона за развитие на академичния състав в Република България вече е факт. Законодателната инициатива е на Министерството на образованието, младежта и науката. След задължителните съгласувателни процедури в Министерството, след приемане от Министерския съвет, след задължителните обсъждания в две комисии на Народното събрание, след първото и второ гласуване на народните представители и след подписа на Председателя на Народното събрание в Държавен вестник излиза следния текст на новата точка 3 от допълнителните разпоредби на закона:
"Външни членове" са лица, които към датата на утвърждаване на научното жури или най-малко пет години преди тази дата не са упражнявали преподавателска или научна дейност по трудово правоотношение с висшето училище или научната организация."
Противоречието между двете алтернативи е очевидно.
Борислав Тошев |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 11/13/2011 : 12:27:36
А какво ще кажете за изискване за хабилитиране "Участие в създаване (оборудване) на учебни лаборатории и центрове"? - Точно това е официалната формулировка. Не че всичко друго е наред, ама а'ре малко да поразцъкаме тази формулировка, понеже случаят наистина е много показателен.
Първо да кажа, че в изискванията на ресорната ни ВАК-овска комисия такова чудо нямаше - но може да е фигурирало в изискванията на някои други комисии. И да напомня, че изискванията на ВАК бяха препоръчителни, докато сега тези изисквания - вече са задължителни.
И така - най-напред - каква е логиката на висшето училище да иска кандидатът за доцент или професор да е участвал "в създаване (оборудване) на учебни лаборатории и центрове"? - най-очевидно изглежда да обърнем внимание на непосредствените предимства от оборудването на такава лаборатория (учебен център) - е да де, ама това важи само ако кандидатът е оборудвал лаборатория (учебен център) в тази научна организация - иначе - каква полза за висшето училище? (Много интересен е тук вариантът, ако кандидатът работи другаде, но е оборудвал лаборатория (учебен център) във ВУ, в което кандидатства - това си е директна покупка на доцентска/професорска титла.) Но по-важното е друго - а какъв е този главен асистент, който има такива възможности, че да е участвал в оборудването на лаборатория (учебен център)? Ясно е, че един главен асистент още не разполага с необходимите статусни комуникации, че да извърши подобно деяние - значи - може да участва в създаване (оборудване) на учебни лаборатории и центрове, само ако е човек с произход (например - баща му да е директор на национална лаборатория - конкретен случай визирам, разбира се), или ако неговият собствен пряк началник е активен, има съответните възможности и го допусне да се занимава с подобна дейност (при което, от само себе си се разбира, личните качества на индивидуалния кандидат за хабилитиране имат доста минимално значение - от далеч по-голямо значение е дали прекият му началник гледа на евентуалната му хабилитация като на заплаха за собствения си статус). Тези съображения важат и ако евентуалният мотив на ВУ да изисква подобно нещо е логиката - щом той някъде другаде е създал (оборудвал) лаборатория (учебен център) - значи - има качества и си струва да го вземем. Че има качества - има; ама едва ли става въпрос точно за качества на научен работник. (Или пак опираме до това, че примерно, да имаш познат с микробусче да помага на началниците като трябва да местят някакъв багаж - помага много повече за израстване в йерархията, отколкото старанието в научната и преподавателската дейност.)
Прави впечатление и съюзът "и" между "лаборатория" и "учебен център" - следователно - имаме конюнкция и евентуалният кандидат трябва да е участвал задължително в създаване (оборудване), и на учебен център, и на лаборатория.
Отделно от всички тези (и подобни тям) съображения, логично е и да се запитаме - какво ли значи да си участвал в създаване (оборудване) на лаборатории и учебни центрове? - примерно - ако съм донесъл две собствени епруветки на работното си място - това важи ли? Ами ако собственоръчно и със собствени средства съм направил нагледни материали (табла и др.под.)? Или трябва цяло кашонче със стъклария да донеса, та да се брои, че съм участвал "в създаване (оборудване) на лаборатория и учебен център"? Ми да де - донесъл съм - и то много отдавна - половината се изпотрошиха даже вече - и, да речем, к'во ще пиша като доказателство за това един ден като (ако) подавам документи - "Леля Цецка, хигиенистката, ме видя, че внасям кашончето с лабораторна стъклария, ама тя отдавна е пенсионерка и незнам нито къде живее, нито дали изобщо е жива, та да потвърди".
И изобщо какво значи "учебен център"? - ако го разглеждаме буквално - това е някакво отделно, обособено образователно звено - и защо трябва непременно всеки кандидат за хабилитране да е създал такова? - нима е лошо да преподаваш старателно в едно вече съществуващо образователно звено? - и да се стараеш то да се развива?
Впрочем - и понятието "лаборатория" не е много ясно - тази думичка се употребява в най-различен смисъл. Ако вземем за отправна точка определението от уикипедията (което не е точно, разбира се) - "помещение или група от помещения, които са оборудвани за провеждане на високоспециализирани изследвания и анализи" - то, видно е, че за да създава някой лаборатория, то той най-напред трябва да разполага с помещение/я - извод - ако нямаш свободно/и помещение/я - не подлежиш на хабилитация (баси критерия..., съжалявам, ама... - по това ли ще съдим кой става за хабилитиране - който има свободна стая в научното звено... или може би - трябва да построи пристройка? - или сглобяема барачка? - та да има помещение, което да оборудва, та да се нарече "лаборатория" и да отговаря на изискванията за хабилитиране?).
И много още подобни въпроси, които водят към един-единствен извод - възприетата сега система е още по-несправедлива от ваковската, защото:
- критериите станаха още по-объркани и неясни;
- вече съвсем никаква пречка няма за развихряне на двойния стандарт - и никой на никого по никакъв начин няма как да потърси сметка, защо в едни случаи се прилагат едни критерии, а спрямо други хора - коренно различни.
Или - това беше една малка илюстрацийка, как Сергей Игнатов доведе феодалния произвол в сектора до абсурд.
P.S. С този проблем е свързан и още един - обсъжданото изискване "Участие в създаване (оборудване) на учебни лаборатории и центрове" е подочено като изискване поотделно за доцент и за професор - т.е., след като си създал една лаборатория за доцентура, после веднага трябва да спратяш ръкави да правиш още една за професура - аз чак сега разбрах, че имало практика, такива като мен, които са с научни публикации доста повече от минималното изискване за доцент, да подават с документите само част от тях (колкото е необходимо), а останалите "да си ги пазят за професор" - това че имало такава практика наистина ме шашка и е просто апотеоз на простотиите на тази система за израстване в йерархията, която толкова много хора величаят като "съхраняваща високот ниво на българската наука" (а и с други подобни изрази). |
| Philip_Petrov |
Posted - 10/13/2011 : 09:08:45
А, впрочем ето, че вече виждаме и резИлтатът от "реформата". Нещата се де(ре)формираха:
1. (Чувам, че) докторантите сами си избират хората от комисията пред която защитават (ако са "удобни на ... докторанти" естествено). Не говоря за конкретен университет - чувам го от много места (имам пример от два "водещи" и три "неводещи" университета). "Най-важно и най-тегаво" било "кои ще са външни";
2. ... има ли нужда да продължавам въобще? Предполагам, че на всички нещата са ясни. |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 10/10/2011 : 18:33:48
Ама никъде не е казано, че тези съотношения важат и за катедрите поотделно! - в пар. 3 от доп.разп. на ППЗРАСРБ е казано: "Съотношението на заемащите академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" във всяко висше училище или научна организация се урежда в съответния правилник на висшето училище или научна организация." - болдването е мое - както виждате - съотношенията се отнасят за научните организации, а не за научните структури или научните звена. |
| Manoilov |
Posted - 10/10/2011 : 13:31:40
В РУ "Ангел Кънчев" трябвало да има не повече от 10% професори и 40%
доценти в катедра, а в моята катедра доцентите били 42%, тъй че не се очертава движение. |
| Philip_Petrov |
Posted - 04/18/2011 : 20:04:08
Ако ситуацията беше "по-трудна" щях искрено да се зарадвам. Но в момента става обратното - всички трият доволно ръце, защото "дисертацията" им ще мине безпроблемно. Естествено срещу съответната ответна услуга на който трябва - танто за танто. Говоря за докторските степени. Проблемите на хабилитациите ще оставя на вас - аз не смятам да се занимавам и вече не гледам към тях въобще.
П.П. Знам, знам - "и преди го е имало" с наличието на ВАК. Но дали е било в такива колосални размери? Това времето ще покаже. С нетърпение чакам да видя и да поговоря с първите налюпени "нови доктори". И тогава впрочем ще реша има ли смисъл да съм един от тях или да инвестирам оставащите ми години в по-прагматични практически дейности. Засега оставам с впечатлението, че си плащам (да, напълно от собствения си джоб) за една доста луксозна тоалетна хартийка и накрая ще остана с някакво фалшиво чувство, че "аз понеже съм си бил вършил работата съвестно, то нямало значение, че тапията е обезценена". |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 04/16/2011 : 20:18:33
Сянката на порочните ВАК-овски практики още дълго няма да пуска слънчева светлина до нас; и сега ще дам един простичък пример - в момента под една или друга форма прословутите "ваковски критерии" за даване на научни степени и научни звания влизат във вътрешните нормативни документи на научните организации - Е ДА ДЕ, АМА някогашните критерии на ваковските комисии имаха препоръчителен характер - и аз не познавам човек, който да е защитил или да се е хабилитирал през последните години, който да им е отговарял напълно (напр. - нашата ваковска комисия имаше изискване кандидатът за ОНС "Доктор" да има най-малко три научни публикации по материала от дисертацията, от които най-малко една самостоятелна и още в най-малко една да е на първо място - а в действителност случаите, когато защитаващият отговаряше на това изискване, бяха голямо изключение; да не говорим за хабилитираните без нито една публикация в чужбина); докато сега вече, същите тези критерии ще имат задължителен характер - което очевидно не е справедливо и ще постави защитаващите се и хабилитиращите се по новата законова уредба в доста по-трудна ситуация.
А добрата новина е, че вече му се вижда края на тайното гласуване! - това е от добрите неща, които влизат с новия ред. |
| moderator |
Posted - 04/14/2011 : 07:55:38
http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=2193&g=
Дирекция „Висше образование” в МОМН ще поддържа регистъра за „доктор” и „доктор на науките”
13 Април 2011
Правителството одобри промени в Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта и науката, с които се допълват функциите на дирекция „Висше образование”. Новите й задължения произтичат от Закона за развитието на академичния състав в Република България и са свързани с подпомагането на министъра при осъществяването на контрола върху откритите и неприключили процедури по придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности. Освен това дирекцията ще поддържа регистър на дипломите за образователна и научна степен „доктор” и научна степен „доктор на науките”, издадени от висшите училища и научните организации.
Във връзка с обезпечаване изпълнението на новите дейности, числеността на дирекцията се увеличава с четири щата.
С три бройки се увеличава числеността и на съветниците и експертите към политическия кабинет на министъра на образованието, младежта и науката. Увеличението е за сметка на намаляване общата численост на персонала в държавните обслужващи звена.
|
| moderator |
Posted - 04/03/2011 : 18:33:41
На 31.03.2011 г. според ЗРАС ВАК престана да съществува, т.е. президиум, секретариат, научни комисии и научни съвети са в историята.
Последният ВАК ще се запомни с многобройния си президиум от стари муцуни и руснак за председател.
Отиде си и вечната Ваня Тодорова - секретар на ВАК.
Но всичко това става тихомълком. Никоя медия не отрази края на въздесъщата ВАК. Не се допусна вадене на досиетата към ДС на ВАК докато те бяха действащи. ГЕРБ дори направи опит да забрани ваденето на досиетата им в първия вариант на ЗРАС.
Не се допусна да светнат прожекторите към дейността на ВАК. Не се допусна реформа, а всичко се захлупи и следите се затриват. Налагането на номенклатурчика Игнатов за министър на образованието гарантира затъмнението в областта на раздаванети на титли и звания при комунизма и посткомунизма.
Т.е. една структура или е изцяло номенклатурна, на ДС и т.н. или не съществува. Нашето общество няма право да реформира, да подменя кадри - изборът е или ДС или нищо.
Доста подла политика... |
| moderator |
Posted - 03/08/2011 : 10:07:03
В днешния брой на Държавен вестник са публикувани промените в Правилника към ЗРАС:
Министерски съвет
брой: 19, от дата 08.03.2011 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ стр. 88
Постановление № 44 от 25 февруари 2011 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 44 ОТ 25 ФЕВРУАРИ 2011 Г.
за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 75 от 2010 г.)
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:
§ 1. Член 1 се изменя така:
„Чл. 1.С правилника се урежда прилагането на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ).“
§ 2. Член 2 се изменя така:
„Чл. 2.(1) Оценяването на дисертационните трудове за придобиване на научни степени и на кандидатите за заемане на академичните длъжности „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се извършва от научни журита. За всяка конкретна процедура съставът на научното жури се утвърждава от факултетния съвет, съответно от научния съвет, по предложение на първичното звено.
(2) Ректорът, съответно ръководителят на научната организация, определя със заповед състава на научното жури, утвърден по реда на ал. 1.
(3) За членове на научното жури се избират български граждани – хабилитирани лица и/или утвърдени чуждестранни учени в съответната научна област, а при възможност – и в съответното направление и специалност. При интердисциплинарност на обявения конкурс или тема на дисертационния труд най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която обявеният конкурс или тема на дисертационния труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи – на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. При избор на научно жури се определя и един резервен член от всяка обособена група.
(4) За членове на научното жури по ал. 1 не могат да бъдат избирани лица, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗРАСРБ с кандидат за придобиване на научна степен или заемане на академична длъжност, както и лица, които имат частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на работата им като членове на журито.
(5) Не се провеждат заседания на журито в намален състав.
(6) На своето първо заседание научното жури по ал. 1 избира един от членовете си за председател и определя от състава си рецензенти.
(7) Решенията на журито се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.
(8) Решенията на журито може да се вземат и неприсъствено, като в тези случаи обсъждането и гласуването се извършват чрез съответните технически средства при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация.“
§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „(НЦИД)“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „научна степен „доктор“ и „доктор на науките“ се заменят с „образователна и научна степен „доктор“ и научна степен „доктор на науките“.
§ 4. Наименованието на глава втора се изменя така:
„ПРИДОБИВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНА И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР“ И НАУЧНА СТЕПЕН „ДОКТОР НА НАУКИТЕ“.
§ 5. В чл. 5, ал. 2 след думите „научната организация“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 6. Член 8 се отменя.
§ 7. Член 13 се изменя така:
„Чл. 13. (1) Лица, които не са български граждани и не са граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, могат да кандидатстват и да се обучават в докторантура:
1. в изпълнение на междуправителствените спогодби за образователен, културен и научен обмен;
2. съгласно актове на Министерския съвет;
3. при условията на чл. 95, ал. 7 от Закона за висшето образование.
(2) Кандидатите по ал. 1, т. 1 и 2 се приемат при условията и по реда, определени в съответната спогодба или в акта на Министерския съвет, съгласувано със съответните висши училища или научни организации.
(3) Лицата по ал. 1, т. 3 се приемат при условията и по реда, определени в съответните правилници на висшите училища и на научните организации.
(4) Лицата по ал. 1 могат да кандидатстват за докторанти и при условията и по реда за приемане на българските граждани, ако:
1. имат статут на постоянно пребиваващи на територията на Република България;
2. имат статут на бежанци;
3. са от българска народност.“
§ 8. Създават се чл. 13а – 13в:
„Чл. 13а. (1) Кандидатите за докторанти по чл. 13, ал. 1 подават следните документи:
1. формуляр или молба, съдържаща кратки биографични данни, степента на владеене на чужди езици, както и висшето училище или научната организация, в която желаят да се обучават;
2. копие от документа за висше образование, от който да е видно, че кандидатът притежава магистърска степен;
3. медицинско свидетелство, издадено в срок един месец преди датата на кандидатстването и заверено от съответните органи в страната, от която лицето кандидатства;
4. списък на публикациите, ако има такива;
5. копие от документите за гражданство;
6. удостоверение за признато висше образование, ако дипломата е издадена от чуждестранно висше училище;
7. две снимки.
(2) Документите по ал. 1, т. 2 и 3 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.
(3) Кандидатите по чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 подават документите по ал. 1 в Министерството на образованието, младежта и науката.
(4) Кандидатите по чл. 13, ал. 1, т. 3 подават документите по ал. 1 в избрано от тях висше училище или научна организация.
Чл. 13б. (1) Висшите училища и научните организации изпращат в Министерството на образованието, младежта и науката документите на одобрените от тях кандидати по чл. 13, ал. 1, т. 3 – граждани на държави, за които се изисква издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Република България, както и информация относно:
1. лични данни на кандидата – имената по паспорт на латиница, дата на раждане, място на раждане, гражданство;
2. наименование на научната специалност, образователна и научна степен, форма и срок на обучение;
3. информация за езиковата и специализираната подготовка – степен на владеене на български език, наименование на основното звено, в което ще се проведе подготовката, продължителност на обучението;
4. годишна такса за обучение и за езиковата и специализираната подготовка;
5. номер на банковата сметка на висшето училище или научната организация, по която следва да бъде преведена таксата за обучение или за езиковата и специализираната подготовка.
(2) Министерството на образованието, младежта и науката издава Удостоверение за приемане на кандидатите за обучение в Република България и писмено уведомява за това Министерството на външните работи и дирекция „Миграция“ на Министерството на вътрешните работи. Удостоверението е валидно само за учебната година, за която е издадено.
(3) Лицата, кандидатстващи при условията на чл. 95, ал. 7 от Закона за висшето образование, заплащат таксите за обучение, след като са получили виза вид „D“ и са пристигнали в Република България.
Чл. 13в. (1) Ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация издава заповед за зачисляване на одобрените кандидати за докторанти по чл. 13, ал. 1.
(2) Висшето училище или научната организация писмено уведомява Министерството на образованието, младежта и науката за записаните докторанти по ал. 1.“
§ 9. В глава втора наименованието на раздел ІІ се изменя така:
„Условия и ред за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.
§ 10. В чл. 24 думата „Научната“ се заменя с „Образователната и научна“.
§ 11. В чл. 25 думите „научна степен“ се заменят с „образователна и научна степен“.
§ 12. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ал. 1:
„(1) Дисертационният труд трябва да съдържа научни или научноприложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания.“
2. Досегашният текст става ал. 2.
§ 13. В чл. 29, ал. 1 думите „по ал. 1“ се заменят с „по чл. 28, ал. 2“.
§ 14. В чл. 30 ал. 3 се изменя така:
„(3) В 7-дневен срок от предложението на факултетния, съответно научния, съвет по ал. 2 ректорът на висшето училище или ръководителят на научната организация със заповед утвърждава научното жури, с която се определя и датата на защитата.“
§ 15. В чл. 31, ал. 1 изречение трето се изменя така:
„Най-малко трима от членовете на журито са външни за висшето училище или научната организация.“
§ 16. В чл. 32, ал. 2 след думите „научната организация“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 17. В чл. 33 ал. 4 се изменя така:
„(4) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след датата на връщането се обявява нова процедура за защита. Втората процедура за защита е окончателна.“
§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „Научната степен“ се заменят с „Образователната и научна степен“.
2. В ал. 2 думите „Научната степен“ се заменят с „Образователната и научна степен“.
3. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Дипломата по ал. 2 се издава по единен образец, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, и се изпраща в МОМН за регистриране в тридневен срок след издаването й.“
4. В ал. 4 абревиатурата „НЦИД“ се заменя с „Националният център за информация и документация“.
§ 19. В глава втора наименованието на раздел ІІІ се изменя така:
„Условия и ред за придобиване на научната степен „доктор на науките“.
§ 20. В чл. 35 думите „образователно-квалификационната степен „магистър“ или“ се заличават.
§ 21. Член 36 се изменя така:
„Чл. 36. При равни други условия лицата, придобили научна степен „доктор на науките“, ползват предимство при заемане на академичните длъжности.“
§ 22. Член 37 се изменя така:
„Чл. 37. (1) Дисертационният труд за придобиване на научна степен „доктор на науките“ трябва да съдържа теоретични обобщения и решения на големи научни или научноприложни проблеми, които съответстват на съвременните постижения и представляват значителен и оригинален принос в науката.
(2) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и не може да повтаря буквално темата и значителна част от съдържанието на представения за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.“
§ 23. В чл. 38, изречение първо след думите „дисертационния труд по чл. 37“ се добавя „и автореферата“, а в изречение второ думите „да зачисли кандидата и“ се заличават.
§ 24. В чл. 40 ал. 1 се изменя така:
„(1) Защитата на дисертационния труд се провежда публично пред научно жури в състав 7 хабилитирани лица. Най-малко трима от членовете са професори. Най-малко четирима от членовете са външни лица за висшето училище или научната организация.“
§ 25. В чл. 41, ал. 3 след думите „научната организация“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 26. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „положителни оценки“ се поставя запетая и се добавя „като всеки член от журито публично обявява своята оценка“.
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Неуспешно защитена дисертация се връща за преработване. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след датата на връщането се обявява нова процедура за защита. Втората процедура за защита е окончателна.“
§ 27. В чл. 43, ал. 2 след думата „диплома“ се добавя „по единен образец, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката“.
§ 28. В глава трета наименованието на раздел І се изменя така:
„Условия и ред за заемане на академичната длъжност „асистент“.
§ 29. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) В срока на договора лицето, заемащо длъжността „асистент“, предприема действия за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.“
2. Създава се нова ал. 4:
„(4) След изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва.“
3. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
§ 30. В глава трета наименованието на раздел ІІ се изменя така:
„Условия и ред за заемане на академичната длъжност „главен асистент“.
§ 31. В чл. 45 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „научна степен“ се заменят с „образователна и научна степен“.
2. Алинея 2 се отменя.
§ 32. В чл. 46, ал. 1 думите „съвкупност от следните критерии и показатели“ се заменят с „по следните изисквания, ако са приложими за съответната област“.
§ 33. В чл. 47, ал. 1 след думите „научната организация“ се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 34. В чл. 48 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 изречение второ се изменя така:
„В срок 14 дни след определянето на журито по чл. 49, ал. 1 председателят на комисията писмено уведомява всички кандидати за допускането им до участие в конкурса, като за недопуснатите кандидати се посочват и мотивите за недопускането им.“
2. В ал. 3 думите „срок 14 дни след избирането на научното жури“ се заменят със „срока по ал. 2“.
§ 35. В чл. 49 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 изречение второ се изменя така:
„Най-малко двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация.“
2. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Научното жури се определя със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено и след утвърждаването му от факултетния, съответно научния, съвет.“
§ 36. В чл. 51, ал. 1 след думата „предложението“ се добавя „на журито“.
§ 37. Член 52 се изменя така:
„Чл. 52. Избраните кандидати се назначават от ректора на висшето училище или от ръководителя на научната организация до един месец от съобщението за избирането им.“
§ 38. В глава трета наименованието на раздел ІІІ се изменя така:
„Условия и ред за заемане на академичната длъжност „доцент“.
§ 39. Член 53 се изменя така:
„Чл. 53. (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ трябва да отговарят на следните условия:
1. да са придобили образователна и научна степен „доктор“;
2. не по-малко от две години:
а) да са заемали академична длъжност „асистент“, „главен асистент“, или
б) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или
в) да са упражнявали художественотворческа дейност, или
г) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;
3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и за придобиването на научна степен „доктор на науките“.
(2) В правилника на съответното висше училище или научна организация може да се определят и допълнителни изисквания за заемане на академичната длъжност „доцент“, отразяващи спецификата на отделните професионални направления.“
§ 40. Член 54 се отменя.
§ 41. В чл. 55, ал. 2 думите „осигурят нормите за“ се заменят с „осигури съответната“ и думите „в съответния“ се заменят със „съгласно“.
§ 42. В чл. 57 се правят следните изменения:
1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:
„(1) Конкурсът се провежда от 7-членно научно жури. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. На своето първо заседание научното жури избира един от членовете си за председател.
(2) Научното жури се определя със заповед на ректора на висшето училище или ръководителя на научната организация по предложение на първичното звено и след утвърждаването му от факултетния, съответно научния, съвет.“
2. В ал. 4 думата „утвърждаването“ се заменя с „определянето“.
§ 43. Създава се чл. 57а:
„Чл. 57а. (1) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „доцент“ според изпълнението на условията по чл. 53.
(2) При равни условия по чл. 53 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:
1. свързани с учебната дейност:
а) аудиторни и извънаудиторни занятия – разработване на лекционни курсове; нововъведения в методите на преподаване, осигуряване на занимания в практическа среда извън висшето училище или научната организация;
б) публикувани учебни материали – ръководства, сборници и други, разработени от кандидата, или съавторство в издаден учебник, или публикуван електронен учебник;
в) работа със студенти и докторанти, включително съвместна работа със студенти и докторанти в научноизследователски и художественотворчески проекти;
2. свързани с научноизследователската дейност:
а) участие в научноизследователски проекти; участия с доклади на международни и национални научни форуми; членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област;
б) научни и научноприложни разработки;
в) приложени в практиката резултати от научни изследвания, изобретения и рационализации;
г) научни публикации (печатни и електронни), включително публикации в международни издания;
3. свързани с художественотворческата дейност:
а) участие в проекти; членство в творческа организация; художественотворчески изяви, включително творчески изяви на международно признат форум;
б) създаване на произведения на изкуството с международно признание.
(3) При научните специалности в областта на изкуствата вместо научноизследователската дейност може да се оценява художественотворческата дейност.
(4) В правилниците на висшите училища и научните организации могат да се предвидят и допълнителни показатели и критерии освен тези по 2.“
§ 44. В чл. 58, ал. 1 думите „в чл. 27 ЗРАСРБ“ се заменят с „в чл. 27 и 27а ЗРАСРБ“.
§ 45. В глава трета наименованието на раздел ІV се изменя така:
„Условия и ред за заемане на академичната длъжност „професор“.
§ 46. Член 60 се изменя така:
„Чл. 60. (1) Кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ трябва да отговарят на следните условия:
1. да са придобили образователна и научна степен „доктор“;
2. да са заемали академичната длъжност „доцент“ в същото или в друго висше училище или научна организация не по-малко от две академични години или не по-малко от пет години:
а) да са били преподаватели, включително хонорувани, или членове на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация, или
б) да са упражнявали художественотворческа дейност, или
в) да са били специалисти от практиката и да имат доказани постижения в своята област;
3. да са представили публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или доказателства за съответни на тях художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“, на научната степен „доктор на науките“ и за заемане на академичната длъжност „доцент“;
4. да са представили други оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения и други научни и научноприложни разработки или художественотворчески постижения, които се оценяват по съвкупност.
(2) Ако кандидатите не са заемали академичната длъжност „доцент“, те трябва да представят още един публикуван монографичен труд или равностойни публикации в специализирани научни издания или съответни на тях доказателства за художественотворчески постижения в областта на изкуствата, които да не повтарят представените за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ и на научната степен „доктор на науките“.
(3) В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други условия.“
§ 47. Член 61 се изменя така:
„Чл. 61. (1) Научното жури оценява кандидатите за заемане на академичната длъжност „професор“ според изпълнението на условията по чл. 60.
(2) При равни условия по чл. 60 научното жури взема предвид и общата оценка, получена от оценяването на тези от следните допълнителни показатели, които са приложими за съответната област:
1. свързани с учебната дейност:
а) аудиторни и извънаудиторни занятия – споделяне на опита в преподаването и курсовете и супервизия и консултиране на колеги; осигуряване на занимания в практическа среда извън съответното висше училище или научна организация; разработване на лекционни курсове; преподаване по специалността на чужд език;
б) издадени учебници или публикувани електронни учебници по разработени от кандидата лекционни курсове;
в) дейност със студенти и докторанти, включително ръководство на докторанти, назначени на преподавателски позиции във висше училище или научна организация;
2. свързани с научноизследователската дейност:
а) ръководство на научноизследователски проекти; създаване на научна група от преподаватели; членство в авторитетна творческа и/или професионална организация в съответната научна област; участия с доклади в международни и национални научни форуми; авторитетни отзиви; създаване на ново направление в науката; създадена научна школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети;
б) приложени в практиката резултати от научни изследвания; изобретения и рационализации;
в) научни публикации (печатни и електронни), включително публикации в международни издания;
3. свързани с художественотворческата дейност:
а) членство в творческа организация; създадена творческа школа; изнасяне на лекции в чуждестранни университети; художественотворчески изяви, включително творчески изяви на международно признати форуми;
б) създаване на произведения на изкуството с международно признание.
(3) При научните специалности в областта на изкуствата научноизследователската дейност може да се замести с художественотворческа дейност.
(4) В правилниците на висшите училища и научните организации може да се предвидят и допълнителни показатели и изисквания освен тези по ал. 1.“
§ 48. В чл. 62 ал. 2 се отменя.
§ 49. В преходните и заключителните разпоредби § 7 се отменя.
Заключителни разпоредби
§ 50. Отменя се Правилникът за дейността на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация, приет с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 75 от 2010 г.).
§ 51. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.
Министър-председател: Бойко Борисов
Главен секретар на Министерския съвет: Росен Желязков
2665
Държавен вестник на Република България |
| moderator |
Posted - 02/24/2011 : 15:26:08
От сайта на Министерски съвет:
http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=1987&g=
Определени са правилата за избор на научни журита
23 Февруари 2011
Правителството прие промени в Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав. С тях се урежда процедурата за определяне състава на научните журита, които оценяват кандидатите за академични длъжности, както и дисертационните трудове за образователна и научна степен „доктор” и научна степен „доктор на науките”.
С измененията са систематизирани изискванията за прием и обучение в докторантура на лицата, които не са български граждани. Уредени са структурата и съдържанието на дисертационните трудове за образователна и научна степен „доктор” и научна степен „доктор на науките” съобразно новите положения в закона. Относно условията за заемане на академичната длъжност „доцент” и „професор”, е извършено пълно синхронизиране на Правилника със Закона, като се въвеждат допълнителни показатели за оценяване при наличие на равни условия за кандидатите.
С оглед настоящата редакция на Закона за развитието на академичния състав в Република България и отпадналите контролни функции на Арбитражния съвет към Националната агенция за оценяване и акредитация, се отменя и Правилникът за дейността на Арбитражния съвет. |
|
|
