| T O P I C R E V I E W |
| kkabakciev |
Posted - 11/30/2008 : 13:21:01
Откривам тази рубрика по един специален повод, много тъжен.
Тъжен не за мен лично, а за така наречената академична общност. За нещото, пълно с геронто-комуно-ченгесарски некадърници и автентични малоумници и диваци.
Можещият може.
Неможещият не само не може!
Той често пъти извършва епохални безчинства, простащини, беззакония и престъпления!
Ще разберете след малко какво имам предвид.
Откривам тая рубрика не толкова в мой интерес, колкото в интерес на всички онези, вече пострадали или текущо страдащи от епохалните или по-дребни безчинства, простащини, беззакония и престъпления на геронто-комуно-ченгесарските некадърници и автентични малоумници и диваци в така наричащата се академична общност на така наричащата се държава, всъщност една кочина.
Кабакчиев |
| 5 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| kkabakciev |
Posted - 12/09/2008 : 15:23:10
quote:
Originally posted by nivine
Уважаеми г-н Кабакчиев,
съжалявам за изхода на делото Ви, но същевременно многократно Ви предупреждавах, че не е това пътят. Няма да стане само чрез съда. Въпросът е политически и единственият изход е кардинална политическа промяна и същностна смяна на властта. В противен случай, нищо не чакайте.
Г-н nivine,
Очасти сте прав, отчасти не.
Прав сте, че "Въпросът е политически и единственият изход е кардинална политическа промяна и същностна смяна на властта."
Германците извършиха лустрация още през 1991 г., половината от кадровия състав (комунистическият) беше просто уволнен. Подробностите са на франтпейджа в статията на проф. Юрген Пльон. Оттогава насам ГЕРМАНЦИТЕ НЯМАТ НИКАКВИ КАДРОВИ ПРОБЛЕМИ В АКАДЕМИЧНАТА ОБЛАСТ.
Обратно, в българската академична общност не само преобладават, но са и на власт НАВСЯКЪДЕ, комуно-ченгесарските и номенклатурни кадри и техните асоциати, всичките те колкото епохално некадърни, толкова и нагли.
За съжаление, обаче, както вероятно ще се съгласите, перспективите за успех по този път дори намаляват. Няма да дойде такава политическа сила, която да направи декомунизация и реформа в академичната област.
Не сте, обаче, прав, че системата не може да се атакува чрез съда. Тъкмо напротив - там е мястото!
Аз се гордея, че постигнах ПРЕЦЕДЕНТ В БЪЛГАРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ състоящ се в това, че осъдих институт заради неатестиране и необявяване на конкурс. Оттук нататък всички подобни дела ще се решават съобразно с моя казус.
Гордея се, че заведох дело срещу ВАК, след като епохално наглата и умопомрачително некадърна шайка, наречена Специализиран научен съвет по езикознание при ВАК не назначи рецензенти в продължение на година и половина (при едномесечен императивен срок)! Гордея се, че, макар и след 13 години, осъдих ВАК за това безобразие и беззаконие на шайката "Специализиран съвет"! Шайката продължи и след това противоправното си и безумно нагло поведение, и аз се гордея, че вече и за втория период на забавяне (следващите 18 месеца) има осъден, на първа инстанция, и това е Министерският съвет! И когато така нареченото правителство обжалва решението и застанем пред съда правителството и аз, аз няма да обяснявам какво закононарушение е извършено, а ще се позова на това, какво закононарушение вече е казал СЪДЪТ, че е извършено!
Ако няма кой да оцени по достойнство моето гражданско поведение и прецедентите, които създадох в полза на цялата гилдия, в края на краищата, аз самият оценявам своето собствено поведение и изобщо не ми пука, ако в тази държава-кочина няма достатъчно граждани, способни да вникнат в същината на проблема.
Разбира се, такива граждани има, и част от тях са тук.
Така или иначе, благодаря на г-н nivine за коментара му!
Кабакчиев |
| nivine |
Posted - 12/09/2008 : 12:19:50
Уважаеми г-н Кабакчиев,
съжалявам за изхода на делото Ви, но същевременно многократно Ви предупреждавах, че не е това пътят. Няма да стане само чрез съда. Въпросът е политически и единственият изход е кардинална политическа промяна и същностна смяна на властта. В противен случай, нищо не чакайте. |
| kkabakciev |
Posted - 12/01/2008 : 15:38:06
Галя,
Благодаря за коментара ти. Вижда се, че по това така наречено съдебно решение има много какво да се коментира. Ясно е, че този проблем е извън проблема за академичната общност. Има обаче едно нещо, което трябва непременно да го изясня предварително.
Понеже казваш да гледам философски. Обикновено това се казва, когато нещо се е случило в ущърб на съответния човек.
Тук нещата са обърнати. Не се е случило нищо в мой ущърб (ако пренебрегнем малко парични средства - които аз вероятно ще си ги получа - а и отгоре - в Страсбург).
Аз няма защо да гледам философски! Философски би трябвало да гледа така наричащият се Институт за български език при БАН - за това, че се е лишил от един учен от непознат за него мащаб. Или поне философски трябваше да гледа онази част от състава на института, които са нормални хора. Но там нормалните хора не са повече от 5-10, при стотина души състав. Това означава, че там почти няма кой да гледа философски. И изобщо така нареченият институт няма какво да се обсъжда - защото това не е институт, а е един развъдник на некадърност, безобразия, беззакония и съвсем откровена простащина. Институт, който ми дължи много пари! И проявява невероятната наглост да не ми ги плаща! Но и това е само "елемент от пейзажа".
Искам да посоча един факт, от който следва нормалните хора тук да разберат какво е отношението ми (и извън горните думи) към този така наречен институт, и защо нямам причини "да гледам философски". Преди десетина години, докато още работех в "института", в него беше организирано издаването на книга, в която да бъдат вписани работилите в института, с техните публикации, постижения, със снимките им и т.н. Аз направих специална декларация, в която забраних името ми да бъде вписвано в книга с някакви си "учени" на института. Повечето от работещите там, по мое мнение, не само не са учени, те изобщо не са нормални хора.
Книгата, казаха ми, излязла. И авторите на инициативата не си позволили да ме впишат в книгата (при наличието на изричното мое несъгласие).
Фактът ме удовлетворява. Не съм виждал книгата, и не бих си губил и минута от времето да тръгна да я търся. Бездарници, некадърници, комунисти, интриганти, завистници, елементарни простаци. Вписали се в книга? Институт!? Книга?! Абе, какъв институт? Каква книга?
Та, проблемът тук изобщо не е така нареченият институт. Проблемът е така наречената държава, всъщност кочина, в която е възможно да бъдат постановявани такива "съдебни решения".
Съгласете се, че това е повече от върховно безумие:
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".
Красимир Кабакчиев |
| moderator |
Posted - 12/01/2008 : 13:23:59
Отдавна очаквах развръзката по делото срещу уволнението на Краси Кабакчиев от БАН.
Резултатът показва, че не се допуска някой да се върне на бял кон там.
Щом като съдът е приел да констатира, че служителят е нарушил несъществуващите си задължения, значи тук намира приложение принципът "Дойче Банк не греши!".
Имах възможност да проследя и то лично сред публиката още две дела на бивши служители на БАН. И при тях резултатът е печален и разочароващ.
Излиза, че не може нашата страна да е глобално сбъркана, а локално да е добре. Ще трябва да се вкарваме глобално в правия път, иначе нищо добро не ни чака.
Надявам се Краси Кабакчиев да приема случилото се философски. Има хора, които добре разбират, за какво става дума. |
| kkabakciev |
Posted - 11/30/2008 : 13:24:06
Едно потресаващо по идиотизма си "съдебно решение"!
Или: защо това изобщо не е държава, а е една невероятна посткомунистическа кочина!
Следват два текста, много дълги. Публикувани са вече по искане на Петър Дошков в неговия блог. Първият текст е мой, вторият е на самия Дошков. Представлява негово официално юридическо становище. Следват двата текста, отделени с по три звездички.
* * *
Граждани, пазете се!
Дами и господа, граждани на една уж правова държава,
Правя това съобщение за пръв път тук, но то ще бъде направено и на много други места в Мрежата, и ще бъде представено по-подробно в блога ми.
Налице е издадено така наричащо се съдебно решение от така наричащ се съдебен състав, състоящ се от следните индивиди:
Председател: Зоя Атанасова
Членове: Албена Александрова, Димитър Димитров
Актът е с № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. Докладчик е лицето Димитров.
Следва да се отбележи, че това така наричащо се съдебно решение е касационно (т.е. третоинстанционно), т.е. то следва да бъде издадено от Върховния касационен съд. Но, както се вижда, въпреки че е касационно, то е издадено от апелативен, т.е. второинстанционен, съд!
Отговорен за невероятното безумие, второинстанционен съд да издава третоинстанционни (касационни) решения, е така наричащият се български парламент, състоящ се от така наречените депутати, избрани от "народа", които "узакониха" безумието чрез клауза в преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.)!
Но това е само едната страна на въпроса за незаконността, имам предвид противоконституционността, на горепосоченото така наречено съдебно решение. Още по-съществено е следното епохално безумие, обуславящо смисъла на крайното решение и изрично вписано в него (следва цитат с оригинален правопис от "решението"):
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено".
Същината на подобно твърдение налага да се реагира на него по реципрочен начин – и затова, за да може да се разбере по-добре от всеки четящ тези редове невероятното му безумие.
По логиката на това твърдение, като задължение на всеки работник и служител могат да бъдат вменявани, изобщо без да бъдат регламентирани, ежедневното приготвяне на кафе, миенето на краката или извършването на на сексуални услуги на прекия ръководител (пряката ръководителка)!
Къде живеят тези така наричащи се съдии, подписали със съгласие подобен акт на ТОТАЛЕН СЪДЕБЕН ПРОИЗВОЛ и намиращото се в него твърдение - повече от невероятно по своето ИДИОТСКО СЪДЪРЖАНИЕ, дори за днешната държава-кочина, наречена България?
Може би живеят в робовладелското общество! Но ако един така наричащ се съдия, и то апелативен, и то такъв, който участва в издаването на касационни решения, евентуално мисли, че живее в робовладелското общество, той трябва задължително да бъде подложен на съответната трудова, психологическа и медицинска експертиза! Трябва да се разбере дали подобно лице съзнава къде точно се намира, в каква историческа епоха, в какво общество живее, и каква трудова дейност изпълнява. С други думи, със средствата на науката трябва да се установи наличието или липсата на професионална годност у подобно лице! Съвсем отделен е въпросът за наличието на евентуално извършено престъпление чрез това "съдебно решение", разкриването на което е в компетенциите на други инстанции, които предстои да бъдат сезирани.
Но за какво точно се отнася описаното накратко по-горе така наречено съдебно решение?
Аз бях уволнен с едно невероятно по профанизма, простащината и незаконността си "решение" на така наричащия се научен съвет на така наричащия се Институт за български език при БАН, един развъдник на комунизъм, некадърност, криминалност и откровена простащина, заради това, че едно лице на име Пачев, лице громило "буржоазната наука" в дисертация в Москва през 1980 г., скочи на масата по време на официално заседание и ме нападна от там с юмруци и освирепяла физиономия, докато аз седях на стол до масата. Помислих, че лицето се опитва да ме убие - обувките му бяха на сантиметри от лицето ми. Наложи се да се защитя физически, като го ударя. След като го ударих, нападателят също ме удари и ме нарече фашист. По-късно поиска два пъти примирие, което аз на втория път приех.
При тази ситуация, неоспорена никога от никого, включително и после по делото, така наричащият се научен съвет взе решение да уволни мен. При решение за налагане на такова дисциплинарно наказание в заповедта за уволнение задължително се вписва точно кое трудово задължение е нарушено. В заповедта за моето уволнение обаче това не е направено! И няма как да бъде направено, тъй като не съществува трудово задължение, което да не съм изпълнил!
Но според "съдебното решение" аз все пак не съм изпълнил определено трудово задължение - въпреки че това трудово задължение не е посочено в заповедта! Затова, защото
"не винаги задължението на работника или служителят е нормативно уредено"!?!
Освен абсолютен кръгъл идиотизъм и епохален цинизъм, това, от гледна точка на правото, е пълен абсурд!
Уволнението ми беше отменено незабавно като напълно незаконно още на първа инстанция, с перфектна аргументация (перфектното първоинстанционно решение ще бъде публикувано в блога ми заедно с кретенското "касационно"). А на втора, и вече и на трета инстанция са издадени два акта на изключително груб съдебен произвол, като последният е потресаващ с противозаконността, профанизма, нелепостта и иидотщината си!
Подобно поведение – флагрантно погазване на закона чрез драстично превишаване на правомощията, дадени на един съд, въвеждане от негова страна на несъществуващи и абсолютно невъзможни в модерното общество "правни норми", съставлява огромна обществена опасност - нещо, което в крайна сметка би могло да доведе до пълен крах изобщо на правораздаването в България!
Невероятният съдебен произвол, осъществен чрез описаното тук "съдебно решение", съответства много точно на констатациите, направени от органите на Европейския съюз - според които съдебната система в България е некомпетентна и корумпирана, на неотдавнашните безпрецедентни жестоки санкции срещу България на Европейския съюз, както и на предупрежденията, че България може да бъде санкционирана чрез решение за непризнаване в европейската общност на актовете на нейните съдилища!
Граждани, защищавайте правата си, ако те са нарушени, и воювайте срещу съдебния произвол на всички равнища на съдебното производство! Срещу този произвол, който, по мнението на повечето адвокати, през последните години е станал систематична практика! Не позволявайте на некадърниците, корумпираните и представителите на позорното минало да определят съдбата ви, независимо дали те са в съдебната система или в други институции на така наречената държава! Вземете решително съдбата си в свои ръце, като незабавно реагирате по законен път на абсолютно всеки акт на корупция, безобразие и беззаконие!
Пазете се! Защото изключително наглата корупция и некадърността са на път да завладеят абсолютно всеки кът на общественото пространство!*
Красимир Кабакчиев, дфн
*Горният мой текст беше готов още преди месец. След като го написах, го дадох за мнение на колегата д-р Петър Дошков, лингвист и юрист. Той остана направо потресен от съдържанието на това "съдебно решение", но специално ме помоли да отложа публикуването на горния текст, за да може сам той да даде експертно становище по случая.
Следва становището на д-р Петър Дошков, предоставено ми от него преди няколко дни.
* * *
Юридическо становище по решение № 143 от 14.08.2008 г. на Софийския апелативен състав, Гражданска колегия, по гр.д. № 731/2007 г. на Петър Дошков, Ph.D. от Петербургския университет, лингвист, семантик, главен асистент в ЮЗУ по синтаксис на българския език, с диплома по право от ЮЗУ и юридическа правоспособност от Министерството на правосъдието, с две уволнения от ЮЗУ, делата по които които е спечелил, като сам ги е водил и е писал съдебните книжа по тези спорове.
І. Изяснителна терминологична част:
Препращаща норма е тази, която привързва (залепва / свързва / придърпва) допълнителна норма към друга норма (субсидиарно прилагане), тоест копула и нищо друго. Няма хипотезис, диспозиция и санкция. Препращащата норма е правно-техническа: не съдържа сама по себе си конкретен фактически състав, например чл. 11 Закона за върховния административен съд (отм): ”За неуредените случаи се прилагат нормите на ГПК (Гражданския процесуален кодекс)”.
Хипотезисът на бланкетната норма е в друга норма, към която бланкетната норма препраща. Бланкетната норма е непълна норма. Има диспозиция и/или санкция, но не и хипотезис. Законодателят съзнателно е оставил празен хипотезис (фактическия състав), който се взема от посочената (от бланкетната норма) друга правна норма.
Препращащата и бланкетната норма са несамостоятелни.
Затова посочването на бланкетна норма като нарушена (самостоятелна правна норма) без допълване на съдържанието й чрез препращане към конкретната правна норма е недопустимо.
Тоест, ако не се посочи конкретен текст, към който бланкетната норма препраща, се ограничава правото на служителя да разбере под какъв състав на нарушение се подвежда нарушението, а оттам и да организира адекватно защитата си срещу основанието на уволнителната заповед.
ІІ. Ищецът по делото Кабакчиев няма нарушение на трудовата дисциплина, понеже не можеш да нарушиш липсващо навсякъде трудово задължение. Нарушаването на трудовата дисциплина е виновно нарушаване на трудови задължения (а не на права). Източникът на трудови задължения (извън подписания трудов договор, по който си страна) няма значение – при условие, че си запознат с тези задължения.
Източниците на трудови задължения са посочени в чл. 187. От друга страна, чл. 187 от Кодекса на труда (КТ) изброява изчерпателно източниците за нарушенията (но не и самите нарушения), понеже в в т. 10 са въведени допълнителни (към 9-те точки от чл. 187 КТ) 5 източника: закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор (КТД) или в трудовия договор (респективно, служебна характеристика).
Чл. 187 и 190 от КТ не изброяват изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това е вярно. Двата члена препращат към чл. 186 от КТ. Обект на дисциплинарното нарушение могат да бъдат само ЗАДЪЛЖЕНИЯТА по трудово правоотношение. Никакво изключение.
На 14 март 2002 г. Кабакчиев не е нарушил никакво трудово задължение, понеже:
- Атестирането, ако е законно, е административен процес по Закона за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ) и Правилника за прилагането му (ПРПЗНСНЗ), тоест не е по КТ. Не е налице многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция чрез предоставянето и прилагането на работна сила.
- Заседанието на тогавашния научен съвет е неоснователно, защото то е нищожно поради липата на материално основание вследствие на отмяната (през 1991 г.) на Правилника на Министерския съвет за атестиране (по чл. 42, ал. 2 от ЗНСНЗ). Поведението на отсрещната страна е деликтно и провокативно.
- Отказът на Прокуратурата от образуване на досъдебно производство е правен факт, който не е взет от Софийския апелативен съд (САС) под внимание, въпреки че е посочен като касационен довод.
Идиотско е твърдението на състава от САС, че именно заради бланкетния характер на чл. 187 и 190 от КТ, „ ... въз основа на тях може да бъде наложено дисциплинарно наказание за всяко едно едно нарушение на трудовата дисциплина, независимо от това, че същото не е изрично посочено като нарушение в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190, ал. 1 от КТ”. Абсурдът е в това, че според този текст излиза, че изпълняваш НЕСЪЩЕСТВУВАЩО (или приравнено към такова НЕИЗВЕСТНО, т.е. ненаписано, трудово задължение). Въвежда се ТРУДОВ ПРОИЗВОЛ, и то от съд!
Съдът прилага закона такъв, какъвто е, а не се държи като нормотворчески орган. Според мен тази част от съдебното решение на САС е нищожна поради противоречие с материално правен принцип : търсене на обективната истина от материалното (писано) право.
По-нататък. От това, че допълнителни трудови задължения могат да се въведат изрично на основание чл. 187, т. 10 КТ, не означава АВТОМАТИЧЕСКИ, че такива са въведени ПИСМЕНО. Желание и реалност не са едно и също нещо. Няма никакви данни, че Кабакчиев има други трудови задължения освен тези в трудовия му договор. Не са представени или посочени нито колективен трудов договор, нито закон, нито друг нормативен подзаконов акт, нито длъжностна характеристика. Съдът е постановил последица без материално основание: конкретен текст от материален закон. Неслучайно съставът от САС изброява факти, а не посочва конкретна норма от друг закон, от колективния трудов договор, от личния на Кабакчиев договор и пр.
Посочените в съдебното решение факти са с наказателен характер. Само НАКАЗАТЕЛЕН СЪД може да се произнесе, и то при зачитане презумпцията за невиновност. Гражданският съд недопустимо е иззел компетентността на наказателен.
Страшното е в две неща:
- Граждански съд постановява акт, основавайки се на празен, бланкетен състав, с което нарушава принципа на изричност на нарушенията по КТ;
- Създава се прецедент за уволнение на основание НЕСЪЩЕСТВУВАЩИ трудови състави с дисциплинарен характер.
Съдът е нарушил служебното си задължение да провери уволнението във връзка с чл. 190 КТ, като посочи законовия текст за налагане на уволнението. Самото посочване на чл. 190 КТ не върши работа никому, понеже нормата от КТ препраща към конкретен състав от:
- друг закон,
- колективния трудов договор (КТД),
- правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР),
- трудов договор
- длъжностна характеристика.
Тези актове съдържат ЕВЕНТУАЛНА трудова регламентация, при нарушаването на която ще се дължи санкция. Нонсенс е да изпълняваш задължение, което обективно не съществува за никого, и затова не може да се посочи от никого!
Освен това нарушаването на трудовите задължения е при вина. Няма вина за нарушаване на несъществуващо задължение, защото самото понятие вина презумира знание на трудово задължение, което в случая липсва.
Разсъжденията на въпросния състав от Софийския апелативен съд на с. 3 от съдебното решение, че, от една страна, трудовите задължения се възлагат, тоест са известни на страните, а, от друга, са уредими и бланкетно (тоест неизвестни), са нонсенс и по същество са отказ от правораздаване. Правораздаването изисква точно и еднакво прилагане на съответен съществуващ (известен) закон!
Твърдението на съда (стр. 3 от съдебното решение) за изрично неуредени, но съществуващи в закон трудови задължения е неоснователно и престъпно. По същество то означава, че липсва регламентация, за която отговаря работодателят. Никой не бива да се оправдава или да извлича ползи от собственото си неправомерно бездействие. Съдът сякаш не е разбрал, че трудовият договор също така урежда трудови задължения – както длъжностната характеристика, КТД (колективният трудов договор), ПВТР (правилникът за вътрешния трудов ред), и не на последно място съответен подзаконов нормативен акт. Така че оправдание за поведението на работодателя няма. |
|
|
