| T O P I C R E V I E W |
| marabu |
Posted - 02/16/2006 : 22:51:26
Х Р О Н И К А Н А Т Ъ Р П Е Н И Е Т О
Някога,на младини,бях аспирант...
След като в резултат на многогодишен черен труд завърших дисертацията
си,аз – в съответствие с изискванията на един страшно важен нормативен до-
кумент - я представих на научния си ръководител за одобрение.Само след една
година той вече стигна до седма страница,а след три – до 15-та.На тринайстата
година свика катедрен съвет,на който маса бележити професори,доценти и ма-
йстори-специалисти на научна апаратура изтъкнаха ред съществени недостатъ-
ци на представения от мен ръкопис.
След преработката на ръкописа,съгласно дадените ми ценни указания,отно-
во бе свикан катедрен съвет ,на който бе повдигнат въпроса,че трябва да бъ-
дат предложени двама рецензенти за защитата ми.С пълно единодушие,чрез
тайно гласоподаване,катедреният съвет се спря на кандидатурите на професор Д.Б.Дъбов и на доцент Ив.Ив.Иванов.След около две години,на едно от поред-
ните си заседания,факултетният съвет утвърди предложените рецензенти и
аз – през месец,през два –почнах да ги навестявам,въобразявайки си /колко
е наивна младостта!/,че с това ще ги трогна и те току-виж седнали и написали
по една рецензия.Усилията ми ,обаче,останаха безрезултатни.Докато
след десетина години,проф.Дъбов веднъж между другото подметна:
- Бе ти що не вземеш да нахвърляш поне основните пунктове от рецензи-
ята си,ами само се мотаеш? Скелетът и поне нахвърли,пък за останалото – ще
се договорим...
Нахвърлях аз скелета на рецензията,Дъбов го одобри,а нататък вече я на-
писах така,както подобава на един мастит професор с международна извест-
ност,какъвто между впрочем е Д.Б.Дъбов.Тогава вече се пробуди уче-
ният и в душата на доцент Ив.Ив.Иванов:помоли ме да му занеса копие от
рецензията на професора.Имайки преписа,той изведнъж прояви небивала за
възрастта му творческа активност и само за някакви си 11 месеца /и с непос-
редственото ми участие/ го преработи основно:вместо “постижение” написа
“достижение” ,”творчески подход” замени с “изследователски нюх”,изтъкна
че работата ми имала “както немалка теоретична,така и голяма практическа
стойност”,че била “нечут научен подвиг” и по един много деликатен начин
препоръча в бъдещите ми разработки да обърна внимание на два много съ-
ществени пункта ,имащи особено значение за глoбaлизиращата се наука:
1.По-смело да употребявам числителната дума “обаче”на ония места,
където аз съм използувал глагола “пък”;
2.Да слагам запетайки за обособяването на някои части на речта,които
обикновено отделям с тирета.
Полека-лека,в продължение на 5-6 години рецензиите пристигнаха във
ВУЗ-а и на едно от поредните заседания на Специализирания научен cъвет
се проведе и моята защита.Междувременно Д.Б.Дъбов бе вече покойник,
а Ив.Ив.Иванов бе станал академик и почетен член на шестнайсетина чужде-
странни академии.С тайно гласопоdаване аз единодущно бях избран за “док-
тор”,ала тук се разгоря малък спор...за какви науки да бъда удостоен:биоло-
гически,изкуствоведчески,физкултурни или астрологически..В крайна сметка
надделя мнението,че трябва да бъда избран за “доктор на метеорологичните
Hауки”.
Наближавайки пенсия,узнах,че това решение предстои да бъде докладва-
но за утвърждаване в съответната подкомисия на ВАК и че това трябвало да
бъде сторено от председателя на научния ни съвет,заемащ по съвместителс-
тво /срещу още половин заплата,с което едва-едва свързвал двата края/ и
длъжността председател на подкомисията на ветеринарните науки.Доживях
и това – то съвпадна с пенсионирането ми – и на тържеството по случай раз-
дялата с мен останалите малцина живи колеги от моето поколение с очите
си видяха този изключително важен документ,съгласно който бях провъз-
гласен за...”доктор на акушеро-геоложките науки”.
Преизпълнен от чувство на пуешка гордост,заминах за родното си село –
да преживея в спокойствие последните си дни...докато един ден там,куцу-
кайки с бастунчето си,срещнах на мегдана мой стар съученик от началното
училище.Погледна ме и рече:
- Късно,късно си почнал да учиш за доктор,наборе...Ако си почнал
навреме – досега да си се излекувал и да си захвърлил бастуна...А ти – я се
виж на какъв хал си! Какъв "доктор" си ти бе,чоджум?
Пихме по една ракия с човека,но оттогава една мисъл не ми дава мира:
защо у нас зачисляването за аспирантура не се извършва едновременно със
записването в първоначалното училище?
Как мислите?
|
| 5 L A T E S T R E P L I E S (Newest First) |
| Andrey_Kurtenkov |
Posted - 11/16/2011 : 08:46:08
Отново гениален Джимо в днешния "Сега" (няма да давам линк, понеже някои тъпи коментари отдолу ме вбесиха) - и само някой да ми каже, че няма връзка със сектора ВОН! - има - и то твърде тясна; направо ме разплака тоя човек днеска:
Избори в Тамбакунда
Димитри Иванов
Резюме:
При последните избори в България безчинствата бяха многобройни; нямам място да ги изредя тук. Купуваха се гласове, предварително бе купен медиен слугинаж, приложи се натиск над избирателите. Но аз не искам изборите да бъдат касирани. Нови избори ще означава нов многомилионен разход. И то безсмислен, понеже БСП също безчинстваше, когато управляваше сама или в коалиция.
Край на резюмето.
Ако някой ми каже: "Ти пък какво разбираш от избори", ще му кажа: "Аз видях повече избори, отколкото повечето хора са виждали". Виждал съм:
1. Тотална забрана.
2. Забранителен тоталитаризъм.
В Царство България при цар Борис Трети имаше тотална забрана за избори. А тоталитаризмът правеше избори, но забраняваше на друг да ги спечели. Сталин казал: Не е важно кой колко бюлетини е получил, важно е кой брои бюлетините.
Аз лично не съм чел такова нещо от Сталин. Но, ако той го е казал, ГЕРБаджиите възкресиха изборния сталинизъм. Това им отива, като се има предвид тяхната закваска. Закваската на ББ (Бойко Борисов) е комунистическо-милиционерска.
Освен в България, виждал съм избори по цял свят. Благодарение на задграничната дейност на двете големи партии в САЩ, особено на демократическата, аз бях в международни групи от чуждестранни наблюдатели при избори в различни страни. Тук нямам място да изброя всички страни, където бях. А и където бях, аз бях само където ме пращаха да наблюдавам как протичат изборите, да разбирам какво става и да докладвам.
В Тамбакунда изборите бяха по-честни от последните избори в България. Тамбакунда е една от десетината области в Сенегал и е колкото половин България. Там гласуваха при отличен ред. Най-голямото нарушение беше, че някои сенегалци си бяха послужили с Eau d'Javel. Това съм го разказвал, но пак ще го разкажа. На всеки гласуващ му потапяха показалеца на дясната ръка в мастило, което с дни не се изтрива. Изборната комисия кара сенегалеца/сенегалката да си покажe показалеца, преди да гласува. Ако е намастилен, значи той/тя се опитва да гласува повторно и го/я връщат. Никакви адресни регистрации, никакви други глупости. Можеш ли да провериш кой от кое безименно селце с десетина колиби е довтасал? Покажи си показалеца и туй то.
Интересно, че сред измамниците нямаше жени; те бяха все мъже. Те, след като гласували, почистили си показалците с Eau d'Javel, което е най-проста белина, както си я знаем на български. Нарушителите бяха трийсетина и това беше единственото изборно нарушение в Тамбакунда. Нямаше купуване на гласове както в България, нямаше управляващата партия да казва "Ако гласувате за нас, ще имате файда, ако не гласувате за нас, няма да получите нито от правителствената, нито от международната помощ за България" (за Тамбакунда в случая). Нямаше я и българската неразбория при броенето и експедирането на запечатаните чували с бюлетините.
Измамниците май си правеха майтап с изборите, понеже, като ги хващахме, че хитруват, тогава те и всички в изборния пункт и на опашката пред пункта умираха от смях. Голям джумбюш ставаше.
Преди първите избори след тоталитарния строй в България някои чуждестранни наблюдатели ни запитаха ще въведем ли топването на показалеца на дясната ръка в трудно изтриваемо мастило. Аз се обидих:
Това е за неграмотни хора, пък ние, българите, сме грамотни. У нас практически няма неграмотни, няма наркомани, няма СПИН; въобще ние, българите, сме - Ехей! - вие знаете ли, че преди хиляда години ние сме били еди-какво си, когато вие още сте били еди-какво си? Ние сме високообразовани и нископлатени и като се отворим към света, ще видите вие как ние ще дръпнем напред.
Да можех да си глътна думите обратно. Сега ние изнасяме предимно проститутки, цигани, фалшификатори на кредитни карти и някой друг учен или еврочиновник на брюкселска ясла.
Изрепчих се тогава като македонски историчар, който си вярва, че прабаба му е шуранайка на Александър Македонски. Или като български историк, говорещ за събития, на които не е бил свидетел. Хем знаех, че стойност имат само разказите на онези хора, които са били там и тогава, когато нещо е ставало. Херодот или от Юлий Цезар, който писал за Галските войни. Тукидид, който писал за Пелопонеската война и за баланса на силите; едно понятие, което и днес е в употреба.
Аз бях в Тамбакунда. Близо е до екватора; здрачът е кратък, бързо пада нощта. Хората от NDI (The US National Democratic Institute) предвидливо ми бяха дали репелент за комари и хубаво електрическо фенерче и ми бяха резервирали ловно бунгало с климатик и душ. В Тамбакунда имаше ловен туризъм. Местните ми казаха, че имало Gibier (дивеч) и в бунгалото отсядали бели хора с не знам какви си пушки с не знам какви си мерници, за да стрелят не знам какъв Gibier. Аз защо съм без пушка? Не им казах, че аз не съм убиец на "жибие". Хората, които убиват животно не за да се наядат, а за спорт, са хвалипръцковци, на които да им изтръгнеш пушката от ръцете и да им я счупиш в главата, мисля си аз.
Но, ако по пътечката до бунгалото, по която трябваше да се връщам с фенерчето, срещна хищник, който не знае как аз мисля?
Затова останах на мегданчето пред изборния пункт. Гласоподавателите, надошли от безименните колиби, нямаха къде да спят, но те и не мислеха да спят. Събраха дърва от гората, накладоха голям огън, пекоха месо и беше весело. Танцувахме около огъня до зори и се смеехме, аз на себе си, те просто така. Призори жените сложиха багажите на главите си, понеже там мъжете не носят багаж, и те всички си тръгнаха кой откъдето е, а аз пъхнах в сака си излишното вече електрическо фенерче и тръгнах към самолетната писта да взема самолетчето за Дакар, където трябваше незабавно да представя доклад за NDI (The US National Democratic Institute) как са протекли изборите в Тамбакунда.
Доклад на английски, естествено, пък аз, като не знам как е на английски белина. В Дакар запитах един канадски сенатор от нашата група наблюдатели. Той говореше еднакво добре френски и английски. Той каза:
- На английски няма Eau d'Javel.
- Е аз какво да правя?
- Не знам. Жена ми купува Ajaks.
- Ейджъкс белина ли е?
- Не го знам какво е. Не е Аякс от "Илиадата", предполагам - сухо каза сенаторът, който беше начетен мъж.
- Ама аз, ако напиша, че те си избелваха палците с Ейджъкс, и се окаже, че в Сенегал не се продава Ейджъкс, ще излезе, че аз лъжа.
- Твоя грижа - каза сенаторът.
После на граничния контрол дежурният, като ми видя българския паспорт и поиска да ме арестува, моята грижа изведнъж стана грижа на сенатора. Той каза, че ако ме арестуват, той идва с мен и няма да се качи на самолета Дакар - Париж. Шломо Авинери от Израел, преподаващ политически науки в САЩ; с когото заедно бяхме наблюдавали избори в Естония, също заяви, че няма да се качи на самолета без мен. Останалите международни наблюдатели - и те. Размина ми се арестът в Сенегал. Минахме всички заедно граничния контрол и седнахме да пием червен чай от каркаде, докато се качим на самолета. Полицай-митничарят дойде да се извинява, уплашен да не му изстине мястото. Не ми трябваха неговите извинения, исках за разбера защо ме намрази, като ми видя българския паспорт.
Оказа се, че той бил от бедно семейство. Дядо му служил във френския експедиционен корпус; получил френска военна пенсия и с нея изхранвал цялата си челяд; изучил и него за полицай-митничар. Дядо му разказвал, че било страшно, когато воювал за Франция, но най-страшни били българите. Те изведнъж изскачали от техните окопи и набождали на техните щикове който им се изпречи.
Той не знаеше точно къде и кога е било това. Но май и сенегалци е имало във френския корпус на Балканите. Историците да кажат така ли е; аз не съм историк. Аз разказвам само каквото съм видял; друго не казвам.
Не казвам, че българският владетел Фердинанд е бил финяга и бисексуален мегаломан. Не казвам, че сегашният премиер ББ (Бойко Борисов) е мегаломан, простак и гангстер, допадащ на българските простаци, като им казва: Аз ви давам магистрали, метро, спортна зала. Не казвам, че той и цялата българска политическа банда са Gibier de potence (това няма да го преведа какво значи).
Аз само казвам, че моята и вашата, че нашата България върви на зле. И ако последните избори в България бъдат касирани, от това няма да стане по-добре. Защото и едни преиграни избори ще са по-нечестни от изборите в Тамбакунда. |
| George_Chaldakov |
Posted - 09/25/2011 : 12:19:19
ГЕОГРАФИЯ НА ЩАСТИЕТО VERSUS ГЕОГРАФИЯ НА ИЗБОРИТЕ
Д-р Георги Чалдъков
Американският писател Дейвид Фостър Уолъс (1962-2008) е автор на „Безкрайна шега” (Infinite Jest) – книга с повече страници от “Одисей” на Джеймс Джойс и „Принципи на невронауката” на Ерик Кендъл, Джеймс Шварц и Томас Джезъл. „Шегата” е включена в стоте най-добри книги за последните 80 години според американското списание Time. През 2007 г. едно немско списание публикува интервю с Дейвид Уолъс. Журналистът запита: “Стремежът към щастие ли е една от причините за нещастието, което цари в този свят?”. Писателят отговори: “Стремежът към щастие дори е вписан в американската конституция преди няколко стотин години. Днес ние сме толкова богати, притежаваме много повече, отколкото се нуждаем, имаме свободи, които никога не сме имали, дори и когато са застрашени, както в днешния политически климат в САЩ. И забравяме колко чудесно е всичко в сравнение с повечето политически и икономически системи.”
Преди няколко години обаче руският режисьор и артист Никита Михалков каза, че „САЩ не са страна, те са икономически проект”. Много години преди това Ф. М. Достоевски беше написал: “Няма щастие в богатството, щастието се купува със страдание. Човек не се ражда за щастие. Човек постига щастието си.” Въпреки това, на 16 декември 2010 г. английското списание The Economist публикува статия на учени от Университета на Пенсилвания, озаглавена "Богатите, бедните и България. Парите наистина могат да купят вашето щастие”. Учените отхвърлят парадокса на Истърлин: хората се чувстват зле, не защото доходите им са малки, а защото са останали на дъното на обществото (парадоксът е от 70-те години на миналия век и носи името на професор Ричард Истърлин от Калифорния). Учените от Пенсилвания обаче достигнаха до извода, че големината на дохода определя доволството от живота. Така в “географията на щастието” България е “най-тъжното място в света” (The saddest place in the world, relative to its income per person, is Bulgaria).
А в географията на изборите за депутати, президенти и кметове?
Когато Макбет пита трите среднощни вещици “какво е това, което правите?”, те отговарят: ”действие, което няма име”. Това обаче не се отнася за политическите и медийните вещици в България - техните действия се наричат „корупция” и „конформизъм” на фона на „апатия за здравето, образованието и щастието на българите”.
Така колкото по-малко щастие има в една страна, толкова повече корупция има в нея.. Или обратно: защото има много корупция в една страна, в нея има по-малко здраве, образование, морал, щастие. Въртим се - 45 + 22 години - в circus vitiosus (порочен кръг). „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците” - „Тъй рече Заратустра” (по-точно, тъй писа Ницше в „Човешко, твърде човешко”).
Все пак, България е много красива, но в нея има... много кандидати за президенти и кметове. |
| moderator |
Posted - 03/23/2006 : 14:58:24
Вижте, какво намерих в един сайт от 2001г. Как ВАК е дадена за пример на мистификация, непрозрачност и некомпетентност. ВАК е станала нещо, като единица мярка за тези характеристики. Но, както казва Марабу, така 2001, така 2002, така 2003,..., така 2006 и докога?
Дискусия по проект на Закон за защита на класифицираната информация
организирана от Парламентарния информационен център по инициатива на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред и в сътрудничество с фондация "Програма Достъп до Информация"
http://www.aip-bg.org/documents/sec_disc.htm0.10.2001 г.
Христо Цветков: От десет години работя по тая проблематика. Дълго време бях нещатен парламентарен експерт. Работил съм и в администрацията на Парламента по тия въпроси. И искам да си кажа мнението малко по-обобщено от гледна точка на това какво всъщност търсим и постигаме с тоя законопроект. Първо, 4 години аз поставям въпроса защо в България, след като е заявена ясно волята за присъединяване към НАТО, никой не работи по сериозен законопроект за защита на класифицираната информация, който да съответства на натовските и евро стандарти. Непрекъснато се казва, че се работи. На края след много работа усилна, в медийното пространство и в интернет, и тук се появяват две рожби, които явно са правени от едни родители, нищо, че са внесени от различни места. Принципите, които са заложени в тия рожби, наречени законопроекти, са едни и същи.............
Да засекретиш нещо, което е ноу-хау - да, но това го прави този, който го разработва, а не органа, който не разбира за какво става дума. Това е същото като в тия ВАК-ови комисии, които всъщност не разбират за какво става дума, но се събират и решават дали някой ще получи титлата професор, а пък там в специализирания научен съвет към съответния ВУЗ след много консултации са предложили, че е необходимо да има. Но във ВАК-овата комисия може даже да няма специалист по тази дисциплина, те решават, че той няма да получи, щото не им е нещо изгоден. Значи тия неща много си приличат. Това наследство е направо ужасно. |
| did |
Posted - 03/01/2006 : 12:11:00
Derzai i shte uspeesh nabore! Nadiavi se, nadejdata krepi choveka! |
| moderator |
Posted - 02/21/2006 : 10:34:18
Поздравления МАРАБУ. Много добре си го написал. Но какво да правим? Как да ги принудим да реагират. Много удобно са се наместили в системата, матрашуват си и на практика са недосегаеми. |
|
|
